Д-р Инго Юнге: Двойникът - лекция от 7.08.2022 год.

Submitted by admin 2 on Пон., 29/08/2022 - 18:22
Инго Юнге

ДВОЙНИКЪТ

Лекция на д-р Инго Юнге,

7.08.2022 год., гр.Олденбург

Поздравявам всички, които се върнаха. И останалите, разбира се, също!

Скъпи приятели, днес исках да говоря за двойника и за Пазача на прага, но тогава бихме седели тук повече от два часа. Затова разделих тези теми на две лекции.

Вече говорихме за ариманическия двойник, особено във връзка с електричеството. В телата си имаме електричество, което не би трябвало да е там. Човекът като същество няма нищо общо с електричеството. Но тъй като ариманически същества са се заселили в нашата нервна система, то е в нас. Може дори да се измери: в мозъка, мускулите, нервите и така нататък (ЕКГ, ЕЕГ).

Ариман понякога остава без електричество и тогава трябва да зареди батерията си. Вече казахме, че има места на повърхността на Земята, откъдето се издигат такива електромагнитни вълни. Ариман ни води чрез подсъзнанието ни именно към такива места. Затова там поставяме масата или нашето легло. По този начин можем да прекарваме няколко часа на ден на тази „станция за зареждане“, а Ариман само потрива ръце. В крайна сметка сега вече винаги има достатъчно електричество. В телата си имаме вени, по които тече кръв. Ако погледнем аортата, тя е дебела горе-долу колкото градински маркуч, дори малко по-дебела. В кръвта има сол и всяка течност, която съдържа сол, винаги създава електромагнитно поле в движението. Така около аортата се получава електромагнитно поле.

Ако сега легнем по ширината на водната жила, тогава електромагнитните пръстени на полето на нашата аорта и водната жила ще бъдат в различни посоки (един спрямо друг на 90° градуса). На мястото на тяхното пресичане се получава нещо като намотка. Именно на това място се появява карциномът! Ако водната жила се намира успоредно на аортата, тогава почти няма никакво въздействие. Едва след 10-12 години това става забележимо и то само под формата на нарушения в гръбначния мозък, парализа и т.н. Но с течение на времето могат да се образуват и тумори. Защото от аортата тръгват различни артерии към белите дробове, бъбреците и т.н. След това вече тези артерии се разполагат по ширината на водната жила. В този случай всичко се случва много бавно.

Това е всичко, което вече разказах. Затова знаем, че когато се преместваме или се строи сграда по съседство, е необходимо да се контролира дали има водна жила там, където редовно прекарваме времето си. В крайна сметка, по време на строителството това може да се поправи.

Но какви са тези ариманически същества? Тези същества някога са били същества от светлина. Много отдавна те загубват пътя на светлината и се превръщат в същества на сянката. Ариманическите същества, когато въздействат върху човек, обхващат части от неговото висше същество, имам предвид части на човека, но не в материален, физически план, и да му ги противопоставят. Това например се случва с Гьоте: той е на път и сив конник препуска към него. Този ездач е самият той. Той препуска към себе си. Това е всъщност ариманическият двойник. Възможно е човек да има такива преживявания. Рудолф Щайнер дава още един пример: има хора, не искам да казвам, че става дума за ръководството на църквата, но там има хора, които интригантстват. Просто го преживях в църквата, затова го споменавам. Но можете да вземете други организации и техните председатели. И ако такъв интригант се прибере вкъщи и отиде до бюрото си, за да започне нова интрига, тогава той може да се изненада, че самият той вече седи пред бюрото.

Той вижда себе си отвън, среща себе си. Такова е преживяването на собствения двойник. И се случва по-често, отколкото предполагаме. За това вече говорихме. Но нека погледнем днес по-отблизо и по-внимателно. Вече научихме някои неща за тайните на Прага. Като пробудено съзнание, ако преминем през елементарния свят, започваме да преживяваме етерното тяло, започваме да изпитваме свръхестествени преживявания и как душата се среща с онова, което е другият ни Аз.

Вече нарисувахме човека: физическо тяло, до известна степен прилягащото етерно тяло и още по-голямото астрално тяло, което ни заобикаля. Ако преминем от физическото към етерното и към астралното тяло, тогава преставаме да имаме обикновени преживявания, като например във физическия, сетивния свят. Тогава ние започваме да преживяваме имагинации с етерното тяло. Всички вече са запознати с тях. В крайна сметка всеки е имал сънища. Но и само със затворени очи можем да виждаме различни картини или само цветове, и как се движат, без да халюцинираме.

Първоначално човек живее във физическия, в сетивния свят. Това е, което е обичайно за нас. Но ако чуем нещо за антропософията и научим за свръхсетивния свят, ние самите се упражняваме, медитираме, тогава можем да напуснем това физическо тяло. Но не като на сън, а като запазим съзнанието си, без да заспиваме. След това се озоваваме в етерното тяло и започваме да живеем в него и да преживяваме. Влизайки в елементарния свят, срещаме мислите като същества, живите същества на мислите. Когато се издигнем в астралното тяло, ние вече влизаме в истинския духовен свят.

Оказва се, че има сетивен свят, това е Земята. След това идва сферата на Луната, в която се намират имагинациите, а още по-нататък сферата на Меркурий, мястото на пребиваване на духовете на народите. Така вече сме в низшия девакан, в истинския духовен свят. Тогава срещаме себе си. Това, което наричаме "аз". Онази част от нас, която не се разтваря по време на Камалока, а продължава напред. Това е духовната част, която се движи от въплъщение във въплъщение.

Преживяваме го така, че срещаме два факта, които не са ни познати. Имаме място в духовния свят, където стоим. Ние стоим по този начин пред съществото, което сме били, когато сме били на Земята в сетивния свят. Носим това същество в духовния свят с нас като същество на спомена. В крайна сметка всичко е вписано в субстанцията на Акаша. А в елементарния свят ние ставаме наблюдатели на това как започва разговор. Съществата на мислите започват да говорят и да водят духовен разговор. Той се чува. Ако слушате внимателно, можете да чуете как разказват миналото ви. Вашето собствено минало говори с духовното обкръжение. Тези същества на мислите разказват всичко, което сме преживели. Ние чуваме собственото си минало.

Това минало става живо същество на мислите и затова човек сякаш отново се ражда. Всичко се вижда отново и при това по време на живота. Какво се случва след като умрем, ние вече знаем. След като човек напусне тялото си и се издигне, той вижда картината  на живота си. Там цялото ни минало е пред нас, но то не говори. В елементарния свят съществата на мислите разказват всичко, което сме направили. Разбира се, не може да се обобщава, защото всеки има свой собствен, различен живот. Всеки има свой индивидуален духовен път. Случва се на всеки.

И когато се издигнем в астралния свят, в сферата на Меркурий, срещаме нашия  друг Аз. Но кой е той? Тук сме изцяло заобиколени от кожа, ние сме едно цяло. Но там не сме едно цяло, а три отделни части. Ние тук имаме определени умения - това, което можем да мислим, да чувстваме и това, което у нас е волята. Тези сили на душата, разбира се, са много слаби и не винаги правят това, което искаме. Когато настъпим някого по крака, казваме: „Извинете, не исках“. Но все пак сме го направили. Нашата воля не ни се е подчинила. Или може да кажем нещо, което обижда другия и да се извиним: „Нямах това предвид“. В сетивния свят тези три сили не са много силни.

Но ако се издигнем в астрала, тогава това са три същества. Три различни същества. Трите са заедно и са нашият Аз. Ние се състоим от три същества и всяко прави каквото си иска. Едното мисли, второто чувства, третото действа. Мислене, чувство и воля. Сега те не са вътрешни преживявания, а се срещат с нас като тройка, като реални същества. Сега трябва да кажа нещо много важно: на всеки от нас, на всяка отделна човешка душа принадлежат тези три отделни същества. Следователно Бил Гейтс ще трябва да работи усилено, ако иска да ги унищожи всички. Тогава ще трябва да работи три пъти повече от сега. В крайна сметка, от определена гледна точка, всеки човек е в тази троичност.  И тези три същества, взети заедно, са нашето друго Аз. Трябва да разберем, че ние самите сме тези три великана. Не сме едното или другото, а сме тримата заедно. Затова през годините на работа тук трябва да се запознаем с необичайни неща. Но те са много важни.

 

Ариман

 

И сега нашата душа влиза в контакт с Ариман и Луцифер. В душата на човек може да има мисли, без ние да го осъзнаваме. Мисли, които съдържат противоречия, които не осмисляме качествено. Ето един прост пример: сутрин решаваме нещо, например какво искаме да правим през деня. И вечерта ние, вече уморени, забелязваме, че още нещо не сме направили. В сетивния свят това изглежда безобидно. Можеш да го направиш утре. Но сме взели решение и не го изпълняваме. И когато това се случва, Ариман получава достъп до нас и вече може просто да отделя части не само от етерното тяло, но и от астралното тяло. От тях той прави нашата форма, той ни създава. Той придава на тези части човешки образ. Ариман може да използва всички мисли, които не сме осмислили докрай. Той ги грабва веднага. Това са неосъществени решения и необмислени мисли. А през деня ние много не обмисляме нещата до края. Прекъсват ни или телефонът звъни и т.н. Когато човек в елементарният свят среща съществата на мисълта и Ариман вече е преработил част от нас, тогава ние преживяваме тази част като наш двойник. Когато навлизаме в елементарния свят, тогава все още можем да бъдем във физическото тяло и да се движим наоколо. Но по отношение на съзнанието ние вече сме извън физическото тяло. Започваме да имагинираме и изведнъж можем да се наблюдаваме отвън, от разстояние. Стоим срещу себе си. Това е нашият двойник. По принцип това е голямо парче от собственото ни етерно тяло, трансформирано от Ариман, който му е дал човешка форма. Това е един двойник.

Но човек си има своя карма. И самият той много често е развивал тази карма между смъртта и новото раждане. Веднага в Камалока решаваме: ще трябва да се срещна с този и с този, на този и този съм още длъжен. И така се договаряме. През втората половина от живота между смъртта и новото раждане, ние с педантичност изработваме своята карма. Следователно всички провали, които ни се случват, сме създали сами. И никой друг. Дори при катастрофа, ако някой се блъсне в нас. Всичко това сме подготвили сами. Другият е само изпълнител на космоса, изпълнител на това, което ние сами сме подготвили под формата на карма. Мисля за всички злополуки, които съм имал. Исках ги всичките! В крайна сметка можете да научите нещо от това. Сега вече няма да карам по-бързо от двеста по време на силен дъжд.

Но обратно към кармата. Подготвя се и се планира между смъртта и новото раждане. Ние я пренасяме заедно с раждането си в новия земен живот. Младостта на един човек сега може да е такава, че да няма никаква възможност за нещата, които е планирал. Може да се случи така, че на 37-годишна възраст и това е вторият лунен възел, човек да се пробуди, много хора се пробуждат по това време и могат да се потопят в кармата си. Спрете да искате да бъдете професор и да направите кариера, а започнете да правите нещо смислено. Може да се случи. Всеки човек си носи кармата. И ако след това погледнете младостта си, ще видите много неизпълнена карма. Това същество, което този човек е бил в младостта си поради житейските обстоятелства, изведнъж изглежда чужд. Не съм аз. Имам много различни виждания, много различни намерения. Това същество, което си бил в младостта си, изглежда непознато. След пробуждането по време на втория лунен възел човек се чувства като нов, като прероден. Но и разделен. Този човек гледа на младостта си като на чуждо същество. Какво правеше тогава? Изобщо не си ти. Какво щеше да стане, ако младостта беше тръгнала по различен начин?

Ако бяхте в истинско валдорфско училище, с истински валдорфски учители? Ако дълбокото желание да се научите да свирите на инструмент се изпълни? В това има дълбоко прозираща карма. И ще трябва да се изпълни по-късно, доколкото е възможно в този живот. Но такива вътрешни преживявания дават достъп на Луцифер. Той взема част от етерното тяло и го оживява. Оживява го с тази неизпълнена карма. Нещо, което не би могло да се случи поради житейските обстоятелства. Така се образува луциферическият двойник, съществото на сянката, поради достъпа на Луцифер до неизпълнена карма. Тогава част от етерното тяло живее като същество на сянката в елементарния свят. Това е кармата, която планираме, но не сме изпълнили. И сега тя става самостоятелна. Но ако сега се издигнем, ако чуем за антропософията и тя направи нещо с нас, започваме да мислим върху всичко това и да чувстваме. Тогава чрез антропософията с времето ставаме друг човек. Ако сега се издигнем, дори и да не сме медитирали, е възможно да се издигнем, тогава срещаме това същество на сянката. Това е много шокиращо.

Нека обобщим. Издигаме се в елементарния свят и се срещаме със съществата на мисълта. Там всичко е в движение и ние също развиваме това умение, умението за трансформация. Важна е способността да се превърнем в тези същества и по този начин да преживеем това, което те преживяват. По този начин ще се запознаем с тях.

Сега се връщаме, искаме да бъдем само със себе си. Това, което съответства на съня, изисква силна воля. Само ако е налице силна воля, тогава е възможно връщането назад. Но поради действията на Ариман, поради неизпълнени решения, необмислени или противоречиви мисли, има двойник от частите на нашето етерно тяло.

Срещаме и съществото на сянката, което Луцифер е създал, поради неизпълнената карма, от частите от нашето етерно тяло. Някой може да попита: ако могат да ни вземат толкова много, къде оставаме? Колко от мен остава и колко от Ариман и Луцифер има в мен? Още ли притежавам самия себе си? Или ме водят и властват над мен?

Ако се издигнем в астралното тяло, в сферата на Меркурий, тогава навлизаме в реалния духовен свят и срещаме нашия друг Аз. Преживяваме как съществата на мисълта в разговор произнасят нашето минало в духовния свят. Слушаме този разговор и този спомен остава. Това е, което казва Аристотел, че когато умрем и отидем в духовния свят, тогава сме напълно сами. Остава само споменът от нашия последен живот. Това не е вярно, разбира се, но така си го е представял. Споменът за живота между раждането и смъртта остава. Можете да го чуете в този разговор. Но ако се издигнем до истинския, до висшия Аз, до висшия духовен свят, до висшия девакан, тогава трябва да се вземе едно решение. Тогава трябва да се извърши едно духовно действие.

За да направите това, разбира се, имате нужда от много силна воля, имате нужда от много воля. А Ариман отслабва нашата воля през цялото време. Никой не прави с удоволствие упражненията за укрепване на волята, защото са стресиращи. Пишете красиво, мислете отзад-напред, направете преглед на деня.

Ако искаме да се издигне до този по-висок духовен свят и да се срещнем с висшия Аз, трябва да извършим това духовно действие. Трябва да вземеш твърдото решение, да изкорениш всичко, което си донесъл със себе си в духовния свят, защото единственото останало нещо са спомените за това кой бях, какво направих, какво преживях. Това трябва да се изкорени! Трябва да искате да го забравите. С помощта на волята всички спомени от предишния живот трябва да бъдат изкоренени и да не остане нищо.

Тогава човек застава пред бездната на своето съществуване. Всъщност тези преживявания са във всеки човек. Трябва да го правим всяка вечер, само че ние не знаем нищо за това. Човек трябва да се прочисти всяка вечер, но съзнателно. В противен случай той не би могъл да влезе в духовния свят. Веднъж си говорихме за това, че нашият Аз дори не е тук на Земята. Той остава в духовния свят, в сферата, където човек е бил преди раждането. И когато заспим вечер, нашето астрално тяло се издига обратно в духовния свят и общува, обменя информация с Аза. Но Азът не слиза на Земята.

Затова човек трябва да се прочиства всяка вечер. Съвсем друго е, когато човек в пълно съзнание изкорени своите аз-спомени, за да се изправи пред бездната на своето съществуване в духовния свят. Да стоиш наистина известно време в духовния свят и да не притежаваш нищо! Да застанеш пред нищото и да бъдеш нищо. Тези, които нямат нищо! Те са без дрехи, пари, спомени. Без нищо!

Това са невероятни, поразителни преживявания, които могат да се случат, ако човек е смел и узрял за това. И ние трябва да подходим към това преживяване с голяма увереност. Да се ​​доближиш до бездната като нищо. Това доверие е необходимо, за да може Висшият Аз да се доближи до нас от духовния свят, за да се запознаем с това, което сме в настоящето. Не с човек на миналото, а със самия себе си. Това се случва и доверието е оправдано. Човек разбира това, когато наистина забрави пред бездната всичко. В крайна сметка той е заличил всичко.

Тогава среща своя висш аз, който е бил от самото начало, който е истинският. Азът във физическия, в сетивния свят е само сянка. А висшият Аз, който можем да срещнем в духовния свят, е забулен, завоалиран. Това, което наричаме друг Аз, е обвит в нашите спомени, в нашите преживявания на Земята. Но сега ги отстраняваме и остават само тези три същества. Преди това нашият истински Аз е все още скрит от нас, обвит в спомени. Но срещата с Пазача на прага е следващото преживяване, ще говорим за него следващата седмица.

Днес говорихме за срещата с нашия истински, висш Аз. И тази среща всеки трябва да направи във времето между раждането и смъртта. Не е задължително да е в този живот. Но веднъж всеки ще трябва да застане пред себе си и да види кой е всъщност. Пазачът на прага не позволява това да се случи, докато не можем да го понесем. Повече за това през следващата седмица.

Превод: Дорина Василева