Рудолф Щайнер: Етерното тяло в контекста на космическото и земното (осма част)

Submitted by admin 2 on Пет., 19/11/2021 - 21:39
Етерно тяло

 Понятието етер

…Природната наука се чувства длъжна да представи понятието за етера, т.е. не само да приема света изпълнен от непосредствено сетивно възприеманите твърди вещества, а изпълнен и от етера. (Понастоящем тази представа се изразява най-често с понятието «поле».) Характерното за природното изследване е, че със своите методи не стига до това, което е всъщност етерът. Защото природното изследване винаги се основава на материята. Но самият етер не е достъпен за материалистичното изследване. Той е свързан с материалните процеси, предизвиква материални процеси, но не може да се обхване със средствата, свързани с материалните принципи… 66.159

* * *

…Ако човек иска наистина да разбере понятието етер, трябва да се приближи до него от две страни (от страна на природното изследване и на душевното изследване). Великите идеалисти Фихте, Шелинг, Хегел са избягвали това понятие. Те не са могли да усилят вътрешния си душевен живот дотолкова, че да им се удаде разбирането на понятието етер. Затова пък при тези, които са обогатени от този идеализъм, които в известен смисъл са оставили породените по това време мисли да продължат да действат в душите им, макар и да не са били така велики гении като предхождащите ги идеалисти, понятието за етера произлиза от това душевно изследване. Това понятие за етера го срещаме първо при Имануел Херман Фихте, сина на великия Йохан Готлиб Фихте. Той казва: «Когато се разглежда душевно-духовния живот, когато той се изследва във всички посоки, се стига дотам, човек да си каже, че този душевно-духовен живот трябва да се придвижва надолу в етера, както твърдото, водното и въздухообразното преминава в етера в посока нагоре. Трябва в известна степен нисшата част на душевността да се влива в етера така, както най-висшата част на материята се влива нагоре в етера»… 66.161 и сл.

Понятието за етера при източните аристотелици

…Както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, се намира кислород, така тези хора – но е съвсем забравено, че е било така – казват, че в етера, който стига до Луната (така наречената «сублунарна сфера») се намират мислите. И както ние казваме, че дишаме кислорода от въздуха, така онези хора са казвали, не че вдишват мислите, а че улавят, възприемат мислите… 237.17

Земен етер

…Мировият етер обгръща Земята като духовна атмосфера. В този миров етер е вплетено това, което изтъкаваме от нашите мисли… 174b.168

* * *

…Когато разглеждаме земния етер около нас, наистина откриваме в него дейността на духовни същества, но в етерни образи. Същинската дейност е отгоре или вътре. Това, което непосредствено ни обгръща на Земята, е дейността, която се проектира надолу, всъщност първо е проектирана в Земята и от Земята се отразява обратно в земния етер. Така е, сякаш огледалните образи не остават само прости образи, а започват да проявяват собствена дейност. Такава е намиращата се там духовната дейност, която се излъчва обратно от Земята в етера. Тази духовна дейност е реална проекция на духовната дейност… 227.150

* * *

…Гръцките посветени – не народът, а посветените – са означавали дейността на Слънцето в етера около Земята като «Зевс»… 211.181

Етерни основи

…За днешните възгледи няма разлика например между въглерода, който се намира вън и въглерода в човешкия организъм. Но това не е истина. Защото в човешкия организъм действително съществува възможността външният въглерод първо напълно да се унищожи (чрез обмяната на веществата), да се отстрани от пространството и просто като реакция да бъде оригинално произведен наново.

В човешкия организъм има едно огнище за създаването на вещества, които обикновено са извън човека и същевременно съществува възможността тези вещества да бъдат унищожени. Това, естествено не се признава от природната наука, защото тя не може да си представи дейността на веществата по друг начин, освен като подобни на Ахасвер, т.е. вечно странстващи наоколо в своите най-малки частици. Тя не познава живота на веществата, пораждането на веществата и смъртта на веществата, не знае как в човешкия организъм протича смъртта и новооживяването на веществата.

С новооживяването на въглерода е свързано това, което от друга страна имаме в обикновения човек като образуване на светлината. Този образуващ светлина процес във вътрешността, се противопоставя на въздействието на външната светлина.

По отношение на нашата горна човешка организация – нервно-сетивната система, сме така устроени, че външната светлина и вътрешната светлина си въздействат, действат заедно и именно същественото в нашата организация почива на това, че там, където външната и вътрешната светлина следва да действат заедно, ние сме в състояние да не ги оставим да се слеят, а да ги раздалечим, така че само да въздействат една на друга, но не да се слеят.

Когато стоим насреща на външната светлина и я приемаме през очите или кожата, навсякъде се изправя в известен смисъл разделната стена между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействащата светлина. Външно въздействащата светлина има значение само като импулс за пораждането на вътрешната светлина… 312.216 и сл.

 

Етерно тяло

 

* * *

…Земята е обградена с въздуха. Това, което идва чрез въздуха, първо е нещо, което можем да означим като един вид топлинна обвивка на Земята. Но ще видим, че ако се отдалечим от Земята, ще стигнем до съвсем други топлинни съотношения. Това, което лежи в топлинните сили на известно разстояние от Земята, играе подобна роля както самата атмосфера под тази топлинна обвивка.

От другата страна обаче на тези топлинни въздействия имаме насрещния полюс на въздушната зона, където всичко се противопоставя на процесите в нашата въздушна зона. Ако там въздухът се отстрани, чрез отстраняването на въздуха от тази зона на преден план излиза това, което ни се изпраща като светлина. Нашата земна светлина идва от тази зона, там се поражда, там тя расте, както растат растенията при нас на Земята.

Когато човек създава в себе си ювенилна, оригинална светлина, това се дължи на факта, че е резервирал в себе си от процесите на своето изграждане способността да създава това, което иначе става отгоре, в него има извор на нещо извънземно… 312.219 и сл.

* * *

…Когато от въздушното се приближаваме към земното, минаваме през всичко течно, водно и под въздушната зона можем да предположим зоната на течностите. Тя също има своя противообраз навън над областта на светлината. И отново всичко е полярно противоположно на това, което става в зоната на течностите. Там горе отново расте нещо, както светлината расте в предхождащата зона. Там горе растат именно химичните сили и действат върху Земята.

Безсмислие е да търсим химичните въздействия на Земята в самите субстанции. Човек има в себе си това, което в него действа така, както там горе. Той има нещо от небесната сфера в себе си, в която лежи произходът на химичните реакции. То се локализира в черния дроб. Вижте широко разпростряната дейност на черния дроб и в нея ще съзрете това, което, ако се изучи докрай, ще се представи като истинската химия… 312.220 и сл.

* * *

…И твърдото образуване на Земята навън в обширния свят има своя съответен образ. Този образ е пораждането на живота, действителният произход на виталността. Той е действително това, което лежи в жизнените сили, идващи от още по-далеч, отколкото химичните сили, и в света извън човека, в същинския земен елемент те напълно се умъртвяват.

Нашата Земя би избуявала и непрекъснато би се изпълвала с образувания от живот, с непрекъснати карциномни образувания, ако на това избуяване от извънземния свят не се противопоставя друг процес, който на Земята се предизвиква от Меркурий, меркуриален процес… 312.222 и сл.

* * *

…Научим ли се да познаваме как оживяването на мъртвия етер става чрез душевността, чрез живия етер, стигаме чрез вътрешния опит до констатацията, че не е възможно нашата мирова сграда да се е създала някога от една мъртва етерна същност. Чрез науката за духа опознаваме живота и творчеството на етерната същност в срещата на живия етер от вътре и мъртвия етер отвън…66.184

Етерно сърце

… Физическото сърце лежи малко наляво, а съответният орган в етерното тяло е етерното сърце, което лежи в дясната страна… 109.178

* * *

…От 1721 година по особен начин все повече се разхлабва връзката между човешкото физическо сърце и етерното сърце. По-късно ще се отделят от етерната същност и други органи на човека. Фактът, че сърцето постепенно се отделя от етерната си част и до третото хилядолетие, до приблизително 2100 година то напълно ще се отдели, има много важно значение за човешкото развитие. За хората това означава, че е необходимо нещо, което някога е ставало от само себе си чрез естествената връзка между физическото и етерното сърце, а по-късно ще трябва да се осъществява по друг начин, по пътя на духовния живот… 190.122 и сл.

Извадките са предоставени от Нели Хорински