Д-р Олаф Кооб за тайнствената роля на далака

Submitted by admin 2 on Вт., 29/06/2017 - 10:24
Далак

Далакът е един тайнствен орган, който се намира отляво, в по-духовната ни страна, орган, който е загадка за лекарите. И най-често бива опериран, особено при катастрофи, които се случват. Той се уголемява много при левкемия, тъй като се разрушават много червени кръвни телца, така че трябва да бъде изваден. И от медицината се знае за две свойства: за едното говорихме, подготвя жлъчния сок и той е много важен имунен орган. Проблемът е, че ако аз физически извадя този орган, продължава да се произвежда жлъчна течност, както и имунната функция, макар че се установява лека имунна слабост.

Всъщност, на тази загадка д-р Рудолф Щайнер дава обяснението и се вижда колко е важно да мислим качествено.

Питаме се също напр. защо сърцето има ивична мускулатура? Знаем, че волевата мускулатура има такива ивици. Всички вътрешни органи имат гладка мускулатура. Гладката мускулатура никога не се уморява, докато ивичната - много бързо. Всеки орган има определено свойство. Има такива органи, които са станали много земни, (и между другото и жлезите), защото при жлезите са важни физическите субстанции. Има също така органи, към тях спада и далакът, при които Духовното още не се е свързало със субстанцията, с веществото, с материалното.

Р.Щайнер казва: когато далакът бъде физически отстранен, тогава етерният далак продължава да действа. И тъй като работим с образи, за да разбираме нещата по-добре, ако имаме желязото, имаме и магнетизъм, ако се отнеме желязото, остава магнетизмът, това е образът с далака. Това че органите имат и етерно тяло се вижда при хора, които получават ново сърце. След време те отново получават същите проблеми преди трансплантацията, въпреки, че той е бил съвсем друг физически орган. И може би при трансплантациите на органите трябва да се мисли в тази връзка, а именно да се лекува етерно, за да може органът по нов начин да започне да действа, и това трябва етерно да се постигне преди присаждането. Нашият идеал е, че с хомеопатията лекуваме етерните сили на органите. И ако това не действа, тогава трябва към хирурга да се обърнем, за да извърши физически тези корекции. Само че хирургът има нужда също от етерното тяло, за изцелението.

И така, далакът първо образува жлъчния сок, т.е. разрушението. Това е Сатурновата активност. В митологията говорихме за Прометей и Кронос, който е бащата на боговете. Кронос е създателят на времето, на хронологията. Имаме Сатурн и Кронос, едно и също е, едното е на латински, другото – на гръцки. В митологията се казва, че Кронос-Сатурн изяжда децата си. Далакът в ембриологията образува кръвта (кръвообразуващ), т.е. това е имагинативният образ за далака, Кронос-Сатурн, който изяжда децата си.

ДалакВторото при Сатурн, което е много, много интересно. Той има пръстен и този пръстен е това, което ние характеризираме като нашата имунна система. Азът ни създава граница, за да може това, което от светът влиза в човека да не може да го атакува. И нека да си мислим още за жлъчката: жлъчката трябва да разруши храната, иначе храната не може да бъде интегрирана, вградена в нашето тяло. От психологична гл. т. Р.Щайнер казва, че Сатурновата сила е необходима, за да може сетивните впечатления да не могат да смачкат човека, а сетивното впечатление да се превърне в представа, това е функцията. Сатурн действа в костите, той ни дава индивидуалност. Физическият израз за това е имунната система. Без имунна система ние физически не можем да оцелеем. Ако нямаме Сатурнова функция нас и душевно ще ни пребори, ще ни смачка външният свят. И затова оловото е много важно лечебно средство при алергии. Алергията е една болест, при която човек не може здравословно да се отдели от външния свят. Може би ще ви е интересен случаят, който сега ще разкажа. Мой пациент преживява автомобилна катастрофа. След нея той не може да спи, непрекъснато тези впечатления (звукови, удари и пр.), не може да ги отклони от себе си, непрекъснато ги чува. Подкожно му сложихме една инжекция Олово Д 20, за да може тези сетивни впечатления да се превърнат в представи.

Оловото отклонява виталните сили в истинските сили на смъртта. За Сатурн Р.Щайнер казва, че трябва да се преживее този процес на умирането в тялото.

Има една история с мозъка, сам съм я преживял преди няколко години. Сънят е символичен. Наложи ми се една нощ почти цялата да работя, на следващата сутрин летях до Хамбург, бях много гладен и се нахраних с тежка храна. А когато човек е изтощен, той не може и добре да храносмила. Смени се и времето тогава. Някъде към 5 часа сутринта се събудих с един сън: отивам сам на гробище, с изключително стари, прастари надгробни камъни. Представете си стилистиката на филма „Дракула”, тази тайнствена атмосфера, навсякъде паяжини и в една от тях смъртоносен паяк. И аз с главата си се удрям точно в тази паяжина. И паякът ме убожда там, и се събуждам с изключително силна пробождаща болка в главата. И аз знаех, че това е реална имагинация. Всичките тези стари надгробни камъни са старите спомени, мисленето е тъченето, а паякът свързва нещата с нашите мисловни нишки. По същия начин както паяците улавяме живите впечатления и ги мумифицираме, т.е. тук горе в нас се намират мумии. И аз знаех, че това е една имагинация на моята глава в този момент. В хомеопатията отровата на паяците е много важно лекарствено средство за нервната система. Главоболието е изтощението, веществообмена към които се добавя и смяната на климата, на времето.

Тук говорим за една функция на оловото, смъртта. При този пациент, преживял катастрофата, за който ви разказах, му бе достатъчна 1 инжекция, за да превърне тези сетивни впечатления в представи. Оловото в неврологията е много важно средство.

Р.Щайнер казва, че оловото освобождава нервно-сетивната система от веществообмена, т.е. вие виждате, че в нас имаме един процес на смъртта, на умирането и затова имаме и костите. Скелетът е израз на смъртта. Обаче ние имаме нужда от процеса на смъртта. Нямаме нужда само от виталност, от жизнените процеси. И Р.Щайнер на едно място казва, че без процесите на смъртта ние не бихме могли да мислим. Мисленето е един процес на разграждане. Разбира се, човек не обича много да говори за смъртта и да слуша за нея, но тя е много важна.

оловж

Самостоятелност, индивидуализиране, това са оловните процеси. Ако отидем на лекар, той иска да ни направи рентгенова снимка, то той ни дава една престилка, защото оловото има една защитна функция.

Тези две неща: образуването на жлъчния сок и имунната система са известни в медицината. Третото обаче не е. Какво още прави далакът? Има една дейност в човека, това е дишането. Ние сме свързани изцяло с Космоса. Средно това са 18 цикъла на дишането и 60 в час, и 24 в денонощие, 25 920 общо. Това е времето, необходимо на Слънцето да премине веднъж през Зодиакалния кръг. Това е т.нар. Платонова година. И когато сме станали на 72 години и умножим по 365 дни се получава същото число 25 920. В старите легенди се говори, че човешкият живот е с продължителност 70-72 години. Това е космическото число на човешкия живот. И ако си мислите за културата на йога, знаем, че там дишането се нарича космически лечител.

Във веществообмена ние сме индивидуални, най-често сме неритмични. Знаете също, че нещо, което е неритмично непрекъснато обърква човека. И така, имаме нужда от един орган, който това неритмично успява да го вкара в един вътрешен, стабилен ритъм. И това е далакът. Далакът, както го обяснява Р.Щайнер е един граничен орган, който всичко, което неритмично идва към човека го превръща в един вътрешен, стабилен ритъм, от който неговия организъм има нужда. Въшният, физически знак е, че след храна далакът винаги малко набъбва. Р.Щайнер казва следното: особено в детска възраст, когато децата се хранят неритмично, както в повечето случаи днес , той дори използва израза, че „далакът им се изнервя” и не може да подържа ритъма на органите стабилно. Последицата от това е, тъй като далакът, жлъчката и черният дроб са едно цяло, бихме могли да получим при това положение увреждане на храносмилането и веществообмена. И тъй като в днешната медицина не познаваме далака, много често го забравяме като забравяме и фактът, че той ни носи този стабилен ритъм в организма.

Р.Щайнер казва две важни неща, които правим в лечебната педагогика и изобщо в педагогиката. Той казва, че идеалното би било след храна да се успокоим, т.е далакът да получи спокойствие. Помислете, в тези заведения за бързо хранене е шумно, вика се, бърза се, никаква концентрация към храната, а към това се прибавя и нередовното хранене при съвременния начин на живот. Сигурно при възрастните не е чак толкова страшно това, колкото при децата. Това, което напр. животните го правят е, че те обикновено след като се нахранят отиват и си почиват. Има едни такива мъдрости, че от храната трябва да почиваш.

Второто, което Р.Щайнер препоръчва е, но моля ви, не го разбирайте като догма: когато имате смущения на веществообмена, е добре да се взема по малко храна разпределена през различни, малки интервали от време. И интересно, е че в Швейцария са запазени от старите традиции - питах швейцарските си колеги и те потвърдиха това, че при тях има 5–кратно хранене през деня: закуска, хапване в 9 часа, обед, 16 ч. закуска и вечеря. т.е. наблюдава се относително ритмично приемане на храна.

И сега още един интересен феномен, известен на китайската традиционна медица: между 9-11 ч. е времето на далака и панкреаса. Това е най-високата енергия на органите, а от 11 до 13 ч. идва времето на сърцето и кръвообръщението. Интересното е, че точно във времето около 11 ч. много хора получават желание нещо да хапнат. И когато изследвах това, разбрах защо англичаните имат чай в 11 часа. Изглежда са знаели този медицински факт. Наскоро в една реклама прочетох: вземете този продукт, за да можете да преодолеете по-добре спада в 11 часа, който получавате.

При слабост на храносмилателния тракт е добре храната да не се поглъща по много наведнъж, а често по малко. И Р.Щайнер препоръчва мазило с олово за лек масаж на далака. И може би, много от вас от лечебната педагогика знаят, далакът като Сатурнов орган е център на истинктите. Когато децата не могат за себе си да развиват здравословни инстинкти, е препоръчителен тозимасаж с олово върху далака. Така те получават здравословни импулси, за да могат да усещат вътрешно в себе си кое е добро за тях и кое не е.

Аз мисля, че това е едно от най-важните неща за човека да знае кое е полезно за него и кое не е. Тази способност да разбираш това е свързана с далака. Виждате ли колко интересен е далакът като орган.

В оловото има нещо инкарниращо, нещо защитно. То действа като медикамент само ако е в хомеопатизирано състояние. Когато прекалено силно отвън, се объркваш. Това са не само хранителни алергии, има и топлинни алергии, съдови алергии, светлинни алергии и др., когато организмът сам не може да се справи. Оловото е основно предпазно средство при тези състояния.

Spleen е англ. дума за далак. А пък на немски като кажем Spleen означава, че той е толкова специфичен, особен, дори не може да сподели с другите, което означава, че далакът и слезката са толкова силни при този човек, че той не може да има нищо общо с другите хора.

Когато се оперира жлъчният мехур (по народному „изважда се жлъчката”), жлъчката продължава да тече, но няма в нея резервоар, съд за нея.

Освен далакът имаме и други ритмични органи. Това е една ритмична организация, докато далакът координира веществообмена.

В китайската традиционна медицина металите и техните съединения играят много важна роля, т.е. през планетите да причислим металите към техните органи.

Дешифрирала от аудио-запис Светлана Желева

Редактор Д.Василева