Д-р Маргарете Хаушка: Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман. Метаморфози на скелета (10)

Submitted by admin 2 on Пет., 18/02/2022 - 18:01
Ритмичен масаж

Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА

РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,

ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА

Съдържание

Предисловие към руското издание

Въведение

ЧАСТ I. Основи на познанието

Глава 1. История на масажа

Глава 2. Основни членове на човешкото същество

Глава 3. Тричленността на човешкия организъм

Глава 4. Водният организъм

Глава 5. Въздушният организъм

Глава 6. Топлинният организъм

Глава 7. Нерви и кръв

Глава 8. Кръвообращение и сърце

Глава 9. Метаморфози на скелета

Глава 10. Мускулна система

Глава 11. Система на вътрешния свят

Глава 12. Кожа

 

ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман

Глава 13. Развитие и разширяване

Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество

Глава 15. Законът за полярността в масажа

Глава 16. Качества на масажните техники

Глава 17. Качества на маслата

Глава 18. Ритъмът

Глава 19. Лемниската и пентаграмът

Глава 20. Основни форми

 

ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж

Глава 21. Втриване в органите

Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение

Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния

Общо въздействие на ритмичния масаж

Бронхиална астма

Стенокардия и близки състояния

Артериални нарушения на кръвоснабдяването

Венозен симптомокомплекс

Нарушения на съня

Главоболие с различен произход

Запек

Ревматични заболявания

Периартрит на раменната става

Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)

Неврити

Полиомиелит и парализи с различен произход

Дегенеративни заболявания на нервната система

Лечение на онкологични заболявания

Ритмичен масаж в лечебната педагогика

Ритмичен масаж в психиатрията

Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника

Глава 25. Ръката

* * *

ГЛАВА 9. МЕТАМОРФОЗИ НА СКЕЛЕТА

За да се разпознае физическият човешки образ като отражение на Макрокосмоса, като образ, даден на човека от най-висшия член на съществото – от Аза, е необходимо да разгледаме скелета от гьотеанистична гледна точка.

Още Лаватер пише в своите физиогномични фрагменти: «Може да се отбележи, че считам костната система за основeн образ на човека, черепът е основата на костната система и месестата част цялостно е само колоритът (цветът) на този образ.»

Впоследствие Гьоте признава, че костната система е мостът към целия облик, осигуряващ познание за всички останали части. Гьоте представя костите под формата на текст, към който се присъединява всичко жизнено и човешко. Това дава представа за значението, което тези изследователи придават на скелета.

Основният образ трябва да разкрива същността на „собственика на строежа“. Човешката форма не може да бъде резултат от действието на физическите земни сили. Това е телесен храм, построен за човека по законите на духа, на човешкия Аз. И ако духът напусне своя съд, тогава той бързо се разпада на прах.

Веднъж Рудолф Щайнер казва: „Физическото тяло е йероглифът на космоса“. И така, то е същността на целия космос, събрана в един образ. Божественият дух създава човека по свой образ. Това е текстът, който Гьоте се опитва да преведе от езика на скелета. Това, което Гьоте започва, Рудолф Щайнер разработва и текстът става такъв, че можем да го прочетем.

В рамките на тази книга е възможно само накратко да се посочат общите съотношения на строежа на човешкото същество.

В началото скелетът е пред нас, състоящ се от четири части. Черепът, гръдният кош и крайниците са събрани и са задържани заедно, поставени в земното пространство с помощта на гръбначния стълб. Същата връзка може да се проследи и в думите: дух, душа и живот, или на езика на духовната наука за човека: Азът, астралното тяло и етерното тяло влизат в земното пространство, свързвайки се с физическото тяло. Следователно физическото тяло, чийто основен образ е скелетът, проявява същото разделение. Черепът се създава и оформя основно с помощта на Аза, гръдният кош - чрез душата, системата на метаболизма и крайниците - чрез жизнените процеси. И трите заемат позицията си в пространството благодарение на метаморфозиралия принцип на прешлените.

Прешленът, образно казано, е кристал от сол, куб. От самото начало, от физическа гледна точка, може да се разглежда като необходим ключ към всичко. Още Окен казва, че скелетната система не е нищо друго освен повторението на прешлен, а Лаватер признава колко радост и възхищение предизвиква у него всеки път все по-странната, красива и неочаквана проява на простата тема на прешлена.

И така, гръбначният стълб е кост от коста, от праобраза, по думите на Гьоте, но праобраза вече в единното състояние на сол, свързан чрез силите на физическото ниво. Истинският праобраз винаги е свръхсетивен, имагинативен, като Прарастението на Гьоте, което Шилер нарича „само идея“. На което Гьоте отговаря малко остро, че се радва, че може да види своята идея със собствените си очи.

Истинският архетип на целия скелет, който се определя изцяло от Аза, става очевиден благодарение на лемниската, формата, лежаща в основата на хармонизирането на полярностите и чрез която Слънцето се свързва с Космоса. Взех няколко рисунки за пояснение от работите на Карл Кьониг, който се занимаваше специално с тази тема, публикувани в списание «Natura» (4-то издание, тетрадки 6 и 7, 5-то издание, тетрадки 1 и 12), за съжаление напълно разпродадени.

Човекът е творението на средата между Космоса и Земята. По същия начин лемниската е най-ясно и чисто изразена в средната част на скелета, приблизително в средата на гръдния кош, ясно и най-чисто подготвена.

 

Хаушка

                                  

Карл Кьониг цитира на това място Рудолф Щайнер, който описва в една лекция, че бримкообробразната форма, както обикновено се наричат ​​видимите форми на планетарно движение, е основният принцип за изграждане на външния облик на човешкия организъм. В системата на гръбначния стълб и ребрата тя е изразена най-съвършено. Гръбначният стълб и ребрата си принадлежат едни на други и са родени от Вселената, като праобраз на метаморфозата на скелета. Лемниската образува функционално (сравни изследванията на Джордж Адамс върху растенията) в горната си примка т.нар. слънчево пространство, а в долната примка - земното пространство. Тук, заобиколено от ребра и отварящо се към космоса, пространството на гърдите представлява слънчевото пространство, гръбначният стълб – събраното заедно земно пространство. Слънчевото пространство, отворено за космическите сили, съдържа слънчевия орган – сърцето, събраното земно пространство – гръбначният мозък, органът на Луната.

            Каква ясна светлина хвърля това върху мъдрия образен език на Библията! Ева би могла да бъде създадена не от гръбначния стълб, свъзан със Земята, а от все още пластично-етерните, плаващи ребра.

            Освен това веднага става ясно, че и двете пространства на лемниската си съответстват едно на друго, че и реброто, и прешленът трябва да си съответстват. Мотивът на образуването на ребра трябва преобразувано да се върне в образуването на прешлен.

            Троичният мотив за формиране на човешката форма е троичната систола и диастола, свиване и отпускане. Гьоте установява, че възлите на стъблото и листата са най-простият мотив за растение, което обединява етерното тяло с неговото физическо тяло. При човека този мотив трябва да прозвучи три пъти, за да свърже също душата и духа с формирането на физическото тяло.

По този начин реброто е все още незавършена, плаваща структура, протичаща във формата така музикално, както и мелодията, и разкриваща се като по-етерна, отколкото съответното й пространство на формата на гръбначния стълб, като е построена по следния начин.

 

Хаушка

               

Това са три свивания и три разпускания. Те се появяват отново в свита форма в прешлените, което е първата метаморфоза на тази етерна мелодия на ребрата във физическото пространство.

 

Хаушка

 

Принципно може да се каже, че метаморфозата на праобраза се случва, когато той бъде обгърнат от различните сили на света. До момента разглеждаме праобраза в неговия етерен и физически израз. Възниква въпросът какво се случва, когато душата и духът, астралното тяло и Азът обгърнат праобраза на лемниската, а именно системата на гръбначния стълб и ребрата.

Може би е необходимо предварително да се отбележи, че вътре в тази гръбначно-ребренна система метаморфоза нагоре и надолу няма, а се появяват само вариации, такива вариации, които нагоре се определят предимно от етерни сили, а надолу – от физически сили, от силите на гравитацията. Най-горният прешлен (Атлас) е само ребрен пръстен, най-долният е споен в кубична форма.

Когато разглеждаме скелета, човек неволно прибягва до музикални понятия, които най-ясно характеризират положението, свързано с природата на музиката, като хармонията на сферите, която е станала земна. Тя съдържа космическите порядки на Вселената, които в микрокосмоса на човека водят до неговия Аз. Музикалната закономерност е порядъкът на Аза. Ще се върнем към това, когато разглеждаме гръбначния стълб.

За да се разгледа въпросът как душата и духът обгръщат праобраза на скелета, бих искал да използвам по-широкото описание на Гьоте, където той показва живия космически ред в друга художествена област. Това е учението за цвета. Ненапразно самият Гьоте смята учението си за цвета за най-важно и дори по-ценно от своите драми. Ако се погледне от съвременна духовно-научна гледна точка, то разкрива, за разлика от учението на Нютон за цвета, възхода от механичния до космическо-живия ред, в който действат законите на формирането на етерния свят. Освен всичко друго, Гьоте се издига от равнодушието към цвета до разглеждането на цвета във връзката му с душата и духа. Бих искала да представя паралелно две диаграми.

Отправната точка за Гьоте са двата чисти цвята – жълто и синьо, олицетворяващи светлината и тъмнината, цветове, които не съдържат в себе си нищо един от друг. Тези истински полярности се смесват един с друг в зелено. Зеленото е по-плътен, по свой начин тежък, хармоничен цвят, който доброволно се ограничава от другите. Това е цветът на живата земя. Човекът охотно навлиза в зеленото.

 

Хаушка

 

В синьо би се удавил, а в червеното би бил възбуден постоянно. Що се отнася до емоционалните преживявания, Гьоте преминава през същата процедура, която проследихме органично в примера на скелета, в който две ребра са метаморфозирани в абсолютно полярна форма, уплътняваща се отзад в прешлен. Триъгълникът, който се образува в този случай, е наречен от Гьоте триъгълник на природата, а гръбначно-ребрената форма, която е израз на физическо-етерното, е сродна на вегетативните форми.

По-нататък Гьоте въвежда понятието усилване, вътрешно напрежение и в това се проявява натискът на душата, началото на определена възможност за развитие. Благодарение на него той достига до червеното като цвят, който носи ново качество на цвета. Червеното означава активност, той е най-драматичният елемент в света на цветовете, носещ развитие по същия начин като всичко душевно-астрално.

В цветовия спектър, от една страна, се появява жълто-червеното, носещо характера на излъчване, а от друга страна, синьо-червеното с тенденция към поемане навътре.

Когато астралното тяло на човек обгърне праобраза, възникват крайниците. Ребрата са доведени до такова развитие, което човек може да постигне само музикално, в изкуството на движението, дадено от Рудолф Щайнер – в евритмията. Гамата започва с основния тон. Подобно на гамата се образуват крайните части: раменен пояс, рамо, предмишница, китка, предкитка, ръка. Звездният космос, а не само етерният елемент, формира структурата на реброто от силовия свят на планетите, от Астрала. Ще засегна само накратко това. По-задълбочената дискусия излиза извън рамките на тази книга. Подобно разглеждане може да хвърли светлина върху формата и вътрешното значение на крайните области, като израз на нашата одушевеност и способност да се движим. Обръщаме се навън в мажор, а навътре – в минорна гама, в скелета това намира израз чрез супинацията и пронацията. Крайникът е отворено ребро. Тяхната среда - коляното и лакътя – това са слънчеви места, полярно диференцирани нагоре и надолу, точно както надслънчевите и подслънчевите планети стоят срещуположно в Космоса. Лесно се проследява връзката на коляното и лакътя със Слънцето, или с Аза, със средната област и т.н.

И накрая, при Гьоте всичко се увенчава в пурпурното, както в най-висшия синтез, не по същия начин, както при зеленото - уплътняване на субстанцията надолу, а нагоре, в нематериалното взаимно проникване на жълто-червеното и синьо-червеното. Този венец от пурпурно съответства в човека на главата. Когато се осъществи последното и най-висше обединение на скелета в едно цяло, тогава става възможно формирането на главата като чисто космическа форма, пурпурна в характера на структурата си, началото и краят, венецът и ембрионът едновременно. Космосът не се изгражда, както ние, от отделни камъни, той започва от цялото. В началото в ембриона се образува глава, всичко останало се изгражза зад нея.

Но тъй като при формирането на скелета според основните биогенетични закони всички етапи от формирането на човек трябва да се повторят, в действителност процесът е още по-сложен. Ще го разберем напълно само когато изучаваме развитието на света, макрокосмоса и неговото развитие от различна гледна точка от тази,  от която се прави обикновено, а именно от гледната точка на астрономията и ембриологията едновременно. С разбирането на това какви творчески сили се крият в нюансите на червеното в света на цветовете, Гьоте нарича горния триъгълник, образуван от жълто-червено, синьо-червено и пурпурно, триъгълника на Елохимите, които създават формата на божествата, т.нар. в духовната наука "Духове на формите". Те са истинските създатели и пазители на човешкия Аз.

Тук беше направен опит чрез чувството за изкуството да се доближим до същността на тези процеси, които никога няма да бъдат разбрани без дълбоко благоговение. Значението на пробива, направен от гения на Гьоте в учението за цветовете, може да се оцени, когато се убедите, че той наистина показва законите на структурата на етерния свят, за които е важно взаимодействието на природата на светлината и тъмнината. От тази гледна точка физическото тяло става разбираемо като съд, в чиято тъмнина се спуска Аз-духът или Светлината-Дух на човека.

 

Хаушка

                             

Превод: Дорина Василева