Работа с биографията

Плутон няма влияние над период от седем години в нашия живот, а влиянието му започва след седемдесет и седем годишна възраст и продължава през цялото време до смъртта на човека. Затова в Древна Елада с името Хадес /Плутон/ се е означавал Богът на смъртта.

Влиянието на Плутон е извън нормата, то продължава в целия период на стареене с различна продължителност, според кармично определеното време на живот на личността.

Съдбата определя продължителността на живота, затова за всеки човек тя е индивидуална и различна. Има един духовен закон. Той гласи, че колкото по-дълъг е животът на човека на Земята, толкова по-дълго той ще пребивава в духовния свят, преди да се прероди отново на Земята в друга личност, но със същия вечен Дух /Аз/. Когато умират млади хора или деца – те се прераждат след по-кратко време. Например по време на война, когато измират десетки хиляди младежи, те се прераждат след кратко време и едновременно в многохилядна група от хора.

В предишни статии описахме влиянието на планетите от слънчевата система /Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн/ в седем годишни периоди като разгъване на живота на човека - от раждане до шейсет и тригодишна възраст.

Според д-р Рудолф Щайнер след шейсет и три години човек навлиза в свободно движение в космичното пространство и е под влиянието на космоса извън слънчевата планетарна система.

След големия 21-годишен слънчев период /три пъти по седем години/ следва влиянието на трите външни планети: Марс, Юпитер и Сатурн, въздействащи последователно в седемгодишни периоди от четирийсет и две до шейсет и три годишна възраст.

Влияние на силите на Марс от четирийсет и две до четирийсет и девет години

Въздействието на висшите Духовни същества и сили от Слънцето върху живота на човека е толкова съществено и мощно, че обхваща цели три седемгодишни цикли.

В началото на слънчевото влияние около двайсет и една година става огромно събитие в човешкия живот: ражда се /въплътява се/ най-висшето тяло – Азът или Духът на личността. Ето защо е правилно за пълнолетие да се счита именно тази възраст, когато младежът е достатъчно зрял и свободен да взима самостоятелни решения, с вече роден индивидуален Аз.