Д-р Маргарете Хаушка: Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман. Кръвообращение и сърце (9)

Submitted by admin 2 on Съб., 05/02/2022 - 07:38
Ритмичен масаж

Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА

РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,

ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА

Съдържание

Предисловие към руското издание

Въведение

ЧАСТ I. Основи на познанието

Глава 1. История на масажа

Глава 2. Основни членове на човешкото същество

Глава 3. Тричленността на човешкия организъм

Глава 4. Водният организъм

Глава 5. Въздушният организъм

Глава 6. Топлинният организъм

Глава 7. Нерви и кръв

Глава 8. Кръвообращение и сърце

Глава 9. Метаморфози на скелета

Глава 10. Мускулна система

Глава 11. Система на вътрешния свят

Глава 12. Кожа

 

ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман

Глава 13. Развитие и разширяване

Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество

Глава 15. Законът за полярността в масажа

Глава 16. Качества на масажните техники

Глава 17. Качества на маслата

Глава 18. Ритъмът

Глава 19. Лемниската и пентаграмът

Глава 20. Основни форми

 

ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж

Глава 21. Втриване в органите

Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение

Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния

Общо въздействие на ритмичния масаж

Бронхиална астма

Стенокардия и близки състояния

Артериални нарушения на кръвоснабдяването

Венозен симптомокомплекс

Нарушения на съня

Главоболие с различен произход

Запек

Ревматични заболявания

Периартрит на раменната става

Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)

Неврити

Полиомиелит и парализи с различен произход

Дегенеративни заболявания на нервната система

Лечение на онкологични заболявания

Ритмичен масаж в лечебната педагогика

Ритмичен масаж в психиатрията

Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника

Глава 25. Ръката

* * *

ГЛАВА 8. КРОВООБРАЩЕНИЕ И СЪРЦЕ

При масажа се обръща специално внимание на кръвообращението на сърцето. Заедно те са център в течния организъм на човека и изобщо в човешкото тяло. От една страна всички регенеративни процеси навлизат от страна на метаболизма в циркулиращата кръв, а от друга страна - всички разрушителни процеси, които съпътстват съзнателната дейност на нервно-сетивната система. Така кръвта е мястото, където се срещат всички жизнени процеси, където се обединяват, където в потока на времето животът тече във вечните си метаморфози. Физиологичните и химичните процеси, които съпътстват всичко функционално протичащо във времето, кулминират в кръвта. Тук те са обхванати с помощта на Аза на човека, възприемат се качествено и, доколкото е възможно, се хармонизират. Когато Новалис възкликва: „Кой може да каже, че разбира кръвта!“ - тогава това е напълно оправдано твърдение, тъй като кръвта е „специален сок“, той може да бъде описан само в определени аспекти. Ако някой можеше да проникне до последните мистерии на индивидуалността на човешкия дух, тогава той би могъл да разбере топлата кръв, изваяна от този дух, който е способен, знае как да следва своите импулси. Кръвта е нашата най-подвижна и най-определена система от органи. Същото се отнася и за сърцето, създадено още по време на ембрионалното развитие, като става център на кръвообращението от момента на първото проникване на духовно-душевното в човека при първото вдишване. Кръвообращението в плода, и по-рано в ембриона, е изградено по различен начин. Едва на третия етап от развитието на кръвообращението в раждащия се човек, чрез затварянето на сърдечната преграда, сърцето най-накрая получава централно място.

Ако разгледаме кръвообращението от гл.т. на човешкото същество, то чисто естественонаучните възгледи, които имаме днес, е необходимо да се променят. Етерното тяло, което дава сили на течния човек, импулсирано от висшите членове на съществото, е двигателят на кръвта. Кръговият поток на течностите започва още в стената на жълтъчната торбичка извън ембриона, клетките се освобождават и се насочват към кръвоносните съдове, които растат в ембриона. В ембриона кръвоносните съдове също започват да се развиват, като всички процеси се обединяват в третата седмица. Кръвта тече още преди образуването на сърцето и въпреки че сърцето е положено по-рано, неговото образуване приключва едва през третия месец от ембрионалното развитие. По този начин, и по-късно, сърцето не е помпа, а е орган, който ритмизира потока на кръвта. Затова Рудолф Щайнер сравнява сърцето с преграда, но никога с помпа. Движението на сърцето разделя потока при всяка систола в последователност от големи капки, то прекъсва потока до момента на състоянието на покой, за да освободи незабавно отново кръвта. Този ритъм спомага за възникването у нас на чувството за време, ние смътно преживяваме своя жизнен поток. Равномерната циркулация не би могла да ни даде съзнанието за времето. Когато разглеждаме движението на кръвта, си представяме нещо като кръг, говорейки главно за циркулация. Но движението на кръвта е освен това изригване към периферията и след това отново засмукване, този жест се повтаря във всеки отделен орган. Като цяло този жест изпраща кръвта в три посоки: нагоре, надолу и двата бели дроба. В резултат на това знакът на кръста се отпечатва и върху кръвообращението, когато с първия си дъх човекът обхваща с духа и душата тялото си.

 

Хаушка

                                 

           В лекциите «Пътища към нов архитектурен стил» Рудолф Щайнер описва небесния праобраз на циркулацията като основна взаимовръзка между големите небесни тела на Слънцето, Луната и Земята. Човекът като микрокосмос в своите органи носи вътрешно системата на космоса. Силите, които се излъчват от планетите в макрокосмоса, в микрокосмоса на човека се излъчват от центровете на вътрешните органи. Всички древни култури са владеели тези знания, те са съхранени до посветените хора през Средновековието, последният от които е Парацелз, който притежавайки остатъци от ясновидско познание дава на органите имена на светилата.

            И така сърцето е нашето вътрешно Слънце, мозъкът – нашата вътрешна Луна, белите дробове – нашата вътрешна Земя. Благодарение на образуването на белите дробове духът и душата могат да преминат към пълно човешко въплъщение и да действат на Земята. Взаимовръзката на белите дробове с елемента «земя», с климата и със структурата на почвата, е известна на всички. Те могат да бъдат изложени на въздействието на студ, при това без да се разболеят, което никой друг орган не може. И накрая, има още едно указание, че от белите дробове идват сили, които влияят на храненето, така че можем да създадем човешката и физическата субстанция на тялото, и липсата на тези сили води до заболяване, което с право се нарича „туберкулоза на белите дробове“ (от думата «изсъхване», «жажда»), тоест не можем да образуваме земна субстанция от храната.

 

Хаушка 2

     

                                   

             Луната е огледало на Вселената, без собствен живот, но тя отразява Вселената. Нашата вътрешна Луна - мозъкът, е огледалото за нашето съзнание, което обхваща всички впечатления и може да отразява целия свят.

            Циркулацията повтаря големия свят с неговите действащи взаимовръзки и го възпроизвежда в микрокосмоса. Нейният център е вътрешното Слънце, а ритъмът, в който пулсират дишането и кръвообращението, е космическият слънчев ритъм.

            Може да се счита, че се случват средно 18 дихателни движения при пулс от 72 удара в минута, което е 25 920 за 24 часа. Същият брой години са необходими и за пролетната точка на Слънцето – точката на еклиптиката, в която Слънцето изгрява на 21 март – за да обиколи веднъж Зодиака. Този период от време се нарича Платонова година на Вселената. Така в нашата ритмична система ние сме свързани с мистериите на движенията на Слънцето. В белите дробове се отваряме към света около нас, те ни снабдяват с ритъм, който ни характеризира като същество, чийто живот е свързан със слънчевите сили на Вселената.

            Този ритъм на дишане и пулс навлиза в полярността на горните и долните процеси, докато горните са формообразуващи, също и уплътняват и разрушават процесите на нервно-сетивната система, долните - затоплят и разтварят градивните процеси на метаболизма.

            И двата полюса могат да попречат на здравословната сърдечна функция. Съотношенията в сърцето, които в детайли са изключително сложни, Рудолф Щайнер обобщава веднъж много ясно и просто, и това обобщение значително улеснява разбирането на патологичните състояния на сърцето.

            Сърцето или се съпротивлява на потока "упорито" или твърде се поддава на движението на кръвообращението. Веднага се вижда как силите на втвърдяване захващат сърцето отгоре и предизвикват всички вариации на ангинозния конвулсивен спазъм и последствията от тях, а от друга страна, разтварящите сили предизвикват прекомерно отслабване на сърдечния мускул. В единия случай става дума повече за артериалната система, в другия – за венозната.

            И двете тенденции представляват благодатна област за лечение чрез масажи.

            Артериалната система пулсира, защото при вдишване и поемане на кислород астралното тяло хваща по-силно живия поток на кръвта, потъва по-дълбоко и дава тонус отвътре. Артериалната вълна на пулса се излъчва директно от систолата. Артериите в тялото лежат по-дълбоко от вените, стените им са по-твърди и следователно по-леко се поддават на склероза. Левият човек е по-силно подчертано артериален, десният - венозен, тъй като отдясно горната и долната празна вена водят цялата венозна кръв на горния човек към сърцето, а отдолу порталната вена и черният дроб – цялата кръв на веществообмена.

Венозната кръв тече непрекъснато, всмуква се от жизнената дейност на етерното тяло и се издига със сила от тежестта. Тази система е склонна към отпускане, към изпадане от жизнената взаимовръзка. Това причинява застой до оток, който трябва да се разглежда като изпадане  от жизнената връзка, а след това вторични възпаления и други подобни.

Живата ръка може чрез различните качества на контакта да приведе в действие образуващата систола и засмукващата диастолата; областта на неправилно функциониращата циркулация, от която започват различни заболявания, е една от онези области, където чрез ритмичен масаж е възможно да се окаже помощ върху непосредствено парализирани функции. Ръката в периферията може по определен начин да дублира дейността на сърцето. Периферната дейност на сърцето се включва там, където в областта на капилярите вълната на пулса пресъхва. Това ритмизиране, затопляне и съживяване на периферията е в състояние да разтовари дейността на сърцето във всяко отношение. Кои въпроси трябва да бъдат отзелно взети предвид и кои опасности трябва да бъдат предотвратени, ще бъдат обсъдени в специална глава.

Превод: Дорина Василева