Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА
РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,
ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА
Съдържание
Предисловие към руското издание
ЧАСТ I. Основи на познанието
Глава 2. Основни членове на човешкото същество
Глава 3. Тричленността на човешкия организъм
Глава 6. Топлинният организъм
Глава 7. Нерви и кръв
Глава 8. Кръвообращение и сърце
Глава 9. Метаморфози на скелета
Глава 10. Мускулна система
Глава 11. Система на вътрешния свят
Глава 12. Кожа
ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман
Глава 13. Развитие и разширяване
Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество
Глава 15. Законът за полярността в масажа
Глава 16. Качества на масажните техники
Глава 17. Качества на маслата
Глава 18. Ритъмът
Глава 19. Лемниската и пентаграмът
Глава 20. Основни форми
ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж
Глава 21. Втриване в органите
Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение
Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния
Общо въздействие на ритмичния масаж
Бронхиална астма
Стенокардия и близки състояния
Артериални нарушения на кръвоснабдяването
Венозен симптомокомплекс
Нарушения на съня
Главоболие с различен произход
Запек
Ревматични заболявания
Периартрит на раменната става
Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)
Неврити
Полиомиелит и парализи с различен произход
Дегенеративни заболявания на нервната система
Лечение на онкологични заболявания
Ритмичен масаж в лечебната педагогика
Ритмичен масаж в психиатрията
Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника
Глава 25. Ръката
* * *
ГЛАВА 6. ТОПЛИННИЯТ ОРГАНИЗЪМ
След като се издигнахме от чисто физическото земно тяло, което принадлежи към минералния свят, към разглеждането на водния организъм, който носи живот, защото е признат за етерно тяло, и по-нататък към разглеждането на въздушния организъм, който със своите светлинни състояния носи душата, сега трябва да разгледаме топлинния организъм, който ни прави носители на духа.
Очевидно, първият, който получава философски указания за тези взаимовръзки, е младият Александър, когато е бил посветен от Аристотел в учението за елементите. Много от това, което все още може да се намери сред алхимиците, се основава на това учение.
За пояснение тук може да бъде полезна диаграмата. (виж диаграмата на другата страница)
Изначални се явяват свойствата студ, топлина, сухота, влажност. Преди това те винаги са идвали от опита /преживяването/. След това самите елементи образуват втория кръст, така че техните свойства да се пресичат. Елементът Земя е студен и сух, водата е студена и мокра и т.н. Ако вземем предвид твърденията на алхимиците, които водят началото си от времето на Парацелз и по-рано, то в тях има ясни указания за съотношението на елементите и висшите членове на човешкото същество.
Земята „пази себе си“, затваря се в себе си, вкаменява се. Водата „измества“; растението, което има само етерно тяло, само вегетативен живот, измества висшите членове на съществото, предпазва се от тяхното проникване. Душевният елемент, който се появява при животните, въздухът „усвоява и консумира“; инстинктите, желанието и страданието „хранят“ жизнените сокове, те разрушават. Огънят „привлича към себе си“, привлича Духа към себе си, както магнитът желязото. На пътищата на топлината духовното действа до физическото.
Топлината е мост между сетивния и свръхсетивния свят, тя се намира на границата между материалния и духовния свят, но днес вече не я разглеждаме като изначален елемент, до който всяка субстанция може да се издигне.
Топлинният организъм има голямо значение, което не може да се оцени веднага. Огънят стои не само в началото на цялото развитие, той стои в тесен смисъл и в началото на всички култури, тъй като развитието на културата означава навлизане на духа в живота на хората. И така, бих искал да нарека огъня субстанцията на йерархиите, изливането на божествените йерархии на сътворението. Топлината никога не е била страничен продукт, а тя е предпоставка за всичко духовно и физическо, което се осъществява от човешкия дух. С други думи, нашата индивидуалност, нашият Аз, благодарение на самостоятелния топлинен организъм, овладява всички други функции, активира, обединява и води до действително човешкото.
Ние носим в себе си минерални, растителни, а също и животински процеси, но всички те първо трябва да бъдат издигнати до човешкото ниво чрез присъствието на Аза в топлинния организъм. Това започва още по време на ембрионалното развитие. Още в експеримент с животни спирането на топлината води до катастрофални последици в развитието. Наблюдавано е образуване на втвърдявания на крайниците и ектопия на сърцето (т.е. движение навън). Това хвърля светлина върху факта, че топлинният организъм е свързан по специален начин със сърцето. Сърцето, нашето вътрешно слънце, е физическият център на нашето духовно съществуване. Мозъкът, напротив, е само разсъдъчното огледало, животът на мозъка са образите, идващи от промените в живота. Днес мислим така, а утре е различно. Но чувството за съществуване е свързано с живота на сърцето. Тук живеят съвестта, чувството за отговорност, верността и други качества, свързани със сърцевината на съществото.
Нека се опитаме да опишем топлинния организъм. Той има също ясно различими два полюса, които свързва в едно. Тъй като е най-вече свързан с кръвта, е силно обвързан с веществообменните органи в долната част на човека. Тук се произвежда физическа топлина, като специални източници за образуване на топлина са дейността на черния дроб, бъбреците и движението на мускулите.
В горния човек топлинният организъм обгръща повече нервната система, стреми се навън и в същото време изтича много топлина. Когато много хора седят в една стая, те загряват стаята с тези излъчвания на висшия топлинен организъм, в които е включен процесът на издишване - а не с краката си. Топлинният организъм винаги е особено активен там, където Азът оформя тялото и работи, а това е сърцето, но също така ръцете и лицето. Тук можем да проследим в почервеняването и побледняването прилива и отлива на топлинните вълни.
Известно е, че по време на сън, както и по време на анестезия, температурата на краката се повишава. Когато Азът, носен насън от астралното тяло, се издига от нервно-сетивния човек, тогава той е по-дълбоко свързан с веществообменния човек. Тогава тялото трябва да бъде особено защитено от преохлаждане. В състояние на изтощение човек също се нуждае повече от обикновено от външна топлина. Това трябва стриктно да се вземе предвид при нещастни случаи със загуба на съзнание, така че жертвата да не се преохлади. На сутринта човекът отново обхваща тялото си, започвайки от краката. Този процес може да бъде представен като движение в кръг.
Азът и астралното тяло се освобождават в съня от нервно-сетивната система и сутринта обхващат тялото чрез волевата система.
Азът, структурирайки топлинния организъм, може да издържа на външна температура приблизително +/- 60 С. Границите, разбира се, не могат да бъдат ясно очертани. Що се отнася до вътрешната температура, свободното пространство е много по-малко и е малък брой градуси.
При хипотермия (преохлаждане) всички процеси се забавят; когато се подава топлина, те се ускоряват и активират. Когато „замръзваме“ или само се „охладим“, топлинният организъм се свива, като в началото на остро трескаво състояние. Започва със застой на температурата вътре, със силно проникване на Аза в телесността. Едва след това топлинният организъм се разширява, което се проявява в температурата.
Тъй като топлината е телесността за Аза, топлинните пътища са необходими, за да може Азът да се прояви като водещ до равновесие, като най-висшата инстанция на очовечаването на всички процеси. Когато това не е възможно, започват много заболявания.
Във връзка с това целият човек участва в процеса на регулиране на топлината, като в областта на веществообмена това се случва чрез промяната в производството на топлина, в ритмичната система поради разширяването или стесняването на капилярите, както и промяната в дихателната честота, и, накрая, върху кожата, която трябва да се отнесе към нервно-сетивната система, отделя се потта като процес на отделяне и охлаждане.
Доколко двигателната сфера също е свързана с проблема с топлината, ще бъде описано в главата за мускулната система.
В заключение трябва да изразим и идеята, че топлината образува мост между физическото и духовното. Това е възможно, защото физическата топлина може да се преобразува в етерна топлина.
Физическата топлина е най-висшият земен елемент, топлинният етер е най-ниският сред етерните формиращи сили. Елементите и действащите в тях формиращи сили възникват в развитието на света един след друг. В своята „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер описва как по време на трите прадревни състояния на Земята е имало бавно развитие на пра-огъня във все по-висши видове етери, което било придружено от постепенен процес на уплътняване. Този процес продължава и до днес, в резултат на което на Земята се появява елементът „Земя” или минерално-мъртвото, а в горните сфери жизненият етер, формиращата сила, с помощта на която изградените тела са надарени със земен живот.
Следващата рисунка прави това ясно.
Тези факти показват, че елементът Огън заема централно място във всички планетарни пра-състояние, които Земята повтаря в началото на своята еволюция.
Земният живот означава, че тези формиращи сили са свързани със света на субстанциите в нашето физическо тяло и го призовават да „живее“. Основата на духовния живот на човека са свободните етерни сили, носени от Огъня, обединени и обгърнати в него.
В областта на главата, в нашия топлинен организъм, има постоянна промяна на физическата активност и обръщане към духовна дейност. Ако физическата топлина е в основата на телесната работа на Аза, тогава етерната топлина, която протича в главата, е основата за съдържанието на нашия Аз, пространството на съзнанието.
Вече казах, че в началото на всяка култура става овладяването на Огъня, но без етерен огън, без топлинен етер, няма и духовна култура, няма живот на познанието. Обръщането към света с интерес става благодарение на пътищата на топлината. Удивлението, началото на всяка мъдрост, е свързано със затоплянето на душата. Накъдето и да се обърне нашият Дух, той може да съществува само на етапите на развитие на топлината, на физическия, етерен, духовен разцвет на топлината. Ако, например, топлината я няма като основа, тогава всичко се разпада. Ако нашето мислене стане „студено“, тогава ние, по думите на Гьоте, държим само „част в ръцете си“. Големите взаимоотношения, характеризиращи търсенето на Духа, се губят. Този процес на преминаване от физическа към етерна топлина, етеризацията на кръвта, по думите на Рудолф Щайнер, е най-висшето ниво на нашите физически процеси, тук всичко се влива в Духовното. Когато в нас гори пламъкът на одухотворената топлина на кръвта, в така наречената чаша на главата, тогава поради специалното пробуждане на живота на съзнанието можем да влезем в контакт с обективния духовен свят.
Топлината като елемент носи цялото християнско развитие на Аза, както е подчертано в редовете на Кристиан Моргенщерн: „Аз издигам моето сърце към Теб, като истинската Чаша на Граала“, в която Светият Дух, под формата на Гълъб, излива лечебни небесни сили. Имагинативните образи в историята за Граала изобразяват мистерията на взаимовръзката между кръвта, Аза и Мировия Дух. Те изобразяват пътя за намиране на Мировия Дух чрез Духа.
След всичко това не трябва да има съмнение, че грижата за топлинния организъм трябва да бъде най-важният закон и задача на духовната медицина.
Можем да го укрепваме и стимулираме, както физически, така и духовно. Нашата култура вече не осъзнава неговото фундаментално значение. Живеем в постоянна борба за основите на човешкия Дух и чрез неговото отричане създаваме множество „студени“ болести, както физически, така и душевно-духовни явления на разпад. До каква степен мъдрите хора от Средновековието са знаели как да ценят огъня в неговото всепронизващо значение, се разкрива от изречението за огъня на розенкройцерите. То показва четворността на огъня, която се разкрива от древните познания, отразяващи мъдростта за елементите, за четирите образуващи сили, които съответстват на четирите състояния на света.
Подобен отзвук откриваме при Парацелз, в обозначаването му на сместа от сокове, лежащи в основата на четирите темперамента. Казаното за огъня гласи:
Към огъня стреми се, огъня търси,
Нека огънят да бъдеш ти.
Огънят със огън ти смеси,
огън в огъня ти запали.
Отдай във огъня душата твоя, тяло, дух,
Тогава жив и мъртъв огън в тебе ще гори.
И огънят във теб ще бъде черен, жълт, червен и бял.
Децата твои в огъня роди,
Кърми, пои ги ти, във огъня да бъдат,
Така във огъня те ще живеят и умират
Ще се превърнат в огън, огън ще останат,
Ще стане огън тяхното сребро и злато
И, най-накрая, във философски огън
със четворна същност той ще се превърне.
Превод: Дорина Василева