Дорина Василева: Тричленността и четиричленността в човешкото същество. Акценти от втора лекция от "Окултна физиология" на Р.Щайнер /втора част, 3.03.2018 г./

Submitted by admin 2 on Ср., 07/03/2018 - 09:23
Човешкото същество

Казахме, че физическото ядро на човешкото същество под формата на топлинно яйце се появява в първата еволюционна стъпка на нашата земна планета – на Стария Сатурн. Знаем, че цялата космическо-земна еволюция, заедно с човешката еволюция, е инспирирана и направлявана от Висши духовни същества. На Старото Слънце към фазическия зародиш се добавя зародишът на етерната обвивка, а физическото ядро се доразвива. На Старата Луна към предните два зародиша се добавя астралната обвивка, като предишните се доразвиват, а на Земята в тази троичност навлиза и четвъртият член на човешкото същество – Аза. Но човешкото същество не е спряло развитието си и продължава да се развива.

Разбира се, в хода на планетната еволюция, от гл.т. на Духовната наука, става дума за огромни времеви периоди, и както за количествени, така и за качествени промени във взаимодействието на различни физико-химични модалности като топлина и студ, светлина и тъмнина, взаимодействие на различните състояния на водата – в нейното течно, парообразно и твърдо състояние, налице са и многообразни въздушно-газови взаимодействия. Наред с всичко това в земните условия се намесват земната гравитация, както и гравитацията, която оформя отношенията с най-близкото до нас космическо тяло – Луната. Като сила, обаче, остава да действа и друго явление, наречено левитацията. Тя е свързана с изтеглянето нагоре, извън формата, извън материята, но в тези отношения земната гравитация надделява.

Казахме, че Старият Сатурн е съдържал в себе си кълновете на цялата последваща еволюция – следващите планетни състояния, също и сегашната Земя, с отделилите се от нея Слънце и Луна, и образуването на цялата Слънчева система. А сегашният Сатурн носи в себе си цялата космическа памет!

Всичко онова, което днес ни заобикаля на Земята - многообразните минерали, неизброимите видове растения, различните видове животни, има своята космическа праистория. Антропософията ни представя четирите земни царства – минералното, растителното, животинското царство и човекът като най-сложно устроеното същество. Разбирате, че няма как всичко онова, което твърди официалната наука за минералите, растенията, животните и човека нито да е изцяло истина, нито пък има нужда да бъде фанатично оборвано. То трябва да бъде осветлено и одушевено от антропософската наука, която казва, чe цялото природно богатство, което ни заобикаля да има своя произход, развитие и история само и единствено на Земята. Всяко едно царство, включително и човешкото, имат своите космическо-духовни кълнове още в първата земна планетна степен - на Стария Сатурн. И Антропософската духовна наука ни казва, че действително човешката костна система, всичко онова, което е минерализирано в тялото ни, е реално най-древното в нас като космически зародиш, затова е и най-съвършено, тъй като е преминало през огромна еволюция и неговото начало е още от времето на Стария Сатурн. Така човекът е придобил възможността да бъде венеца на земната еволюция! Цялата еволюция е насочена именно към това съвършенство.

Човекът образува своята четиричленна природа еволюционно успоредно с космическата еволюция на Земята. Етерният зародиш от Старото Слънце дава нашето етерно тяло. Астралният зародиш от Старата Луна се превръща в наше астрално тяло. На Земята ние получаваме Духовното си тяло – Аза ни. Все още виждаме, че нито етерното тяло, нито астралното ни тяло са изцяло развити, т.е. на тях им предстои да се развиват и усъвършенстват. Духовното тяло /Азът/ е най-младата част от тази четворност. Той е най-тясно свързан с Духа. И именно на него му предстои най-тежката работа в последващата еволюция - да работи върху астралното и етерното тяло, чак до физическото тяло, за тяхното развитие и превръщане във висши Духовни тела.

Това е от гл.т. на общата духовна еволюция на човешкото царство, на човешкия вид. Всеки от нас, обаче, има индивидуален път, по който развива телата си от инкарнация в инкарнация. Духовното ядро на всеки човек или неговата духовна индивидуалност преминава във всяка следваща. Тук, на Земята действа нашият низш Аз, който е силно свързан с нашите инстинкти, чувства, емоции и желания, т.е. с астралното ни тяло. Духовният Аз винаги остава над нас, свързан с Духовния свят. Ако човек направи истинска, дълбока, съзнателна връзка с него, то тогава Духът ще работи и ще опложда целия живот и дейност на този човек, ще пречиства Астралното му тяло, и това е важно да се случва не като собствена егоистична дейност, а в името на другите. Един зрял човек, поради свободата, която получава, развива себе си тук, в земния си живот, на базата на собствените си свободни избори, като след това пренася „плодовете” на своето развитие, които са отпечатани в телата му, в живота между физическата смърт и новото раждане, т.е. в Духовния свят. Когато отново слиза за земен живот, той донася всичко собствено „изработено” преди, както и силите, които е придобил в „срещите си” с Висшите Духовни същества, донася преработени телата си, но и непреработената си карма. Свързва се също и с наследствения поток на своите родители като сили и особености, и така продължава да работи върху своите тела от инкарнация в инкарнация.

Освен като царства извън човека – минералното, растителното и животинското царство със своите процеси са впечатани еволюционно във вътрешната ни организация. В човека, животните и растенията протичат физико-химични, кристализиращи, и реално втвърдяващо-умъртвяващи процеси. Етерни /изграждащи, растителни, оживотворяващи/ процеси протичат в растенията, животните и човека. Астрални /одушевяващи/ процеси протичат в животните и човека. Духовни азови процеси протичат само в човека.

Д-р Олаф Кооб в книгата си „Ако органите можеха да говорят”, в главата за процесите на кръвообръщението, свързани със сърцето, споменава един пример, който обосновава с левитационни сили, т.е. сили издигащи определени вещества нагоре и опитващи се да ги изведат извън формата, които реално се противопоставят на гравитационните земни сили, които са сили на привличане надолу, към центъра на Земята. Той описва примера, когато ни вземат кръв от пръста и лаборантката допре тръбичка до капката кръв, тя сама тръгва и се разстила нагоре. Това е много интересен факт, който може да насочи мислите ни в определена посока.

Ако погледнем четирите тела в човешкото същество през призмата на царствата, можем да видим как двата процеса – на гравитация и левитация, са вплетени в тях. Нека да вземем минерала – той е твърд, студен, трябва да бъде наблюдаван в голям период от време, за което не стига един човешки живот, за да се видят какви физико-химични кристализиращи промени ще настъпят в него. Реално той е една нежизнена и неодушевена физическа материя. Също така притежава маса, която го прави силно подвластен на гравитацията.

 

Минерал

 

При растението са налице също физико-химични кристализиращи характеристики, които можем да намерим в състава на храната, която то всмуква, разтворени от влажната почва. Обаче тук имаме и една жизнена, издигаща нагоре тези разтворени вещества, сила, която достига до всяка част на растението. Тази жизнена сила е етерното тяло на растението, която му дава живота, свежестта, красотата. Тук, въпреки огромното разнообразие от растения, нямаме тази каменна твърдост и студенина, типична за представителите на минералното царство. Сякаш етерната растежна сила дава излъчването на своеобразен живот, на вътрешно движение, които ние можем да наблюдаваме дори външно чрез промените на растението. Ако искаме по-дълбоко, дори медитативно да навлезем в този етерен процес, да го съпреживеем със самото растение /тъй като той е част и от нас самите/, можем да наблюдаваме промените, които настъпват в едно дърво през четирите сезона, или просто да отгледаме едно растение у дома и всеки ден в определено време да му отделяме внимание. Интересно е, че дори вече има опити в тази насока, които искат да установят връзка в развитието на едно растение с вниманието, което му отделя човек, с чувствата, които излъчва. Дори се оказва, че растенията реагират по различен начин на различната музика. Това са опити да бъдат „одушевявани” тези растения, т.е. така сякаш реагират и с астрално или душевно тяло. Но те го нямат! По-скоро тук става дума, според мен, за един основен принцип, който познаваме от антропософската лечебна педагогика. Не е ясно доколко можем да го приложим по отношение на растението, но защо не! Според него терапевтът действа върху детето, което се нуждае от специална душевна грижа, с по-висшето си тяло, по отношение на това тяло, което в детето има проблем, т.е. при проблем в етерното му тяло, ние въздействаме с нашето астрално, при проблем в астралното му тяло – ние въздействаме терапевтично с нашия Аз. По-скоро така бих си обяснила промените на растенията, след наша музикална или емоционална намеса. Ние влияем върху етерните сили в него. Виждаме, че тези растежни, етерни сили в растението са левитиращи – има сила, която ги изтегля нагоре до всяка частичка от растението. Тази сила идва от Космоса, от влиянията на слънчевите и лунните сили, от влиянието на планетните сили. Знаем, че в тях тъкат Висши духовни йерархии, а тук на земята – същества, които продължават дейността им в растителните видове. Това са т.нар. елементални същества – гноми, ундини, силфи и саламандри. Тези невидими за човешките ни сетива сили не са подвластни на гравитационните сили, и въпреки масата и земната тежест на самото растение, се издигат нагоре. При растението имаме посяване и живот в земята, растеж, разлистване, цвят, плод, повяхване и умиране, като следва нов цикъл след кратка почивка в земята. Т.е. тук вече имаме цикличността на живота и смъртта на едно растително ниво. Етерните обновяващи сили не трябва да се съотнасят с т.нар. физичен етер, както и с жизнената сила, за която се говори в хомеопатията, без тя да бъде духовно-научно обосновава! В Антропософията Рудолф Щайнер има предвид реално действащо свръхсетивно тяло, което е налице само в живите същества. Така както ние не виждаме гравитацията или електричеството, но те съществуват и ние виждаме техните въздействия, по същия начин ние нямаме все още развити сетива, за да видим етерното тяло... Но те могат да бъдат развити. Предложен от Щайнер и разработен от неговия последовател Еренфилд Пфайфер е т.нар. метод на чувствителната кристализация. При него чрез определени процеси, на които се подлагат извлеци от отделни части на едно растение, се образува картина на етерните сили на изследваната жива субстанция. Водата е много важна основа, инструмент, за да работят моделиращите етерни сили в целия организъм на растението, на животното и на човека.

 

Дървото на живота

 

Нека да разгледаме какво се случва в животинския свят. При животните освен предишните две нива вече имаме и астрално тяло – те чувстват, те преживяват на едно инстинктивно ниво, те се движат, скачат, летят, пълзят, плуват... Силите, които протичат в растението и му дават растежния живот, макар и в статична форма, при животните се насочват към движение в пространството. Ако можем да видим някаква твърде сякаш осъзната чувствителност и привързаност от тяхна страна, или някак твърде „човешки” прояви, това означава, че сме им създали един чудесен ритъм със своето присъствие и грижа. В случая те се чувстват сигурни и спокойни. Тъй като в тях пулсират силите на симпатия и антипатия, в случая те проявяват симпатия и привързаност. И онези сили, които иначе биха насочили към търсене на средства за оцеляване, към див и инстинктивен живот, те насочват изцяло към нас. Тук за тази тяхна душевна „очовеченост” значение има нашето по-висше тяло, нашият Аз. Външното е движението, което си импонира с овътрешненото душевно. Движението в пространството създава различни условия и ситуации в живота на животните – към едни те се приспособяват, към други не. Това развива и вътрешния им живот, одушевява го на едно инстинктивно ниво. Т.е. външния свят се преработва чрез нервно-сетивната система, която притежават животните според техния вид, и става вътрешен свят от инстинктивни преживявания. Растенията дишат чрез листата си и въздухът е извън тях. Животните дишат в буквалния смисъл – въздухът се поема отвън, преработва се вътре, обогатява животинския организъм и се издишва. Животните имат в Духовния свят своя групов Аз. Те нямат индивидуален аз, и на този етап ние сме тяхното рамо към по-нататъшното еволюционно израстване, т.е. ние можем да ги подпомогнем в това. Тук отново имаме тежестта и подчиняването на гравитационните земни сили, но пък имаме и летящите видове, които реално са преодолели земната гравитация.

 

Бенгалски тигър

 

Физическото тяло е общо за трите царства със своя минерален състав, което практически без жизненото или етерното тяло, е напълно неживо, мъртво. Физическото тяло е свързано със земния елемент. Етерните сили са общи за растенията, животните и хората. Те са в основата на растежа, клетъчното размножаване, възпроизвеждането. Етерното тяло проявава себе си във водния елемент, а в човека – във всички течности, които циркулират в човешкия организъм. Астралното тяло или душата, или още тялото на чувствата, е общо за животните и хората. Това са нови сили, които работят по посока на овътрешностяване на онова, което което идва отвън, от сетивния свят. То се интериоризира, а след това отново се овъншностява /екстериоризира/ под формата на реакция и движение. Когато има интериоризация, налице е вдишване на света - симпатия, и обратно, когато има екстериоризация е налице издишване на света – антипатия. Астралното тяло се проявява в човешкия организъм чрез въздушния, газовия елемент. Етерното тяло се противопоставя на законите на физическия свят, на тежестта и земната гравитация. Астралното тяло се противопоставя на етерното тяло, като ограничава прекомерната му растежна сила.

 

Четирите тела в човека

 

Човекът в своята цялост притежава трите тела, които срещаме диференцирано в минералите, растенията и животните. Четвъртият член от човешкото същество - човешкият аз /Духовно тяло, Духовен аз, Аз, Азово тяло/ има задачата да работи най-вече над своето астрално тяло по съзнателен начин, да го прочисти от инстинктите, страстите, импулсивните желания. Тук няма да се спираме на сетивната, разсъдъчната и съзнателната душа и тяхното съотношение към Астралното тяло и Аза. Това би било отделна тема, тъй като касае развитието на тези области от човека в еволюционното му развитие, връзка със съответните епохи, както и развитието им в отделните периоди на индивидуалното развитие на всеки човек. Много добре са описани в Теософия на Рудолф Щайнер, разбира се той говори и в други цикли за това. Важно е да отбележим, че астралното тяло в човешката четиричленност е основният причинител на различни заболявания. Т.е. ако ние се оставим на него да ни води в нашите мисли, чувства и действия, не само ще слезем стъпало надолу в животинското царство, но и онова, което е най-висшият член при животните, нас ще ни разболее. Ако пък в човека се умножават само растежните сили, без да бъдат подтискани чрез работата на астралното тяло, човекът много бързо ще израства, ще узрява и ще си тръгва от този свят. Виждате как са свързани като скачени съдове причините и следствията в олганизацията ни. При човека видимо е единствено физическото тяло, а останалите три тела са видими за ясновиждащия поглед, защото те са свръхсетивни, нематериални. Именно като такива астралното и духовното ни тяло по време на сън пребивават в духовния свят, а тук остават физическото и етерното ни тяло. В тях астралното и азовото тяло остават импулс или екстракт, който по време на съня постепенно се изчерпва и тогава астралното и азовото тяло отново се връщат, като се събуждаме. В далечни времена етерното тяло е можело да бъде излъчвано също, но днес човешката конституция е такава, че етерното и физическото тяло са в почти неделимо единство, защото отдели ли се етерното тяло от физическото, в нас реално спират оживотворяващите градящи процеси и настъпва физическа смърт. Днес конституцията на човека е много по-различна отпреди.

 

Развитие на детето

 

Какво е характерно за човека за разлика от по-нисшите царства? Човекът се изправя вертикално, той говори и мисли. Човекът има свое минало, настояще и бъдеще, които определят неговата идентичност и цялостност. Той има съзнание за света, има и самосъзнание, т.е. освен да наблюдава и осмисля света, той може да наблюдава собствените си мисли. Това го прави един напълно индивидуален „Аз съм” със своя собствена и уникална житейска биография. Този Аз е човешкият дух, духовното ядро на всеки човек, което се въплътява от инкарнация в инкарнация в дадено физическо тяло със собствена история в този земен живот. Този Духовен човешки Аз дава силите на нашата уникалност. Индивидуалният ни духовен Аз впечатва себе си през астралното, през етерното тяло, чак до нивото на физическото ни тяло /те посредничат/, до нивото на кръвта в нас, която се явява материалния субстрат на Аза ни в нашия организъм. Субстанцията на физическото ни тяло се обновява за 7 години. Т.е. не физическото тяло поддържа нашата идентичност и цялост, а нашият индивидуален Аз. Важно е също да отбележа – нашият Духовен Аз не може да боледува, реално той остава свързан с Духовния свят, в нас се проявява нашият земен, човешки Аз. По принцип обаче говорим за Аза като част от четиричленната човешка природа, но е важно да имаме и това предвид. Въпросът с Аза е сложен, но в случая ще говорим за него като за обща Духовна Азова субстанция, която проявява себе си в човешкото същество по различен начин, според степента на неговата осъзнатост.

И така нашият Аз има за материален субстрат топлината, или за да бъдем по-точни – нашия топлинен организъм, астралното ни тяло – въздушния организъм, етерното ни тяло – водния ни организъм, а физическото ни тяло – земно-минералния организъм.

Много важно е човек да осъзнае, че познавайки космично-земната еволюция, еволюцията на минералното, на растителното, на животинското царство, както и на самия човек, ще навлезе в областите на истинския произход на минералните, на растителните и на животинските лечебни субстанции. Както казва д-р Виктор Бот: „...ако се замислим, че земята и човекът са евоюлирали заедно, ще разберем по-добре защо някои скали могат да служат за основа на някое лекарство на орган, възникнал по едно и също време с тази скала.”

Нашите физическо и етерно тяло съвпадат почти точно едно с друго, те се разделят едва при нашата смърт. Астралното тяло и Аза са също в тясно единство. Между четирите тела съществуват различни вариации в човешкия организъм, което определя степента му на здраве и болест.

3. Взаимодействие на четирите тела, в човешкото същество, на базата на неговата тричленност – НСС, РС, ВОКС

Какво се случва в горния полюс, в т.нар. НСС, с център нашата глава? Тук преобладават разграждащите процеси, или процесите на смърта. Нервните клетки умират и са неспособни за регенерация. Защо? Тук е концентрирано нашето мислене. Силите за мислене, силите на нашата съзнателност ние черпим от нашите астрално и Азово тяло. За да мислим и за да имаме съзнание, в тази област голяма част от етерните сили отстъпват на действието на астралните и азовите сили, но пък за сметка на това биват ангажирани в същия момент с нещо друго. Голяма част от тези етерните сили, които са се откъснали от нервно-сетивните органи, са поставени на разположение на мисълта. Те са сили, както знаем, които са свързани с размножение, регенериране и растеж, с подвижност. В горния полюс, в мисълта, тези сили са призвани да подпомагат създаването на образи, асоциации, да развиват тяхната многопластовост и подвижност. Следователно, тук етерните сили не работят, за да оформят веществата, а вземат участие в раздвижването и живота на нашите мисли, в тяхното свързване и структуриране. На горния полюс връзката на етерното тяло с физическото тяло е не толкова припокриваща се, за разлика от връзката им на долния полюс. В горния полюс голяма част от етерните сили са метаморфозирали и са в услуга на астралното тяло и Аза, т.е. те се намесват в нашия психо-духовен живот. Остава много малка част, обаче, която се свързва с бързото регенериранe на сетивните органи, тъй като те се нуждаят от това оживяване, за да бъдат будни за света.

В горния нервно-сетивен полюс след изграждането на сетивните органи астралните и азовите сили се оттеглят, защото ако не се оттеглят, то няма да бъде възможно изобщо възприятие и осъзнаване. Ако астралните и азовите сили останат действащи вътре в сетивните органи до физическо ниво, възприятието и осъзнаването биха били напълно замъглени. Ако в горния полюс, в сетивните органи, се включат астралните сили, които предизвикват разграждащи тенденции, то биха довели до разграждане на самите сетивни органи. А ако в тези процеси се намеси Аза, то се достига до истинско умъртвяване на самия орган. Всъщност с тези сетивни органи остава свързано част от етерното тяло и то незабавно ги регенерира. Като цяло, обаче, там където има съзнание, там от самите органични процеси се оттеглят етерните, изграждащите сили, и жизнеността намалява. Затова и в крайна сметка цялият човешки живот в съзнание постепенно достига до физическата смърт, защото етерното ни тяло напълно се изчерпва.

На долния полюс, т.нар. ВОКС преобладават регенериращите, подвижните, растежните сили, т.е. етерните сили. Там те подкрепят метаболизма на организма и тук е налице интензивна етерна дейност. Клетките на червата непрекъснато се регенерират, в размножителните органи има непрекъснато клетъчно размножение. Следователно, тук етерните сили работят, за да оформят веществата и процесите, в които са включени.

Как се „държат” телата при обработването на храната?

Храните, които поемаме, се явяват чужди за организма, със свои собствени свойства и етерни сили. В храносмилателната ни система се случва точно това – организмът впряга всички свои сили, за да освободи приетата храна от нейните сили, които са чужди за организма, и така да се каже - да я очовечи.

Астралните сили /заедно с Аза/ се намесват в разграждането на храната в храносмилателната система. Тези астрални и азови сили идват от горния полюс. По време на тази битка за очовечаване на чуждите етерни сили, идващи от храните, нашият организъм също се засилва. Важни са самите процеси, които активират целия организъм.

След като са разградени и приети хранителните вещества преминават през стената на храносмилателния тракт и сега вече те трябва да бъдат вградени в самия организъм. Тук тези преработени вече хранителни вещества се проникват от нашите собствени етерни и астрални сили.

 

Четиричленността в тричленността

 

Виждаме, че астралното ни тяло действа чрез своите сили по противоположен начин на двата полюса – в горния нервно-сетивен полюс то възбужда процеси на разграждане, а от веществообменния полюс то възбужда процеси на изграждане. На нивото на ритмическата система тези две тенденции на разграждане и изграждане непрекъснато се колебаят.

Астралното тяло проявява себе си във въздушния /газов/ елемент в тялото ни. На долния полюс въздушният елемент е в разтворено състояние в течностите. А чрез тях се проявява етерното тяло, а също и кръвопотока, т.е. Аза. Следователно на долния полюс има много тясно взаимодействие между астралното, азовото и етерното тяло. Те са тясно свързани с организма на това ниво.

В ритмическата система астралното тяло е отчасти независимо от взаимодействието с другите тела, тъй като тук имаме ритмично проявяващата се въздушна циркулация на вдишване и издишване. Точно тук, тъй като астралното тяло не е ангажирано с веществата, подобно на веществообменната система, то е предоставено на живота на чувствата. Това прави много тясна връзката между чувствата, астралното тяло и ритмическата система.

Виждате, че четирите тела се намесват по различен строго определен начин в човешката тричленност. Това е, така да се каже, теоретичната картина на това как си взаимодействат, да кажем, когато всичко в организма е наред. Но разбирате колко различни картини можем да имаме при различните състояния на човека, при различните заболявания. И сега тук е много важно да разберем следното: не трябва да се работи със схемата „това тяло трябва да действа тук, но не действа, а това там...”, а трябва всеки един случай да се възприема като индивидуален случай, като цялост, в която по най-фин начин се случва това взаимодействие между тричленността и четиричленността. Разбира се, дори Щайнер дава картини на това взаимодействие при определени болести, а след смъртта му има изследвания на изтъкнати антропософски лекари, но всеки случай е строго индивидуален. Често, казва д-р Бот, имаме външно приблизително еднаква симптоматична картина, но с различни корени в телата на човека. И тук идва моментът антропософският лекар или терапевт, да развие усета си за тези най-фини нива на взаимодействие, с цел да пристъпи към най-правилната превенция, диагностика и лечение. Надявам се, че сме тръгнали по този дълъг път...

И нека подкрепим всичко, което казахме дотук, с ценни извадки от втора лекция на Рудолф Щайнер от „Окултна физиология”. В първата извадка Щайнер разглежда нервно-сетивната система като външен инструмент на Астралното тяло. Във втората Щайнер разглежда кръвта като външен инструмент на Аза. В третата извадка от окултна гл.т. се разглежда взаимодействието между нервната и кръвоносната система:

„За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем - засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно - , че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието. Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека. И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло.

Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло. Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар. етерно или жизнено тяло, което тяло съдържа в себе си причините за жизнените явления. По-късно ще видим, че Антропософията и окултизмът не разглеждат етерното или жизненото тяло така, както в по-стари времена спекулативно се е говорило за жизнената сила; а тъкмо напротив - когато Антропософията говори за етерното тяло, тя има предвид нещо, което е действително видимо за духовния поглед, т.е. говори за една реалност, залегнала в основата на външното физическо тяло.

Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувстващите същества, към животните, то именно елементът на чувстване, на вътрешен живот, или още по точно - елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система.”

„У човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център - Аз - трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образувания, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие.

Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, - ако включим в това и промените от червена в синя кръв - то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единната кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колкото повече се задълбочавате в това сравнение - това го споменавам само за сравнение, толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза - Аз и астрално тяло - е подчертано идентично на отношението между двете им отражения - кръвоносна и нервна система.

Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес - това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот. По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправдано да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.

А сега е необходимо да си припомним, че кръвта, протичаща по описания начин през организма, от една страна се излага на външния свят, подобно на табло излиза насреща на впечатленията от външния свят, а от друга страна се противопоставя на това, което нарекохме вътрешен свят. Да, и точно така е и с нашия Аз. Отначало ние насочваме нашия Аз към външния свят, възприемаме външните впечатления. Това дава многообразно съдържание на нашия Аз; той се изпълва с впечатления, идващи отвън. След това обаче идват и мигове, в които Азът, тъй да се каже, се затваря в себе си, мигове, в които се отдава на своята болка, на своето страдание, на скръбта и на радостта си, на вътрешните си чувства и т.н., когато остава да изплуват от паметта нещата, които сега възприема не чрез непосредствения допир с външния свят, а които той носи в себе си. Т.е. и в това отношение Азът може да бъде сравнен с кръвта, тъй като подобно на табло тя се излага веднъж на външния свят, и после на вътрешния свят... Външните впечатления, които Азът получава, и които ние определяме като представи, изобщо като душевни форми, ние можем да свържем с Аза така, както свързахме реалните, нахлуващи в нас през сетивата ни външни процеси с кръвта, т.е. можем да свържем душевните изживявания, тъй както направихме това във физическото битие, от една страна с кръвта, а от друга страна с Аза.

„Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействат върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействат върху зрителния нерв. Докато те действат върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влияние върху астралното тяло. В мига, в който започва въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви! Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.

Нека да завършим тук днешната тема, оставяйки да работи в нас казаното от Щайнер. Всъщност онова, което кара душевния живот, всичките онези непреработени в нас сетивни впечатления, предизвиканите от тях чувства и преживявания, навлизащи в нас, имат своя духовно-физически механизъм на „отпечатване” през нашата нервно-сетивна система до състава и качествата на кръвта и кръвопотока в нас. Т.е. ангажира се цялото човешко същество, светът влияе до физическото тяло, като медиатори са Аза, астралното тяло и етерното тяло. И това може да ни наведе на много мисли в посоката – какво допускаме и какво не допускаме от света да навлезе в нас, и как съзнателно работим върху това!

Скъпи приятели, благодаря ви за вниманието. Следващата ни среща ще бъде на 14.04. 2018 год., като ще има предварителна информация.

* * *

Лекцията е представена на 3.03.2018 год. пред Работна група по Антропософска медицина, София.

Линкове към първа и втора част от лекция, изнесена на 3.02.2018 год., на тема "Числата като космически конструкти на човешкото същество":

http://med.anthrobg.net/bg/node/282

http://med.anthrobg.net/bg/node/283

Линк към първа част на лекцията от 3.03.2018 год.:

http://med.anthrobg.net/bg/node/294