Дорина Василева: Тричленността и четиричленността в човешкото същество. Акценти от втора лекция от "Окултна физиология" на Р.Щайнер /първа част, 3.03.2018 г./

Submitted by admin 2 on Нед., 04/03/2018 - 15:01
Ембрион

Нека накратко да резюмираме онова, което си казахме на предишната ни среща, като постепенно навлезем в същността на тричленността в човешкото същество. Основна тема на предишната ни среща беше темата за числата и техния космичен произход, който можем да видим вплетен в цялата земна еволюция и съответно в човешката еволюция. Навлязохме в числата като живи космически процеси, дори като живи космически реалности в лицето на Висшите духовни йерархии, които могат да ни насочат към истинския смисъл на числовата сакралност днес. Видяхме, че еволюцията в своето начало е единно цяло, неразчленима духовна цялост, която дава началото на двоичността, която пък се явава отделяне от цялото - един вид жертва на духовната цялост, в името на постепенното раждане на физически-сетивното. Двоичността като напрежение, дори и противопоставяне, са разрешава на трето ниво, в троичността – еволюционно по-зряла и балансираща. Пред нас застана и четворността в ролята на земно-физическите елементи – огън /топлина/, въздух, вода и земя, чиито духовни първоизточници намираме още в първата еволюционна крачка на Стария Сатурн, който е съдържал като зародиши всичко онова, което предстои като земна и човешка еволюция. Той е космическата жива картина на Единството, което постепенно се диференцира и преминава в Старото Слънце, в Старата Луна, в днешната Земя, и ще продължи до онзи момент, в който в нашата Слънчева система ще започне обратния процес – диференцирането ще започне да се свива и слива, и духовно-физическите обекти ще преживеят обратно развитие, докато се стигне до ново Единство. От Стария Сатурн, да повторим, започва формирането на духовно-земната ядка, ако мога така да се изразя, на човешкото същество – ражда се неговият физически зародиш, който представлява по думите на Щайнер едно „огнено топлинно яйце”. На Старото Слънце този физически зародиш се облича с етерна обвивка, на Старата Луна – с астрална обвивка, а на Земята – човешкият Аз пронизва раждащата се от Космоса за земен живот човешка цялост. Развитието на ембриона в майчината утроба повтаря в сбит вид цялата космическо-земна еволюция на човешкото същество.

Споменахме и за друга сакрална числова конфигурация – взаимодействието на троичността и четворността, което дава седморността, като духовно-земна цялост. Срещаме я на различни нива: като цикли от по седем еволюционни стъпки, седем планети във връзка с еволюцията и развитието на човека, седемгодишни цикли и т.н.... Стигнахме и до дванадесетичността чрез 12-те групи Херувими, които изпълват космическото пространство и чрез своята жертвена работа първо от четирите посоки /там където са зодиакалните области на Лъва, на Скорпиона, на Телеца и на Водолея/, тласкат цялата еволюция напред. Те стоят зад 12-те зодиакални области, които работят върху формообразуването на човешкото тяло, както и върху човешката душевност. Пред нас се изправя един космичен човек, който пренася Космоса тук на Земята, в своето тяло – в органите си и в процесите, които протичат, в своя душевен свят под формата на мисли, чувства и волева дейност.

След това разгледахме важни акценти от първа лекция от „Окултна физиология” на Рудолф Щайнер, в която той започва с дуалността в човешкото същество. Преди това се спряхме на древноегипетския мит за Озирис, Сет и Изис, в който виждаме как от духовното единство, което древните посветени са виждали в образа на Озирис, вътре в човешкото тяло се разливат божествените звуци на струните на лирата на бог Аполон, както по-късно в Древна Гърция виждат тези духовни процеси – раждат се 28 нерви, които древните са виждали като „вляти” от божественото влияние на Озирис и Изида, свързани с лунния 28 денонощен цикъл. Щайнер казва: „Това, което по-рано беше в човека едно единство, сега е разкъсано на 28 нерви. Ние видяхме как той /Озирис/ се намира разкъсан в самите нас. Без това никога нямаше да се постигне, да се роди човешката форма...” Чрез това, продължава Щайнер, е формирана нервната система по гръбначния мозък надолу, и чрез това по-късно е формиран целият човек в горната част на своето тяло, защото нервите са ваятели на мускулите, хрущялите, органите...

„...самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойствена. А този, който се стреми да проникне в дълбините на човешката природа, е абсолютно необходимо да осъзнае, че дори външно човекът, със своята форма и образ, представлява в основата си нещо двойствено.

Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно - всичко, което можем да причислим към областта на главния и гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образувания.

Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим - шия, туловище, крайници - е свързано с образуванията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образувания. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образувание и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея.

Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част, поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.”/Окултна физиология, първа лекция/

Нека отново се върнем на образа на човешкия скелет и да си представим тези области, за които ни говори Рудолф Щайнер. Ето какво казва той във връзка с наблюдението, което е нужно да извършва всеки задълбочен изследовател на човешкото същество – да потърси макрокосмоса в микрокосмоса – човешкото тяло:

„...човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света. Но ще е необходимо от външното все повече и повече да проникваме във вътрешното.”/Окултна физиология, втора лекция/

И така нека от „външното все повече и повече да проникваме във вътрешното”!

 

Човешки скелет

 

В човека виждаме защитени със здрава външна костна обвивка две области – това са черепът и намиращият се вътре човешки мозък, и гръбначният стълб - с неговите подредени плътно един над друг прешлени, с намиращия се вътре гръбначен мозък. Съвременният човешки гръбначен стълб ясно показва завършеност в пряк и преносен смисъл, и невъзможност реално да продължи своето развитие, дори той отива към закърнялост. Антропософският лекар и автор Виктор Бот нарича прешлените „малки черепи”. Казахме, че в минали епохи гръбначният стълб на онова далечно човешко същество е притежавало силите да го преобрази в черепно-мозъчни кости, както и да преобрази гръбначния мозък в главен мозък, като това е предопределило възможността на човека към съзнание и физическо-сетивно възприятие, и цялостното ни развитие по-нататък. Този процес вече е завършен и ние няма да имаме физическо развитие на твърдата минерализирана материя вътре в нас.

Другата част, за която Рудолф Щайнер говори, е тази част от нас, която е извън защитената еволюционно част, която защитена част е свързана с най-висшата при човека съзнателна и сетивно-възприемателна дейност, докато втората област се явява външна и незащитена. Това е туловището, вътрешните органи, това са крайниците.

 

Схема 1

 

Имаме едно затворено в себе си цяло от една страна, и имаме елементи, които са отворени навън към света. Можем да ги очертаем схематично като един кръгъл елемент, който обема и защитава всичко в целостта си, и прилежащи, свързани елементи към този кръг, които са по-скоро един отворен, освободен от целостта кръг - насочени навън лъчеообразни прави, напр. крайниците ни. И сега, виждаме, че се явява необходимост от област, която е междинна между кръга и правата линия – и това е полукръга – него виждаме вписан в човешкия гръден кош. Той съдържа в себе си тези два елемента – кръга и правата /имаме кръговостта на 12 двойки ребра – ритмично структурирани, затворени в горната си част, но все повече отварящи се надолу, а самата форма на ребрата е лъчеобразна. Това е третият компонент в човешкото тяло, който е балансиращ. Защо? Защото, ако кръгът и правите лъчеобразни линии – нашите крайници, нямаха хармонизиращата връзка на гръдния кош, би се нарушило балансиращото начало. Човекът се изправя вертикално и има опора, център, който го държи изправен. Именно нашият център, домът ни, се намират в гръдния кош. Гръдният кош е свързан със зодиакалната област на Рака. Знаем, че зодиакалният глиф на Рака предсталява две спирали, които са обърнати една към друга, като че ли да се докоснат, за да преминат една в друга. Всъщност всяка нова вълна в еволюцията поема своя тласък и стъпва на онова, което вече е било, това е символизирано от двете спирали... Там, чрез гръдния кош, се запазва еволюционният център на човека, който ще даде тласък за по-нататъшното му развитие. Гръдният кош като че ли „прегръща” основните човешки жизненоважни органи – бели дробове, черен дроб, сърцето, далака, жлъчката... Да, тук е и човешкото сърце, нашето вътрешно слънце, центърът на нашата вътрешна пулсираща система от взаимодействия и процеси. Гръдният кош ги „прегръща”, но не ги капсулира, подобно на капсулирането на мозъка от черепно-мозъчните кости, и на гръбначния мозък, от прешлените на гръбначния стълб. Защо? Защото те имат нужда от една по-голяма подвижност и свобода вътре в нас, свързана с дихателната ни дейност, чрез която вдишваме и издишваме света, както и с подвижност, свързана с храносмилателната дейност в контекста на веществообменната система. По думите на Рудолф Щайнер, човешкото сърце, както и човешкият ларинкс /който е на границата между „кръга и полукръга”/, ще продължат своето развитие във връзка с цялата бъдеща еволюция на човека. Тази вътрешна подвижност на средната част е изключително необходима от еволюционна гл.т.

И така всъщност, ние достигнахме до външната троичност в човека, в която виждаме три основни елемена – кръг, полу-отворен кръг и напълно отворен кръг /лъчеобразни прави/ - в лицето на човешката глава, на гръдния кош и на крайниците. Д-р Олаф Кооб много точно ги нарича „архитектурни пра-принципи”. Той ги определя като „сводести или кръгли форми” и „прави форми или протегнати форми”. Първите имат връзка с небесните, с космическите сили със своята заобленост и кръгловатост, а вторите – със земните сили. Закръглеността и сводестата форма се срещат в ставите, във вътрешните органи, в самите крайни части на костите – там, където имаме стави, в свода на стъпалото. Но най-силно и изцяло тази заобленост преобладава в областта на черепа. Д-р Кооб го нарича „космическо кълбо”.

 

Скелет на бебе

 

Ако наблюдаваме с отворени за космическите сили сетива едно новородено бебе, ние виждаме колко меко и флуидно е то в своето физическо тяло. Все още я няма втвърдеността на възрастния – костите са меки, черепът е прекалено голям за тялото и крайниците, той е още не напълно затворен и като че ли тази отвореност е точно връзката му, пътя, от който идва на Земята – от Космоса. Преобладават закръглените, космичните форми. Това малко създание, раждайки се за земния живот, е все още много силно свързано с космическия, и ще му трябват приблизително 21 години живот на Земята, за да се „освободи” от обвивките на тази космична зависимост и да поеме напълно съзнателно живота си в своите ръце. Особено през периода на пубертета формите се издължават и започват да преобладават протегнатите, издължени крайници. Променят се и функциите на младия човек – той е вече изцяло земен жител.

Нека сега по-подробно да огледаме човека! Оказва се, че троичността е основен принцип в изграждането на съществото му. Казахме, че той има горна част на тялото /глава/, средна част /бели дробове и сърце, закриляни от гръдния кош/ на тялото и долна част на тялото /тук влизат крайниците, но заедно с това и веществообменните процеси, извършвани от вътрешните органи – далак, черен дроб, жлъчка.../ Главата можем също да я разделим на три части: областта на челото и предните дялове на главния мозък са горната част, областта на очите, носа и ушите са средната част, а устата и челюстите са долната част /крайниците/. При ръцете – имаме горна част, средна част, длан. При бедрата – горна част, подбедрица, стъпало. Самата длан – основа на дланта, средна част на дланта, пръсти. Пръстите – основна фаланга, средна фаланга, крайна фаланга, с изключение на палците. Подобна е ситуацията и с ходилата ни. Подобна е ситуацията и напр. в устната кухина – горен заоблен свод, зъбите като застинала ритмично подредена система и подвижният език като проява на третата система. Зъбите сами по себе си също са израз на троичния човек, но като цяло превес има началото на веществообмена в устната кухина. Резците представят НСС. В природата гризачите, при които са изразени резците имат особено будна НСС. Кътниците, които са в задната част на устата са свързани с ВОКС - те са силно изразени при чифтокопитните, които са силни именно в тази система. Кучешките зъби са силно изразени при хищниците. Така цялата троичност я виждаме в зъбите. Правено е изледване от антропософски биолог за тази връзка. Следователно можем внимателно да се вглеждаме в човека и да търсим тази характерна троичност на различни нива.

Човек е затворен в главата си и сякаш именно тази затвореност му позволява с помощта на сетивата си да възприеме света, да го осмисли и той да навлезе дълбоко в човешката същност, за да даде възможност на човешкото същество да се развива вътрешно. Тук меката част – мозъкът е отвътре, обвит от бронята на човешкия череп. Ние сме в нашия вътрешен свят.

Противоположната област е оформена по обратен начин – меката част е отвън, а костите са отвътре. Точно крайниците се нуждаят от една концентрирана външна мускулна обвиваща маса, за да водят човека в света, да го развиват чрез движението в пространството. Те ни изнасят навън, в света. Но тук имаме и една много важна област, която като че ли от дълбините на човешката физиология дава живот, отново съгражда и регенерира – това е областта на веществообмена.

Средната област се явява онази част от нас, която е призвана да уравновеси вътре и вън, моя вътрешен свят и света отвън. В тази област двата полюса се срещат и човекът е в единството на вътрешното си същество и на света. Затова именно тук се локализира и дишането – светът бива вдишан, среща се със съществото вътре в мен, настъпва взаимодействие на всякакво ниво, и отново бива издишан с онова, от което моето същество не се нуждае. Един ритмичен процес, който е индикация за живота на новороденото, когато изплаче за първи път, но е индикация и когато си тръгваме от този свят, с последния ни дъх.

Тези три системи проникват една в друга в целия организъм, но всяка една си има свой център. Щайнер нарича тези три системи: нервно-сетивна система /НСС/, ритмическа система /РС/ и системата веществообмен-крайници /ВОКС/ или метаболитна система. Съответно процесите в тях ще бъдат наречени – нервно-сетивни, ритмически и веществообменни процеси.

Център на НСС е човешката глава, с основната си структура – човешкият мозък, в който бива извършвана висшата нервна дейност. Там се намират мозъчните центрове, свързани с цялостната съзнателна дейност на човешкото същество. В тази горна област се намират и голяма част от нашите сетива – очите, ушите, носа и устата, които са главните физически органи, чрез които развиваме сетивото на зрението, сетивото на слуха, обонятелното сетиво и сетивото на вкуса, чрез рецепторите в различни области на езика. През цялата богата гама от сетива в нас навлиза светът под формата на впечатления, обработва се и става „храна” в буквален и преносен смисъл на тялото ни и на душата ни. Разбира се, цялата нервно-сетивна система има своя център в човешката глава и в човешкия мозък, но тя се разпростира по протежение на цялото човешко същество, до последната частичка тъкан на нашите крайници, които през кожата ни приемат и предават „информация” от заобикалящия ни свят. Нервно-сетивната система е свързана с раждането и живота на нашите мисли. Човешкият мозък е само като огледало, което отразява живите, етерните идеи, които ние „всмукваме” чрез сетивата си. Той е физическият субстрат, който отразява тези живи мисли, но за съжаление оттам-нататък ги умъртвява. Те загубват своята живост, когато ние ги превърнем в представи, които обличаме в понятия. Това обаче е еволюционна закономерна стъпка в нашето развитие. Антропософията с нейните идеи изключително оживява и одухотворява човешкото мислене, изваждайки го от канона на интелектуализма.

Във втора лекция от своя цикъл „Окултна физиология” Щайнер първо разглежда външно кои органи и системи „слизат” от главата надолу в човешкия организъм – между храносмилателния апарат и сърцето, като опирайки се на стандартната медицина описва храносмилателния апарат – той започва от устната кухина, продължава по тръбеста форма – хранопровода, към стомаха. Отбелязва и лимфната система, която в тесен смисъл също е свързана с храносмилателния апарат, тъй като поема от него преобразуваните хранителни вещества. Като сбор от канали лимфната система преминава през цялото тяло. Тя приема това, което е преработено, очовечено от храносмилателния апарат и го предава на кръвта. Третото звено на тази система от органи е, цитирам: „...самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние, а именно под формата на т.нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв, се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.”

Много важно е тук да сме наясно, че Щайнер говори за долен и горен кръг на кръвообръщението – горен той нарича кръвопотока през мозъка, а долен – този през долните органи, като не ги съотнася с начина, по който официалната наука ги обозначава – тя говори за малък кръг през белите дробове, и за голям кръг, който обхваща кръвопотока през мозъка и органите в другата част на човешкото тяло. Т.е. има различие в терминологията, която трябва да вземем под внимание.

Стигаме до централния орган на човешката ритмическа система - сърцето. Ако погледнам в средната област, която нарекохме чувствена – кои са главните органи тук? Тук са сърцето и белите дробове. Общото между тях е ритъмът. Затова тази област я наричаме ритмична система /РС/. В каква ритмична връзка са сърдечният ритъм и ритъмът на дишането - 4 към 1 – това е един ритъм, който поддържа и хармонизира живота ни.

 

Кръвообръщение

 

По-нататък Щайнер продължава с т.нар. горен кръг на кръвообръщение, като от външния начин на наблюдение преминава към окултен начин на наблюдение:

„Ако засега си представим това, то за основата на един окултен начин на наблюдение е много важно да добавим, че много рано от главната артерия се отклонява един, да кажем, страничен поток, който отива в главния мозък, т.е. кръвоснабдява горните органи на човека, и оттам тази употребена кръв се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така богатата кръв става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на организма, т.е. имаме един по-малък, страничен кръг на кръвообращение, в който е включен главният мозък, отделен от другия, големия кръг на кръвообращение, който кръвоснабдява целия останал организъм.”

Спирайки се върху долния кръг на кръвообръщение Щайнер навлиза в системата веществообмен-крайници, т.е. в противоположния полюс на нервно-сетивната система. И задава следния въпрос: Съществува ли нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм?”

В долния кръг на кръвообращение са включени слезката, черният дроб и жлъчката. Официалната наука ни казва, че черният дроб отначало приготвя жлъчката, тя се оттича в храносмилателния канал и съдейства за обработката на хранителните вещества, които да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. Тези органи изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм. Но от друга страна те не са само строго специализирани, а вземат участие и в цялостната ритмична дейност на човешкия организъм. Тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение, тъй както мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение.

И Щайнер продължава: „...да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?”

 

Кръвообръщение

 

Оттук-нататък Щайнер преминава към свръхсетивно наблюдение:

„Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото.”

Следва вътрешната обработка на впечатленията в горната част, промените на кръвта, която е изпратена обратно към сърцето, но вече променена! Но това не е просто един кръвен поток, който само е променил чисто материално състава си!

„Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй както променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздейства от разположените във вътрешността органи - слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи.

Тук стигаме до революционното в разсъжденията на Щайнер, произтичащи от неговите свръхсетивни наблюдения. Нека да кажем, че той стъпва напълно върху Гьотеанистичният подход на наблюдение, който е и основа на антропософията – накратко мога да обобщя така: човекът се явява един метаморфозирал в сложността си организъм, чийто пра-образ можем да намерим в Гьотевата идея за пра-растението! Кръвта е жива и одухотворена струяща течност, която изпълва човека с живот. Но тя не е просто течност, която циркулира и пренася важни вещества и кислород до всяка клетка, после отново се обогатява в белите дробове и с напълно преработените и очовечени хранителни вещества, и пак отново повтаря този цикъл. Тя е подложена на двустранно въздействие – от една страна външните впечатления чрез нервно-сетивната система, т.е. чрез сетивата, впечатват в нея, в горния кръг на кръвообръщение, външните въздействия отвън, и в същия момент вътре в нас, дълбоко в тялото ни, върху нея въздейства, в големия долен кръг на кръвообръщение онова, което идва от трите органа на веществообмена – от слезката, от черния дроб и от жлъчката.

Всъщност Щайнер достига до картината, че вътрешните ни органи, които принадлежат към веществообменния полюс, са сбит макрокосмос, който отпечатва себе си върху кръвта.

„Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т.е. имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздейства отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздейства върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действа в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.

И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздейства върху кръвта от другата страна - ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин. Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас.”

 

Вътрешни органи

 

И сега нека да си представим тази картина – планетите, с тяхното влияние в еволюционното развитие, са вместени вътре в самите нас. Тогава ще оживеят самите връзки между орган и планета, и няма да останат само схематично съотнасяни, както често се случва, дори и от антропософски лектори. Т.е. важно е да се прозре дълбоката окултна връзка в тези неща, иначе в противен случай ги засипваме с материалистично-интелектуалистичното си мислене, и умъртвяваме и малката живост, която можем да им дадем чрез Антропософията:

„Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток - то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черният дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.”

 

Схема

 

Т.е. както външният свят, макрокосмоса се отпечатва върху кръвопотока в нас, навлизайки през сетивата ни и нервните връзки, навлиза в кръвотока, така и вътрешните органи или „вътрешни светове” влияят върху този кръвопоток. И разбирате, че оказва се вътрешните ни органи не са само част от механично свързани и действащи системи в човешкия организъм, а самите те действат както по посока на физическия ни организъм, така и по посока на нашите чувства и нашата душевност.

Ето го нашият дом - нашата слънчева система, като част от макрокосмоса, и нашата вътрешна „Слънчева система” като органи в човешкия организъм!

 

Слънчева система

 

Нещо много интересно, което Рудолф Щайнер казва в ГА 15, „Духовното ръководство на човека и човечеството”:

„Това, което тласка хората към физическо въплъщение, са именно действащите сили на звездния свят. Ако наблюдаваме един човек с погледа на ясновидеца ще установим, че неговият организъм е резултат от взаимодействието на космическите сили. Този факт може да бъде онагледен донякъде хипотетично, но в напълно съответстваща за ясновидските възприятия форма. Ако вземем физическия мозък на един човек и се вгледаме в неговата конструкция с погледа на ясновидеца, в неговите анатомични дялове и структури, ще открием, че мозъкът на всеки човек е различен. Няма двама души с еднакъв мозък. Нека сега да си представим, че бихме могли да фотографираме този мозък с всички негови структури, така че да станат видими всички подробности. Тогава за всеки човек бихме получили различна фотография. И ако фотографираме мозъка на един човек в мига на раждането му, а после фотографираме и небесното пространство, намиращо се точно над месторождението на същия човек, образът на небесното пространство би съвпаднал напълно с този на човешкия мозък. Както в него са подредени съответните анатомични дялове, така и в небето са подредени звездите. Човекът носи в себе си един образ на небесното пространство, съвсем различен от този на другите, в зависимост от мястото и времето на своето раждане. Това показва, че човекът се ражда от целия Космос.”

Нека се опитаме да си представим една имагинативна троична космическа картина на човешкото същество, в която човешката глава е самият звезден свят - Зодиакът, той е отразен и в човешкия мозък, освен в дванадесетичността на човешките форми – разбира се не в буквален смисъл, а като работа на Висши духовни йерархии, работили в посока за достигане на материално формообразуване. Средната част на човешкото същество е планетният свят, свързан от дълбока древност с основните човешки органи, в нас на практика циркулира Слънчевата система. А крайниците ни са здраво стъпили върху земната повърхност, те ни дават силата и опората, за да се изправим и да бъдем човешки същества на планетата Земя. И така – Вселената с нейните близки и далечни съзвездия, Слънчевата система и Земята с нейните закони, изпълват цялото човешко същество. Да задържим тази картина в себе си!

До какъв размисъл ни води тя? Вътре в нас, в нашите органи е концентриран целият макрокосмос, който както отвън навлиза през сетивата ни и се отпечатва в кръвния поток в горната част на човека, която е свързана с мисленето, със съзнателността, с будността, по същия начин в долния полюс отново имаме сбит и концентриран макрокосмоса в самите органи, които го отпечатват върху кръвния поток, преминаващ през тях в долния голям кръг, като тук процесът се извършва несъзнателно и реално ние нямаме будност какво става в тази полюсна система.

Тази картина напълно се противопоставя на чисто редукционистичната гледна точка на днешната психология, че всичко идва от централната нервна система, независимо дали става дума за воля, за мислене или за чувстване. Ние обаче виждаме как човекът е цялостен в своите душевни способности – мисленето, чувстването и човешката активност живеят вътре в човешкото същество чрез живия кръвен поток, който циркулирайки в цялото ни тяло носи не само чисто материално полезното, но носи и образи, приети чрез сетивната система от външния свят и от макрокосмоса. Тези образи стават чрез кръвта част от цялото ни същество чак до клетъчното ниво. Също така от човешките органни дълбини, за които ние сме несъзнателни, отново тези макрокосмични образи навлизат в кръвния поток. Защото органите са също един микрокосмос побрал в себе си макрокосмоса. Кръвта ни се „захранва” двустранно с образи. По-нататък в този лекционен цикъл Щайнер обосновава окултния произход на органите, и защо именно те съдържат в себе си целия макрокосмос.

Да се върнем на външното наблюдение на човешкото устройство!пНека да видим как можем да характеризираме още двата полюса в човешкото същество – НСС и ВОКС. Горе в НСС всичко е симетрично: две очи, две уши, две мозъчни полукълба. Чрез сетивата ние наблюдаваме /след което можем да опишем/ и възприемаме, след което идват представата, мисленето, в което намираме връзките и зависимостите, и стигаме до понятието. В нас се ражда образът на наблюдаваното. В НСС няма движение на вътрешни субстанции, но има движение на образи за света. Там всичко е спокойно и за да можем да наблюдаваме се нуждаем от видимо спокойствие вътре в самата физическа реалност на главата /мозъкът ни плува плавно в течност/. Тя е като огледало на външната действителност. Ако тази действителност се движи, то образът в това огледало ще бъде разкривен. В НСС ние сме будни, осъзнаващи и мислещи.

За разлика от НСС, във ВОКС ние нямаме съзнанието какво се случва – имаме съзнание с приемането на храната, с преглъщането й до началото или най-много до средата на хранопровода, и оттам-нататък ние вече нямаме съзнание нито какво се случва в хранопровода, нито в органите, които обработват храната и я правят годна да бъде всмукана от целия организъм. Единствено будност придобиваме, когато във ВОКС има някаква болка. Тогава ние съзнаваме, че нещо там не е наред. Тук има движение на вещества, на физически субстнации, тук всичко „ври и кипи”, както се казва. Всеки от нас носи една преобладаваща тенденция в себе си – няма човек, който да е напълно балансиран. Тенденциите са да преобладава или нервно-сетивния или веществообменния полюс.

Д-р Виктор Бот характеризира полюса на главата като място, в което имаме центростремително движение – в него проникват светлина, звуци, въздух, храни. Докато на противоположния полюс имаме центробежно движение. Тук енергията е насочена навън, налице е метаболизъм и обмен вътре в храносмилателния апарат. Интересно е, че в самата система ВОК двете подсистеми, които влизат в нея са като женственото и мъжкото – веществообменната система с всичко онова, което се извършва дълбоко в нас, оставайки несъзнаво, а лъчеобразните крайници – мъжкото, активното, пробиващото, са това, което ни тласка напред в света.

Системата ВОК с всички нейни характеристики и процеси се превръща в инструмент на волята, НСС – е инструмент на мисленето, на съзнанието. Средната, ритмичната система със своята ритмична пулсация, която преминава като циклични вълни през целия човешки организъм е инструмент на чувствата. Тя хармонизира двата полюса. Трите системи, въпреки, че имат свой собствен център, действат в неделимо единство в човешката природа. Човекът е едно цяло и цел на антропософското изследване е да умеем именно да „виждаме” тези области как действат едновременно в човека – в хармония, или някой от полюсите преобладава. В това е именно майсторството и изкуството на диагностицирането и лечението.

Д-р Бог дава много хубав пример – какво се случва с трите системи в човека, когато например сложим малко захар върху езика си. Благодарение на рецепторите си за сладост, които са върху езика, ние усещаме сладкия вкус, и умът ни казва: „О, това е сладко и на мен ми е приятно!” Това възприятие е породено от нервно-сетивната област. Но всъщност не само тя е включена, защото в този момент вече целият организъм се готви да приеме захарта, да я преобрази и да я насочи натам, накъдето организмът има нужда от нея. Това, обаче което се случва в нервно-сетивната сфера, достига до нашето съзнание, но онова, което предстои да се случи в системата ВОК ще остане неосъзнато. В РС се оформя чувството за приятност и задоволство – тук имаме една полуосъзнатост, намесват се спомени за това на какво ни напомня тази сладост и т.н. Или да вземем действие, което извършваме в областта на крайниците – то дава отражение и в НСС, където осъзнаваме резултата от това действие, а с РС преживяваме това действие в чувствената сфера. Ритмичната система със своя централен орган сърцето хармонизира винаги в областта на чувственото.

Д-р Бот казва: „Сърцето функционира едновременно като нервно-сетивен орган, който усеща това, което идва отгоре и отдолу, а също като преграда, която задържа и канализира кръвния поток, за да хармонизира двете тенденции... Дейността му е резултата от играта между хранителния поток и въздуха, дошъл от вън. Всичко, което се проявява в сърцето, всичко, което може да се наблюдава в него, трябва да бъде разглеждано като последствие от играта на сили и само частно в неговия механичен аспект.” В ембриологията, продължава д-р Бот, се знае, че кръвообръщението предхожда по произход съществуването на сърцето и пулсациите.

 

Бели дробове, сърце

 

Нека да отделим по-специално внимание на сърцето и на белите дробове като централни органи на РС, макар че в следващи лекции ще разглеждаме отделно всеки орган. Видяхме вече, че през сърцето преминават двата кръвни потока – към главата и горния полюс, и към всички органи надолу и долния полюс. В ембрионалния период, по думите на д-р Олаф Кооб, сърцето е първият орган, който около третата седмица от бременността се изгражда извън ембриона, след това слиза отгоре към средата, т.е. от периферията към центъра, като първоначално лежи под заложбата на мозъка. Това доказва, че сърцето и мозъкът са свързани и продължават да бъдат свързани. И това е нещо, което официалната медицина не отчита като връзка между определени болести в тези области и съответно лечението им. Ние също разбрахме, че в сърцето се кръстосват кръвни потоци от горе, от долу, от ляво и от дясно. В сърцето имаме вписани два кръста – в горната му част е т.нар. „венозен кръст”, а самото сърце има кръстна бразда, която разделя четирите му части. Интересни са тези два кръста и повод за размисъл, че точно в тази средна уравновесяваща двата полюса част се намира орган, който носи в себе си два кръста!

Образува се вертикална лемниската. Тя описва горния кръг на кръвообръщение, който минава през белите дробове и главата, свързвайки ни с външния свят и отпечатвайки го върху кръвния поток, и големия долен кръг на кръвообръщение, който ни свързва с вътрешните органи на веществообмена, които като „сбит макрокосмос” отново се впечатват в кръвния поток. И едно много важно нещо – видно е, че сърцето не е просто механична помпа за задвижване на кръвта, напротив – кръвта си има своя собствена енергия, която от една страна се подчинява на гравитацията, която я тегли надолу, а при изкачването й в организма се подчинява на левитацията – това са периферни сили, които теглят нагоре, извън формата. Следователно сърцето не е механична причина за пулсацията на кръвта в целия човешки организъм, а е само регулиращ орган, задържащ и насочващ. То е централен регулиращ орган, който дава животворната ритъмна вълна на всичките ни органи и системи, на живота в нас. Сърцето е и в тясна връзка с човешката душа, с нашите чувства. Видяхме, че дори чисто физиологично кръвният поток отгоре пристига в сърцето с впечатани на клетъчно ниво сетивни впечатления, образи. Продължавайки надолу, това се случва и при срещата между вътрешните органи и кръвта, като отново тази кръв, макар и различна се връща в сърцето... То събира външния свят - макрокосмоса и вътрешния ни свят, който се оказва микрокосмос на външния свят, в едно, в центъра на човешкото тяло.

И искам да споделя един уникален откъс от Рудолф Щайнер – първият топлинен зачатак в човешката еволюция е сърцето ни, ГА 102:

„В тези времена, когато отново се е появила Земята, когато тя, така да се каже, е излязла от мрака на мировото пространство, като пространство пронизано от топлина, тогава в това пронизано от топлина пространство първите човешки форми, също са живеели като топлинни същества. Ако вие с ясновидски поглед се оглеждате в миналото на това, какъв е бил човекът тогава, то вие преди всичко ще откриете този първи човешки зачатък като че ли в топлинна сфера, която цялата е пронизана от много, много потоци...

Аз най-добре ще ви обясня, какъв е бил човек тогава, ако сред човешките органи ви обрисувам това, което се е образувало тогава в своя първи зачатък.

Представете си току-що родено дете, което отгоре на главата си има съвсем меко място. Представете си, че това място е напълно открито и че отвън в този отвор влиза топлинен поток. Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове. Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта.

Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган...

...Ако вие вземете под внимание краткия преглед на земното развитие, който направих, ще видите, че човекът като земно същество, какъвто се явява сега, има своя изходна точка, всъщност, сърце. Разбира се, сърцето не е било тогава такъв орган, какъвто е сега. Този вид е придобило много по-късно: но зачатъкът на сърцето е възникнал от огъня.

...Но вие видяхте, как това, съставя, всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо."

Другият орган в средната област са белите дробове – това е най-важният инкарнационен орган за човешкото същество в неговата еволюция. Защото чрез този орган човекът започва да диша, инкарнира се на Земята и вдишването като космически процес го свързва с живота, а издишването – със смъртта. До онзи далечен момент човешкото същество не е познавало смъртта, а е „събличало” своите космически обвивки периодично и се е връщало в една първоначална форма. Но за да стане изцяло земен жител, той е трябвало да познае и смъртта. Белите дробове са органът, който приютява нашето дишане, което е също един ритмичен процес, подобно на сърдечния ритъм. Именно в средната област става срещата между двата ритъма и съответствието е, че на едно вдишване отговарят 4 удара на сърцето. И това е основен ритъм на човешкия обновяващ се живот. В целия човешки организъм са налице определени ритми. В средната област са 60-70 сърдечни удара в минута. По посока на НСС ритмите забързват, те са в секунди и милисекунди, и се свързват с проводимостта на нервните импулси. Докато обратно – ритмите, които слизат към системата ВОК /от хранопровода през червата/ са по-бавни от минутния ритъм и могат да стигнат до час.

Белите дробове са органът, който няма свой собствен вътрешен живот, за разлика от другите вътрешни органи. Той неслучайно е свързан с елемента земя, а не с въздушния елемент, защото се явява органът, който е свързан с човешката инкарнация. Той продължава да бъде свързан и с космичния живот пряко чрез диханието, което навлиза и излиза от човека. В неговия собствен ритъм пулсира космическият ритъм – ние дишаме 18 пъти за минута, т.е. за 60 сек., което за 24 часа означава 25 900 дихания. В Космоса една Платонова космична година е равна на 25 900 земни години – това са 12-те зодиакални области по 2160 год., тъй като Слънцето преминава със своята точка на пролетното равноденствие през един знак за толкова години. Също така, ако приемем че човек живее средно до 72 год., по 365 дни, се получава отново близко число от 25 920 дни. Един човешки живот по броя земни дни се равнява на една Платонова година в Космоса. И едно денонощие живот с вдишвания и издишвания може да са съотнесе както с човешкия живот, така и с Платоновата космична година. Интересни паралели, нали?!

 

Макрокосмическият човек

 

И така, пред нас застава човешкото същество в неговата тричленна цялост в земен план, но също така ние го видяхме като неотменно космическо същество, което носи в себе си целия Космос!

Лекцията е представена на 3.03.2018 год. пред Работна група по Антропософска медицина, София

Следва!

Линкове към първа и втора част от лекция, изнесена на 3.02.2018 год., на тема "Числата като космически конструкти на човешкото същество":

http://med.anthrobg.net/bg/node/282

http://med.anthrobg.net/bg/node/283