Дорина Василева: Числата като космически конструкти на човешкото същество (първа част от Първа лекция)

Submitted by admin 2 on Пон., 05/02/2018 - 19:46
Космическа дъга

Идеята на това представяне е да се опитаме да достигнем до една истинска космичност в разбирането на числата и връзката им с човешкото същество като тяло, душа и духовна същност, т.е. като една физическа душевно-духовна цялост, каквато в действителност ние сме. Тогава именно ще можем да погледнем не само в дълбочина в земен план, но и всеобхватно-космично през очите на древната мистерийна медицина, която днес би трябвало да се възроди по един нов, съвременен начин. Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман, и техни съмишленици, преди 100 години, поставят началото на това новораждане на древната мистерийна мъдрост за човешкото същество. Те дават началото на антропософски ориентираната интегративна медицина.

Нашата задача е да прозрем антропософските идеи, които са залегнали в сакралността на числата, които път се явяват като космично-земни „конструкти” на физическо, душевно и духовно ниво на човешкото същество. Разбира се, няма как да бъдем в едно такова изследване всеобхватни. Важното е то да насочи търсещите към още и още истинни духовни познания в нашия все по-бездуховен прекалено материализиран и втвърден интелектуален свят.

В антропософски представяния, на които съм присъствала, често лекторите само са маркирали или най-общо са споменавали идеите да цялостността, дуалността, троичността, четворността, седморността и дванадесетичността в човешкото същество. Лично за мен това се оказа недостатъчно! Смятам, че това са основополагащи идеи изобщо за цялостното разбиране на това, откъде идват корените, мистерийните основи на пробудената отново чрез антропософията медицина. Защото, ако те не бъдат разбрани от бъдещи практикуващи лекари, терапевти и изобщо интересуващи се от тези дълбоки идеи, ние ще поемем по един външен и повърхностен път, който ще бъде резултат, есенция, прочетена тук или там, или представена от авторитет с дългогодишен опит. Външният резултат е възможно да се ползва с временен успех от нас, но успехът ще бъде още по-голям не само за решаване на нашия здравословен проблем, а за достигане на една здравословна равновесност в съществуването ни изобщо, ако самото живо мистерийно познание в неговата дълбочина стане наше разбиране и прозрение. Тогава корени, вътрешно израстване и постигнати лечебни резултати ще бъдат в едно цяло. Да, това е като едно растение, което никога няма да получи естествено красиви цветове, ако коренът му не е получил нужното от земята, и животворните сили на природата, и е слаб, или дори гние, стъбълцето му е рахитично, а листенцата – повехнали, нали?!

В своята първа лекция от цикъла „Окултна физиология” Рудолф Щайнер казва следното: „...този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себепознание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току-що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в не-съзнание /не-знание, бел.лектора/, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека. Защото Световният Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме - нещо, на което всъщност нямаме право - отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение.”

Много важно е изучавайки човека и правейки крачки към истинско духовно-земно, а не повърхностно материалистично себепознание, да приемем дълбоко в себе си идеята за този Световен Дух. Той не е абстракция, Той не е философска концепция, Той не и нещо недостижимо. Той е живо действащата и творяща вечна космическа Висша Субстанция. Това ни казва Рудолф Щайнер – Този Световен дух е в нас самите, ние сме негови носители с всяка клетка от тялото си, с всеки орган в нас, с всеки физически процес в нас, с всяко наше физиологично обосновано движение и реакция... И ако не погледнем в себе си и към същността на другия човек по нужния начин, ако откажем да приемем този факт, ни казва той по-нататък, с нужното „страхопочитание” – бих го нарекла различно от преводача – „благоговение”, то ние ще се превърнем в Негова карикатура и изопачено изображение. Във времето, в което живеем, тази карикатура, в която човекът сам себе си превърна, потъпквайки истинската си Духовно-душевна същност, тъй като има свободата на избора, е вече факт!

Как съвременната медицина разглежда човешкото същество – като същество, в което функционират фрагментарни органи и системи, които си взаимодействат на локално и/или системно ниво, като това се проявява на физическо ниво под формата на симптоми. Съвременната медицинска наука достигна и психосоматичното ниво на заболявания, при което се доказва връзка между психо-емоционална проблематика, която се проявява чрез физически симптоми. Душевните проблеми /обобщени като психологичеки или достигнали до психически/ се смятат за проява на наследени и личностови предпоставки, социокултурната среда – семейство, училище и др., С една дума – човекът се гледа като сбор от фрагменти, губи се целостта му като тяло, душа и Дух, губи се реално връзката му с това, което е отвъд социокултурното, а това са природата, космосът и човекът като космическо-земно творение... Няма как да сме едностранно зависими, човекът е обграден на Земята първо от майчината утроба, след физическото си раждане – от семейството, училището, професионалната среда, природата и мястото, в което живее – и всичко това е земното ни обкръжение. Но подобно на една водна повърхност, в която се появяват кръгове по периферията, ние сме жители на тази планета, тя пък е „жител” на Слънчевата система, а Слънчената система е „жител” на галактиката Млечен път... и така стигнахме логически до Всемирния Космос, който е факт! Цялата тази последователна логична взаимосвързаност официалната медицина загърбва, взирайки се само във видимото, доказуемото, фрагментарното.

Съвременната наука е закономерен етап от развитието на човешкото познание, и като такъв етап тя е нужна и е във връзка с развитието на човешкото мислене и конституцията на човешкото същество. Моментът, обаче, за съзнателното одухотворяване на съвременната наука е настъпил и тя може да бъде оплодена и одухотворена от духовно-научното познание. Ако го кажем по друг начин – нужно е да се взираме зад материалната наука и там да търсим космически закономерности и взаимовръзки, които материалната наука постепенно започва да опознава и регистрира със своите модерни технически средства. Това се отнася и за съвременната медицина, и онова, което в действителност представлява човешкото същество.

И така, за да видим как определени числови взаимоотношения са достигнали до човека, чак до нивото на неговото физическо тяло, „изливайки” се от космическата си прародина, е нужно да се обрънем към основни идеи на Антропософията.

Антропософският лекар д-р Олаф Кооб започва своята книга „Ако органите можеха да говорят” именно с обзор на значението на числата и техните взаимовръзки. За единицата той казва, че тя символизира началото на нашето съществуване. Първоначално светът е единен, небето и Земята не са разделени. Човешкото същество почива в лоното на Божествеността. И като цяло числото едно символизира почиващото в себе си Божествено творение. Двойката е онова, което иска да се развива и да стане самостоятелно, да се отдели от единството, и да стане нещо „второ”. Чрез двойката единицата осъзнава себе си, като се оглежда в огледалото на нещо насрещно. Двойката носи в себе си възможността за развитие, но и за сблъсък, до достигане на отделяне и свобода. Двойката е израз на самоосъзнаването. Бих добавила: за да се роди дуалността е нужно целостта да бъде нарушена, да бъде откъсната „тъкан”, да се предприеме една осъзната саможертва на част от целостта, за да може да се роди дуалността. И това е духовен факт в космическо-земната еволюция, както ще видим по-нататък. Полярността се „събира” на едно по-високо ниво в единство, което се поема от трети балансиращ момент. Така се ражда троичността. Тя е принцип на равновесието и е откровение на една наново разгръщаща се духовност – тук срещаме дълбоко езотеричния мит за Изида, Озирис и Хорус; тук са и взаимопораждащите се във времената Висши духовни същности на Светата Троица: Отца, Сина и Светия Дух. Троичността, по думите на д-р Кооб, представя божествените пра-принципи на човешкото съществувание. Именно и това е една от тайните на всяко лечение. Допълвам, че една от основите на диагностиката в антропософската медицина е именно троичността в човешкото същество като нервно-сетивна система /нашите мисли/, като веществообменна система /нашата воля/ и като уравновесяваща ритмическа система / нашите чувства/. В четворността намираме заложен принципът на Земята и изграждащите го четири елемента – огненият, въздушният, водният и земният елемент. Ще видим „пра-родителите” на тези четири заобикалящи не елемента в еволюцията на самото Сътворение. В диагностиката, бих допълнила, четворността заема също основно място, чрез познаване на взаимодействието на четирите тела в човешкото същество: физическото, етерното, астралното и Духовно /Азово/ тяло. Седморността се ражда от взаимопроникването на космично-земните сили в троичността и четворността. Това е същинското число на завършеността, казва д-р Кооб, ключът към по-дълбоките тайни на човека и света. И числото дванадесет е числото, което най-много ни разказва за нашето отношение към Космоса. Това е същинското число на Макрокосмоса, космическата основна предпоставка във видимя свят, чрез която нашият Аз може да навлезе във физическата телесна природа и да действа чрез нея. Макрокосмическото разбиране на дванадесетичността е ключът на тялото ва нашата човешка природа, казва д-р Кооб. В антропософията и изобщо в основата на медицинската и терапевтичната диагностика 12-те сетива заемат също определяща роля. Дванадесетте зодиакални знака също са част от цялостната картина на човешкото същество. Нека сега да разгърнем есенцията, която е представил д-р Кооб за по-популярната публика на своята книга.

Запознатите с основните идеи на Духовната наука и разбиранията за човешкото същество, които тя ни дава, знаят, че тези идеи представят космическо-земната еволюция като един постепенен и плавен процес, който е неотменна част от дейността на Висши духовни същества. Антропософското познание предлага цялостен подход към човешкото същество. Можем да разгледаме две ключови посоки в основните антропософски идеи, на които се опира медицината: еволюционният път на човешкото същество като цяло; и космическият път, който преминава индивидуалната човешка душа от въплъщение във въплъщение. Тези два пътя се преплитат. В тях на определени закономерни етапи можем за установим и вплитането на космическите принципи на цялостта /единицата/, на дуалността, на троичността, на четворността, на седморността и на дванадесетичността. Нека оттук-нататък да държим в съзнанието си следните взаимовръзки:

  • Човешкото същество представлява неделима цялост от тяло, душа и дух.
  • Човешкото същество е плод на космическата саможертва на Висши Духовни йерархии.
  • Човешкото същество е загубило връзка с Духа, но пък е спечелило възможността за свободна воля – действена и морална!

Рудолф Щайнер в сборника от лекции „Човекът и звездите” казва: „Преди всичко, човекът не е създаден на Земята. Човекът е формиран от космоса, човекът е резултат на действието на звездния свят и преди всичко на Слънцето и Луната...”

Антропософската духовна наука чертае пред нас една величествена картина на човекоставането и човекораждането от космическите дълбини! Човешкото физическо тяло преминава през огромно развитие, докато достигне до сегашното си състояние. То получава своя физически космическо-огнен зародиш още на Стария Сатурн, преминава през въздухообразното състояние на Старото Слънце, през течното-парообразно състояние на Старата Луна, докато на Земята настъпва постепенно втвърдяване на физическото тяло до такова, каквото е днес. Това са сложни процеси и огромни времеви еволюционни стъпки, препратки към които могат да се намерят в много от трудовете на Щайнер.

Нека по-подробно се спрем на тези далечни космически процеси, които са залегнали във всеки от нас. Защото именно те са корените, те носят в себе си космическите принципи на числата.

Щайнер описва Стария Сатурн като огромно огнено кълбо, което обхваща целия космически етер, до днешния Сатурн. В себе си той съдържа зародишите на всички бъдещи планетарни състояния, както и на планетите, отделили се по време на космическата еволюция, и които познаваме днес като планети в нашата Слънчева система. Зародишът на човешкото физическо тяло е заложен под формата на огнено-топлинно кълбо /той го описва като топлинно яйце/ по времето на Стария Сатурн. На Старото Слънце духовният зародиш на физическото ни тяло добавя към себе си етерна обвивка, на Старата Луна към зародишите на първите две тела се добавя астрална обвивка, и на Земята Азът пронизва трите тела.

Нека се опитаме да си представим тези огромни по време космически „стъпки”, трансформации и планетни метаморфози, в които висши духовни същества жертват части от своите същности или субстанции, за да може човешкото същество да се развие до днешносто си състояние. На стария Сатурн те жертват от своята огнена субстанция, която става зародиш на човешкото физическо тяло. Други висши духовни същества жертват част от топлинното си тяло на Старото Слънце, за да стане то зародиш на човешкото етерно тяло, и да обгърне физическия огнен зародиш. На Старата Луна отново се прави жертва в името на човешкото астрално тяло, жертва се водната субстанция на определени духовни същества. Докато се стигне до момента на Земята, когато отново благодарение на висши духовни същества Азът или духовното ядро пронизва физическо-етерното-астрално тяло и човекът „проглежда” постепенно за сетивния свят, който до онзи момент е като в мъгла пред човешкия поглед... Ние човеците, отваряме сетивата си за сетивния свят, но... постепенно затваряме душевното си зрение за духовния свят!

Нашето физическо тяло не е било такова, каквото е днес. То е било твърде различно от гл.т. на плътност и твърдост. Ние сме преминали като човешки същества през сложна еволюция - имало е момент /напр. в Лемурийската епоха/, когато горната част от човешкото ни същество е било свързано все още със Слънцето /и неговите същества/. Казахме, че в съзнанието е важно да държим идеята, че в Космоса не става дума само за физически обекти – това е външната страна. Около всеки физически обект в космическата еволюция тъкат невидими за човешките очи и свръхмодерните уреди духовни същества. Нека си ги представяме като невидима енергия, която твори и стои зад физическите проявления.

И така, били сме напълно слънчеви същества, а частта от кръста надолу е била във водна среда, и част от нас са плували, подобно на риби... Неслучайни се митовете за човека-риба, за русалките... Това е онзи период, в който са ставали промени с нашата планета Земя - от тройката Земя-Луна-Слънце се е отделило Слънцето, а след това и Луната, и трите космически обекта са станали самостоятелни във физически аспект. Всички това е оказвало огромно влияние върху формирането на човешкото същество, защото се е променяла гравитацията, която е оказвала влияние върху нас. Човешкото същество е трябвало да преживее тези закономерни промени и да се адаптира към тях. Някои от нас са продължили развитието си, а други са изостанали. Нямали сме костна система, тя постепенно се формира. Освен това онова, което отличава човека от животните - неговите изостанали братя, е изправената стойка, т.е. ние сме придобили изправен гръбначен стълб, който благодарение на новите условия и задачи пред човешкото същество ни е диференцирал напълно от хоризонталния стоеж на животните, по посока на вертикалния човешки стоеж. Човекът днес е здраво стъпило, изправено и ходещо по земната твърд, същество. Ние сме намерили опора в самите себе си. Ръцете ни са се обособили за труд и творческа дейност. Придобили сме съзнание, с което да осмисляме света, и самосъзнание, с което да навлизаме и вникваме в самите себе си.

Но какво е било преди това? Как е произлязла нашата Слънчева система?

Нека да отворя една скоба и да направим разлика между днешния човек и човекът от древните времена. Знаем от духовната наука, че Щайнер говори за „предатлантски период” от развитието на човечеството и за „следатлантски период”, в чиято Пета следатлантска епоха живеем ние. Точно в онзи момент от човешкото еволюционно развитие се извършва грандиозна промяна и затова този преходен момент бива споменаван и описван от Щайнер много често. Континентът Атлантида изчезва от лицето на Земята с голяма част от своето население след потоп. Но древните атлантски посветени успяват да го предвидят и една част от тях, като водачи на своите хора, изпреварват събитията – започва разселване, което се развива на север и на юг по континента Европа. Именно тези атлантски заселници продължават, предават и доразвиват мъдростта, която носят със себе си от Атлантида. Те са всъщност родоначалници на цялата мъдрост в нашия континент, която навлиза в мистерийните центрове и става импулс за запазване и доразвиване на атлантската мъдрост. Това са корените на мъдростта, до коята днес ние днес отново се докосваме, но по един съвременен начин, чрем Антропософската духовна наука.

Какво е характерно за човека на Древна Атлантида? Той е надарен по природа със старо ясновидство. Такава е конституцията на съществото му - неговото етерно тяло е все още разпростряно много извън физическото, и това му дава възможност да общува директно, макар да живее в сетивен сумрак, но в душевна взаимовръзка, с духовните същества. След разселването, епоха след епоха, постепенно старото ясновидство и директна връзка с духовния свят изчезват, и човекът започва със своите сетива да възприема чисто физическия свят, но губи фината връзка с духовните светове. Настъпва будното ясно съзнание, а старото етерно ясновидство може днес да ни се представи под формата на нашето днешно сънуване по време на сън. Етерното тяло все повече се прибира навътре във физическото тяло и човекът концентрира себе си най-вече в сетивния физически свят. В небесните простори древният атлантидец вижда духовни светове, а съвременният човек вижда материално обособени планетни тела. Древният атлантидец вижда как висши духовни същества тъкат космическата история, а съвременният човек и съвременната астрономия виждат траектории и физически величини, като се регистрират единствено външните сетивни явления. Но това, че очите ни не виждат нещо, не означава, че го няма, заедно с това, което виждаме, нали?!

Рудолф Щайнер разкрива завесата пред очите ни и казва: Това, което днес виждат физическите очи, е само външният израз на определени духовни процеси, които са били достъпни за древното човечество.

Когато древните посветени са изговаряли имената на планетите от нашата Слънчева система, те са имали предвид точно определена общност от духовни същества, докато съвременният човек назовава днес само материално съществуващото външно тяло, като същественото остава скрито за човешките очи, ум и душа. Древните свещени мистерии, които се развиват от мъдростта, пренесена от Атлантида, запазват знанието за духовната същност на звездите и за онези групи от Духовни същества, които развиват своята дейност на физически видимите звезди. Това знание получава развитието си в Древна Месопотамия, Вавилон, Египет... до наши дни. Древното истинско познание остава тайно, но за сметка на това се развива науката Астрономия, правомерно при това, като отговаря на съвременните потребности на човешкото същество – развитието на научно-техническия прогрес, който е изключително важен със своите сложни апаратури за изследване на Космоса. Но официалната наука стига само и единствено дотам, без да надскача материята...

Как биват наречени тези Духовни същества, които древните са виждали в небесната шир? Св.Дионисий Ареопагит, последвал в християнска вяра св.апостол Павел, в своите знаменити богословски съчинения „За небесните йерархии” и „За Божиите имена” ги разделя в три триади: първата триада е най-близко до Бога – Херувими, Серафими, Престоли, втората – Господства, Сили, Власти, и третата – Архаи, Архангели, Ангели. Именно тези Висши Духовни Йерархии остават свързани във вечността с раждането на Слънчевата система и цялото космическо-земно минало, настоеще и бъдеще на човешкото същество и планетата Земя.

 

Макрокосмически цикъл
Собствена схема от лекция на лекторката

 

Къде намираме единицата, целостта? Нека се върнем на Стария Сатурн. Макар и в зародишен вид Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашия Меркурий, нашата Венера, нашия Марс, нашия Юпитер, всички тези небесни тела са вътре в Стария Сатурн и произлизат от него. Ние можем да си представим Стария Сатурн като огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества на изключително висока степен на развитие. Това са Престолите, Херувимите и Серафимите. Престолите извличат от своята субстанция всичко онова, от което се нуждае Старият Сатурн и го превръщат в огнено топлинно кълбо, на което се ражда зародишът на човешкото физическо тяло, под формата на топлини яйца, както ги нарича Щайнер. И тук е важно да си дадем сметка – тези висши духовни същества вече могат да създават, да творят Космоса! Това е така, защото те идват от вече съществувала космическа система, в която са подготвени, минали са в своето развитие тези седем стъпки на космическо развитие, в което е в момента нашата Слънчева система. Това означава, че Слънцето на тяхната вече съществувала древна космическа система е преживяло това, което преживява нашата система, и което ни предстои – космическите обекти са били заедно, в единна цялост, докато в един момент са се диференцирали в своето съществуване и космически живот, и е последвал момент, в който отново са се събрали. Тогава това напреднало Слънце, включило в себе си останалите космически обекти, се превръща в обкръжение, което самО започва да твори, превръща се в Зодиак. Ако можем да си представим в образи и картини - най-напред Серафимите получават целите за изграждане на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите ги вливат в празното пространство на първичния огън. Ние сме изправени пред самия начален миг на нашата Слънчева система, когато всичко е било цялост, единство!

Щайнер казва: „Онези величествени духовни Същества, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл. Всичко онова, което по-рано е еволюирало в рамките на една Слънчева система, сега може отново да прояви своите сили в Космоса, пораждайки от тях една нова Слънчева система. Ето защо тези Същества - Серафими, Херувими, Престоли, са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва. Така тези Същества действително се издигат до непосредствена близост с най-висшата Божествена Сила, за която ние изобщо можем да говорим, Божествената Троица.”

Тук само ще отбележа един момент, върху който можем да се замислим и човек да изследва чрез антропософските откровения на Рудолф Щайнер – как в основата на Всемирната първоначална цялост, на единството, на „почиващото в себе си Божествено сътворение”, ако цитираме д-р Кооб, стои една творяща и балансираща Висша Троичност, и как от друга страна – тази Висша Троичност съдържа в себе си тази цялост!

Какво се случва на следващата стъпка от космическото развитие, на Старото Слънце? Както на Стария Сатурн Престолите жертват от своята субстанция, за да дадат начало на зародиша на човешкото физическо тяло, така на Старото Слънце Архангелите пък жертват част от своята субстанция, за да дадат зародиша на човешкото етерно тяло. Тук усилията на духовните йерархии са концентрирани да въздействат върху сгъстената топлина, която се превръща във въздух и светлина. Тук от първичната огнена цялост се ражда дуалността между Светлина и Тъмнина. Херувимите като същества от по-висш порядък подпомагат дейността им. Както нашата Земя е обгърната от атмосфера, така Старото Слънце е обгърнато от духовните същества Херувими. Както казва Щайнер, те се представят под „строго определени етерни форми” и древните посветени, имайки съзнание за тези велики космически процеси, ги изобразяват като крилати създания: крилат лъв, крилат орел, крилат бик и крилат човек. В старите мистерийни центрове на първите посветени от следатлантската епоха, тези приближаващи към Старото Слънце Херувими са наричани с имената Лъв, Орел, Телец, Човек. Тук преминаваме във въздействието на космическата четворност.

И тук чрез връзката между четворността и троичността, от четири посоки по три групи Херувими, стигаме до числото дванадесет:

„...всъщност всеки от тези Херувими имаше отляво и отдясно един вид спътници или придружители. Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на Старото Слънце вие имате дванадесет различни сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Стария Сатурн. Да, ние имаме пред себе си дванадесет такива сили, принадлежащи към царството на Херувимите, и всяка от тях имаше да изпълнява своята космическа задача, своята космическа мисия.

...Това, което днес обозначаваме толкова материалистично като Зодиак, води своя произход от космическия танц на Херувимите, които - идвайки от всички краища на мировото пространство - насочиха своите влияния към Старото Слънце, за да разпръснат после своята озаряваща сила из целия Космос. Следователно, днес ние стигнахме до едно важно понятие, понятието за Зодиака.”/Р.Щайнер/

Важно е като сериозни изследователи на космическия произход на Зодиака да сме наясно, че когато говорим за него, става дума не толкова за съзвездия, колкото за струпани групи от висши Духовни същества, вплели съдбата си в космическата еволюция, в образуването на Слънчевата система и галактиката Млечен път.

„Онова, което в световното пространство е излязло от тела на боговете, то е станало звезда... Те /духовните същества, бел. на лектора/ са минали през едно развитие, когато са стигнали до онази точка, която за човека през време на неговото земно съществувание означава смъртта, там за боговете е настъпило събитието, при което тяхната физическа материя ги е напуснала и се е превърнала в звезда. Звездите са тела на боговете, душите на които продължават да действат по-нататък по един друг начин в света, независимо от тези тела". /Р. Щайнер "Мирови чудеса, изпитания на душата и откровения на духа”/

Eто как древните посветени са изобразявали тези свещени процеси – под формата на крилати почитани същества:

 

Крилат лъв
Крилат лъв

 

Свещен орел
Свещен орел

 

Свещен крилат бик
Свещен крилат бик

 

 

Крилат човек
Крилат човек

 

Самите наименования на групите същества Лъв, Орел /Скорпион/, Водолей, Телец, идват от епохите на древноегипетските и халдейските мистерии, защото по онова време хората говорят за космическите тайни в образи. С тях са свързани елементите – огън, вода, въздух и земя, които имат своето праначало от предишниге планетарни инкарнации на нашата Земя. Тези елементи са духовни субстанции, които идват от работата на духовните йерархии, те са вплетени в самата космическа еволюция. Стават част и от космологичното разбиране на древните посветени за произхода на Космоса и човешкото същество. Огънят е прадревната първична духовна субстанция и преминавайки през въздушното и водното, се достига до втвърдената земна материя, която с право можем да наречем „сгъстена до твърдост огнена субстанция”.

По отношение на дванадесетичността Щайнер казва: „Представете си за миг Зодиака като един огромен космически човек и тогава Вие ще имате пред себе си силите, бликащи от Йерархиите на Престоли, Серафими, Херувими, и стоящи в основата на човешкото физическо тяло. Да, пред Вас е огромният космически човек, за когото говорят всички митове и легенди по света и от когото са произлезли отделните човешки същества.... Макрокосмическият човек, като един вид създател, съдържа външно всичко онова, което микрокосмическият човек съдържа вътре в себе си..."

 

Макрокосмически човек
Макрокосмическият човек - изображение от 1413 г.

 

Много е важно да осъзнаем и друго важно събитие от еволюционната история на човечеството, свързана с промяната на гледната точка към Земята: геоцентричната и хелиоцентричната космическа система. Това събитие говори не само за промяна на идеи и концепции в научната мисъл на онова време, а за постепенна смяна на гледната точка на цялото човечество за неговото място в космическото пространство. Това е естествен феномен, който е свързан с правомерното затваряне на човешките същества за Духовния свят.

Щайнер казва: „...старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии...”

И продължава: „когато говорим за Коперниковата или Птоломеевата система, трябва да се прави следното уточнение: в Птоломеевата система е останало нещо от констелациите, в които се намираха самите духовни Йерархии, и в случая Земята служи за изходна точка на перспективата. Но след време тази космическа система отново ще се окаже правилна, защото човекът ще е достатъчно напреднал в познанието си за духовния свят... ние виждаме, че Коперниковата система е различна, просто защото се опира на чисто физическото наблюдение, докато Птоломеевата система се опираше по-скоро на духовното наблюдение. И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на Съществата от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система. Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс. После идват Господствата, а след тях - Престолите....От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, а Земята. Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават Същества, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята. Слънцето можеше и да остане свързано със Земята, но то се отдели от Земята, за да може човекът да напредне както трябва в своето развитие. Ако Слънцето би останало свързано със Земята, човекът никога нямаше да улучи вярното темпо в своето развитие...”

Седморността също е част от космическия всемирен ритъм на много нива: говорим за седем метеморфози, през които преминава планетата Земя; за седем следатлантски културни епохи; за седем планети, които са свързани с важни органи в човешкия организъм; за седем жизнени процеси, чрез които душевността се „влива” в човешкото физическо тяло и т.н.

Нека преди да продължа, да направя важно разяснение, което е свързано с идеята за поредицата въплъщения, прераждания, или още инкарнации, които преживява всяка човешка индивидуалност или всяка човешка душа. Всъщност тук отиваме към втората посока – досега разгледахме най-общота картина на макрокосмическата еволюция на човека от целостта в Божественото лоно до достигането на земното му раждане като човешко същество на планетата Земя.

Сега пристъпваме към индивидуалността в човешкото същество. Важно е да осъзнаем, че след човешката физическа смърт индивидуалността, душата, е тази, която продължава своя път в космическите пространства, сред духовните същества. Тази индивидуалност отново се ражда физически, инкарнира, или въплъщава, в друго физическо тяло, в друга човешка личност, след определен период от време. Става дума за индивидуалност, която може да преминава в различни физически тела, и съответно – в различни личности, в различни епохи от земната култура и история. Важно е да се прави разликата между понятията „индивидуалност” и „личност”. Всяка човешка душа преминава през космическо-земна метаморфоза при всяко следващо свое въплъщение, "излюпвайки се" в акта на физическото раждане, след живота си в духовния свят, подобно на „раждането” й за духовния свят, след преминаване на Портата на смъртта, в акта на физическата смърт.

След физическата смърт, в живота между смъртта и ново въплъщение, човешката душа живее в единение с творящите Космически духовни йерархии. В своя път между смъртта и ново раждане, човешката душа е в едно цяло с духовните йерархии, населяващи 12-те зодиакални съзвездия и седемте планети, носейки също своя непреработен душевен „товар” от въплъщение във въплъщение. Това е висшият замисъл за нас - да преживеем редица макрокосмически и микрокосмически метаморфози като физическо тяло, душа и дух, за да осъзнаем и проявим по своя път Божественото в себе си. Всъщност всеки път преди нова инкарнация и дори в самия свой физически зародиш в утробата на майката, човешката душа преживява в сгъстен вид цялата космическо-земна еволюция, през която е преминала. Преживява целостта, дуалността, вплитането между троичност и четворност, седморността на различните й нива, и дванадесетичността.

Когато човешката душа премине през Портата на смъртта, тя се разширява все повече и повече. Тя действително израства в нашата планетна система първо до сферата на Луната. Когато душата расте по-нататък, се враства в сферата, която е образувана от планетата Венера /Меркурий за древните посветени/, след това в сферата на Меркурий /Венера за древните посветени/. Достига до Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, т.е. до най-външната сфера, тази на Сатурн. И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по правилен начин със силите, които може да получи за своето бъдещо Астрално тяло - само от силите на планетната система. Пътят на човешката душа до тази сфера можем да наречем път на духовна будност. В него, заедно с човешката душа, тъкат представители на висшите духовни йерархии.

Там, където човекът е достигнал и излязъл вън от сферата на Сатурн, започват въздействията на групите от Духовни същества, които излъчват своята духовна мощ към човешката душа от Зодиака. Оттук започва и един духовен сън или по-скоро космически здрач. Отсега-нататък духовното съзнание се понижава, затъмнява се. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва вливане на духовни сили от Космоса. След това отново обратно изминаваме описаните сфери при понижено съзнание. Минаваме от Сатурн през Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера: нашето духовно съзнание притъмнява все повече и повече. Когато идваме обратно от Космоса, ние сме възприемчиви за сферата на Луната, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. Човешкият зародиш е едно копие на великия Космос. Той носи в себе си целия Космос.

Както в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, така също ние се раждаме с това, което Космосът е могъл да ни даде като укрепваща сила на нашето Астрално, Етерно и Физическо тяло, но ние приемаме този дар съобразно нашата Карма и наследствените ни избори. Не случайно древните посветени наричали човешкото тяло “храм на боговете”. То всъщност е това, тъй като всеки път между смъртта и новото раждане човешката душа, съвместно с божествените същества, го изплита от Вселената. А след това му придава физическа форма и го изпълва с жизнени сили.

Когато човек се ражда, той живее на Земята силно повлиян от звездните констелации, които са формирани в момента на неговото физическо раждане. Констелацията от неподвижни звезди и планетни конфигурации показва съответните влияния, които човекът носи в себе си в новото въплъщение. Нека да задържим в себе си мисълта: човешкото същество в своята физическа, душевна и духовна същност е плод на взаимодействието на тази душа, на кармическия й „товар” от предишни прераждания с духовните йерархии, разположени в междупланетните пространства, в които душата се движи след физическата смърт и на групите от висши духовни същества, които струят към тази душа от 12-те зодиакални области на Космоса.

И разбирате – огромна е пропастта между току-що изнесеното пред вас и онова, което съвременната медицина знае за човека! Тук на Земята ние продължаваме да бъдем свързани с влиянията на космическите духовни йерархии, които действат през определени физически планети. Така стигаме до Фазите в развитието – седемгодишни периоди, които обхващат жизнения ни път от раждането ни до физическата ни смърт.

Нека сега да погледнем към самото човешко същество такова, каквото то е днес пред нас! Проследихме от гл.т. на основните антропософски идеи как целостта, дуалността, троичността, четворността, седморността и дванадесетичността са вплетени в самата човешка еволюция, както и в еволюцията на индивидуалната човешка душа. Сега стъпка по стъпка ще търсим вплетени тези числови същности и основни космически принципи в самото човешко същество.

Лекцията е представена на 3.02.2018 год., пред Работна група по Антропософска медицина, София

Следва!