Адвентът или "Новото идване" (1)

Submitted by admin 2 on Пон., 26/11/2018 - 10:24
Адвент

От 29.09. всяка година започва Михаиловият Адвент. Архангел Михаил казва: „Опасявай се от Злото!”, с което ни подготвя за Адвента.

Адвентът продължава от 29.09. до Рождество и е период на изкушение от Злото. Това са последните шест седмици от Рождество Христово назад. Особено важни за духовното израстване на всеки човек са четирите от тях. Тогава Злите сили, противодействащи на Доброто, се доближават най-много до човека. В Древността те били отвън, а след Мистерията на Голгота стават вътрешна сила. Най-напред те трябва да бъдат осъзнати, като през това време на годината, човек е атакуван от тях с най-голяма сила.

През Първата седмица на Адвента изкусителните сили засилват своето въздействие върху физическото тяло, с цел то да се огъне и да им се поддаде, т.е. да бъде подхвърлено на илюзиите за смъртта, които митерализират вътрешно душата. Тогава човек би загубил вътрешното си усещане за самостоятелност и душевната си праволинейност, и би изпаднал в дълбините на най-голямо отчаяние. Това би предизвикало истинска смърт за душата. Човек трябва да устои, като развие добродетелта справедливост. Само по този начин той ще остане верен на себе си и няма да се поддаде на Луциферични и Ариманични сили, които го атакуват с най-голяма сила, като устои на техните атаки. Така човек се свързва с великите Пазители на Космическата справедливост, които са и Пазители на Мировата карма. Това са 12-те Управители на Зодиакалните съзвездия – Херувимите. Вътрешното ни усещане за Мирова справедливост е свързано с вътрешния процес на изправянето на човешкото същество, т.е. изживяването на индивидуалната карма. /12 е пространствено число/.

Индивидуалната карма на човека започва от времето на неговото изправяне като анатомичен строеж – от хоризонтален гръбначен стълб /когато се е придвижвал с четирите си крайника/, към вертикален, когато е започнал да ползва ръцете си по предназначение. Да бъде спокоен и съсредоточен, да се изпълни с доверие в себе си, да развие мъжество и да приема всичко като мирова справедливост.

През Втората седмица на Адвента противопоставящите се на човека сили се приближават към етерното му тяло и предизвикват в човешкото същество силен егоизъм, алчно излишество на жизнение сили, при това човекът искрено се стреми към това излишество. Вътрешните сили /инстинкти/ искат да завладеят човека чрез неизживян егоизъм, самолюбие, алчност и правят нашия темперамент едностранчив. Ттези жизнени сили се пробуждат у нас и се насочват особено към словото. Те ни карат да сме лукави и неискрени, т.е. неистински. На тези сили можем да се противопоставим само чрез развиване у нас на умереност и разсъдителност. Така ще държим себе си в равновесие чрез максимална умереност на нашите сили.

Това са качествата, които са ни дадени още в дохристиянските мистерии в гр.Ефес. Тогава на ученика е било обръщано внимание, че докато говори от устата му излиза едно вълново движение, че словото е огън и вода, че ние възнасяме словото към мисълта /огъна/ и оттам то на капки се стича към чувството в сърцето. Елементът на словото е огън-вода и съответства на жлезите с вътрешна секреция. Сама така ще преодолеем противоборстващите сили у човека – с разсъдливост /нагоре/ и умереност /надолу/. По този начин човешкото слово може да се приближи до своя Макрокосмически пра-образ.

 

Представителят на човечеството

 

Космическата субстанция на Любовта се съединява със Земята чрез Мистерията на Голгота и става достъпна за всеки човешки Аз. Така чрез Мистерията на Голгота Христос свързва Небето със Земята – чрез Себе си, чрез своята Любов.

В Третата седмица на Адвента Луциферичните и Ариманичните сили се приближават до астралното тяло на човека и предизвикват силни страсти, страхове, боязън, опасения, до парализилащ душата ужас. Това са страх от Малкия Пазач на Прага, ужас от разцепването на мисли, чувства и воля е човека. Той се страхува да не загуби психическото си равновесие и така да не загуби себе си. Вътрешно се усеща нестабилен и раздиран от три чудовища – орел, ръмжащ лъв и разярен бик. И ако няма вътрешна сила съзнателно да ги посрещне, този страх преминава в подсъзнанието и човек започва да се поддава на лъжи и илюзии спрямо себе си. Лъжата е от страх, а страхът предизвиква гняв. Човек е обхванат от отчаяние и за най-малката истина се изисква голяма сила.

Тук на помощ ни идват Трите добродетели – мъжество, храброст и постоянно присъствие на Духа. Това означава осъзнатост и в никоя житейска ситуация да не губим себе си като постоянно държим в равновесие и хармония трите душевни сили. За духовния ученик е нужно да развие смелост, мъжество за правилна ориентация в духовния свят и да изработи правилно мислене, т.е. да отличава истина от заблудав вуховния свят, което не би могло да стане без смелостта и мъжеството.

Днес съвременното посвещение се състои във възможността на човечеството да се позове на чистото мислене, свободно от сетивност. Само това е правилният път за развитие на днешното човечество към духовния свят. Иначе пътищата са много, но те не съответстват на еволюционното му развитие. Истинското посвещение минава през чистото мислене. Вътрешната здравина на духовността може да се изработи само ако се опрем на съобщенията на Духовната наука. В произведенията на Р.Щайнер „Теория на познанието на Гьотевия мироглед” и „Философия на свободата” мисленето се отдава само на себе си, и четейки ги ние вече сме в междинната зона, на границата между сетивния и духовния свят.

Само чрез своето мислене човек постига истинска свобода на Земята и така може да изгради Михаиловия меч на истината. Луциферичните и Ариманичните сили са в подосновата на чувствата и волята и само с нашия меч, сътворен от чистото мислене, можем да ги отблъснем. Мъжеството на мисленето и мъжеството на изживяването на свободата – това ни е завещано за тази Трета седмица.

През Четвъртата седмица на Адвента Луциферичните и Ариманичните сили се приближават до Аза на човека. Духовните същества при обикновените хора се грижат за техния Аз, как той да държи в равновесие трите духовни сили, за да се помогне на хората до тяхното осъзнаване. Но окултният ученик е оставен вече сам на себе си и неговият Аз трябва да удържа мисленето, чувствата и действията. Човек сам поема отговорност за себе си. Това е най-доброто време човек сам, съзнателно да се доближи до Прага на духовния свят. Противопоставящите сили всячески се стремят да му пречат да проникне съзнателно в духовния свят. Луциферичните сили работят да разтворят човешкото съзнание в мъглявата мистика, в мечтание и илюзии относно себе си – човек може да си казва „Аз знам всичко!”, „Аз съм велик” и т.н./. Това е много опасно за ученика – да живее в самозаблуда, защото това го отклонява от правия път. Ученикът трябва да държи в съзнанието си истината, че не Аз, а „Христос в мен” е този, който работи и има духовни постижения. Този израз ни е дал ап.Павел като помощно средство, за да противоустои на Луциферичните изкушения за величие. Винаги ще има ласкатели около нас, а и хора, които искрено ще ни благодарят и чистосърдечно ще ни приемат за богоравни, но за нас е важно как ние ще издържим изкушението на славата. И тук идва помощта на ап.Павел „Не аз, а Христос в мен”. Тази истина трябва дълбоко да проникне в душите ни и тогава ушите могат спокойно да чуят всичко, защото сърцето ще знае истината, която го държи чисто, а мисленето – трезво.

Ариман ни обвързва с твърди и сухи мисли, за да ни държи далеч от чувството, да не можем да слезем до сърцето, поставя ни прегради и клопки. Така той ни пречи да влезем в духовния свят, поражда у нас материалистични мисли, като напр. „Има само тук и сега”, „Вярвам само на това, което мога да видя и пипна”, „Човекът не е чожествено създание, а е произлязъл от животното”... И Чарл Дарвин, и Карл Маркс са оръдия на Ариман за великите човешки лъжи. Ариман ни спира да влезем в духовния свят чрез материализъм и страх.

Луцифер ни заблуждава и отклонява от верния път чрез различни форми на нисшия Аз, който в нисшата си форма се превръща в его, и оттук в егоизъм. Всички нисши желания и чувства на човека са форми на егоизма – себичност, самомнение, егоцентризъм, честолюбие, величие, горделивост, завист, омраза, стремеж към власт – за да се владеят хората и се държат в подчинение и зависимост от своя Аз /его/, като целта е винаги утвърждаване на собствения Аз.

Любовта гони страха и колкото повече обичаме, толкова по-малко се страхуваме. Вярата увеличава любовта. Луцифер ни отклонява от срещата с Малкия Пазач на Прага, и навлизайки в духовния свят човек започва да прави грешка след грешка. Ние трябва да срещнем своя Пазач – двойникът, който носи всичко, което трябва да изкупим и изчистим. Пазачът на Прага съдържа мировата памет за индивида, която противостои на влошаващата се дълбинна памет. Чрез обективизиране на същностното съзнание на душата с упражнения за мислене, ние развиваме и четвъртата добродетел – мъдростта!

Само така, придобили четирите добродетели, можем да се изплавим пред самото Рождество и да влезем през отворената врата на Мировата си същност в мига на този космичен акт. Ако не успеем, продължаваме работата върху себе си през следващата година, когато пак в края на календарната година идва Адвентът – равносметката за стореното от нас през изминалата година.

В край на всяка година имаме Адвента, т.е. равносметката пред Бог, докъде сме стигнали в еволюцията на душата си! Това е времето, когато вратата на духовния свят е най-широко отворена за нас, но ако издържим всички тези изкушения и развием четирите добродетели, така че те да станат наша същност. Така най-правилно, по най-безопасния път бихме преминали Прага и бихме станали сътрудници и служители на Михаиловата армия на Светлината и Любовта – част от голямото семейство на Космическата Светлина, където ни очакват. Там ни искат пречистени, за да устоим на всички препятствия и изкушения, с един силен дух, способен да устои на всичко.

 

Арх.Михаил

 

И така, нека да обобщим четирите добродетели, или това са т.нар. Платонови добродетели, според седмицата, в която ги развиваме:

  1. Първа седмица на Адвента – развиваме справедливостта срещу противоборството на силите на Мрака в човешкото физическо тяло. Пред човешкото същество е изпитанието с огън, т.е. това е процесът на морално изгаряне – нужно е силно доверие в себе си, спокойствие, издържливост, непреодолима сила за понасяне на несгодите.
  2. Втора седмица на Адвента – развиваме умереност и разсъдливост срещу навлизащите противостоящи сили в човешкото етерно тяло. Пред човешкото същество е изпитанието с вода – нужно е да се изработи самообладание, да не се поддаваме на лични симпатии и антипатии, а да преценяваме принципно. Нужна е здрава способност за съждение.
  3. Трета седмица на Адвента – развиваме мъжество и храброст, или постоянно присъствие на духа и осъзнаване. Пред човека е изпитанието с въздух срещу противостоящите сили, които навлизат в астралното тяло.

Трите душевни сили мислене, чувстване и воля е нужно да се държат в хармония от Аза!

  1. Четвърта седмица на Адвента – развиваме мъдростта в себе си. Тук противостоящите сили атакуват човешкия Аз. Ние противодействаме с думите на ап.Павел „Не аз, а Христос в мен”. Това е изпитание с етера. Под умереност разбираме способността за преодоляване на личните желания при изпълнение на нашия Висш дълг. А разсъдливостта е способността за съждение...затова мислете, мислете, мислете...

 

На добър път!

 

РОЖДЕСТВЕНСКА ИМАГИНАЦИЯ

В праначалото съществува споменът

и споменът живее по-нататък,

и споменът е Божествен,

и споменът е Живот,

и този живот е Азът на човека,

който блика в самия човек.

Не той самият, а Христос в него.

Когато си спомня за Божествения живот,

в спомена му присъства Христос,

и Христос сияе

като лъчезарящ живот на спомена

във всеки непосредствено присъстващ мрак.

 

/Лекция от неизвестен антропософски лектор, с неизвестен преводач/

 

Адвент

 

* * *

Първа седмица на Адвента през 2108 год.: 2 – 8.12.2018 год.

Втора седмица на Адвента през 2018 год.: 9 – 15.12.2018 год.

Трета седмица на Адвента през 2018 год.: 16 – 22.12.2018 год.

Четвърта седмица на Адвента през 2018 год.: 23 – 24.12.2018 год.