Д-р Инго Юнге: Великденска лекция. Бог Отец - Сина Христос - Светия Дух

Submitted by admin 2 on Съб., 08/05/2021 - 20:56
Христос

ВЕЛИКДЕН

Лекция на д-р Инго Юнге,

април, 2021 год., гр.Олденбург, Германия

            Сега преживяваме такова време, в което се случва нападение върху човечеството, нападение над човешкия Аз, над човешкия дух. Борбата за човечеството достигна своя краен предел. Единственият, който може да ни помогне в тази борба, в която с помощта на отрова се опитват да откъснат човека от Духовния свят – това е Христос!

            Три години подред се правят опити да бъде унищожена силата на Възкресението - Мистерията на Голгота - главното събитие на човечеството. През първата година католическата църква фалшифицира датата на празника, както веднъж става през 1924 г. Вторият път въведоха локдаун и не можахме да се съберем. И за трети път, сега, получих послание от Духовния свят за невъзможността за събиране. Затова днес, на Велики четвъртък, ще се опитам, доколкото мога, да представя няколко мисли.

            С отделянето на Слънцето и с Грехопадението едно специално същество придобива власт над хората, имайки специална задача. Яхве трябваше да води светия и избран народ, за да може Исус да се роди. Развитието на поколенията е свързано с космическите ритми. Движението на Меркурий, движението на Уран, движението на Юпитер, са свързани с ритмите на Слънцето и Луната, като продължават 4228 г. Това е периодът от време между Авраам и раждането на Исус. Това е взаимовръзката между космическите и земните процеси.

Христос със своите дела предотвратява превръщането на човека в животно, за да може човечеството да продължи да съществува. И след това в историята на човечеството има моменти, когато то стои на края на пропастта. В настоящото време ние отново стоим над тази гибелна пропаст.

            По-нататъшното развитие е възможно само когато хората започнат сериозно да приемат и предават духовното. Няма значение какво се случва наоколо и какво правят с нас, с какво ни заплашват. Основното нещо е да не се отстъпва, да се остане в духовния поток. Опитват се да ни изплашат. И слава Богу, това не действа върху нас. Но продължават да опитват, с различни методи. Ние се намираме в тази точка, в която пред човечеството е поставена велика задача. То трябва да направи противоположното нещо на Грехопадението. Точката е тази, в която човечеството трябва да научи Христовия език.

            Това е задача, която се отнася и до нас, живеещите в Олденбург. Основите ми бяха дадени през 1984г. Познанието за космологията е езикът на Христос, езикът на Космоса. Ние също трябва да разберем, аз продължавам да говоря за това в лекциите си, че нищо не се случва на Земята, независимо от това дала става въпрос за гадене, слабост, болка в коляното, което да няма космическа причина. Рудолф Щайнер казва, че това разбиране няма да дойде скоро, някъде в средата на хилядолетието. Той го нарича карма. Всичко, което преживяваме, е приготвено от нас преди раждането, в сътрудничество с йерархиите и починалите. Начинът, по който се справяме с него, е основата за бъдещата карма. И източникът на това, което ни се случва, което се сътворява с нас, са аспекти на звездите, всичко, което се случва над нас. Трябва да се научим да разбираме този език на Христос.

            По-нататък се нуждаем от онова, което се нарича със странната дума „социално“. Всъщност не „социално“, а любов. Трябва да се научим да обичаме. Това е силата и задачата на епохата на Земното развитие. Необходимо е да се развива и разширява силата на любовта.

            Нека си представим Космоса. Зодиакалния пояс, Земята и планетите. Зад тях е светът на кармата. Студеният свят на закона. Зад него, горе, е Духовният свят. Тук се коват плановете и ни се предават чрез планетите. Планетите са изразно средство на висшите духовни светове. Любовта трябва да превърне студения свят на законите в приятен свят на красотата. Това може да направи само човек, който през деня в своето бодро съзнание развива любовта. Това са сърдечните сили.

Често съм си задавал въпроса - как да намеря тези сили? Как да стигна до Христос? И един ден намерих в трудовете на Рудолф Щайнер необходимата инструкция: това беше лекция за кармата, която той изнася в Бреслау, след като представя Курса по земеделие. В знак на благодарност. Благодарност за всичко, което човек е преживял и преживява. Благодарност и за тежките изпитания, и за всичко, което човек трябва да изпита. Много е трудно да сме благодарни за всичко, което ни заобикаля, за това, което виждаме. В края на краищата ние сме свидетели на гибелта на хората и не можем да направим нищо по въпроса. Хората тичат с радост при първия шанс да се ваксинират, без да разбират какво правят, вярвайки в заразяването и други глупости. За това трябва да сме благодарни. Бъдете благодарни, че имаме силата да не бягаме заедно с всички.

Ние сме прозрели. Ние сме наясно с цялата неловкост на това, в което ни уверяват. Това ни дава сила и ни прави непоколебими. Позволява ни да преминем през всички препятствия и тръни. На нас ни е поверена велика задача - да съхраним духовното за по-нататъшното развитие на човечеството. Това са семената на човечеството по цялата Земя, в различни части на света. Но има и нещо, което самият Христос е заповядал на хората: да извършат делото осмислено, с мисъл и с любов. Винаги в нашите дела трябва да има всеобща любов към човечеството. Трябва да се опитваме да правим добро и в това е важен стремежът, а не успехът на нашите дела. Тези задачи, свързани с Христовия импулс, Рудолф Щайнер предаде на нас.

Трябва да има изправяне след Грехопадението, изучаване на Христовия език, развиване на любовта, която трябва да бъде във всяко наше смислено дело. В тази връзка искам да засегна темата за Сътворението. Каква е основата на Сътворението? Троицата е нещо, което все още не можем да мислим и разберем правилно. Троицата пренася своя план на Серафимите - Духовете на Любовта. Херувимите преработват тези планове и предават задачата за Сътворението на Духовете на Волята. Всичко  е било предшествано от Божественото решение Христос да бъде господар на тези дела. В своята самота той приема силите на четирите небесни посоки - Север, Юг, Запад и Изток. Можем да кажем, че това са силите на Лъв, Скорпион, Водолей и Телец. От тези сили е създадено Словото на света, създаден е човекът.

 

Христос

 

Творецът на човека е Христос. Възкресеният Лазар разказа за това в пролога на Евангелието от Йоан. "В началото беше Словото." Има вътрешно разделяне на йерархиите.

Тук беше зададен въпросът: Как да разберем правилно Отца? Няма да можем да разберем това с помощта на нашето съвременно съзнание. Рудолф Щайнер казва, че първо трябва да се събуди висшето съзнание, за да може човек да има представа за световната душа и световния дух. Но можем да създадем правилните образи и по този начин да подготвим душата си за правилната визия за бъдещето, за разбирането на Отца, Сина и Духа.

Това изисква известна предопределеност, която не позволява въпрос за техния произход и времевата дата на този произход. Питаме - кога? Този въпрос предполага време.

Логосът – Отец, винаги е бил, сега е и ще бъде винаги. Милиони, милиони години, преди възникването на времето. Приемаме Логоса, като даденост. Той почива в себе си, над цялото битие и над цялото негово възприемане. Това е отправна точка за нашето мислене. Има нещо, което не се е случило, но е вечно съществуващо. Това е трудно да се смели от обикновеното мислене.

Нека се опитаме да предадем тази мисъл образно. Имаме часовник с махало. Това махало може да се приведе в движение. Започвайки движението, махалото не спира в началната точка, а продължава да се движи. Имаме откровение - движението на махалото.

Говорейки за Логоса, трябва да кажем, че Той е в абсолютна тайна. Това е окултно, неразбираемо. Над всяко откровение. Като махало, което съществува отделно от движението. Ако искаме да знаем нещо за Отца, Той трябва да се изяви. Той трябва да го направи. Без това, само по наша воля, ние не можем да Го познаем. Бог Отец трябва да ни се разкрие. Това не е достъпно за нашето съзнание, защото не сме в състояние да си представим подобно нещо. В своята проява Той би станал видим, не скрит, не окултен. Не можем да си Го представим. Свикнали сме да мислим и изучаваме нещата от научна гледна точка. И разбира се, искаме да изучим Отца. Но само Той може да направи това. Той може да се открие (саморазкрие) за нас, но ние не сме способни, въпреки методите и логиката, да го разкрием.

Това е първата точка, първата мисъл, от която започват нашите разсъждения. И ако възприемаме, това означава, че той ни се разкрива. Ние възприемаме неговото откровение, но не и него самия. Това е неговото отражение, представено от самия него. Но не Той самият. Това ще бъде откровение на Логоса. Не самият Логос, а неговото отражение, предадено отражение. Бог Отец сам привежда махалото в движение. В точката на откровението се ражда времето. Случващото се ражда времето, което не е съществувало преди. Но подобно на махало, то не спира в началната точка, а продължава напред. От еволюция до инволюция. В същото време има нещо специално, което антропософите са пропуснали. Ако например има две махала. Едното започва да се движи, а другото е в покой. Ако ги свържете с конец, едното махало ще се забави, а другото ще се ускори. Възниква резонанс. В бъдеще това ще се превърне в принцип за движение на автомобилите. Рудолф Щайнер казва, че е необходимо да се разберат и овладеят принципите на космическите закони на ритмите и резонанса. Те са всъщност етерните сили. Това е космическият живот. Резонансът е етерна сила. Тук възниква не само времето, но и нещо трето - противодействието. И така, ние имаме Логоса - Отца.

Тогава имаме втория Логос. Това, което се случва в откровението, е действие.

Третият Логос е отражение.

Откровението като действие е Синът.

Отражението е Светият Дух.

И можем да кажем - Отец, Син и Свети Дух. В древните религии това е триединството - Отец, Син и Майка - това са най-висшите същества. Те са окултни. Те не се възприемат, те са невидими.

Три окултни същества, които могат да ни се открият. И знаейки за тях, разбираме, че имаме тяхното откровение, което се случва между тях.

Отец се разкрива в Словото. Откровението като действие е Синът. Бог Отец може да бъде осъзнат само чрез Сина. Христос казва:„Никой не идва при Отца, освен чрез Мен“. Непосредствено до Отца не може да се стигне, може само чрез Христос.

Словото става откровение чрез Светия Дух. Никой не разбира Христос. Учениците бяха до него. Те живееха с него и той ги учеше, но те не го разбираха. Но когато Христос се разкри в Светия Дух в Деня на Светата Троица, те започнаха да го разбират.

Но по-нататък е още по-трудно. Светият Дух се разкрива на Отца. Знаем, че Светият Дух е Луцифер. Той е падналият брат на Христос, съблазнителят на хората. Светият Дух се появява, когато хората действат в неговия дух. Когато хората действат мъдро, тогава той се разкрива на Отца. Това е пътят. Трябва да приемем тази мъдрост. Нашата задача тук на Земята е да придобием мъдрост. Да приемем цялата мъдрост и всички знания на Земята и те да бъдат прилагани в истинското, красивото и доброто. И тогава Светият Дух се разкрива на Отца. Без това той е Анти-Дух. С воля и без принуда да се правят истинни неща, красиво и добро. Истината съответства на третата йерархия - тук е необходимо да се мисли. Красивото трябва да се чувства и възприема, докато доброто съответства на първата йерархия - волята, която трябва да бъде изпълнена. Имаме три вида откровения, различни едно от друго и свързани с най-висшите същества.

Бог Отец остава скрит и таен. Но той може да се саморазкрие в Словото, в което също остава окултен и таен. Той може да се саморазкрие в Духа. Как се разбира това? Отца е в откровението на Сина. Мислейки или четейки за Христос, ние не идваме при Отца. Но с Духа, изпратен от Христос на хората в Деня на Светата Троица, хората могат да дойдат при Отца. Вид пожертвование без да е посочен изпращачът. Скритото се разкрива чрез духовното. То не става видимо, а действително.

Второ - Синът - Словото остава скрито и тайно в Светия Дух, и се разкрива в тайната на Отца. Знаем, че това е Горящият храст.

            Природният огън освобождава стихиите. Те придобиват свобода. Словото на Христос също освобождава всички, но остава скрито, разкривайки се на Отца в Светия Дух. Нашата топлина в кръвта може да се счита за природен огън. Скритият и таен Син се връща при Отца в Светия Дух. Именно това ни топли.

Трето, Светият Дух е в Отца и се разкрива на Словото, разкрива се в Христос. В Христос трябва да се самопрояви Духът. Духът трябва да се прояви в Христос. В последната вечеря на Христос, когато той говори на учениците, той вижда духа и започва да говори. В Христос Духът се саморазкрива и става видим.

Но има и четвърто. Отец е скрит в Словото и в Светия Дух, и се разкрива в себе си. Той съзерцава собствените си откровения и собственото си отражение. Той се саморазпознава. Това е четвъртото откровение.

            Да обобщим още веднъж. Бог Отец се саморазкрива в Словото. Рудолф Щайнер го нарича всемогъщество. Словото се саморазкрива в Духа. Това е Денят на Светата Троица. Учениците придобиват ясновидство и започват да разбират реалността на Христос. Рудолф Щайнер нарича това всемъдрост. Светият Дух се саморазкрива в Отца. Това е действие в истината, красивото и доброто. Това се нарича вселюбие – задачата на човека.

            Ние приемаме Светия Дух и действаме в духа. Това е задачата на Земята – развитие на вселюбието. Така трябва да превърнем железния закон на сферите в небесна справедливост. Бог Отец е скрит в Словото и се саморазкрива в Духа. Това се случва, когато Доброто се твори в тайна. И тези, на които се прави добро, не стават зависими. Не е нужно да благодарят.

            Словото е скрито в Духа и се саморазкрива на Отца. Това Рудолф Щайнер нарича всеизкупление. Това е огънят. Всичко, което е огън, се освобождава.

            Имайки три същности и четири възможност на техни взаимовръзки, получаваме седем съотношения. Светият Дух е скрит в Отца и се саморазкрива в Словото. Това е съзерцанието на Христовия Дух, по време на последната среща с учениците.

            И последното – всесвятост. Отец е скрит в Словото и в Духа. Той се саморазкрива в себе си. Той се саморазпознава в рефлексията и в собствените дела.  Никой не идва при Отца, освен чрез Мен. Това Щайнер нарича всеблаженство. Ние имаме откровението на Отца, откровението на Сина и откровението на Духа. И имаме четири възможности на тяхната връзка. Четвъртата възможност е, когато Отец се разкрива в Сина и Духа. Само за Отца е възможно такова откровение.

Четирите възможности и трите същности образуват седем връзки. Всемогъщество, всемъдрост, вселюбие, всесправедливост, всеизкупление, всесвятост и всеблаженство.  Противостоящи на този изкусител, който се опитва да съблазни човека. Може да се каже, че в настоящото време, той е изцяло успешен. Болшинството го следват. 

Превод: Дорина Василева