Д-р Инго Юнге: За съня, въздушния организъм, Слънчевата сфера и светлината в човека (2)

Submitted by admin 2 on Ср., 21/04/2021 - 20:19
Инго Юнге

ЗАЩО ЧОВЕК СПИ?

Лекция на д-р Инго Юнге, март 2021 г.,

гр. Олденбург, Германия

            Скъпи приятели,

След 11 дни ще настъпи пролетното равноденствие. Преди три месеца беше зимното слънцестоене. За да ни стане ясно за какво става въпрос, ще нарисувам на дъската лемниската и ще отбележа върху нея точките на слънцестоенията и равноденствията. Преди три месеца ние на нашият космически кораб Земя сме се намирали в тази точка, а Слънцето навлиза в пролуката с цяла четвърт. И ето сега ние се намираме тук, в тази точка, в която Слънцето е било преди три месеца. Това не е астрономическата математика на Нютон, Коперник или Кеплер, където господства външната гледна точка за движението на планетите, изглед отвън, без да има отношение към действителността. Представете си със сърце и душа, че ние сега се намираме там, където преди три месеца е било Слънцето. Сега сме в самия център на мястото, където преди е било Слънцето. Може ли да се намери по-хубаво място?

Днес ще се опитаме да разберем причините за човешкия сън. В съня ние сме обгърнати от мировия дух. Мировият дух ни обгръща, когато спим. Около нас се намира мировата душа, а самите ние се намираме в мировата астралност. А когато се събудим и благодарение на чувствата си се вгледаме във външния свят, прогонваме мировия дух, мировата душа и мировата астралност. Може да се каже, че се държим лошо. Но заспивайки, отново попадаме под тяхната опека. Мировият дух навлиза в нашия топлинен организъм. Мировата душа, както и мировата астралност се настаняват в нашия въздушен организъм. При нашето пробуждане астралното тяло и Азът се свързват. Всеки път ние преживяваме това.

И така, в съня имаме физическото тяло, което е неразделно свързано с етерното тяло. Сетивното тяло днес няма да го разглеждаме, за да не стане сложно. В горната част имаме Аза и астралното тяло. Те също са свързани, но при тях по време на съня настъпва определено разделяне. Тук също имаме течен организъм, въздушен организъм и топлинен организъм. Тези организми по време на съня остават при нас. Те са привързани към етерното тяло. Ние запазваме нашата топлина, дишаме през нощта и отделяме течности. Навън се насочват само астралното тяло и Азът. А в това, което остава да лежи, чрез организмите в етерното и физическото тяло навлизат мировият дух и мировата душа. За тези три организма– топлинният, въздушният и течният – науката не желае да знае. По време на моето обучение никой не ми е говорил за това. Но ние днес ще поговорим за тях. Ще поговорим за това, с какво се занимават.

В будното съзнание ние преживяваме сетивния свят, а в съня на нас ни се присънват сънища. Често тези сънища са отражения на нашето телесно състояние. Рудолф Щайнер дава примери за такива сънища. Присънва се огън, повишава се температурата ни. Присънват ни се змии, ще има проблеми с храносмилането. Присънва ни се бяла ограда, в която една от дъските е черна, можем да се събудим със зъбобол. Често в нашите сънища се отразява нашето вътрешно състояние.

В дълбокия сън, обаче, не сънуваме. В него у нас няма осъзнаване. Това се отнася за безсъзнателната част от съня. Защо се случва така? Какво означава? Когато мислим за нашия живот, си спомняме събития от него. Добри, весели, тъжни или трагични. Понякога може да си спомним собствените сънища. А някои сънища могат да бъдат особени.

Рудолф Щайнер дава пример за такъв особен сън. Става дума за повтарящите се сънища. Той разказва за един студент в института по изкуства. Този студент бил много талантлив млад човек и затова, както често се случва, получил много сложна курсова задача. Когато дошъл срокът за изпитване, в крайна сметка не успял да завърши своята работа. И макар, че за него всичко завършило много добре, той дори получил отлична оценка, студентът бил твърде разстроен и подтиснат от това, че не успял в зададения срок. И после цяло десетилетие му се присънвал един и същ сън. Сънят за това, как той не успява да предаде навреме своята работа. И в един прекрасен ден, този сън престанал да се повтаря.

Рудолф Щайнер обяснява това спиране с факта, че всяка нощ с този млад човек работи мировата душа. Тя го възпитава през цялото това време и благодарение на това възпитание, способностите на този човек са увеличават и засилват. И когато достига точката на съвършенство, сънят спира.

На мен ми се присънва, как пътувам за Мюнхен за лекция и когато пътувам по пътя мисля за лекцията, присънва ми се, че съм забравил темата на лекцията. И този или подобен на този мотив, се повтарят. При това винаги някой идва към мен и някак сякаш случайно ми напомня темата на лекцията. Мисля, че тези сънища ще спрат, когато достигна тази точка на съвършенство, когато ще знам всичко и няма да имам нужда повече да се готвя за лекцията. Така става с д-р Ото Волф. На него са му давали темата и той е можел да направи двучасова лекция по назованата тема. Ето такова значение могат да имат сънищата.

Нека да поговорим за това, което се нарича дълбок сън. В този сън отсъства съзнанието. Тук има празнина в паметта. Ние преминаваме всяка нощ през този тъмен отрязък от време. Какво е това? За какво ни говори това? При Рудолф Щайнер може да се намери прекрасен пример като отговор на този въпрос, като се започне с въпроса: Какво е Слънцето? 

Наивно можем да кажем – това, което свети е Слънцето. Но Рудолф Щайнер казва, че ако ние се насочим към точката, в която се намира Слънцето, с удивление ще открием, че това не е огнена, ослепителна топка, а сфера на абсолютна пустота. Нищо или космическа дупка. И дори не просто дупка, а всмукваща в себе си всичко дупка. Това, което засмуква всичко, е етерната сила. Затова, например, растенията се простират към Слънцето. Те се засмукват. Да се говори за това е лесно, но да се разбере – не е. Рудолф Щайнер казва, че можем да видим Слънцето, защото около тази космическа дупка, около това нищо, има нещо. Там наоколо е Духовният свят. Това нищо е обкръжено от Духовния свят.

За да се разбере най-добре този факт, ще приведа друг пример. През лятото оставяме за известно време бутилка с минерална вода на прозореца и когато тя се нагрее добре, веднага щом я отворим, отвътре на слънчевата светлина ще проблясват и искрят  мехурчета. Това е карбонова киселина. А въглеродният диоксид не можем да не видим. Ние виждаме това, което го няма, защото около невидимото има нещо видимо. И именно така виждаме Слънцето.

А като се говори за съня, може да се каже, че ако ние нямахме дълбок сън, пълната загуба на всякакво съзнание, ние не бихме имали възможност да си представим нищо за себе си. Именно затова я има тази дупка на дълбокия сън, която обкръжава съзнанието, за да придобием самосъзнание, да имаме Аз-съзнание. Без това всеки път, когато се пробуждаме, ще се разтваряме във външния, сетивен свят, без да имаме възможността да осъзнаваме самите себе си. И именно благодарение на тези празнини в съзнанието, придобиваме нашето съмосъзнание. Благодарение на дълбокия сън имаме възможност да се свързваме със света чрез пробуждането в него. Така придобиваме самосъзнание.

Сега нека да поговорим за нашия организъм. Миналият път говорихме за течния организъм. Сега ще поговорим за въздушния организъм. Известно е, че попадайки в човешкия организъм, въздухът се преобразува. Тук ще направя малко отклонение. Вие, разбира се, чухте за това, че нашият министър на здравеопазването обеща за всички ни безплатно тестване. Във веригата от супермаркети Aldi (става дума за верига от магазини с ниско качество на хранителните продукти) се появиха първите тестове на цена от 25 евро за бройка. Безплатни тестове по 25 евро. Между другото този продукт се разпродаде, дори може да се каже, се изпари твърде бързо. За 10 минути. Представете си човекът, който специално отива в този магазин, за да си купи този тест. Идва тук, а вече всичко и разпродадено. И сега той трябва да купи нещо друго. Има в крайна сметка всякакви продукти. И ето този човек купува там продукти, носи ги у дома, приготвя нещо за себе си и яде. И точно в този момент, издишаният от него въздух се променя. Качеството на въздуха се променя и съответства на качеството на храната. И в резултат, въздухът около този човек се влошава и в хората наоколо започва да расте антипатията. Нашият въздух зависи от качеството на храната. Когато се храним с продукти от биодинамичното стопанство, качеството на въздуха се подобрява. Ползваме ли продукти с лошо качество, антипатията към нас се увеличава.

Още ни е известно, че върху топлинния организъм влияе чувството на възхищение. Топлинният организъм на човека има връзка с неговите идеали. А топлинният организъм въздейства върху въздушния организъм. И резултат от това въздействие е светлината. Въздушният организъм, затоплен от топлинния организъм на човека, свети. Моралните импулси, моралната фантазия, идеите на основата на „Философия на свободата“, действат върху въздушния организъм, където започва да покълват кълновете на светлината. Умирайки, ние носим тази светлина със себе си. Това е много интересен процес.

Когато умираме, виждаме картината на нашия живот. В нея виждаме в детайли целият наш живот, нашите дела и постъпки. Всичко това виждаме в образи. А след три дни тези образи се свиват и ние започваме да виждаме развитието на нашия живот в обратна посока. И през всичко това виждаме онези точки от светлина, които сме успели да запалим в себе си, сияещи като звезди. Те осветяват духовния свят наоколо, стават наша пътеводна светлина и сила в живота след смъртта. Но това ще се случи само, когато успеем да разтопим нашият топлинен организъм и по този начин да запалим светлината на въздушния организъм. А ако ние бъдем „трезвомислещи“ и твърди, в този свят след смъртта ще ослепеем. За учения човек това е доста неприятна, тъжна съдба – да ослепее в живота след смъртта за това, че не е успял да създаде своя собствена светлина.

 

Слънце

 

Освен това топлината навлиза в течния организъм. В затопления течен организъм възникват сферични тонове. Това е друго възприятие на звуците и то се отличава от възприемането на тези звуци, които обикновено идват към нас от външния свят, възприемани от нас благодарение на химическия организъм на етерното тяло. Това, което се ражда в нас, тези тонове и тази светлина, които носим в себе си след смъртта, ще бъдат хляб за космическите йерархии. Това, което се ражда благодарение на нашите морални импулси, става храна на космическите същества. Сега можем да разберем значението на нашето въодушевление, родено от моралните импулси. И занесените в космическия свят наша светлина и наши тонове стават материал за сътворението на света. Такива неща, дори и да звучат с патос, е необходимо всеки път да се говорят и да се повтарят. Става дума за семената на бъдещите светове. Това, което е като ежедневие, няма такава сила. Даже обратно – теоретическите идеи, представите за заразяване и ваксини, всичко измислено и изобретено, дори ако то се отнася към великите открития, охлажда нашия топлинен организъм. Ние се охлаждаме и оставаме в ежедневното. Нашата светлина изчезва. От теоретичното мислене помрачняваме. То унищожава мировия тон и е отрова за живота на Земята.

От историческа перспектива сега се намираме в особено време. В мировата буря, в 1413 год., възниква интелектуалното мислене и трябва да минат още 500 години, преди да можем да го преодолеем.

Рудолф Щайнер казва, че тогава хората ще осъзнаят принципите на кармата, ще разберат, че няма зарази и заразни заболявания. Ще видят, че има звездно небе над главите им и че причината за нашите болести се отразя в небесата, в звездните аспекти. Те ще осъзнаят, че  няма никакви зарази, измислени патогени или вируси. Благодарение на Антропософията още сега имаме достъп до това знание, което ще стане разбираемо след 500 год. И това време е нужно да се изживее, като се помага на всички останали.

И така, когато сме завладени от теоретични идеи, в нас загиват мировите небеса. И ние сме достигнали до този исторически момент, в който триумфиращото днес научно мислене, се свежда до нулевата точка, където нашият свят изчезва. Всяка материалистична мисъл е труп.

Така се унищожава светът и се отнемат нашите жизнени сили. Рудолф Щайнер говори открито пред антропософите за това, че по-нататъшното развитие на човека е възможно само с преодоляването на научното мислене. Необходимо е да преодолеем всичко това, което се основава на лъжа /измислица/, на теория.

Когато работех като лекар в Бутядинг, при мен често идваха добре подготвени фармацевти и ми показваха най-новите лекарства, като оставяха след себе си цяла кутия. И когато имаш малко време, ти пробутваш на пациента такива таблетки, а той обикновено е радостен, когато получава нещо безплатно. А после продължава да използва тези лекарства до края на живота си. Ето така работи фармацевтичната индустрия. И всеки път след такова посещение имам болка в стомаха. Тези хора притежават висок интелект и изсмукват всичките ти сили. В края на краищата аз повече не ги приемах. Давах им знак, че са били при мен и си тръгваха. Такива хора изсмукват нашите жизнени сили.

А когато човек се стопли от морални, духовни мисли, нашият свят започва да сияе.

Нека още да поговорим за нашия въздушен организъм. Ние имаме горен и долен човек. Можем да кажем, че душевно-духовното – астралното тяло и Азът – са силно свързани по между си. В съня те се отделят от физическото и етерното тяло, а през деня се свързват в едно цяло. И това взаимоотношение, тази способност да се свързват и да се отделят, можем да наблюдаваме навън, във въздуха. Тя огледално отразява връзката между кислорода и азота. Тук може да се види чудесен паралел. Кислородът е подобен на душевно-духовното, а азотът на етерното и физическото. Нужно е само да си представим земната атмосфера, нейния въздух, за да разпознаем в нея праобраза на човека. Действително, Земята се явява голям човек. И тя диша подобно на човека. Всичко, което прави Земята, нейните ритми, намират съответствие в човека. И във въздуха можем да наблюдаваме връзки, подобни на връзките в човешките тела – физическо, етерно, астрално и Аз. И тези проблеми на съвременния живот, които наблюдаваме под формата на замърсена околна среда, се отразяват върху баланса в отношенията между душевно-духовния и етерно-физическия човек. Нашето вътрешно състояние - световъртежът или проблемите на концентрацията и паметта – са свързани с качеството на въздуха. Това не е заразяване, а отравяне на въздуха.

В нашето тяло има голямо количество вещества и голямо количество връзки между тези вещества. Свободни в човешкия организъм се явяват само кислородът и азотът. Това е удивителна свобода. Кислородът действа в кръвта. Вдишан, чрез белите дробове попада в кръвта, а в кръвта той създава светлина, той създава етер. А азотът в бъбреците влияе върху астралното при предаването на етера от кръвта в бъбреците. Това е неговата задача. Когато този етер попадне в бъбреците, той започва да сияе. Това е бъбречното излъчване във всички части на тялото. Другите вещества в човешкото тяло обикновено са свързани. Да вземем като пример някакво друго вещество, някой любимец на докторите, да вземем белтъка. Белтъкът ни прави болни, а лекарите благодарение на него имат работа. Белтъкът се усвоява лошо. Познаваме различни видове белтък, знаем, че има растителен белтък, животински и човешки. Човекът изработва белтъка си самостоятелно. Той не постъпва от храната, това може да се счита за заблуда. Помня, как при нас в болницата на новооперирани пациенти са даваше разтвор на аминокиселина. От това им ставаше лошо, често им се повишаваше температурата и те винаги се радваха, когато тази бутилчица с жълта смес свърши. Какво е аминокиселината? Това е продукт за разграждане на белтъка. И това се въвежда в тялото.

Представете си една къща да бъде съборена. Представете си руините на къщата, където са изпратени зидари със задачата да построят къща от тези руини.

Ето така мислят днес лекарите. Смятат, че от белтъчните остатъци ще бъде създаден белтък. Аз също съм вярвал в това, когато учех в медицинския институт. Но да се разбере как да се различат тези белтъци, е много трудно. Човешкият белтък се създава от сърцето, белите дробове, черния дроб и бъбреците – от тези четири органа. Това е съвместна работа на органите. Но в науката белтъкът е равен на белтък. Формулата е същата. Как обаче се съотнасят растителният и животинският белтък? Абсолютно противоположно, полярно. Човешкият белтък може да се разбере, като се види, как се образува, как се създава от човешките органи. Ако един от тези органи работи лошо, когато при човека има проблеми със сърцето или проблеми с бъбреците, тогава неговият белтък е лош и в човека може да възникне дискова херния или разкъсване на мускули, или проблем с менискуса. И това не е грижа на ортопеда, защото проблемът може да бъде със сърцето, с бъбреците или с черния дроб.

WALA прави прекрасен препарат, който действа едновременно на тези органи и проблемите се решават. Но когато става дума за растителния белтък, трябва да се мисли по друг начин, тук е нужно космическо мислене. Нужно е да се видят Лъва, Скорпиона, Водолея и Телеца. И тогава ще имаме кислород, азот, водород и въглерод. С помощта на Близнаците ще имаме сяра. Сярата има важна роля. Тя следи за връзката между тези елементи. Без сярата растителният белтък не може да се образува. Този растителен белтък ни спасява. Да си представим, че сме се нахранили добре, яли сме за обяд яйца. И към три часа следобед настъпва застой. Жлъчката не тече, а белтъкът остава и започва гниене. И от това се развива болест. Дори да сме яли преди три часа, нещо остава неразградено. И тогава за вечеря ние ядем просто хляб и имаме растителен белтък, който неутрализира остатъците от животинския белтък.

Именно хлябът действа добре. Нито ябълка или круша, а хляб. Или ориз. Тук може да се разбере цялата мъдрост на поговорката – сутрин се храни като крал, на обяд като благородник, а вечер като бедняк. Филия хляб и човек ще бъде здрав. Няма да са му нужни ваксини.

Нужно е да си представим тази опозиция. От едната страна са сърцето, белите дробове, черния дроб и бъбреците, а от другата страна – Лъвът, Скорпионът, Водолеят и Телецът – тоест: кислородът, азотът, въглеродът и водородът. Тук още играе роля метеорологияга, върху растенията влияние има климатичното и космичното. При това важно значение има сярата, която свързва тези елементи.

Метеорологично влияние има и по отношение на нашия въздушен и течен организъм. При такова време, както днешното, течността остава в тялото. Ние изразходваме по-малко от обикновеното, а вечерта сме с килограм по-тежки от обичайното. Но при добро топло време, започваме да отделяме течност, започваме да се потим и да губим тегло. Нашите бъбреци реагират на атмосферното налягане. Нашият въздушен и нашият течен организъм реагират на измененията във времето. Също реагира и светлинното етерно тяло. Самите ние при добро време излъчваме повече светлина. И тези чувства, тези емоции, които преживяваме през деня, влияят на нашето астрално тяло, а също въздействат на нашия въздушен организъм. И само когато заспиваме, идват мировият дух и мировата душа, и настъпва покой. Под властта на мировата астралност човек може да си отдъхне.

Още веднъж ще се върна към това, с което започнах лекцията, ще се върна към Слънцето, към това, което нарекохме – засмукваща пустота. Когато Рудолф Щайнер говори за Слънцето, го нарича огледало, което отразява светлината, идваща от Космоса. То разпръсква светлината и тя пада към нас на Земята. Но откъде е тази светлина?

В пролога към Евангелието на Йоан се говори за тази светлина. „В началото беше Словото“. Словото е Христос. Казва се: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.“ Всичко съществуващо в света – йерархиите, материята – всичко това е започнало с Христос. И по-нататък се казва: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети“. Благодарение на Христос светлината е дадена на човека. Човекът, който се изпълва с морални идеи, който е способен на въодушевление, е способен да създаде вътре в себе си тази светлина. Човекът се изпълва с мир, когато приеме този Христов импулс. И ето тази светлина, родена от нас, струяща от нас достига точката, където се намира това огледало и тази светлина се отразява. Тази светлина, която ние приемаме за слънчева – това е нашата светлина, това е създадената от нас светлина.

Ще ви прочета откъс от Коледната лекция /на Рудолф Щайнер/, който става актуален в нашите дни: „И ако на цялата Земя настъпи епоха на скръб, когато милиони хора ще страдат от царуващата несправедливост, ще останат хора, които носят светлината на моралното вдъхновение. Земята ще засияе с духовното Слънце.“

            Пребройте, колко сме тук сега.

Превод: Дорина Василева