Живакът - Течният метал на Меркурий
„Светът на природата се състои от много форми,
които се отразяват в едно-единствено огледало –
не, по-скоро, това е една единствена форма,
отразена в много огледала.”
Ибн ‘Араби
Има хора, които вярват, че преди милиони или милиарди години, когато Земята е била новообразувала се и млада, всички метали са били течни и са се вливали в жилите през тялото на земята. През необозримо огромните еони на времето, когато планетата е остарявала, се е осъществил процес на образуване на кора и втвърдяване, който трансформира субстанцията на земята. Металите стават неподвижни и твърди, те вече не са част от течния живот. Всички, с изключение на един - Живака, който избягва процеса на втвърдяване, и бива наречен Меркурий като бързоногия посланик на боговете, който остава вечно млад.
Живакът е едно от най-странните вещества на земята и заема специално място сред редиците на металите. Въпреки че е два пъти по-плътен от желязото, 14 пъти по-тежък от водата и с едно от най-високите атомни тегла, той остава течност при нормални температури.
Подобно на благородния метал сребро, той блести, когато тече в метален поток; това е водата на металния свят, овлажнява и разтваря металите, така както водата разтваря солите. Поради тези свойства той е получил своето химично наименование „хидрауриум” (Hg) от гръко-латинските думи за вода и сребро.
Спомням си, че бях очарован от този метал в гимназията. „Вземахме” живака от термометрите в лабораторията и играеме с него за забавление по време на скучни научни часове (преди да научим за неговите токсични свойства!). Ако някога сте боравили с живак, ще си спомните неговата мистериозна течна плътност и огромната способност за сближаване. Ако течната маса се изпусне, тя незабавно се разбива на безбройни капчици, всяка от които образува перфектна сфера. Но също толкова бързо тези капки се свързват и отново се поглъщат обратно в цялото, без да оставят видима следа на повърхността, където е била изпусната. Quicksilver е подходящо име, което описва подвижността на този Mercurius Vivus на древните.
Присъщ (естествен) метал за Европа
Живакът може да се нарече европейски метал, тъй като най-богатите находища се намират в Испания, Италия, Югославия и Русия, въпреки че по-малки залежи са били усилено разработвани в щатите Невада, Калифорния и Тексас. Коренните американци някога са използвали рудата като пигмент и също са създали основата на яркочервеното багрилно вещество.
Мините в Алмаден, Испания, датират от древни времена и някога са задоволявали световните нужди от този метал. С откриването на способността на живака да разтваря златото и среброто, древните са се научили как да извличат тези благородни метали от рудата, а на маврите се приписва откриването на живачни смеси. От Алмаден римляните изпращали големи количества живачна руда (цинобър) в Рим, за да извличат метала; от Алмаден испанците са транспортирали стотици тонове живак годишно в своите кораби до големите сребърни рудници на Южна Америка. Когато най-богатите сребърни находища са изчерпани, те използват живака, за да експлоатират по-бедните руди, и без съмнение миньорите, много от които е трябвало да се разболеят от отравяне с живак. Дълго време живакът се транспортира в торби от овча кожа.
В природата живакът се намира в известното си течно метално състояние, тъй като миниатюрните топчици и по-големи капчици се секретират в коренната скала или често се срещат в тези залежи в своята единствена рудна форма на цинобър, или живачен сулфид, който древните хора са смесвали с оцет за извличане на метал.
Тази красива тъмночервена руда, понякога известна като „живачна смес", превръща тежестта и плътността на живака в изненадващо леки полускъпоценни кристали. Наличието на сяра разкрива скрития блясък на цвета на живака, оставящ малко следи от металната си природа. Тази връзка между сяра и живак бива разглеждана от алхимиците и работещите в миналото с метали като един от специалните процеси на природата.
Химичният Живак – като „метална вода”
Тъй като „металната вода“ разтваря меките метали, първо ги овлажнява, след което ги абсорбира, за да образуват смеси. Злато, сребро, калай, олово, мед, цинк, кадмий и алкални метали се поддават на силата на живака.
Обаче желязото, и свързаното с желязото семейство метали като никел и кобалт, се противопоставят на тази разтваряща сила (така е и алуминият), а живакът може да се съхранява в желязо, както и в стъклени съдове. В много отношения желязото и живакът са напълно противоположни метали, особено когато екстремната подвижност на живака е противопоставена на силната консолидираща сила на желязото.
Подвижността на живака е очевидна във всичките му променящи се форми. Подобно на водата лесно се трансформира от течност в газ или в замразено твърдо състояние. Той може да загуби своята форма в разтвора или да придобие нова кристална форма, или да промени своето състояние, да стане ново вещество, изпълнено с цвят. Поради тази огромна способност за трансформация, живакът символизира по-ясно от всяка друга субстанция една материя-прима за алхимиците - първоначалната космическа субстанция, която е способна да приеме всички възможни форми и състояния.
Живакът е най-летливия от металите, кипи и се изпарява в газ само при 359 °C и замръзва само при -39 °C, след което се втвърдява, за да образува сребристо-бяла, много податлива и пластична маса, мека и лесна за рязане.
Докато е един слаб проводник на електричество и топлина в течното си състояние - „Той е само външно жив, но все още не е постигнал вътрешната подвижност на проводимостта” 1, когато замръзне в твърдо вещество, живакът става добър проводник и заема своето място в таблицата на металите между златото и медта.
Макар и лош проводник, течният живак е изключително чувствителен към топлината, свива се и се разширява точно с покачването и спадането на външната температура, което ни дава най-познатата му употреба в термометрите. Използва се също в барометри, вакуумни помпи и електрически ключове.
Като течен метал живакът има специален афинитет към силите, участващи в химичните реакции, тези сили, които „се появяват и работят предимно в течната област“. Той е важен катализатор, започвайки и ускорявайки определени химически комбинации и е описан като „обединяващ и хармонизиращ химическите полярности.” 2
Естеството на живака да се свързва, да обединява други метали и химикали, нетърпеливи да образуват сплави и смеси, съществува на всяко ниво. Всички сме запознати със зъбните пломби от амалгама (съдържащи над 50% живак!), използвани в алопатичната стоматология от 1800-те години. Едва сега мисълта за опасната токсичност на тези живачни амалгами влизат в общественото съзнание. Да се надяваме, че скоро ще последваме примера на по-просветените шведски авторитети, които са забранили използването на всякакъв живак в смесите на пломбите от 1991 год. 3
Тази сила за комбиниране на различни вещества е довела също до използването на живак в експлозиви, където той поддържа напрегнат баланс между силно експлозивни елементи. Пример за това е живакът, комбиниран с азотна киселина и спирт, за да се образува живачен фулминат, силно нестабилен експлозив и съществен елемент в детонационния динамит. Блестящият експерт по експлозивите Джак Парсънс, член на нашата ранна космическа програма, както и известен окултист, беше убит от експлозия на живачен фулминат. (Любопитното е, че се казва, че Меркурий управлява и двете - и пътуването, и магическите действия).
Така както живакът лесно се съчетава с другите елементи, по същия начин той се и освобождава от тези съчетания. Той разтваря и обединява, катализира и отделя с еднаква лекота. Това е solve et coagula , основата и ключовият символ на алхимичната работа.
Химическата активност на живака не се ограничава до течното му състояние, дори и светлината на лампата с живачна дъга има силен химичен ефект, излъчващ своите метални свойства във вид на паро-светлина. Вилхелм Пеликан споменава, че ергостеролът, който е облъчен с тази светлина, може да се трансформира във вещество, наподобяващо витамин Д. Докато рудата от живак е силно топло-червена, живачната пара излъчва една студена, интензивно зелено-синя светлина, придавайки на плътта своеобразна трупна бледост. Тази светлина, най-вече във виолетови и ултравиолетови лъчи, напомня на светлината във високите планини и се използва в изкуствените „алпийски слънчеви лампи“.
Връщайки се за момент на контрастиращите свойства на желязото и живака, откриваме, че докато желязото се окислява лесно и ръждясва в контакт с въздуха, живакът остава незасегнат. Но връзката между живака и кислорода се образува, когато металът се загрява почти до точката на кипене, където засмуква кислорода, за да образува жълтеникаво-червен оксид. При по-нататъшно загряване живакът изхвърля този кислород и се казва, че диша „като малък метален бял дроб”. Това любопитно дихателно действие доведе до откриването на кислорода. Оксидите образуват две поредици соли - едновалентните живачни соли (HgjO) и двувалентния живачен оксид (HgO).
Меркуриалните сили в тялото
„Същностната природа на Меркурий е да обединява.”
Ние можем да живеем само, защото нашите тела са способни да приемат външни вещества и да ги променят или преобразят в храна. Това е силата на живака, която прави възможно това сливане на външното и вътрешното, и се проявява най-очевидно в дихателните и храносмилателните процеси.
Всички живи дишащи същества споделят една и съща външна атмосфера, същото въздушно пространство, което навлиза във всеки индивид през белите дробове, където кислородът се абсорбира в кръвта, за да стане част от живия организъм. Рудолф Хаушка пише: „Дори изграждането на белите дробове е меркуриално. Те са като малки дървета, изработени от малки кухи капки. Следователно безбройните сферични пространства образуват обща дишаща повърхност.”
Това обединяване на външното с вътрешното, за да подхранва и регенерира тялото, също се вижда в храносмилателната система, където храната се взима отвън, за да се разтвори от храносмилателните секрети и се абсорбира през чревните стени в потоците на лимфата и кръвта.
Следвайки този процес по-дълбоко в метаболитната система, ние откриваме меркуриалните сили да управляват дори клетъчния живот, запазвайки реда и баланса между организма като цяло и неговите отделни клетки. Когато това равновесие е нарушено, клетъчният ред се разрушава и отделните клетки приемат свой собствен анархичен живот, разпространявайки се извън контрол и в крайни случаи - унищожавайки самата система.
Тук значението на живака като лекарствено средство излиза на преден план, като работи за спирането на самостоятелното действие на отделените клетки, наобикаляйки отцепилите се „партизански единици“ и реабсорбирайки ги в тялото като цяло.
Живакът като „средство за всички болести”
В началото на века Британската фармакопея съдържаше около 25 живачни препарати, включително хапчета и мощни антисептични мехлеми, и доскоро все още можеше да се купува живачен антисептик без рецепта. Това антибактериално качество на живака днес се използва, например, в противогъбични вани за семена, което е причина за големи огнища на отравяне с живак в Ирак, където стотици умират от ядене на зърно, третирано с метил живачен фунгицид.
Дори някога живакът се е прилагал чист, а старите лекарствени субстанции описват около половин килограм чист живак, даден в случаите на чревна обструкция, надявайки се да облекчи проблема с чистото си тегло!
Но живакът е бил най-ценен като средство срещу сифилис, тази напаст от 13-ти век до сега (включително и връзката на сифилис със СПИН). Единственият проблем е бил, че живакът е толкова силно токсичен, че е излекувал болестта, но е имал тенденцията да отрови пациента!
Дори най-малките следи от живак могат да причинят опасни ефекти. През Средновековието огледалата обикновено се правят чрез покриване на стъкло с живачно-калаена смес, а предметите са позлатени с комбинация от живак и злато. В тези индустрии и в мините с живак отравянето е професионален риск, тъй като металът се абсорбира твърде лесно през кожата или белите дробове на работниците.
Подобно на арсеник и дигиталис, живакът е натрупващо се субстанция, която след като се абсорбира от органичните тъкани, се задържа там трайно и много трудно се освобождава, за да се екскретира от системата. Той причинява увреждане на мозъка и нервната система, свръхстимулира жлезистата система, която произвежда хормони, и потиска цялата имунна система.
Но въпреки че е толкова коварна отрова, употребата на живак в хомеопатична форма е много ефективно и безценно лекарство за много проблеми. Това е едно от основните лекарства за сифилис и СПИН, за цялото развитие на симптомите, в комбинация с други лекарства, включително някои змийски отрови (връзка със змиите на кадуцея на Меркурий). Той съдейства на лимфната и централната нервна система, и работи за възстановяване на костния мозък на гръбначния стълб.
Алхимичният „Живак на мъдростта”
Тантричните алхимици описват живака като „най-фундаменталната и наистина квинтесенция на всички вещества”. Те бяха добре запознати с неговите лечебни свойства и вярваха, че притежава свойства, удължаващи живота. Живакът беше толкова висок оценен като възстановяващ и стимулиращ, че беше основната съставка в повечето лечебни тантрични средства.
Марко Поло, по време на пътуванията си из Индия, коментира: „Тези хора използват много странна напитка, защото правят смесица от сяра и живак, които пият два пъти месечно. Те казват, че това им дава дълъг живот и това е отвара, която използват от ранното си детство.”4
Дори днес ни се казва, че някои тантристи приемат живак, зачествайки храна, за да запазят жизнения еликсир на живота, вярвайки, че „само когато тялото е перфектно настроено и подсилено, то може да преживее и поддържа пълния интензитет на космическото състояние”.4
Сред древните тантрични трактати има описания на техните усъвършенствани химически лаборатории, както и подробности за медицинските и алхимичните смеси, които са приготвяли. Но тези препарати бяха нещо повече от механична смес от материални вещества, следвайки някаква древна алхимична рецепта. Наред с комбинацията от химикали се намираше и едно ядро от строго пазени тайни процеси, които превръщаха суровия (необработен) живак в животворен еликсир. Разбирането на процеса на духовна трансформация вървеше ръка за ръка със знанието за химическото преобразуване. Двата процеса не можеха да бъдат разделени.
В тантричните алхимичните писания отношението към живака е като към същност (rasa), която не е просто метална субстанция, а фината същност на самата субстанция. Rasasara или „морето на живака“ се отнася до космическото море, от което се е появила първоначалната форма на всички неща.
Тази тантрическа концепция за „първичната материя, или крайната субстанция, от която е формирана цялата вселена“ е идентична с по-рано споменатата материя прима от западната алхимия, като живакът е неин символ „…разглеждан като фина психическа материя или жизнено дихание, което обединява индивидуалното тяло-душа с космическото море на живота.”5
Вместо просто да отхвърлят тези стари алхимични убеждения, някои съвременни изследователи продължават да включват това знание в своите наблюдения и разбиране на природата. В.Пеликан, например, съотнася трите основните алхимични принципа на Живака, Сярата и Солта към три процеса в минералното царство. Той описва Солта като „податлива на претегляне материя, подчинена на земните сили“ и Сярата „като вещество, което не може да бъде преценено, силите, на което се носят от периферията на света”. Живакът, обаче, описва като „вещество, насочващо към ритмичното взаимодействие на силите от двата източника, единият излъчващ се от земята, а другият излъчващ се от космоса.” 2
Кадуцеят на Хермес
Живакът е представител на всички възможности и голямото му желание да обедини, разтвори и трансформира го прави „първия посредник” на алхимичната операция. Неговата влажна възприемчива природа е оприличена на първоначалната женска сила, която обича водата или пасивната материя, приема всички форми, без да променя самата себе си. „В него се крие зародишът на духовното злато, както прави златото в обикновения живак”5.
Неговата противоположна сила е летливата слънчева сяра с нейната гореща и суха природа. Заедно те представляват активните и пасивни полюси на природата, двойната спирала, или двойните змии или дракони, навити срещуположно на жезъла на Меркурий. По протежение на височината тези две противоположни размножителни сили се обединяват в алхимичния брак на Слънцето и Луната, Краля и Кралицата, мъжа и жената, и от тяхното съвършено обединение се ражда алхимичното злато.
Те са Ин и Янът на Даоизма, също са идентични с Ида и Пингала, фините лунни и слънчеви течения на Кундалини, описани от окултиста Кенет Грант като „електро-сексуални змии, преплетени около Жезъла на Магьосника, както в Кадуцея на Хермес.”6
Някои изследвания на мистериите на електричеството са фокусирани около това, което се нарича кадуцеева намотка. Тази намотка обикновено се състои от една жица, увита около централен стълб, така че да прилича на Кадуцея на Хермес. Предполага се, че когато намотката е под напрежение, в полето на намотката се наблюдават аномални енергийни и гравитационни ефекти. Тя е малко по-различна от истинския кадуцей, тъй като се състои от един проводник вместо два. Може би по-нататъшното експериментиране би могло да се съсредоточи върху използването на две жици от различни метали, като мед и желязо в електрически вериги, или злато и сребро в радиониковите вериги. Всъщност всяка навита в опозиция намотка може да се счита за намотка на кадуцей. Използването на различни метали, както предложи Джордж Ван Тасел в сградата си за подмладяване - Интегратрон, ще осигури полярност съвсем, в унисон с енергиите на живака.
Меркурий на напредъка
Тъй като е толкова подвижен, непрекъснато променяйки формата си, не е лесно да се определи по-дълбокото значение на живака. Той е описан като „цялата разтваряща се вода и храна за духовния зародиш" и „жив, вездесъщ и вроден дух." Това е „субстанцията, която тече във всички психически и умствени форми" и има единствения планетен знак, който съчетава и двете Слънцето и Луната над кръста на четирите елемента.
Тази двойствена природа се отразява в алхимичния символ на живака като андрогенна фигура, изразяваща както женски, така и мъжки сили. Това е в същото време „семето на Шива“ и „майчината кръв“, или „майката на златото“, и има неясни намеци за менструалната кръв на тантричните жрици, която е достатъчно мощна, за да втвърди живака.
Навсякъде, където работят живачните (меркуриалните) сили, има циркулация на енергии, свързване на противоположни полюси, контакт, отношение и взаимодействие. В Кабала зоната на властта на Меркурий е сферата на ума, на умствената магия, където умът дава форма на своите творения. Нарича се „Абсолютната или съвършената интелигентност“, а посвещението в тази сфера дава възможност да се вижда зад проявлението и да се реализират фините невидими сили зад всички форми.
Където има граници, които да бъдат пресичани, там може да бъде намерен Меркурий - той е истинският владетел на граничните области. Хермес, гръцката форма на Меркурий, също е известен като „Владетеля на кръстопътищата”, който води душите на мъртвите в подземния свят. Анубис с глава на чакал, изпълнявал същата функция в древен Египет, и в египетските гробници са открити съдове с живак като дарове за този приятел и водач на мъртвите.
В астрологията Меркурий представлява „активната интелигентност“, управляваща всички професии, занимаващи се с комуникация, образование, пътуване и писане. Неспокойният интелект на Близнаците броди по полетата на съзнанието, събирайки и разпространявайки информация. Земният знак Дева, също управляван от тази бързо движеща се планета, поставя тези идеи във форма, за да служи на човечеството.
Сделките, търговията и агенциите от всякакъв вид са под патронажа на Меркурий - след като цялата световна търговия с живак е била контролирана от едно семейство на Фугерите. В по-ново време тя е монополизирана от изключително богатото семейство Ротшилд. Но в истинската си дуалност Меркурий също покровителства измамници, крадци и корумпирани държавни служители. Живеем в изключително меркуриална епоха, когато информацията се предава с умозаслепяваща скорост чрез компютри и спътници, и цялата тяхна съпътстваща технология. Никога досега такава сложна система от комуникации не е била толкова отворена за злоупотреби от събирачите на разузнавателни данни.
Докато Меркурий ни кара да искаме да знаем, да разпитваме и изследваме отвъд света на проявленията, когато тази сила преобладава, тя става студено рационален ум, затваряйки по-висшите импулси на вдъхновение и интуиция. Тази негативна страна манипулира както информацията, така и силите на природата без съвест, и в съчетание с големия натиск на Меркурий да обединява предприятия, за да бъдат изградени гигантски корпорации и огромни мултинационални безнеси, в които индивидуалният характер се разтваря и губи.
Помислете за крайната злоупотреба с меркуриалните сили, сенките от „1984” на Джордж Оруел, един смразяващо пророчески пример за мрака на Меркурий, където светът е доминиран от шепа мощни, невидими диктатори с пълен контрол над комуникационните и разузнавателните мрежи, които са усъвършенствали изкуството да манипулират масовия ум на хората - сега просто роби на политическата машина, тяхната креативност, и които ще бъдат смазани от бюрокрацията.
Но същността на Меркурий остава завинаги непостоянна. Далеч по-добре е да съзерцаваме веселия Пратеник на боговете, който, с жезъла в ръка, изследва отвъд всички произволни граници, за да открие вътрешното Злато на духа.
QUICKSILVER REFERENCES
- The Nature of Substance, Rudolf Hauschka, Rudolf Steiner Press, London, 1983
- The Secrets of Metals, Wilhelm Pelikan, Anthroposophic Press, NY, 1973
- Health Consciousness magazine, June issue, 1990
- The Tantric Way, Ajit Mookerjee and Madhu Khanna, Thames and Hudson, London, 1977
- Alchemy, Titus Burkhardt, Element Books, Ltd., Dorset, Great Britain, 1986
- Cults of the Shadow, Kenneth Grant, Samuel Weiser, NY, 1976
Превод: Дорина Василева