Алисън Дейвидсън: Мощта на металите - душевният живот на планетите. Сребро (1)

Submitted by admin 2 on Ср., 10/07/2019 - 07:21
Луна

Мощта на металите – душевния живот на планетите

Съдържание

Въведение

Сребро – метал на Луната. Сребърни картини за нашата наслада, във фотографския процес, докато Луната отразява слънчевата светлина към душите ни.

Злато – метал на Слънцето. Златото, кралският представител на Слънцето, не кристализира по време на слънчево затъмнение.

Живак – течният метал на Меркурий. Живакът, универсален разтварящ агент за други метали, е представител на Меркурий, планетарният пратеник на боговете.

Мед - субстанцията на Венера. Медта, красива субстанция, която може значително да усъвършенства селското стопанство, се управлява от Венера, богиня на красотата и живота.

Желязната пръчка на Марс. Желязо, великият метал на Марс, който е завладял нищо неподозиращото човечество със своята удивителна сила.

Калай – гръмотевицата на Юпитер. Калаят, гръмотевицата на Юпитер, образува вени с форма на светкавици в земята. Този метал издава озадачаващ писък, когато бъде огънат!

Олово - тежкия метал на Сатурн. Оловото, външно студено като владетеля си Сатурн, притежава изненадваща вътрешна топлина, която разкрива дълбока енергия. Макар и силно токсичен, той може да ни предпази от по-ужасни отрови.

Радиоактивните метали излязоха на преден план, прониквайки в живота ни,

съвпадащи с откриването на загадъчните външни планети:

Уран и радиоактивни метали. В Уран откриваме удивителните електрически енергии, които така трансформираха нашата култура.

Първичен океан на Нептун. В Нептун изследваме безграничния етер, от който се появява всичко живо.

Плутон и отвъд. В Плутон откриваме подземния свят, който се надига, за да ни посрещне, тъй както радиоактивността прониква до най-дълбоката ни същност.

ВЪВЕДЕНИЕ

„Гениалността може да се определи като изключително ясно съзнание за нещата като цяло…” Шопенхауер

Еволюцията на човечеството е необратимо преплетена с откриването и използването на металите. Кой би могъл да си представи свят без метали? Видения от каменната ера преминават през умовете ни, но това е древно минало за по-голямата част от света. С откриването на металите идва непрекъснатото развитие на цивилизацията. Със сигурност на тази планета все още има и народи от аборигени, които не използват металите в своята култура, но бързото разгръщане на цивилизацията скоро ще им даде метални инструменти, които веднага ще бъдат използвани. По-голямата част от човечеството разчита основно на металите - животът им би бил немислим без тях. Но каква е тайната сила на металите, че да са толкова важни за качество ни на живот и еволюционен растеж?

Истинското разбиране за природата на металите не може да дойде от съвременната научна концепция, която разглежда веществата само като подредени натрупвания на бездушни протони, електрони и неутрони. В тази книга ще се изправите лице в лице с нова форма на знание, родена от старото, развиваща се през настоящето, за да синтезира науката и духа за бъдещето. В миналите етапи на съзнание хората бяха пряко свързани с космичните сили, проникнали в тяхното съществуване. С появата на съвременния безсистемен подход към явленията това древно възприятие е погребано, само за да бъде подновено, съвместно с материалистичното съзнание, от напреднали духовно научни изследователи.

Но всичко е много по-дълбоко. Когато хората са възприемали себе си в рамките на една геоцентрична вселена, те са били в състояние да се занимават непосредствено със своите чувства и емоции - те са били в пряк контакт с реалността. С развитието на съвременната космическа гледна точка човечеството е оставено да се рее без посока сред звездите, почитаният древен дарител на живота Сол сега е просто още една звезда сред милиарди; ядрени пещи, които изригват смъртоносни частици. В този процес са откъснали хората от сетивните им усещания. Те все още ги чувстват, но се отнасят към тях по много различен начин. Виждаме, че слънцето се движи над главите ни, но сме научени от ранна младост, че това е просто илюзия, че в действителност Земята се движи с над 1 000 000 мили в час в седем различни посоки едновременно. (Игнорирайки факта, че движението на Земята е изчислено, но никога не е било действително измерено!) Учат ни, че твърдите предмети, които виждаме пред нас, не са наистина твърди, те са само една структура от електрони и неутрони. Нищо чудно, че човечеството като цяло е откъснато от природата - всичко, което виждаме и усещаме, се обяснява от съвременната наука като нещо привидно.

Това, разбира се, е в основата на метафизиката. Но съвременната научна метафизика се основава на електрически частици, произведени от самите експерименти, тавтология в действие, която само ще предизвика проклятия, ако бъде посочена. По-скоро трябва да погледнем към резултатите в духовната наука, както са описани в тази книга. Защото, когато представим древното твърдение, че златото е земният представител на Слънцето, ще покажем действителни експерименти, за да изобразим една реалност, която някога е била очевидна за древните етапи на съзнание. Ако доказателствата бъдат разгледани с яснотата на просветеното съзнание, ще откриете, че благородните метали от древността всъщност са земни представители на космическите сфери, описани от орбитите на планетите. Позициите на планетите имат едва доловими, но определени и измерими ефекти върху металите, които им се приписват в древните знания. Това, разбира се, се счита за глупост в светлината на съвременната наука, но съвременната наука сега е по-скоро религия, отколкото наука, а догмата надделява над откритието. Ако това не беше така, нямаше да има нужда от тази книга.

Но трябва да излезем дори отвъд това, което може да бъде научно описано. Въображението трябва да се развива като орган на развиващата се душа. Картини за света трябва да бъдат изградени във въображението, за да позволят правилна ориентация и растеж на душата. Тъй като седемте благородни метала от древни времена се приписват на седемте геоцентрични планети (които включват Слънцето и Луната), така с еволюцията на хелиоцентричната система и откриването на външните планети трябва да изградим имагинации, за да интегрираме тези нови концепции. Свойствата, приписани тук на външните планети и радиоактивните метали, са важна стъпка за тези, които търсят по-разбираема космология.

Но каква космология може да се появи? - защото в много отношения това знание ни връща към геоцентричната вселена! Геоцентричните позиции на планетите контролират ефектите от металите - това е установено чрез обширни изследвания. Това е трудно за преглъщане, но въпреки това е вярно. И все пак хелиоцентричният модел обяснява толкова много неща, като например простите орбити на планетите. Древните халдейци разглеждали Земята като плосък диск с кухата полусфера на небесата, извисяваща се над тях. Въпреки съвременните ни предразсъдъци, които биха възприели тези световни възгледи като невежи и научно назадничави, халдеите можеха да предсказват небесни събития, като напр. подрежданията на планетите и затъмненията също така прецизно, както днес чрез модерните ни схващания. И така, какво наистина се е променило и какво ще продължи да се развива? Най-развитата космология ще бъде толкова далеч от нашите модерни представи, колкото са далеч от тях древните понятия, и тя ще трябва да бъде еднакво приложима за всички модели. Не забравяйте, че всички модерни астрономически изчисления, всъщност всички аспекти на нашия живот, са си все още геоцентрични - въпреки нашите научни вярвания.

Така че тук имаме изследванията на един модерен учен на границата на приетото, който се е осмелил да тества древното знание, като в същото време поставя под въпрос модерното, и който, най-вече, е предприел активни действия за синтезиране и разбиране на основните сили в нашия живот. Нека вашата вселена бъде обогатена чрез това познание.

Том Браун, редактор

 

Луна

 

СРЕБРО – металът на Луната

Всеки правилно наблюдаван процес в природата събужда в нас нов орган на познанието..., който твори по следите на една вечно творяща природа..." - Гьоте

Среброто е един от най-ценните метали, познати на Земята. Ценен със своята здравина и бляскавата си красота през цялата история, среброто се смяташе за свещен метал преди да се превърне в мярка за търговски сделки.

Древните религии, почитащи Луната, ценели този метал, изработвайки от него пръстени и други бижута, ритуални орнаменти, чаши, огледала, камбани и др., и го гравирали за използване като талисмани. Среброто е било синоним на самата Луна и се е считало за течно и податливо на човешкия ум и воля. Дори формата на естественото чисто сребро е органична, предпочитайки растителни, а не кристални форми.

Според окултното вярване, всяка планета притежава свой собствен дух, или върховен ангел, който управлява действията на планетата и нейния свещен метал. Ангелът, управляващ Луната, е имал силата да преобразува всяко нещо и всичко в сребро, както и властта да управлява водата и приливите на океаните.

Астрологически връзките между зодиака и планетите се интерпретират по отношение на човешкото същество, например, Луната управлява зодиакалния знак на Рака, кардиналния воден знак - „Неспокойните приливи на океана; въздигането и спада на емоциите.” Това е женствен и възприемчив знак, управляващ утробата, гърдите и стомаха в човешкото тяло. Среброто е метал, свързан с Рака.

В алхимията, където се изучава връзката на елементите и металите с планетите, Луната - или среброто - въплъщава първичната материя, чистата, неоформена, пластична първична субстанция, описана като подобна на водата. Алхимичното сребро е пасивно, огледално и девствено, а според Тит Бъркхард: „Луната се смяташе за аналогична на душата в нейното състояние на чиста възприемчивост; докато душата, преобразена и озарена от духа, е аналогична на слънцето и метала злато."1

В кабалистичната традиция Луната е приписана към сферата на Йесод на Дървото на Живота. Тя се нарича „Основата“, фината етерна основа на материалния свят.

Тази флуидична астрална субстанция е в непрекъснато състояние на движение според лунните приливи и отливи, един невидим океан от енергия, проникващ в плътния физически свят, в който живеем. Познаването на лунните фази е изключително важно в работата на окултиста, защото работата в хармония с космическите приливи и отливи, осигурява успех във финото и сложно преобразяване на съзнанието - целта на алхимията и магията.

Интересно е да се отбележи, че Йесод има двойно качество, подобно на самата Луна, с нейните фази на новолуние и пълнолуние. На Йесод се приписват репродуктивните органи в човешкото тяло и сексуалната енергия, която е движещата сила в света на явленията. Но Йесод се нарича още „Чиста или Ясна интелигентност", а в окултните учения има друг център - или чакра - от фини енергии, управлявани от Луната в малкия мозък.

Наречен Коф, което означава „задната част на главата”, където мозъкът плава в лунната течност, за него се знае, че е мощен „резервоар” на психо-сексуални енергии, истинското седалище на сексуалните сили в човешкия организъм.

Така ние виждаме в окултната традиция, че връзката между среброто и Луната, с нейните приливи и отливи, е много ясно очертана. Отбелязахме и присъщото сходство между Луната и силите на размножаване в човешкото тяло, както в половите органи, така и в самия мозък. Но какво може да каже науката за тези фини окултни връзки между планетите, металите и човешкото съзнание? Не много, ако се обърнем към ортодоксалната наука за отговори.

Древното знание е потопено под вълна от материализъм, а към еднооката представа на съвременните учени тези загадъчни връзки между Космоса, сферата на звездите и планетите, Земята, света на материята и човешкия организъм са необясними и са осмивани, като ги наричат ​​суеверие, породено от съзнанието на примитивното човечество.

Колко далече сме дошли от древните духовни науки, които не са изучавали плътния материален свят като нещо отделно от духа, а по-скоро вселената (макрокосмос) и човека (микрокосмос) са се считали за взаимни отражения; каквото и да съществува в едното, също трябва по някакъв начин да присъства в другото. Науката се откъсна от възприемането на живата взаимодействаща енергия и вижда вместо това свят на мъртва материя, лишена от дух.

НАУЧНАТА ВРЪЗКА – Експериментите на Колиско

Но по-рано през нашия век имаше учени, които се опираха на по-ранното окултно знание и откриха чрез своите експерименти, че всъщност има доказуема връзка между металите и планетите, както е била приписвана от древните и също така, че тази връзка се простира до човешкото същество и прониква в него.

Двама от тези новатори бяха Юджин и Лили Колиско, които бяха тясно свързани с д-р Рудолф Щайнер. Чрез експерименти, наблюдаващи ефекта от различните фази на Луната върху разтвори от сребърна сол, те успяват да докажат, че има определена връзка между Луната или лунните сили и метала сребро.

Това се проявява визуално в появата на сребро, което когато се стопи и след това се втвърди, изхвърля абсорбирания в течно състояние кислород и се втвърдява в образувания, които приличат точно на миниатюрните кратери на Луната.

Среброто има силен афинитет към светлината, а сребърните съединения, които са изключително чувствителни към светлината, се използват за фотографски цели. След години на експерименти двамата Колиско открили, че разтворът на сребърната сол има свойството да бъде повлиян от Луната като създава „картини” - всеки ден и нощ произвежда различни картини, като пълнолунието и новолунието притежават свои специфични характерни изрази.

„Среброто се държи по такъв начин, че представлява онова, което живее в светлината, създава картини на това, което действа в светлината. И ако открием, че това е свързано особено с Луната, може обосновано да кажем: среброто се държи както Луната в космоса. Самата Луна има странно качество, това че непрекъснато отразява светлината, която идва от Слънцето и всички други планети. Луната е великият фотограф на вселената, тя непрекъснато ни връща обратно снимки."2

Излагайки разтвора на сребърни соли на слънцето през деня и лунните сили през нощта, една постоянна метаморфоза на формите се проявява ритмично, всеки месец със свой „подпис“. Колиско описват това като „един вид архитипна фотография, създадена само от среброто... влияния, които преминават през вселената, които не можем да наблюдаваме с очите си, се проявяват чрез такова вещество като среброто. Така че виждаме как среброто, като метал, представлява формиращите сили на различните сезони, на различните фази на луната.”

 

Колиско

 

Тази снимка, направена на 30 юни 1927 год., показва моделите (мотивите) на кристализация на 1% разтвор на сребърен нитрат. През деня сребърната течност се издига на повърхността на филтърната хартия до максималната си височина (виж стрелка А). През нощта течността се издига над първата граница и образува втора деликатна картина на сребърните сили и втора граница (стрелка В). По време на затъмнение този характерен сребрист перушинен мотив беше временно хвърлен в хаос, но се възстанови на следващия ден. От: „Въздействието на вездите върху земните субстанции”, Лили Колиско, 1928г.

Рудолф Хаушка, друг учен, който изучава работата на Щайнер, описва феномените на пръстена Лизеганг (Liesegang ring phenomena) - когато капка сребърен нитрат попадне върху стъклена плоча, покрита с хром желатин, сребърният хромат се разпространява във вълнообразно движение, едно ритмично повторение, което образува концентрични сфери. „Непрекъснатото повторение и вълнообразното възпроизвеждане на някакво движение или състояние на материята са характерни за сребърните сили… Има едно течащо навън движение с ритмичен вълнов импулс, подобно на разпространението на музикален вибриращ звук. Това е още един пример за родството между химическите сили и музиката; химията на веществото е като вътрешна музика, която организира материята в подредени модели."3

Среброто е като плътна форма на лунна светлина, много подобно на луната със своя блясък и перфектна отразяваща сила, несравнима с никой друг метал. Среброто отразява светлината, която свети върху него, ярко и почти непроменено; повечето огледала днес са направени от стъкло с покритие от фин слой сребро, така че не е изненадващо, че езерата с неподвижна вода, отразяващи лунната богиня, са наричани огледалото на Диана. Всъщност в старата химия среброто се наричаше с името Диана.

Повечето сребро на планетата се намира в морска вода, макар и в отслабен разтвор, в съотношение 10 mg. на кубичен метър. Хаушка пише: „Може да се окаже, че среброто действа като фокус за лунни влияния и като средство за предаване на лунните сили и техните ритми към приливите и отливите. И точно както морската вода се издига и пада в съответствие със законите на лунния ритъм, така има и приливи и отливи на сок в растенията.”3

Чрез работата на Колиско и Хаушка откриваме, че сферата на влиянието на Луната е много по-голяма от самата физическа луна. Законът на лунния ритъм се простира до всички течности, от морето до издигащия се сок, до репродуктивния цикъл на хората, особено очевидно в менструалния цикъл на жената.

 

Луната
Келтско изображение на многоликата Луна

 

СЕКС, СРЕБРО И ЛУНА

Всички живи организми се влияят от Луната, в органичните течности е отпечатан лунният ритъм. В човешкото тяло процесите на размножаване и обновяване се осъществяват главно в кръвта, вътрешните секрети и течности носят лунния характер и сферата им на влияние се разпределя върху целия организъм.

Точно както сребърната реакция в пръстените на Лизеганг (Liesegang) се разпространява в концентрични кръгове, „природата ражда цикъл след цикъл нов, покълващ живот и видовете се възпроизвеждат… Тези сребърни сили са активни във всички процеси на растеж и изграждане на тялото в човешкия организъм и най-изявено, разбира се, където се възпроизвежда физическият живот: в половите органи.”

Но сребърните сили действат и на по-високо ниво, в мозъка, където мислите се възпроизвеждат и където светът се отразява в концептуалния живот на човека. Любопитно е, че анатомите използват сребриста боя, за да направят видима мозъчна материя. Както посочват Колиско: „Среброто влиза в субстанцията на мозъка, която е проникната от мастни вещества, липоиди, тя влиза в органа, към който принадлежи. Това е среброто, което боядисва „лунния орган“, т.е. мозъка. Мозъкът, който е духовно най-репродуктивния орган, съответства на Луната отвън. "2

Самият мозък плува в течност и е свързан с всички останали части на тялото, отразявайки в миниатюра сложната мрежа от фини енергии, които проникват в целия организъм и отразяващ духовната сила на възпроизводството.

Познанието за това двойно качество на Луната е било добре установено в древните лунни религии, където богинята управлява лунните цикли и различните вегетативни и репродуктивни процеси при човека и в природата. Всеки ден от лунния цикъл е бил свързан, в една комплексна наука, с отделянето на хормони в тялото – особено в тялото на жрицата.

Обредите, изпълнявани в светлината на пълната луна, празнуват „силите на възникващия живот, които струят към земята.“ В гръцката митология например, репродуктивната сила на много-гърдата Диана е била призована, за да се осигури плодородие, да се вдъхне живот на формата. Но Диана, или Артемида, също така е била девствена богиня и в този аспект, вместо да е физически плодородна, нейната съзидателна сила е психическа и духовна, и се засилва във фазата на новолунието.

Така виждаме по-нисшата физическа функция на възпроизвеждане като отражение на творческия процес, който ражда по-високо духовно съзнание. Девствената богиня е сребърното огледало, отразяващо духовната светлина във физическото. Богинята е едновременно дарител на сексуална любов и възпроизвеждане, както и вдъхновение и божествено опиянение. Нейните обреди са били екстатични, а вътрешната им функция служи за пробуждането на невероятно мощната енергия на Кундалини, която лежи навита като змия в сексуалния център на Йесод.

Вместо да бъде заземена във физическо възпроизвеждане, силата на „Огненната змия“ се контролира и съзнателно се насочва към издигане нагоре „като светкавица“ през сушумна (sushumna), кухата тръба на гръбначния стълб, за да достигне своя пълен ръст в лунната сфера на главата – центърът Коф.

Интересно е да се отбележи, че описанията на издигащата се Кундалини показват забележителен афинитет към свойствата на среброто. То е най-добрият проводник на топлина – като физическата топлина е един от най-очевидните изрази на възбудата на Огненната змия. Ученият Вилхелм Пеликан пише: „Среброто е най-податливо към провеждането на топлината, запазвайки за себе си съвсем малко от нея. Топлината се разпространява най-бързо в пространството посредством среброто… топлина, докоснала която и да е част от сребърната маса, веднага се разпространява през останалата част от нея.

Също така светкавичният устрем на силата на змията се описва като „електрически”, а среброто е най-добрият проводник на електрически ток. „Състоянието на електрическото напрежение, което е основното явление в електричеството, лесно се уравновесява чрез сребърна тел… Среброто не трябва да се охлажда, за да бъде добър проводник."4

Има и друго качество на среброто, което може би си струва да се спомене тук, и това е чистият звук на неговият звън, и затова флейтите и камбаните, изработени от сребро, имат особено чист и ясен звук. Изкачването на Кундалини също се проявява в необичайно ясен звук, приличащ на камбанен, в главата, макар и субективно чут.

При издигането си силата на змията предизвиква форма на опиянение, тъй като амритът или амброзията на боговете, се дестилира в областта на луната. Тази амброзия/сома, или лунен сок, се зарежда със секрети от ендокринната система, стимулирана от издигането на Кундалини, и ни дава прекрасни лечебни и променящи съзнанието свойства. Както отбелязва окултистът Кенет Грант, жриците на лунната богиня са имали „специален афинитет към луната и есенциите, съдържащи се в лунните излъчвания на жената“. Месечният поток от кръв отговаря на пълната луна на богинята, времето когато нейната сила е на върха си, когато се отваря врата между физическите и духовните светове, позволяваща на човека да бъде докоснат от божественото.

Качеството на луна-сребро, присъщо на всички течности, както е описано по-горе, е преносител на съзидателните животворящи сили. Именно затова се е държала вода в свещените олтари на Луната. „Водата, мистичната жизнена течност, е символизирала кръв, но не артериална кръв..., а менструална кръв: първичната менструя на проявлението, при която духът става плът.

И така, затваряме кръга от космическия поглед на древните, през физическите експерименти на модерните учени, за да се върнем отново, във все по-разширяващи се кръгове, към духа - отразен във вечността.

„По този начин среброто заема своето място в космическия контекст. Така че можем да го наречем с пълно основание метала на Луната. Но сега го наричаме така с нашето съвременно съзнание, без да се опираме на някакви стари атавистични етапи на съзнанието, които, в своето съноподобно ясновидство, са виждали тези връзки директно."4

ПРЕПРАТКИ

1. Алхимия, Тит Бъркхард, Element Books Ltd., Longmead, Shaftesbury, Dorset, 1986

2. Сребро и човешки организъм, Eugen and Lilly Kolisko, Публикации в архива на Колиско, Борнмът, Англия

3. Природата на веществото, Рудолф Хаушка, Рудолф Щайнер Прес, Лондон, 1983

4. Тайните на металите, Вилхелм Пеликан, Антропософска преса, Хъдсън, Н.Ю., 1973

Работата на звездите в земната субстанция - Слънчевото затъмнение, 29 юни 1927 г., Lilly Kolisko, Orient-Occident Verlag, Stuttgart, 1928

Мистичната Кабала, Дион Форчън, Уилямс и Норгате ООД, Лондон, 1951

Амулети и талисмани, Е.А. Wallis Budge, Collier Books, N.Y., 1970

Култовете на сянката, Кенет Грант, Самюел Вайзер, Ню Йорк, 1976

Извън кръговете на времето, Кенет Грант, Фредерик Мюлер ООД, Лондон, 1980

Превод: Ати Петрова

Източник

Следва!