Обръщение по повод отбелязването на рождения ден на Рудолф Щайнер
27-ми февруари, 1931 год.
в зала „Рудолф Щайнер”, Лондон
Скъпи приятели,
Днес, на 27-ми февруари, е уместно да насочим мислите си още по-силно от обикновено към Рудолф Щайнер, да се занимаем в мислите си с него, да съживим спомените си за този човек, неговите жестове, неговите дела. И ако ми позволите да ви говоря тук за този прекрасен човек, моля да ми простите, ако от богатия му живот ми се иска да изтъкна най-вече това, което се случи през последните години и на което имах особената привилегия да присъствам.
Чели сте в неговата биография как Рудолф Щайнер е прекарал младостта си и за времето на по-късната му работа, и как развитието му води до неговото проникване в свръхестествените светове. Той нарече това ясновидство „визионерско съзнание”. Чрез такъв достъп до свръхсетивния свят той провъзгласи една духовна наука, чието съдържание представлява учението на Боговете, учението за истинското човешко създание и неговто отношение към Земята и Небето, учението за космоса.
Бих искала тук да спомена накратко нещо изключително важно за оценяването на личността на Рудолф Щайнер. С този вид ясновидство се появи нещо съвсем ново, което не е съществувало преди при нито едно човешко същество. В по-ранни времена наистина е било възможно да се получават известия от духовния свят, но това винаги е ставало полусъзнателно или по медиумистичен път. Получаването на такива вести по съзнателен път, както ги получаваше Рудолф Щайнер, беше феномен, който тревожеше всички съвременни окултисти, защото по тяхно мнение, не можело да се достигне до никакво друго съзнание, освен това, което прониква най-много до Лунната сфера. Тяхното мнение беше, че не е възможно да се знае нищо извън тайните на Луната и затова за познавачите в окултните общества бе загадка, че човек може да говори за тайните на Слънцето, тайните на планетите и за еволюцията на Земята по отношение на целия космос така, както го направи Рудолф Щайнер.
Съществото Христос, като космическо същество, бе изнесено на дневна светлина и така бе разкрита връзката на Христос със Слънцето и Земята. Разтърсващи тайни за отношението на Христос към човешката душа бяха разказани не само на групата хора, които се бяха събрали около него и по-късно формираха Антропософското общество – те бяха известени на всеки, който искаше да ги чуе.
Това доведе до враждебност, опозиция срещу Рудолф Щайнер, от страна на хора, които, както той се изрази, имаха остарели идеи за отношението между сетивните и свръхсетивните светове. Така в рамките на Теософското общество възникна опозиция от страна на нейните водещи личности, които не желаеха да приемат знанието на Рудолф Щайнер, неговото „знание за Слънцето”, и не проявиха никакво желание да разберат неговото съзнателно ясновидство. Друга опозиция възникна в окултните общества, които навсякъде използваха хора-инструменти за опоненти, борещи се против ученията на Рудолф Щайнер.
И Рудолф Щайнер ясно посочи момента, когато опозицията срещу него излезе на открито: тогава, когато той завърши своя цикъл от лекции „От Исус до Христос”.
Въпреки цялата враждебност, Рудолф Щайнер спокойно продължи по пътя си. Той обходи целия духовен свят така прецизно, както геолог обикаля Земята, и по такъв начин сне откритията си, че те да бъдат разбираеми за съвременното мислене. Именно това беше изключително интересното в Рудолф Щайнер. Незабелязан от хората, които се конфронтираха с него, той преобрази научното мислене в имагинативно мислене и това също бе разбрано чрез будното съзнание. Той транспонира Имагинациите в понятия и ментални картини. Така че имаше едно постоянно преобразяване на будното съзнание в ясновидство, и обратното.
Често го чувах да казва за себе си, че Имагинациите всъщност винаги са били там и щом се намеси будното съзнание те се регулират и подреждат. „Да, - каза веднъж той, - аз съм едновременно и на Земята, и на Небето, и като те гледам, аз същевременно те усещам, и твоето свръхсетивно същество ми казва значими неща. Аз знам какво се намира около теб.” И много често се случваше след събрание или беседа Рудолф Щайнер да вземе хартия и молив и да нарисува или лице, или гледка, рисунка на колони или пейзаж, произлизащ от древни времена и свързан с него, с мен или с други хора. Често се е случвало да го попитам нещо и отговорът идваше под формата на прекрасна лекция. Много хора са имали подобен опит - да получат отговор на своите въпроси в лекция.
Бих искала да навляза по-дълбоко в тази тайна на задаването на въпроси. Важни неща, много значими неща, бяха казани от Рудолф Щайнер, ако в определен момент беше зададен правилният въпрос. „Една карма може да бъде решена чрез конкретен въпрос.” - казваше той.
И така, бих искала да разкажа как един ден стоях пред него и го попитах, „- Това, което търся е форма на медицина, основаваща се на мистериите; възможно ли е докторите в Обществото да получат това?” Той отговори положително и това беше началото на съвместната ни медицинска работа с Рудолф Щайнер – първият импулс за основаването на Медицинската секция.
По същия начин Емил Молт го попита дали би поел ръководството на едно училище, което Молт бе основал за децата от цигарената фабрика Валдорф. Рудолф Щайнер се съгласи и така се появи Валфдорфското обучение.
Лечебното обучение се появи, когато трима души помолиха за съвет как да се лекуват деца с умствена изостаналост. Можем да дадем и много други примери. Винаги това зависеше от връзката на въпроса с конкретни личности, които пък трябваше да поемат пълна отговорност за по-нататъшното развитие и прогрес.
Винаги имаше много хора, които идваха при Рудолф Щайнер, за да го помолят за съвет. И тук може да се направи удивително наблюдение. Той винаги даваше съветите си по такъв начин, че човек го следваше доброволно и с готовност, сякаш добре знаеше, че съветите трябва да бъдат дадени по този и никакъв друг начин. Не бяха давани от гледна точка на лицето, което ги дава, а от гледна точка на лицето, което пита, както и с оглед на способността на питащия да ги приеме. Рудолф Щайнер четеше в душата на хората какво те искат и съответно даваше съветите си. Защо? За да избегне привидно неприятен съвет да не се приеме. Много хора не обичат да приемат неприятни съвети, а неспазването на съветите на Рудолф Щайнер би имало кармични последствия. Рудолф Щайнер искаше да защити въпросния човек от тези кармичн последствия, да го предпази от възможността да влезе в опозиция с него. Той можеше да мисли по такъв начин, защото имаше висока мисия. Тази пренагласа към човека, към степента на развитие на индивида, беше отличителна черта в отношенията му с хората. Случваше се строго да изисква нещо от тези, които бяха способни да действат както ги е съветвал, или пък ги съветваше търпеливо и с любов. Ето защо е невъзможно правилно да се определи нещо, казано от Рудолф Щайнер, отделно от човека, на когото е казано.
Поради тази причина често казват, че не е лесно винаги да се разбере отношението на Рудолф Щайнер към хората посредством указанията, които е давал. Това, което описах тук, ще обясни много в тази връзка. При Рудолф Щайнер всичко бе обгърнато с непоколебима човешка любов. В душата му имаше безкрайно състрадание за мъките и слепотата на човечеството, и никоя жертва или неприятност не беше прекалено голяма за него, за да помогне да се премахне завесата от очите на хората. А работата в името на човечеството, която Рудолф Щайнер разви през последните две години от живота си, е почти невъобразима. Чрез опожаряването на Гьотеанума, което остави физическото му тяло в развалини, се случи едно драсатично разхлабване на етерното му тяло и едно частично отделяне на етерното му тяло от физическото тяло, от което здравето му стана все по-крехко.
„ - В сравнение с другите хора, аз всъщност съм вече мъртъв на Земята, - често казваше той. - Азът и астралното ми тяло ръководят физическото тяло и подхранват етерното.”
Да, скъпи приятели, човек се разтреперва, когато чува такива думи и сякаш бе дар на божествената благодат, че Рудолф Щайнер все още беше тук.
Човек можеше да усети как той пое ролята си на благодатен дар, по неуморния начин, по който се хвърли на работа за пробуждането на Обществото от летаргията, в която бе изпаднало, и да му вдъхне нови импулси. Във времето между пожара и реформирането на Обществото се наблюдаваше постоянна борба за намирането на начини и възможности да се подтикнат членовете към по-интензивна работа. Той винаги наричаше това „въодушевяване” на Обществото.
„Обществото така, както е управлявано, няма да може да се развива ако не бъде въодушевено наново...” - често казваше той. Имах златния късмет да участвам интензивно в това време. Беше съкрушително да се наблюдава разочарованието от човешките същества, което изпитваше Рудолф Щайнер тогава. Хората не разбираха какво иска той, хората не искаха да поемат новите импулси, така че се стигна дори до положение той да помисли за оттеглянето си от Антропософското общество и да работи с избрана от него малка група хора, някъде другаде. В последния час – беше края на ноември 1923 г. – той реши да вложи цялата си енергия, за да поеме ръководството на Антропософското общество не като учител и съветник, а като истински ръководител, без чиято воля и инициатива нищо не се случваше.
Ефектът от тази решимост се прояви в огромен импулс на волята в лекциите за мистериите, които ни бяха дарени скоро след това. По-нататък всичко се разви в бърза последователност: дадено бе Коледното учредително събрание, при което той основа наново Обществото и пое ръководството му с Vorstand, назначен от самия него. На пръв поглед това се възприе с голям ентусиазъм. Но наиситна ли бе прието в сърцата на хората? Повикът към елементалните същества, призовани да бъдат свидетели на полагането на Основополагащия камък и зовът към хората да го чуят, не постигнаха това, което трябваше да постигнат. Човешките уши останаха глухи, а елементалните същества бяха в очакване на това, което да дойде от човека. Те станаха неспокойни, когато получиха от него само слаб отглас, каза д-р Щайнер. Тогава той говори за обещанието, което е дал на духовния свят и което трябва да спази ако нещата не се променят.
Какъв вид обещание „трябваше да спази” той? Той никога не каза, но ми се струва сякаш дарът, който ни донесе като обедини Антропософското движение, което той въплъти, с Антропософското общество, трябваше по-добре да се разбере, и той можеше да остане сред нас само ако възникне повече разбиране за идеите на Коледното основополагащо събрание. И когато това не се случи, той ни напусна. Много коментари на Рудолф Щайнер в смисъла, че сред членовете все още няма нужното разбиране за Коледното основополагащо събрание, ми даваше потвърждение. Няма да говоря повече за тези неща, тъй като може да бъдат изтълкувани погрешно, но трябва да кажа, че аз лично страдам неописуемо като си спомня, че не съм сторила всичко по силите си да разбера Коледното основополагащо събрание. И отговорността, изпитана за това, че не съм изживяла последната година от живота на Рудолф Щайнер така будно, както бих искала докато прекарвах всеки час от всеки ден до него – няма думи, които да oпишат колко тежко бреме е тази отговорност. Тук няма да описвам болезнените часове, седмици и месеци, когато той лежеше болен в Ателието на Дърводелската работилница под мое наблюдение. Невъзможно е да се опишат битките, които се водеха в онези затихнали часове, против атаките на враждебни сили. (И ако прибавя картината, която така често ми се явяваше, картината на католически свещеници със зли намерения, тогава можете да си представите колко страдания бяха изпитани на това болнично легло.) Но въпреки всичко, Рудолф Щайнер притежаваше безкрайно търпение, любов и желание за работа. Неговият възвишен дух слезе, за да пребивава във физическо тяло в продължение на 25 години като водач на човечеството на Земята, а сега да бъде учител и на мъртвите хора, и на други духовни същества в свръхсетивния свят. Там също се нуждаят от него.
Тук бих искала да отговоря на въпрос, който непрекъснато се повдига: как да разбираме заболяването на един посветен? Защо се говори, че Рудолф Щайнер е бил болен? Е, защо се разболя? Неговото деликатно физическо тяло бе напускано твърде често и за прекалено дълго от душата и духа му, които работеха в собствената си сфера. Физическото му тяло бе оставено на собствената си тежест и физически закони, така че то стана по-слабо и храненето спря да работи. И въпреки това, беше възможно да има подобрение, ако съдбата, неговото собствено висше същество, го бе поскало и ако беше необходимо за кармата на света.
Аз съм твърдо убедена, че Щайнер щеше да оздравее, ако не беше необходимо да съкрати земния си живот и да поеме ръководството на световните събития на друго равнище. Защото дори по време на боледуването си, той продължи да прави много планове – например да предприеме пътуване до Палестина и Гърция, веднага щом се възстанови. Освен това поръча съседната стая да се приготви, за да може да продължи да моделира и рисува интериора на Гьотеанума. Това действително бяха неща, които ни даваха надежда, че ще възстанови здравето си. Но един ден той каза, че нещата тръгват в друга посока, че трябва да имам много кураж, и че светът ще се разклати ако нямам куража, за да извърша това, което бъдещето изисква от мен. Той не бе напълно последван, каза той с тъга, но и с любов, като човек, който е простил и вече бе насочил мислите си към по-велики жизнени задачи. Това беше повратната точка, сякаш се беше провел небесен съвет, който бе предрешил бъдещето, обвързано с Рудолф Щайнер, обвързано с тези хора, които се бяха обединили с Рудолф Щайнер. Обвързано с Рудолф Щайнер, който желаеше да спази обещанието си към духовния свят.
Обвързано с членовете, които трябваше да направят избор, напълно свободно, дали ще му останат верни и след смъртта.
В много хора гори въпрос: дали Рудолф Щайнер все още е свързан с нас и отвъд смъртта? Ако не сме го разбрали докато беше жив, възможно ли е да го разберем сега и ще продължи ли да бъде водач на хората на Земята, които се обявяват за него, дори когато не е въплътен във физическо тяло? Скъпи приятели, след смъртта само реалността има ефект. Ако чувствата на преклонение и истинска любов се извисят до него и се свържем с него свободно, тогава той ще остане истински за нас и ще остане наш водач отвъд смъртта и живота.
Странното мнение, че след смъртта на Рудолф Щайнер вече не го усещаме наистина да работи сред нас, могат само да имат тези, които нямат никакво усещане за връзката си с него.
Ако човек има чувството, че е обединен с него, като с любим човек, тогава чувства присъствието на Рудолф Щайнер навсякъде и няма сила на Земята, която да успее да го откъсне от него. Човек чувства неговата помощ, неговата любов, във всичко, което човек прави, дори когато действията му не са лишени от грешки.
Това, което трябва да разберем в днешно време е, че в Михаиловия век от нас се изискват смели действия, за да можем да помогнем в преобразяването на земните условия. Няма да намерим Михаил чрез съзерцателно спокойствие, а в битката против традиционните схващания и идеи, които вече не са подходящи за днешната цивилизация. И така, ще завършим със стиховете, които Рудолф Щайнер даде на онези, които описа като принадлежащи на Михаил. *
*Бележка на преводача: Има се предвид стихът даден от Рудолф Щайнер в края на „последното му обръщение”. На настоящото събитие то бе последвано от хоров рецитал на стихове от I Коринтяни 13.
Превод: Ати Петрова
21 април 2019 год.