До всички членове!
15 ноември 1925 г.
От 25-28 октомври се състоя Конференция в Прага за основаването на Антропософско общество в Бохемия. Преди повече от година бе решено да се основе Обществото по случай посещението на д-р Щайнер в Прага след Коледното учредително събрание. Уставът бе представен пред властите и бе приет така, както беше предложен. Така на 28-ми октомври 1925 г. стана възможно Обществото да бъде основано.
Антропософското общество на Бохемия, чиито членове са чехи и германци, се състои от около 200 до 300 души. Неговото основаване е много важна крачка. В него ние долавяме истинското влияние на Антропософията. Чехи и германци се обединяват с радост и ентусиазъм в името на едно общо дело.
От страна на холандското Ръководство, Д-р Вахсмут и аз участвахме в това честване, като то остави дълбоко впечатление у нас. Именно разновидният характер на членовете на Ръководството на Обществото в Бохемия, избрани по време на учредяването на тяхното Общество, най-силно привлече нашия интерес. Въпреки големите различия в характера им, между тях съществуваше жизнена сплотеност.
Толкова здрава бе тази сплотеност, че когато един от чешките приятели, г-н Брабнек, предложи като първа инициатива на Обществото на Бохемия, да се събере цялата дарена от Бохемия сума за доставянето на места за сядане в новия Гьотеанум, предложението бе прието единодушно от всички участници в събранието. За нас, членовете на дорнахското Ръководство, бе прекрасно да сме свидетели на такова радостно чувство на преданост, което без съмнение бе породено отчасти и от лекцията на д-р Вахсмут за новия Гьотеанум. Чрез показаните от него снимки стана ясно и очевидно, че този нов Гьотеанум трябва да бъде завършен, иначе ние, учениците на д-р Щайнер, ще се изправим пред голям провал.
Последните мисли на д-р Щайнер бяха относно завършването на Гьотеанума. Негова постоянна грижа бе да получи разрешение от швейцарските власти за тази велика сграда. В последните дни на живота си даваше указания относно детайли и оборудване на сградата. В своята лекция, предхождаща събранието в Обществото, д-р Вахсмут говори за това. Именно тогава г-н Брабинек предложи да се работи без почивка, докато тази ключова сграда на цялото Антропософско общество не бъде довършена и готова за поемането на важната си роля. И тъй като действително искаме да бъдем ученици на д-р Щайнер, ние ще положим всички усилия да построим този монумент, където да се събираме с хора от всички държави и да споделим и чуем неговите учения.
Това описание възпламени сърцата на чехите и германците, събрали се на тази Конференция в тяхната страна. Всички те бяха готови да помагат и с това - да се докажат като достойни ученици на д-р Щайнер.
На 25-ти октомври събранието бе открито с лекция на граф Полцър-Ходиц, който след дълги години работа в Прага е дълбоко свързан с пражките групи. Бе чудесно, че именно той, верният и стар съратник на д-р Щайнер, откри събранието. Той говори за важни импулси, които са излъчени по своеобразен начин, взаимно допълващи се и породени в Англия и Бохемия от Бейкън и Комениус, от Уайклиф и Хус. Така и ние усетихме какво е значението на Бохемия за духовния живот в Европа.
Същата вечер д-р Вахсмут изнесе две лекции за окултните движения, а д-р Лауер изнесе лекция за житейското дело на д-р Щайнер. По това време се проведоха и разнообразни консултации по медицина, както и дискусии за работата на Обществото. Всичките бяха много удовлетворителни тъй като ни даваха надежда за едно отлично развитие на бъдещата ни дейност.
Прага е столицата на Бохемия и е важен център на значителни събития. Тя е праг при преминаването от изток на запад и от запад на изток. И наистина, дори думата “Прага” означава праг. Ако обърнем внимание на това как проблемът изток-запад става все по-важен, ще разберем охотата, с която д-р Щайнер посещава Прага толкова често, въпреки големите разстояния. Понякога той казваше, че чрез чехите изтокът трябва да възприеме светлината на Антропософията. И така пред чешките ни приятели стои важна задача, за чийто успех немците безсъмнено ще им предоставят важна помощ. Защото важните дела се нуждаят от много подкрепа.
Има и още една причина, поради която Прага може да се окаже важна за Антропософското начинание. В непосредствена близост се намира дворецът Карлщайн, чието изграждане е започнато от Шарл IV през 1348 г. Този дворец се намира в красива област на един час от Прага и е заобиколен от четири хълма и стръмни каменни възвишения.
Ако разгледаме двореца и всичко, което е запазено от миналото до наше време, пред посетителя се разгръща история, за която е важно да знаят всички антропософи. Това, че такъв дворец, паметник на миналото, е могъл да бъде издигнат именно в Бохемия, ни кара да се замислим. Кои фактори са действали едновременно и са позволили този дворец, който същевременно е бил и култов център, да бъде издигнат именно в тази област – в самата среда на Бохемия?
И ето че откриваме при по-нататъшно изследване наличието на богати находища на силициеви кристали в Бохемия и в планините, които обграждат страната. На запад, в горите на Бохемия, преобладават силициеви кристали, особено под формата на чист кварц и полускъпоценни камъни, различаващи се според металния им състав. От друга страна, на северозапад, в Ерцгебирге, близо до Йоахимщал, откриваме сребро, злато и радиоактивни вещества, например ураниевата руда уранит (пехбленде). На север чак до границата на Силезия намираме олово, калай и желязо, а в самата Моравия – главно желязо.
В по-ранни времена, когато космическите сили са могли да въздействат непрекъснато, силите на всички тези минерали и особено на металите са упражнявали въздействие върху Бохемия. Именно затова Шарл IV, който е бил от последните германски императори притежавали езотерично знание, е могъл да усети силния подтик да строи на тази земя, където тези сили работят в синхрон, място, което да служи не само за живеене, но и за култови цели и за запазването на ценни и святи реликви, държавни документи и скъпоценни камъни.
Това, което веднага привлича вниманието при посещение на крепостта, e вътрешния декор. Украсата на стените в различните параклиси в двореца, с многобройните си скъпоценни камъни и злато, начинът по който светлината се омекотява като минава през полускъпоценните камъни, инкрустирани в позлатено олово, които заместват стъклата на прозорците – всичко това ни води до заключението, че Шарл IV е познавал силите на скъпоценните камъни и на златото.
Малката капела на св. Катерина е истинско художествено бижу. Целите стени чак до купола са инкрустирани с полускъпоценни камъни като аметист, яспис, ахат и т.н., а синият фон на кръстатия свод е украсен със златни розети с розенкройцерски мотиви. Според традицията, Шарл IV се е оттеглял тук в уединение от Разпети петък до Възкресение, за да се отдаде необезпокояван на медитация.
Но да се описва богатата красота на всичко останало, което може да се види в двореца Карлщайн, би било прекалено; ето защо ще спомена само това, което е важно за нас. Стигаме до една кула, свързана с мост с двореца, и отделена от същинския дворец, която се извисява като непревземаема крепост на едно по-отдалечено възвишение над всичко останало. На самия връх на кулата се намира Параклисът на Светия кръст. Стълбите, които водят до този параклис са украсени с фрески по стените, които се счита, че изобразяват живота на св.Людмила отдясно, а отляво на св.Венцеслас, владетелят на Бохемия, който е станал мъченик през 936г. И оттогава се счита за покровител на Прага.
Д-р Щайнер веднъж каза за тези фрески, че символизират Алхимичната сватба на Християн Розенкройц в примитивна форма и като разгеждаме сцените лесно ще разпознаем различните фази на Алхимичната сватба – например картината със свалянето на веригите на затворника и освобождаването му от кулата; или образът на св.Венцеслас, който сее семена през нощта, жъне и сам вършее царевица, а после мели жито и с него меси и пече свещените нафори. Всичко това символизира един акхимически процес, изпълняващ се през нощта, процес свързан със Земя, Въздух, Огън и Вода. След това има картина за погребването на мъртвите. Може да се види на картината и как св.Венцеслас сервира храна на поканените гости, поканата за сватбеното угощение, а можем да видим и как картината с последната вечеря на св.Венцеслас е взета от угощението на достойните и недостойните, търсещи духовното хора в Алхимичната сватба. И накрая е екзекуцията на св.Венцеслас, при която отсичането на главата, пронизването с копието и разчленяването на тялото му ни напомнят на процес на посвещение.
След изкачванто до върха на кулата пристигаме, както вече казах, до един параклис – Граалов параклис - наречен в Карлщайн - Параклисът на Светия кръст. А знаем от думите на д-р Щайнер, че тук пред нас наистина стои един вид параклис на Граала.
Това изкачване по пътя на посвещението горе до Граала е величествено. Параклисът сияе пред нас с изумителен блясък. Прозорците са направени от монтирани камъни – чист топаз, аметист и алмандин – целият покрив е позлатен и представлява куполът на Небесата със Слънцето, Луната и много звезди, осеян с гореспоментатите розети. Стените са инкрустирани до един метър над пода с полирани полускъпоценни камъни, с аметисти, корналини, ахати и ясписи, а над тях стените са украсени и с много картини. Впечатлението от всичко това е поразително.
И така от това, което описахме, можем да приемем със сигурност, че личността на св.Венцеслас е била свързана по някакъв начин с Християн Розенкройц. И ако човек после сравни живота на св.Венцеслас с истинското розенкройцерство, навсякъде ще намери подобни сходства. В лицето на св.Венцеслас, покровителя на Прага, загинал на Михаиловден, 29 септември 936 г., пред нас сияе фигурата на истински розенкройцер. Михайл също е стоял в близост до него. И когато разбираме, че и църквата св.Георги в Прага е от същия този период, тогава Прага с право придобива днес голямо значение за нас, като център на духовно течение.
Превод: Ати Петрова, 2019г.