ДУХОВНИ ОТКРОВЕНИЯ
Доверието – това е една златна дума, която трябва да стане определяща в социалния живот на бъдещето. Любовта към това, което човек прави – това е другата златна дума. И в бъдеще социално добри ще бъдат тези действия, които произтичат от всеобщото човеколюбие.
Сега ние живеем в такова време, когато хората все повече и повече са длъжни да се запознаят със същността на свръхсетивния свят, ако искат душевно да бъдат в състояние да се справят с изискванията на живота. Разпространението на свръхсетивните познания, което означава и знанието за Пазача на Прага, се една от задачите на съвременността и най-близкото бъдеще. За да може човек да се справи с живота след смъртта, той трябва да се подготви за него още сега.
Знаем, че започвайки от 1840 год. човек може да получи нови знания за Духовния свят. Също знаем, че ариманическите духове са искали да му попречат. 39 години продължава въстанието на Духовете на тъмнината, докато тези духове не биват победени. Започвайки от епохата под предводителството на Михаил – от 1879 год., духовната храна става необходимост за човека като водата, като дишането. Но след тези събития тук, на Земята, се намират свалените ариманически същества. Те се вселяват в човека и оказват влияние върху нашето мислене. Ако човекът не предприеме нищо като отговорност срещу тях, то той ще става с всеки изминал ден по-глупав, с всеки изминат ден – по-сънлив, още повече ще се отдалечава от онази духовност, към която трябва да се приближи. Все по-безкомпромисно човечеството ще смята за истина интелектуалното, ариманическото. За пробуждане към висшето ни е нужна евритмията. Без евритмия човечеството ще проспи новите духовни откровения. Нашите лекции също трябва да провеждаме по такъв начин, че да включват в себе си изкуството и евритмията.
Преди да подходим към темата за духовните откровения, бих искал да направя допълнение към предишната лекция. Всички ние имаме навика да използваме определени формулировки: „Придържам се към това мнение…“ или „Аз мисля…“, или „Аз чувствам…“, или „Аз искам…“. Казваме ги по няколко пъти на ден. Това са такива широко разпространени фрази. Но нито един от тези изрази не предава реалното положение на нещата. Само когато произнесем фразата „Аз съм“, ние казваме действително нещо. В останалите случаи просто наблюдаваме проявата на противниковите сили, които мислят, говорят, желаят вътре в нас.
Опитайте се да започнете да медитирате в пълна тишина. Ще мине съвсем малко време и от всички страни ще започнат да изскачат мисли. Това са мисли, които ще разрушават нашата медитативна работа. Човек се оказва просто затрупан с различни мисли, които той не е имал и най-малкото намерение да премисля точно сега, но които упорито се промъкват в главата му. Той се оказва атакуван и победен. Преди всичко това е Луцифер, който е тясно свързан с нашия мисловен живот. Необходимо е да правим волеви упражнения и да укрепим нашата воля, за да бъдем пробудени именно в областта на волята. Тогава ще започнем да възприемаме силите на противника, който се опитва да ни пречи и да оказва върху нас личното си влияние. Тогава ще започнем да виждаме кой стои зад това.
В областта на чувствата изпитваме влиянието на Ариман. Чувствата произхождат от времето преди раждането, от това време, през което се намираме в другия свят. Чувствата произхождат от света, в който пребивават починалите, от света на починалите. Това е и тази област, която е тясно свързана с Ариман, тъй като Ариман ръководи състоянието на умиране.
И накрая да разгледаме волята, подбуждането към действие. Основно тук имаме работа с личните мотиви. С егоистичните мотиви. Или човек действа, защото е длъжен. Защото фирмата, където той работи, се нуждае от това. Човек трябва да ходи на училище, да заработва пари, да плаща данъци. Човек не прави това от собствени подбуди. И така, ние започваме да виждаме как Луцифер и Ариман действат тук заедно.
Само действията, произхождащи от нашата свобода, изпълнените с любов свободни постъпки носят в себе си истинската духовна природа. Необходимо е да си изясним този момент – ако човек мисли, говори, чувства, иска да направи нещо – тук винаги се намесва нещо чуждо. Но казахме вече как това може да се избегне.
Сега ще обърнем погледа си към нас самите. Ние представляваме многопластова същност. Физическото ни тяло се явява нашата най-древна част. Но също и най-мъдро развитата част. Рудолф Щайнер дава пример с бедрената кост – с шийката и главата на бедрената кост, които са способни да носят върху себе си толкова голямо натоварване, като в същия момент остават поразително тънки и леки. Съвременните техники не са в състояние да изградят подобно нещо. И така, възникнали сме на Древния Сатурн, след това сме продължили развитието си на Древното Слънце, преживявайки метаморфоза, след това сме преживели трансформация на Древната Луна, и четвъртия път сме се оказали тук, на Земята. По този начин сега нашето физическо тяло преживява своята четвърта трансформация.
Имаме също фино етерно тяло. То ни съединява със света на елементарните същества. Благодарение на етерното си тяло човекът е включен като компонент в жизненото тяло на Земята. Това е също важно да си изясним: човекът е част от Земята. Той не си е самодостатъчен - същество, което живее само за себе си. Без етерното тяло на Земята ние не бихме могли да съществуваме. Етерното тяло, което се появява на Древното Слънце, претърпява метаморфоза на Древната Луна и втора метаморфоза на Земята.
Ние имаме и астрално тяло, което ни свързва с по-нисшия духовен свят, с астралния свят. Чрез астралното тяло принадлежим на духовния свят. Но тук трябва да бъдем внимателни – астралното тяло не е нашият Аз. Това е друга същност на човека, това е неговият низш Аз. Астралното тяло е онова, което Азът трябва да изрази чрез повтарящите се земни животи. Може да се каже и по друг начин: астралното тяло – това е вината.
Всичко, което сме направили неправилно – това е нашето астрално тяло. И посредством кармата сме длъжни отново да го приведем в ред. Но, освен това, ние имаме и наш Аз, Азът на човеке живее във висшия Духовен свят. Може да се каже – в горния Девахан, в областта на Първата йерархия. От тук произхожда и човешката воля. Чрез този Аз човекът е и духовна същност. Ние знаем всичко това. Сега го събираме отново заедно.
И започвайки от 1984 год., злото получава власт над хората. По отношение на тези събития Рудолф Щайнер прави интересно изказване: когато настъпи смяна на хилядолетието, т.е. от 2000-та година, Луцифер и Ариман ще бъдат пуснати на свобода, за да ни създават препятствия. Да се преодолеят тези препятствия, не е никак лесно. Защото това, което тези двамата предлагат, е толкова логично конструирано, научно прието и всички около нас са убедени в тези неща; те са много убедителни. Самият аз съм бил свидетел как дори стари и опитни антропософи не могат спокойно да преживеят нещо, което говоря, и то е несъгласувано с естествената наука. Те повече не дойдоха на мои лекции. Колко силно е проникнала в нас тази заблуда!
Луцифер и Ариман се стараят да направят така, че чрез тези заблуди ние да не изпълним своята жизнена задача. Карл Маркс мечтае да създаде рай на земята. Той иска да направи така, че всички хора да бъдат щастливи. Рудолф Щайнер казва на един млад комунист, че реалният жизнен смисъл се заключава не в това. В какво е тогава? Работата е там, че всеки от нас има тук, на Земята, своя задача. Ние идваме на Земята, за да изпълним своята мисия. Тази задача е в индивидуалната карма на човека. Започвайки от раждането, всеки от нас носи в своята глава отпечатък на звездното небе. Това е отпечатък от картината, която са звездите на небето в момента на раждане. И през целия си живот човек носи в себе си този отпечатък, целият му живот е изграден спрямо него. Това е само едната страна на въпроса.
Другата страна е в това, че ние всъщност се явяваме сетивните органи на Земята. Съществото Христос – това е Духът на Земята, и чрез нас Той гледа в звездния свят, в своята родина. Това е само наполовина истина, защото в съня ти се случва нещо съвършено различно. През нощта нашето астрално тяло и нашият Аз напускат тялото и потъват в Духовния свят. Преставаме да бъдем органи на Христовите сетива. Но ставаме служители на Йерархиите, които могат благодарение на нас да реализират своята воля. Намирайки се в съня като душа, ние ставаме волята на Боговете. Ставаме усещането на Боговете, техните мисловни процеси. Така през нощта сме служители на Йерархиите. А през деня отново ставаме очите на Христос. И благодарение на тази двойна промяна, сами заставаме в средата на борбата между Светлите богове и Луцифер с Ариман. Самите ние се явяваме поле на битките, на което се разиграва тази борба. И можем да повлияем на нейния изход. Но затова ни е необходимо да разберем какво се случва. В древните времена всичко е било много лесно – човекът е притежавал ясновиждане. Придобиването на ясновиждане не е било така просто, но въпреки това хората са го придобивали. Съществото, което дава тогава на хората ясновиждане, древните наричат Персефона, дъщерята на Деметра. Но след това, в продължение на столетията, нашето земно тяло загрубява. И силата на ясновиждането, силата на Персефона е загубена за нас. Благодарение на Антропософията можем отново да овладеем тази сила – длъжни сме отново да я овладеем. В това се състои задачата ни.
Трябва да ви покажа нещо. Когато жестикулирам с моята ръка, изразявам нещо, което произхожда от душата ми. Може да се наблюдава какъв жест правя с ръката си именно при разговор. Жестът изразява всъщност моите душевни преживявания. И първото, което хората могат да наблюдават в природните явления – това са душевните преживявания на Боговете. Можем да наблюдаваме техните душевни жестове. По този начин, ако наблюдаваме нещо в природата, можем да го опознаем по същия начин както движението на ръката ни. Всичко онова, което виждаме през прозореца, е сътворено от Боговете.
Когато отправим поглед към Космоса, понякога можем да видим чудото на дъгата. Сами можем да го направим. Когато гледаме дъгата, преживяваме самите сили в макрокосмоса, които в нас, в нашия душевен живот, ни позволяват да имаме мисловни откровения. Проблясъкът на мисъл вътре в нас. Когато в нас изведнъж се появява някаква идея. Това е именно онова, което навън създава дъгата. Всичко, което присъства отвън, можем да намерим също и вътре в нас самите. Ние сме микрокосмос и имаме в себе си всичко, което е в макрокосмоса. Само че твърде малко знаем за него.
Благодарение обаче на Духовната наука можем отново да се научим да постигаме тези неща. Може да се каже, че сега стоим на почвата на Антропософията. И ако погледнем към миналото на човечеството, можем да видим: в човека има сили, които пораждат мисли и представи – всички сияещи и разцъфващи в нашето съзнание. Всичко това принадлежи на нашето астрално тяло. То е виновно за всичко, дори и в нашите мисли. Силите, заключени в нашето астрално тяло, носят в нас различни мисли и представи.
Микрокосмически имаме пред себе си нашето астрално тяло. Сега можем да зададем въпроса – кое отвън, в мировите дела, съответства на нашето астрално тяло? Къде можем да намерим астралното тяло в макрокосмоса, като противообраз на нашето астрално тяло? Астралността също се разпространява и във външния свят. Например, тази дъга, която наблюдаваме. И изгревът, и залезът, и светкавиците по време на гръмотевична буря; облаците, падащите от небето сняг и дъжд. Древните германци също са знаели, че всичко това го правят Боговете. Те са му дали името Тор. А древните гърци са наричали всичко, което преживяваме вътре в себе си като астрално тяло, Зевс. Това, което поражда мълниите, изгревите и залезите - всичко това е макрокосмическото астрално тяло.
Отиваме по-нататък. Вътре в нас има нещо, което се проявява през цялото време, продължавайки жизнеността на душата. Това не са внезапните мисли, а нещо друго, което имаме успоредно с нашите мисли и представи – това са нашите афекти, страсти, възходът и паденията на нашите чувства. Симпатиите и антипатиите. Това е нещо непреходно. Тук често влизат и нашите навици. Ако погледнем към тези неща в някого, когото относително познаваме, ще кажем: той има еди-какъв си характер. Тогава човек може да види различията между характерите на основата на тези особености, които носим в себе си като постоянни навици.
И ето един човек се намира в средата на своя живот в бурни емоции и страсти, а друг преживява своя живот абсолютно апатично. Това е нещо различно в сравнение с внезапното моментно просветване на мислите, това е нещо постоянно, нещо впечатано, записана конфигурация в човешката душа и човекът го носи в душата си. По своята същност то седи в основата на нашето щастие или нещастие – това е нашата съдба. Човекът с огнен темперамент, изпълнен със страст към живота, със симпатии и антипатии, чрез своите подвижни душевни вълнения може да обуслови своето нещастие или щастие. Това са постоянни сили, които също изпълват нашата памет и стават наши навици. Това е нещо различно от силите, които се намират в астралното тяло. Тези сили се намират в етерното тяло, в жизненото тяло. При изучаване на Антропософия на мен ми се налагаше да се връщам към това знание неведнъж. В начало смятах, че всичко, което е свързано със страсти и симпатии принадлежи на нашето астрално тяло. Съвсем не е така. Това е етерното тяло. Ако не започнеш да мислиш свободно, то е невъзможно да се придвижиш в Антропософията. Нужно е винаги да се придържаш към фактите.
Сега ние си задаваме въпроса: има ли навън, във вселената, някакви сили, които биха съответствали на нашите навици, на нашите пристрастия, на нашите постоянни присъстващи афекти. Намираме тези сили в бурното и в спокойното море, в дейността на вулканите, в урагана – намираме тези сили в проявите на вятъра и лошото време. Древните имат образ, който можем да чуем и видим и днес: Посейдон. Посейдон е космическото етерно тяло.
Сега да помислим за физическото тяло. Физическото тяло е най-плътната част на човешкото същество. Тук се крие голяма изненада. Във физическото тяло ние имаме всичко – и дори можем да го видим – то не се отнася нито към астралното, нито към етерното тяло. Това, което се предава като импулс, води до нещо, нещо се прави. Преминава се към действие. Политиците, например, основно мислят и приказват, но нищо не правят. Само някаква глупост. Именно на това действие служи физическото тяло между раждането и земната смърт. Физическото тяло е външното изразяване на волевите импулси. Така както астралното тяло е проява на мислите. А етерното тяло е израз на постоянно присъстващите афекти и навици. За да може тук, във физическото тяло, волята да действа в човека, му е нужно физическо тяло.
И така, микрокосмически отново намираме вътре в себе си душевната сила, която предизвиква волевите импулси. Тя е необходима на човека, за да има смисъл изобщо животът – за да може Азът да действа в нас и всичко това да има някакъв смисъл. Без волевите сили човекът никога не би могъл за пристъпи към Аз-съзнание. Само благодарение на това, че можем да творим действия, можем да кажем „Аз“. Сега можем да зададем въпроса: къде във вселената, във външния свят, се намират тези централни сили, които са допринесли да се стесни древното ясновидство чрез втвърдяване и огрубяване на човешкото тяло, които са допринесли до потапянето на Персефона в самите недра на душевния живот, така че ясновиждането да бъде загубено?
Но тези сили – именно като сили – те по-рано са присъствали вътре в нас. Вътре в нас те са пробуждало целия волеви свят. Сега питаме – къде можем да ги намерим в мировите далнини? Отговорът на този въпрос е наистина изумителен. Защото отвън, във вселената, съществуват тези сили, които са тясно свързани с планетата Плутон. Това не е така просто за разбиране. По време на работата си с трудовете на Рудолф Щайнер човек постоянно трябва да се учи да възприема изненадващи факти.
По този начин пред нас е човекът, които има с три обвивки – физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Сега ще се опитаме да получим възприятие за всяка отделно от трите. Обикновено човек ги преживява едновременно. Това, че портфейлът е празен, вали дъжд и се чувстваме уморени са различни усещания по едно и също време. Има обаче едно чувство, при което човек се среща именно с физическото си тяло. В това чувство ние наистина усещаме само своята телесност.
Тази работа е нужно да се направи медитативно. В нея е необходимо да се премине към свръхсетивно възприятие. В този случай се нуждаем от помощта на свръхсетивното, без него нищо няма да се получи. Но това свръхсетивно възприятие не се формира от някакъв образ, нито от ясновиждането, нито дори от слуховото възприятие. Свръхсетивното възприятие в областта на слуха се появява при човека, например, в случай на постоянно повтаряща се мелодия – човекът чува нещо, което изобщо го няма там. Въпреки това той го чува. Нашият случай е сложен. Ние трябва да пристъпим и към свръхсетивно усещане на вкуса. Да, в това човек може да се упражнява. Може да се пристъпи дори към свръхсетивно възприемане на аромати. Това се случва, когато човекът чувства аромат от третото елементарно царство, помирисва онова, което го няма, но човекът усеща този аромат. В третото елементарно царство присъстват същности, присъстват и аромати.
Да поговорим за свръхсетивното възприятие на вкуса. Представете си сега, доколкото е възможно живо, някакъв определен вкус. Например, тръпчив вкус, който направо предизвиква болка в скулите ви. Такъв е вкусът на райската ябълка или червената боровинка. Помислете как този вкус се разпространява по целия ви организъм. Можем да си представим как кожата ни се свива, как цялото тяло се схваща. Можем да си представим как се свиваме до размер около 10 см. Ако по този начин възприемем тръпчивия вкус, можем да почувстваме как ставаме толкова тънки – като бобено стъбло.
Това е духовното чувство за вкус. Тогава у нас се появява и особен род усещане за нашето физическо тяло, ние усещаме вкуса на нашето физическо тяло. Тук можем само накратко да посочим тези неща. Но тази представа може да продължи във времето, ако се упражняваме и се посветим на това. Това се отнасяше за физическото тяло.
За етерното тяло съществува съвсем друго усещане. Но отново това усещане е свързано със сетивото за вкус – можем да усетим на вкус нашето етерно тяло. Независимо от факта, че това е свръхсетивно възприятие. Представете си чудесно място в парка, с големи посадени дървета. Или – спокойна елхова гора. Накратко – такова място, където вие наистина прекарвате с огромно удоволствие, където се чувствате свободно. Това е такова място, където човек може действително да почувства своята връзка с обкръжаващата го природа. Нека сега да пренесем това усещане в духовната сфера. Тогава това ще бъде някакво свръхсетивно възприятие на етерното тяло. Това е вкусът на етерното тяло – това е чувството, което се е появило в нас в елховата гора. Но е нужно много внимателно да проследим тези метаморфози между вкуса, мисленето, зрителното възприятие и аромата, които обсъждаме тук през последните няколко години, за да не сгрешим и да не се объркаме. И така, тук става въпрос не за аромата, а за вкуса.
Ако човек наблюдава за такива усещания – в някои случаи сякаш всичко се свива, а в други се проявява чувството за свобода, то той може да направи ясна разлика между физическото и етерното тяло. Действително това е съвършено различно: или човекът сякаш се свива, сякаш усеща тръпчив, кисел вкус, или свободно изправя рамене и диша дълбоко. Тези неща не са трудни за разграничаване.
Но има също и способ за самопознание на астралното тяло. Не е моментът да говоря за това, но то също се отнася към днешната ни тема и се явява част от цялото. В ежедневния живот в човека не възниква дадено чувство, защото той преживява своите същностни членове заедно – преживява нещо телесно, в същото време го преживява етерно, преживява го и астрално. Обаче усещането отделно на астралното тяло е действително неприятно усещане. Кога можем да го изпитаме? Знаете за този феномен, че когато човек се пробужда, чувства остра необходимост да отвори прозореца. В този случай Рудолф Щайнер говори за фанатици към свежия въздух, които имат определена потребност от кислород. Представете си, че в затвореното помещение се е натрупал прекалено много въглероден диоксид. Но това е съвсем безобиден пример. Тове е неприемливо усещане, което обикновено човек изпитва в този момент, когато усеща именно своето астрално тяло отделно – това е усещането, че не му достига въздух. Например, когато човекът се задъхва. Усещането за астралното тяло – е абсолютно непоносимо. Обикновено то е съпроводено също с чувството за ужасен страх. Възприемането на астралното тяло носи в себе си нещо плашещо. Но в нормалния, ежедневен живот в нас винаги се смесват усещанията от всички наши обвивки. Така че плашещото чувство за астралното тяло се неутрализира благодарение на усещането за свобода и разхлабването на етерното тяло.
И към края на нашата лекция искаме да си поставим въпроса: какво е отношението на членовете на нашата същност помежду им? В цялото им духовно величие и могъщество. За отговор е нужно да обърнем погледа си към миналото. В онези времена, когато все още са съществували окултни школи. Една от тези школи се е намирала на територията на съвременна Италия – школата на Питагорейците. И така, ако човекът е жадувал да постъпи в тази школа, му се е налагало да се откаже от бобовите растения в своята храна. Питагор е следял тези, които желаят да работят духовно, да имат правилното хранене, защото от бобовите растения се оглупява. В тези времена действително са съществували окултни символи. Обучаващите се в Питагорейската школа са изучавали окултно писане. Тогава хората са можели действително медитативно масово да възприемат съотношението между тези четири члена на човешкото същество. Рудолф Щайнер ни съобщава това и то е показано на рисунката. В неговото изображение е присъствала абсолютна симетрия. Какъв е този кръг, който обгръща всичко останало, така че вътре в него са оказва цялото изображение на петолъчната звезда? Всички знаем от космологията, че между двата ъгъла тук има 72 градуса или това са 72 дни. А когато умножим 72 по 5, получаваме 360.
В кръга имаме 360 градуса. Това е нещо, което включва всичко в себе си, най-духовното - това е Азът на човека. Тук виждаме връзката му с физическото, астралното и етерното тяло. Нека сега да вземем обратното. Вътре в нашата петолъчна звезда има петоъгълник, чийто връх е обърнат надолу. Ето как бихме могли да изобразим силите на нашето физическо тяло. Ако сега свържем тези пет върха на петолъчната звезда с розово, ще получим петоъгълник с връх, сочещ нагоре. Това биха били големината и действието на нашето астрално тяло.
Остава етерното тяло. Но с него не е така лесно. Ако сега в изображението на силите на физическото тяло - тоест в този малък петоъгълник с върха надолу, в този пентаграм, отрежем върховете - така че накрая да ни останат само тези върхове, сгънати заедно, тогава ще стигнем до образа на силите на нашето етерно тяло. Така Питагор си го е представял и рисувал за своите ученици - като окултен символ. Днес тези неща са станали необичайни, въпреки че добре познаваме Питагоровите теореми.
Това може да се каже като встъпление за Духовните откровения. Сега ние знаем всичко за себе си съвършено конкретно.
Длъжни сме да изкореним от душата си страха и ужаса пред това,
което идва към нас от бъдещето.
Човекът трябва да се научи на невъзмутимост по отношение на
всичките си чувства и усещания, свързани с бъдещето.
С абсолютно спокойствие да очаква всичко това,
което може да дойде и идва към нас от
преизпълненото с мъдрост Мирово Ръководство.
Това е, което хората трябва да научат днес:
да живеят в доверие, без каквато и да било гаранция в битието,
в доверие към постоянно присъстващата помощ от Духовния свят.
Наистина, днес по друг начин е невъзможно.
За да не паднем духом,
трябва, както е необходимо, да възпитаваме своята воля
и да желаем вътрешното си пробуждане всяко утро и всяка вечер.
Рудолф Щайнер
("Този текст, циркулиращ като "молитва за преданост", е компилация от цитати от лекцията на Рудолф Щайнер «Das Wesen des Gebetes», изнесена на 17.2.1910, стр.98, Събр.съч. 59, „Животът продължава“)
Ако някой попита какво е човекът? То отговорът е много прост – човекът е чудо!
Януари, 2025 год.
Гр.Олденбург, Германия