Коледната конференция, 1923г.
Години наред Ита Вегман е свидетел на това как Рудолф Щайнер се оказва между две противоположни течения, докато се стреми да създаде Антропософията. В единия поток идеите му бяха активни, а другият беше активиран от огромния копнеж за практически институции, в които Антропософията да може да съществува конкретно.
В течение на последните двадесет и една години той бе развил и разпространил новата духовна наука в многобройни лекции и писмени трудове; бе формулирал методите за изучаване и бе демонстрирал стартирането на нов езотеричен живот. В годините след Първата световна война, обаче, става ясно, че е възникнал интерес към създаването на социални форми, в които антропософската духовна наука да намери практически израз: политическа, художествена, педагогическа, екологична, медицинска, които да обхванат и обогатят професионалния живот на хората.
Макар и тези две намерения на пръв поглед да си противоречат, по-внимателното наблюдение показва, че те са взаимозависими: те са две страни на едно и също нещо. Общо взето това е моделът в културния живот: новите идеи се нуждаят от някакъв вид солидни, земни форми, за да се докаже тяхната ефективност. Икономиката, например, зависи от добрите идеи; правителството се нуждае от идеологии и не би могло да функционира без тях.
Ита Вегман бе видяла как тези два взаимозависими потока могат да изпаднат в дисбаланс и как могат да се разраснат, когато станат самоцелни. Това, че не са в състояние сами да поддържат равновесието си, е показал още Новалис в есето си “Християнство или Европа”. Ита Вегман е била свидетел на напрежението, с което Рудолф Щайнер е трябвало да се справя заради копнежите, импулсите и въпросите, които са живеели в хората около него. Тя е виждала, че трябва да се създаде трета сила, за да може другите две да имат положителен ефект. Тази сила е можела да бъде открита единствено в човешката душа. Въпросът е бил дали е възможно тази сила да се пробуди поне в няколко души – да се просветли духовният им живот, от една страна, а от друга, да се укрепи вътрешната им воля чрез духа. За да стане това възможно, би трябвало да се появи социален организъм, който да даде възможност на душата да открие истинската си цел – да се научи да владее собствения си живот, водейки го към собствената си смърт, за да постигне възкресението на човешкото същество.
Това е възможно единствено чрез инициация. Инициация може да се получи само чрез обучение в мистериите. От началото на ХХ век все повече хора искат да получат инициация. Те мислят, че без нея човешкият живот е безсмислен. Антропософията е мистерийната мъдрост за нашето време. Затова човечеството търси Антропософията. Въпросът, поставен на Коледната конференция през 1923г., е бил: дали достатъчно хора ще поемат по този път? Изпитанията по този път можем да открием чрез двама души, които са били много близки на Рудолф Щайнер, давайки всичко от себе си за неговата кауза, в продължение на много години: Мари Щайнер, която поема върху себе си социалното мъченичество да ръководи подобно общество, и която до последно, и по много начини, отдава живота си в служба на антропософията, въпреки физическите страдания, които по-късно се появяват; и Едит Марион, чиято мъчителна болест всъщност бе едно бавно и продължително умиране след опожаряването на Гьотеанума. *1 Съдбата на Ита Вегман е тясно свързана и с двете.
Още през лятото на 1923г. Рудолф Щайнер започва да търси отговора на въпроса: дали достатъчно хора ще тръгнат по пътя? Въпросът на Дънлоп на 31 август за източника на Антропософията и въпросът на Вегман за възобновяването на древните мистерии в полза на съвременната медицина, го карат да каже, че истинско духовно познание може да бъде дадено само ако то бъде пожелано по правилен начин. Ако не бъде даден отговор на въпроса, самата цивилизация би била застрашена от нещо подобно на окултен затвор. Следователно, бе необходима постоянна бдителност от страна на антропософите: външно чрез вярно представяне на Антропософията, а вътрешно – като се уверим, “тя да прояви влиянието си, изхождайки от собствената си сърцевина, като не се прави нищо друго, освен това, което е в съгласие с истинските окултни закони.” Това е означавало, че самият той ще бъде “необходим” в рамките на Антропософското общество; с други думи: че той трябва лично да поеме ръководството на това общество. (Сравни: МАРИ ЩАЙНЕР [рб], Рудолф Щайнер и задачите на Антропософията за цивилизацията, Дорнах, 1943г., стр.106-185.)
В лекциите си през следващите месеци той започва да обяснява древните мистерии – например, в цикъла Мистерийно познание и мистерийни центрове (GA 232); и да описва мистериите за човешката душа като, например, в есетата Природата на душата (в Събрани статии от Гьотеанума, 1921-1925г., GA36).
Ита Вегман е била изправена пред две много трудни решения. Едното е било дали да поеме ръководна задача в новото общество, което скоро е щяло да бъде създадено, като стане секретар във Форщанда и ръководител на Медицинската секция на Школата за духовни науки. „Какво ще правя с всички тези умни лекари?“ *2, е била първата й реакция, когато Щайнер се обръща към нея с тази възможност. Другият проблем е бил, че Рудолф Щайнер е искал от нея да продаде Клиниката си на новото общество. Той често е казвал: “Всичко лично трябва да си отиде“.*3 Мари Щайнер също е щяла да включи своето философско-антропософско издателство в обществото. Това са били екзистенциално тежки решения; чрез намерението си да оглави обществото, Щайнер също се обвързва с новите социални преплитания. Това са били съдбовни решения.
“Коледната конференция за основаването на Общото антропософско общество”(GA 260) и die Konstitution der Freien Hochschule für Geisteswissenschaft {Конституцията на Школата за духовна наука} (GA 260a), които Мари Щайнер издава през 1944г., след смъртта на Ита Вегман, правят по-лесно разбираеми значението и влиянието на Коледната конференция от 1923г., отколкото това е било възможно за повечето хора през онова време. След издаването и по-широкото разпространение на тези книги, от администраторите на наследството на Рудолф Щайнер, смисълът на събитието може да бъде схванат – с помощта на внимателно проучване. Естествено, вечерните лекции на Щайнер по време на конференцията, на тема Световната история в светлината на Антропософията (GA 233), също принадлежат към едно такова изследване. Този лекционен цикъл за пръв път се появява като книга през 1945г.
Конференцията се провежда от понеделник сутрин на 24 декември до вторник вечерта, 1 януари 1924г. Пристигнали са седем-осемстотин участници – едва са се събрали в главната зала за събрания, в дърводелницата на Гьотеанума. Валял е сняг и е било жестоко студено. За младежите били осигурени стаи в общежитията в Дорнах и Арлесхайм. Руините на изгорелия Гьотеанум са едно ежедневно напомняне за участниците.
След дълго приветствие, Рудолф Щайнер веднага подхваща главната тема на събранието: неговият проект за членове в конституцията на новото общество. Дни наред дава възможност на участниците да обсъждат отделни параграфи, разяснява намеренията си и се справя с многобройни въпроси, докато най-сетне конституцията е приета след третото четене, на 28-ми декември. Така формата, която е замислил за новото общество, става видима за всички. Макар и действително да напомня за Обществото, което бе формирано през 1912г., той „искаше да създаде една независима отправна точка, отговаряща на духа на настоящето време, за определените по-рано цели,“ както добавя към документа в бележка под линия, в отговор на въпрос, зададен от Юген Колиско.
Това, че наистина става въпрос за нова основа, става ясно на участниците в коледната сутрин, когато Рудолф Щайнер открива събранието със стих от Основополагащия камък. След разрушаването на Гьотеанума сега трябваше да бъде издигната различна сграда за Антропософията на земята, за която сега присъстващите и многобройните далечни членове трябва да положат в сърцата си основополагащ камък. Обръщението му, което той започва с жестове с ръце и почуквания с окултно значение, е имало култов характер и издига цялата конференция в една духовна сфера, която продължава през цялото време на заседанието, до 1 януари. Той прочита великата мантра или части от нея девет пъти - в началото на всеки ден и накрая в края на Коледната конференция. За много от участниците тези четения са били, както те по-късно съобщават, решаващото събитие в живота им. Те бяха съзрели живата, духовна форма на едно човешкото общество за Антропософията и бяха усетили как това същество, "Антропософия", отсега нататък ще прониква и ще направлява техните индивидуалности, полагайки основите на едно ново общество. Както казва по-късно един от тях: "Сега се родих като духовна личност."*4
В курса на тези дни, понеже са били обсъждани и много въпроси от практическо естество, става ясно, че ще се роди не само едно общество. Рудолф Щайнер описва как е имал намерение, с това основаване, да създаде една нова Школа за духовна наука в Гьотеанума. И нейната структура започва да става видима, когато той обявява създаването на езотерично училище, което ще се състои от три класа. Той описва секциите, в които ще бъде разделено това езотерично училище – това ще бъдат езотерични общества за развитието на изящните изкуства, речта, музиката и евритмията, визуалните изкуства, медицината, математика и астрономия, и природните науки. С тях, както и с „Обща секция по Антропософия и педагогика“, съдържаща трите езотерични класа под негово ръководство, той бе изготвил проект за Школа със седем или осем секции и факултети. Става ясно по време на обсъжданията, че Щайнер ще основе и структурира тази Школа както той намери за добре. Няма да има никаква дискусия относно Школата – тя ще бъде основана, “за да може в Антропософското общество отново да се влее духовен живот“. В духовния свят имало “други закони, различни от тези, които управляват физическия свят“ и – това не го казва, но то е очевидно – присъстващите не са в състояние да дават преценка за подобни неща.
По отношение направляването на тази Школа, той няколко пъти прави необичайната забележка, че ще “ръководя посредством водачите на отделните секции.” Той изброява тези ръководители: Алберт Щефен, Мари Щайнер, Едит Марион, Ита Вегман, Елизабет Врееде и Гюнтер Вахсмут. Той лично ще оглави Общата секция по антропософия и педагогика. По-късно включва и Мария Рошл за ръководител на Младежката секция. Така става ясно, че има връзка между “Антропософското общество” и “Школата” – Школата е щяла да бъде сърцето на това Общество, да го изпълва с живот и дух.
Той споменава и още една форма през тези дни: Асоциацията Гьотеанум, която съществува още от април, 1911г. (отначало като Асоциация Йоханесбау), и е легален собственик, както и администратор на сградата и терените. Сега тя щяла да бъде реструктурирана като към предишните й функции били добавени Философско-антропософското издателство, Клиниката в Арлесхайм и Администрацията на Обществото. Мари Щайнер щяла да поеме управлението на издателството, Ита Вегман на Клиниката, а Гюнтер Вахсмут ще продължи да управлява администрацията на Обществото. В месеците преди Коледната конференция, Рудолф Щайнер поема председателството на Асоциацията Гьотеанум защото “нашата администрация трябва да се разграничава от всички други администрации по света”. И така, Антропософското общество, Школата и Асоциацията Гьотеанум заедно образуват една институция, която би могла да се назове Общо антропософско общество, и която очевидно се състои от три части.*5
Ролите на Ита Вегман в рамките на тази структура след Коледа на 1923г., също свидетелстват за тази троична форма. В Школата тя оглавява Медицинската секция под ръководството на Рудолф Щайнер. В Асоциацията Гьотеанум тя отговаря за управлението на Клиниката. В новосъздаденото Антропософско общество е трябвало да съветва и да поема инициативи. Това общество очевидно е било замислено като саморазвиваща се, социално жизнена общност от човешки същества. Зад него "витаеше духовният архетип на Антропософското общество". "Духът, от който човечеството се нуждае, трябва да влезе." "Самото това Общество трябва да бъде и да прави Антропософия." Всичко това, "за да бъде осъществено, изисква определено чувство за отговорност в душата".
Обществото ще се формира между земния полюс на Асоциацията Гьотеанум и духовния полюс на Школата - едно общество от свободно стремящи се човешки души, които заедно искат да създадат "най-модерното общество в света". Сред тях като съветници работят техните изпълнителни съвети, улесняващи инициативите. Рудолф Щайнер е считал Изпълнителните съвети, представлявани от Генералните секретари на Националните общества или от свободни групи, за Консултативни членове на Изпълнителния съвет с равни права винаги, когато гостуват в Дорнах. Това се е отнасяло за Антропософското общество, но не и за Школата или Асоциацията Гьотеанум. Той разглеждал самото Антропософско общество като социална форма, която единствена може да оправдае себе си. Семето за това е посято на Коледната конференция през 1923 г. Днес, разбира се, е объркващо, че всичко това се обозначава като Общо антропософско общество. Поканата е била за учредяване на "Международно антропософско общество": това е можело да наведе на идеята, че Националните общества ще трябва да създадат "чадърна организация" в Дорнах по Коледа, но Щайнер точно това не е искал. Следователно, той непрекъснато подчертава всеобщия, а не националния или международния характер на "Антропософското общество".
Самият той е държал различните аспекти ясно разграничени: той подписва дванадесет хиляди членски карти. Те не важели нито за Школата, нито за Асоциацията Гьотеанум; всички те носели обозначението: "Антропософско общество".
През 1920 и 1921 г., докато Рудолф Щайнер е разработвал основите на троичния социален ред, Ита Вегман често го чува да казва, че решаването на социалния въпрос е "царственото изкуство на бъдещето". Без съмнение това е най-големият и труден въпрос на нашето време, загадка, занимаваща многото хора, които страдат от преобладаващите нагласи. Това е така, защото душевните ни сили все още не са достатъчно развити, а днес живеем в правни условия, които не съответстват на тези душевни сили, не ги събуждат и не ги насърчават, а напротив - деформират ги и им пречат.
Душевните сили могат лесно да бъдат събудени и развити, физическите сили - също. Душата все още не е свикнала да опознава себе си или да се самовъзпитава. Затова Щайнер призовава към пробуждане: "Душа човешка!" от Стиха за основополагащия камък на Антропософското общество е било дълбоко преживяване за участниците. Всеки подобен призив е последван от осъзнаване: Живееш в крайниците! Живееш в сърдечно-белодробен ритъм! Живееш в отпочиващата си глава! За лекар като Ита Вегман, която ежедневно се е срещала с много хора, това е била медитативна помощ, основана на антропософското изучаване на човека. Три пъти стихът предава указанието: "Упражнявайте се! Духовно спомняне упражнявайте, духовно осъзнаване упражнявайте, духовно съзерцаване упражнявайте! По-късно тя отново и отново живее с този стих, като го чете и на глас по празнични поводи. Стихът несъмнено е предназначен за упражняването на душевната добродетел на безкористността; който медитира върху него по-дълго време, може да осъзнае как силите на божествената троица действат чрез душата.
Щайнер е декламирал по една част от този Стих на основополагащия камък в началото на всеки ден, винаги в различна конфигурация. Той изписвал тези конфигурации (наричал ги е “ритми”) на дъската седем пъти, като давал кратки описания. Така, между сряда, 26 декември и четвъртък, 1 януари, се появяват седем такива ритми. Те не се появяват по-късно в печатна форма (както се появява Стихът на основополагащия камък в Бюлетина от 13 януари, 1924г.), а за пръв път стават известни едва през 1944, покрай публикацията на речите и протоколите от Коледната конференция (GA 260). Някои от участниците сигурно веднага са си записали тези стихове, но не намираме нито следа от тях в антропософската литература преди 1944г. Нито пък ги намираме в тетрадките на Ита Вегман. Какво е целял Рудолф Щайнер с тези седем мантри?
Самият той ги споменава само веднъж: по време на встъпителните си думи сряда сутринта на 26 декември, преди да напише първата мантра на черната дъска. От това описание става ясно, че активните антропософи страдат от един основен проблем: Не искам да кажа, че ще го обсъждаме особено през тези дни. Трябва да намерим решение на този основен проблем в сърцата си. Проблемът е: Как да свържем [външната си работа] напълно открито, с най-дълбокия, най-сериозен езотеризъм? Той дава отговора като през следващите дни написва тези седем ритми на дъската и нито веднъж повече не се връща към въпроса. Съветът му да се реши проблемът като се медитира над тези седем стиха изглежда едва тридесет и три години по-късно е стигнал до съзнанието на по-голям брой антропософи. *6 Чрез ежедневна медитация над тези стихове, всеки от които представя различно качество или планетарна сила, душата може да получи помощ в търсенето на пътя към различните времеви сфери – както в практическия живот, така и духовно.*7
Друго важно събитие по време на Коледната конференция са серията от вечерни лекции на Щайнер за Световната история в светлината на антропософията (GA 233). Който чете тези лекции, които сякаш просто са една от стотици други, надали ще разбере какво е възнамерявал той с тях. Те се отнасят до връзката му с Ита Вегман, която се променя след опожаряването на Гьотеанума, чрез въпросите й в Пенмаенмаур и съвместната им работата по написването на книгата по медицина. Защо е избрал да приключва дневната си работа на Коледната конференция точно с тези образи – това е въпрос, който е дълбоко свързан с живота на Ита Вегман. Само малцина от присъстващите са забелязали, че по време на вечерните лекции, описанията му разкриват и някои аспекти от автобиографията му, точно както е в седмичника Das Goetheanum, в който от 9 декември е започнал да описва хода на настоящия си живот. Той е поел ръководството на Антропософското общество – сега на членовете им предстои да разберат кой е той.
Той приключва лекцията, с която закрива Коледната конференция вечерта на 1 януари, 1924г. - последната лекция на тема Световната история в светлината на Антропософията и като основа за опознаването на човешкия дух,- със следните думи:
В началото на времето
Мировият Дух-Светлина
Навлезе в Земния поток на Битието;
Прогонена бе
тъмнината на Нощта
Сияйна дневна Светлина
Заструя в човешките души:
Светлина,
която сгрява
простите сърца на овчари;
Светлина,
която просветлява
мъдрите глави на царе.
Светлина Божествена!
Слънце Христово!
Съгрей
Нашите сърца,
Просветли
Нашите глави,
За да бъде добро това,
Което със сърцата си основем
А с главите си да го направляваме
Целенасочено
И така, скъпи мои приятели, понесете топлите си сърца, в които тук положихте Основополагащия камък на Антропософското общество – понесете тези топли сърца навред по света за здрава, лечебна работа. И ще получите помощ, така че главите ви да бъдат просветени и да могат да изпълнят това, което всички вие искате да направите. Именно това желаем с всички сили днес да постигнем. Ще видим: ако докажем, че сме достойни, това, което тук е завещано, ще бъде под щастлива звезда. Скъпи приятели, следвайте тази добра звезда. Нека видим накъде ще ни отведат боговете със светлината на тази звезда.
Светлина Божествена!
Слънце Христово!
Съгрей
Нашите сърца,
Просветли
Нашите глави.
(РУДОЛФ ЩАЙНЕР, Световна история, GA 233, Дорнах, 1980г.)
Двадесет години по-късно, Мари Щайнер описва конференцията в няколко изречения:
Преди всичко, всички, които участваха в Конференцията, бяха възнесени извън себе си, стоплени до дълбините на душите си и същевременно съкрушени. Но една съдба властваше над всичко, което трябваше да бъде осъществено в други сфери на съществувание. Резултатът разкри какво означаваше за д-р Щайнер да поеме нашата карма върху себе си. (ХЕЛА ВИСЕНБЕРГЕР, [pb.] Rudolf Steiner. Die Konstitution der All-gemeinen Anthroposophischen Gesellschaft und der Freien Hochschule für Geist-e sw is sense haft. Der Wiederaufbau des Goetheanums {Рудолф Щайнер. Конституцията на Общото антропософско общество и Школата за духовни науки. Възстановяването на Гьотеанума)2 GA 377260a, Дорнах 1987, стр. 695.
Тя е свидетел на значимостта на това събитие, но и на дълбоката трагедия, която се развива по-късно, когато тя осъзнава неспособността на хората да достигнат духовното равнище, необходимо за постигането на тези цели. Подобно на много други хора, това й причинява безкрайно страдание до края на живота й. И все пак вярвам, че изразът Рудолф Щайнер “пое нашата карма", не отговаря на това, което в действителност се е случило. Ита Вегман също използва подобни изрази. Единственият възможен смисъл е, че Щайнер, встъпвайки в съдбата на Антропософското общество като негов ръководител, не е поел личната съдба на членовете, а е поел съдбовните последици (кармата) на това общество. Тази съдба е велика, трогателна, има и трагична страна, но продължава да работи и досега, обхващайки всички дейности на онези, които искат да дадат някакъв израз на Антропософията в света и ще се разпростре и далеч в бъдещето. Това е съдбата, с която той се свърза и с която остава свързан. Имаше последици за него, но те не бяха само трагични, а и с неизмеримо духовно величие и влияние, както показва разпространението на Антропософията по целия свят. Всеки, който следва ярката звезда на този "Христов импулс", приемайки Антропософията в своята съдба, поема върху себе си и последствията (кармичните последици) за това. Това важи за всички.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева