Футурум и ИЛАГ
През октомври 1919г. Емил Молт, собственикът на цигарена фабрика, по чиято инициатива и дейност само няколко месеца по-рано се стига до създаването на Валдорф училището в Щутгарт, и лекарят д-р Людвиг Нол, ръководител на клон в Касел, се срещат по време на посещение в Дорнах. Те се споразумяват да подкрепят идеята за създаване на икономическо сдружение в Швейцария, основано по модела на акционерното дружество, планирано за Германия: Der Kommende Tag. Скоро след това към инициативата се присъединява и тридесетгодишният адвокат Роман Боос, който през тези месеци е оглавявал администрацията на Гьотеанума.*1
Идеята им била да обединят различни предприятия във вид холдингово дружество; имали намерение да използват печалбите за подпомагане на най-различни идеалистични - в този случай антропософски - институции, като по този начин да осъществят нова, което Щайнер бе представил като възможно в идеите си за "Троичния социален организъм".
Рудолф Щайнер изслушва с готовност плановете на инициаторите и приема техните идеи. Той обаче категорично предупреждава, че няма да се намерят индивиди, способни да реализират и ръководят подобно начинание. В своя ентусиазъм планиращите не обръщат внимание на загрижеността на Щайнер. Той не присъства на учредителното събрание на корпорацията на 16 юни 1920 г. След завръщането си установява, че без негово съгласие е бил избран за председател на управителния съвет на новата компания Futurum, Inc.. По-късно той пише: "Приех ръководството на съвета с най-голямо нежелание". Той е несъгласен с много аспекти на заседанието: ситуацията е икономически заплетена, съзвездието от личности е неблагоприятно. Те отказвали да разберат, че тяхното начинание е произлязло от измислена идея, за разлика от Der Kommende Tag в Щутгарт - предприятие, възникнало от естествена необходимост.
Тъй като швейцарските инициатори не разполагали със собствени предприятия, средствата за закупуване на предприятията били набрани сред членовете на Антропософското общество. Скоро разполагат с общо един и половина милиона франка. Идеализъм не е липсвал, несъмнено, също защото Рудолф Щайнер изпълнявал длъжността на председател. Останалите членове на управителния съвет също вдъхвали доверие. Междувременно, деятелността във Вюртемберг в посока троичния социален ред, изпада в политическа криза и сега Futurum Inc. ще трябва да бъде примера за икономическото значение на троичния социален ред. Нека си припомним, че антропософското движение преживява бурна фаза на ново развитие през годините 1919-1921. Преобладава настроение на пробуждане. Мнозина са се надявали, че сега, най-сетне, антропософията ще има незабавно плодотворно и обновяващо въздействие върху практиките на различните социалните структури.
През 1920 г. Ита Вегман не е свързана с Futurum, Inc. освен чрез няколко акции. Тя търси сграда, за да открие своя клиника; проведен е първият лекарски курс; през септември тя ликвидира частната си клиника в Цюрих. Няколко седмици по-късно придобива малката къща на Pfeffingerweg в Арлесхайм. Започва ремонт; наема стая в Базел и е заета със собствените си планове, няма причина да се свързва по-тясно с Futurum Inc., още повече че Роман Боос не е положително настроен към нея.
На 1 февруари 1921 г. Рудолф Щайнер моли Ита Вегман да свърже планираната от нея клиника с асоциация Futurum, "за да може да се действа единодушно". Всички антропософски начинания на територията на Швейцария трябвало да се свържат с Futurum. "Разбира се, че го правя с удоволствие", пише тя на един приятел, понеже все още се е нуждаела от финансова помощ за ремонта и началото на Клиниката.
Оттам нататък желаещите да подкрепят финансово Клиниката получават записи на заповед на името на "Futurum, Inc. Отдел за клиничен терапевтичен институт, Арлесхайм" в замяна на своите заеми. По този начин предприятието на Вегман било "деприватизирано" още преди да е започнало. То става част от верига от предприятия, които е трябвало да работят заедно. През юни 1921 г. д-р Роман Боос се разболява тежко и се оттегля от управлението на Futurum.
Сътрудничеството се оказва проблематично и за двете страни. Ита Вегман е решителна личност. Тя действа в съответствие със собствените си стандарти. Имала е естествен организационен и финансов талант и нямала намерение да позволява на други да влияят на нейната клиника; на тези, които я познавали, дори не би им хрумнало да опитат.
Още от самото начало тя започва все по-интензивно практическо сътрудничество с Оскар Шмидел, директор на химическата лаборатория в Гьотеанума. В допълнение към работата си в Гьотеанума той започва да произвежда лекарства, първоначално главно за клиниката. Тази лаборатория се присъединява към Futurum в началото на февруари 1921 г. по настояване на Рудолф Щайнер и против волята на директорите на Futurum, които са нямали нищо излишно, което да отделят за това предприятие. Години наред лабораторията се помещава в Дорнах в дървена барака, много примитивна и доста малка. В края на юни 1921 г. Шмидел получава предложение за подходяща за нуждите му къща в Арлесхайм, но ръководството на Futurum не му симпатизира - то не е готово да му купи къщата. Тогава той се обръща към Ита Вегман, която вижда добрата възможност и веднага купува къщата. Къщата се намирала на идеално място, точно до клиниката; днес там се помещава Веледа, в нова сграда. Тя дава под наем на Шмидел стаите, от които се нуждаел, а останалите използва за своята клиника. След три и половина години продава къщата на лабораторията, която през това време е станала независима.
Сътрудничеството с Шмидел било много ценно за Вегман. Тя се нуждаела от неговата изследователска лаборатория за постоянното производството на все нови препарати, които Рудолф Щайнер посочвал по време на участието си в лечението на нейните пациенти. Също така, още от самото начало тя предвижда необходимостта някои от препаратите да бъдат продавани. Веднъж вече се опитва, по време на разработката на лекарството против рак “Искар”, когато обсъжда това с Хаузер, фармацевта от Цюрих. Директорите на Futurum, обаче, не са заинтересовани, така че известно време тя и Оскар Шмидел обсъждат дали сами да не се заемат с това.
Не след дълго става ясно, че Futurum не е роден под съвсем щастлива звезда. Той бил съставен от странен конгломерат от предприятия: добре снабдена фабрика за трикотажни изделия; литографска работилница; фабрика за лепила, сред чиито клиенти бил и Гьотеанумът; малка фабрика за производство на пръчки, дръжки за чадъри и тръби; предприятие, занимаващо се с търговия на едро с тропически продукти и плодове (стоките им често били в опасност от изгниване); торфено блато в района на Бернските езера; склад за търговия на едро с тютюневи изделия. Малко по-късно се присъединява още едно предприятие, занимаващо се с офис оборудване, но както после се оказва, то е придобито твърде скъпо. Малко от тези фирми са били ръководени професионално. Те претърпявали загуби, имали непродаваеми доставки и непрекъснато представяли пред директорите си нови и нерешими проблеми. Антропософските предприятия, които също се присъединили, били: Клиниката, изследователската лаборатория на Шмидел, "Училището за продължаване на образованието в Гьотеанума" (Friedwartschule) и седмичният бюлетин Das Goetheanum. През лятото на 1921 г. е създадена "Лаборатория за химико-фармацевтично производство", която също се присъединява към Futurum.
През зимата на 1921/22 г. лека-полека става ясно, че в условия на непрекъснато влошаващото се икономическо положение, което преобладава тогава, сдружението ще се разпадне.
През следващите месеци швейцарската корпорация Futurum изпада в затруднение. Основана през 1920 г. с недостатъчо средства, по-късно е ръководена с недостатъчни индивидуални ресурси. Тъй като Емил Молт е участвал като водеща сила в основаването на това икономическо начинание, сега му се налага да се опита да поеме лично, макар и не формално, управлението на предприятието, да подкрепя и подпомага директорите. Ето защо той често бил в Дорнах и Базел, седалището на корпорацията. Задачата, с която се заема, със сигурност не била лесна, но и Молт също не постига особен успех. Положението на корпорацията се влошава още повече след поглъщането на фабриката Waldorf Astoria в Цюрих - предприятие, което от самото начало било неизгодно. Молт все още не бил наясно със ситуацията, очевидно поради благоприятния, но стар, обменен курс, който швейцарското дружество е водело в отчетите, в германски марки, за неговата германска корпорация. Ситуацията във "Futurum" постепенно става катастрофална. (EMIL LEINHAUS, Aus der Arbeit mit Rudolf Steiner {Работа с Рудолф Щайнер}, Basel, 1950, p. 141 f.)
Единствените незасегнати участници - лабораторията на Шмидел и Клиниката - са все още в началния етап на своето развитие. Между сътрудниците и директора възникват конфликти, така че през март 1922 г. директорът подава оставка. Алберт Щефен си спомня, че е разговарял с Рудолф Щайнер за това:
28 март 1922 г. [...] "Основаването на подобни икономически начинания не е моя работа. Нито пък подкрепях начина, по който това бе ръководено". Той [Щайнер] изглеждаше недоволен, че грешките, допуснати от някои хора, които го бяха пренебрегнали, сега се стоварват върху него. Той дори заяви, че иска да се оттегли от асоциацията [имайки предвид Futurum, Inc.] в някакъв бъдещ момент. "Не искам повече да поемам отговорност за когото и да било", обяви той. (АЛБЕРТ ЩЕФЕН в Das Goetheanum, Дорнах, 1 февруари 1932 г., стр. 36.)
Административните срещи са били колосално бреме за Рудолф Щайнер. Когато през март 1922 г. стават известни събитията от 1921 г. и възниква опасност от фалит, става ясно, че според швейцарското законодателство, Рудолф Щайнер, като президент, е лично отговорен за двата милиона франка капитал на корпорацията.
През април 1922 г. стана ясно, че едно определено бизнес начинание вече не е жизнеспособно. Някои хора са се надявали, че Futurum ще постигне нещо подобно на "троичния организъм". По някакво нещастно стечение на обстоятелствата, пресата изтласка предстоящия разпад на фирмата пред погледа на обществеността. Рудолф Щайнер не искаше повече да има нищо общо с отговорните лица. Той не приемаше никакви извинения и откри, че е имало дори неприятни нападки лично срещу него. Чул, че един от некадърните хора в администрацията си бил позволил високопарна забележка: "Сега, след като се отървахме от д-р Щайнер, който просто се оттегли от всичко, Futurum отново ще може да сключва успешни сделки!" Считаше направо за нагло, че са се осмелили да го канят в "оранжерията" за още едно общо събрание на Асоциацията. "На тези хора вече не им е мястото в нашите стаи..." (NORBERT GLAS, Persönliche Erinnerungen an Rudolf Steiner {Лични спомени за Рудолф Щайнер), Ар-лесхайм, 1987 г., стр. 29 и сл.)
Управителният съвет се оттегля и е заменен на 23 март 1922 г. Сътрудниците се реорганизират и възниква нов план: отделянето на Клиниката на Вегман и Лабораторията на Шмидел от Futurum и обединяването им в ново тяло - "Международен лабораторен и клиничен терапевтичен институт в Арлесхайм, Инк.", известен за кратко като ILAG [акроним, базиран на немското име]. Изглежда, че това е била инициатива на Ита Вегман. Разказва се, че по време на заседание на управителния съвет Алберт Щефен ѝ подал бележка, в която пишело: "Спасете Доктора". Алберт Щефен е бил член на корпорацията Futurum заради седмичния си бюлетин "Das Goetheanum". Изглежда, че чак на това заседание той е осъзнал опасността, пред която е бил изправен Рудолф Щайнер като председател на управителния съвет. Предложението на Вегман е лабораторията и клиниката да се обединят в една корпорация, която да издаде нови акции, а Futurum да продължи да съществува, но в рамките на тази нова Корпорация, и ако е необходимо – да бъде ликвидиран. Ако всички тези разкази са верни - протоколите от тези срещи все още не са достъпни - тогава можем да разберем смисъла на забележките на Щайнер, направени през юни 1924 г., че намесата на Клиничния терапевтичен институт в помощ на други инициативи е била значителна и то в решаващ момент.*2 Това би съответствало и на писмените коментари на Ита Вегман, в които тя посочва, че е трябвало да посещава различни членове на Futurum, във връзка с предстоящото намаляване на финансовите средства.
След като решението е взето и Рудолф Щайнер заминава за Холандия през април 1922 г. за Академична конференция, се появява проспект за новопланираната ИЛАГ. Той е подписан от основателите Рудолф Щайнер, Ита Вегман и Алберт Щефен, призовавайки за средства за новосъздаденото предприятие, като описва успешната история на институциите членки (вж. приложението).
По този начин Клиничният терапевтичен институт е организационно възстановен. На 21 ноември 1922 г. Ита Вегман прехвърля икономическите страни на своята клиника, т.е. недвижимите имоти и инвентара, включително клиничната лаборатория, на ILAG. В замяна на това получава 400 акции в ILAG на стойност 200 000 франка. Самата тя, към която се присъединяват още двама души, поема управлението на ILAG. Сливането на Futurum, Inc. и ILAG става на 4 април 1923 г., след успешното набиране на 500 000 франка капитал за ILAG.
През 1923 г. се полагат големи усилия за популяризиране на производството на лекарствени препарати в рамките на ILAG. Напредъкът обаче е бавен. Когато по Коледа същата година Рудолф Щайнер поема ръководството на новооснованото Антропософско общество, като по този начин възнамерява да внесе нови импулси във финансовата структура на Обществото и на Асоциацията "Гьотеанум", се установява, че след ликвидацията на Futurum, Inc. не е останал почти никакъв капитал. По думите му ILAG е наследила в лицето на Futurum едно проблемно дете. Клиниката на Ита Вегман е единствената част от ILAG, която по това време е на здрава основа. Тъй като Рудолф Щайнер иска да свърже Клиниката с Антропософското общество, бившите акционери на Futurum са помолени да дарят поне част от акциите си на Асоциацията Гьотеанум.
За тази цел Рудолф Щайнер пише следното писмо от 25 февруари 1924 г. до акционерите на Futurum, Inc:
Позволете ми да се обърна към вас по въпроса за Futurum. Чрез сливането на това предприятие с Международната лабораторна корпорация в Арлесхайм, последната пое голяма тежест. Това бреме е още по-тежко, тъй като Клиничният терапевтичен институт в Арлесхайм е все още свързан с Лабораторията. Институтът - под ръководството на д-р Вегман – е, по мое мнение, едно наистина образцово учреждение, за каквото Антропософското общество може само да мечтае. От кармата на Обществото сега зависи Институтът да бъде включен в Гьотеанума възможно най-скоро. И аз изявих решаващата воля, по време на Коледната конференция, да се обсъди подобно свързване. За тази цел е необходимо да се поиска жертва от страна на отделни членове. За мен е невъзможно да включа Клинично-терапевтичния институт в Гьотеанума по подходящ начин, ако свързаното с него Лабораторно сдружение [ILAG] ще трябва да поеме цялото бреме от запасите на Futurum, които сега биват ликвидирани. Помощ ще дойде само ако онези членове, които са били акционери на Futurum и които са в състояние да направят тази жертва, са готови да дарят акциите си изцяло или частично на Гьотеанума. По този начин дялът от акции, които Лабораторното дружество ще поеме, ще бъде здрав и благоприятен, а Клиниката, чието стабилно развитие трябва да бъде най-близко до сърцето ми, ще бъде освободена от тревогите, които я потискат. Защото Клиниката ще допринесе дори повече от стойността на капиталовите дялове, предадени по този начин на Гьотеанума чрез предложените дарения; и по този начин тежестта, която лежи върху Лабораторната корпорация, може да бъде облекчена. Тогава ще можем да обърнем внимание на растежа на Лабораторната корпорация, така че акциите, които са дарени на Гьотеанума, по-нататък да носят дивиденти на дарителите.
Естествено, Гьотеанумът няма да печели от придобитите акции във Futurum при ликвидацията. Независимо от това, духовната печалба, постигната чрез присъединяването на клиниката към Гьотеанума, е толкова значителна, че се надявам да намеря разбиране за това сред нашите членове, които са акционери.
Освен това, в резултат от това, онези членове, които са акционери и зависят от дивидентите си, няма да страдат от по-нататъшни загуби чрез повтарящи се обезценявания.
Трябва да призная, че писах тези редове с натежало сърце. Всъщност трябва да кажа: именно защото се чувствах толкова разочарован от онези личности, които винаги идваха при мен, когато се основаваха различни инициативи и по времето, когато все още не бях заел никаква позиция в Антропософското общество, и които след това се отдръпнаха в по-голяма или по-малка степен – именно затова реших да поема ръководството на Антропософското общество по време на Коледната конференция. Сега трябва да направя всичко, което е по силите ми, за да насърча ефективността на тези институции, които, подобно на клиниката на д-р Вегман, се ръководят изцяло по начин, който смятам за антропософски обоснован. Едва след като преодолях огромното си нежелание, можах да взема решението да поема ръководството на Futurum , който беше основан без никаква инициатива от моя страна. Лицата, които бяха поели тези инициативи, изобщо не ме подкрепяха. Предупрежденията ми не бяха взети под внимание. Сега, когато аз самият заемам поста на председател на Антропософското общество, повече няма да одобрявам никакви дейности, които не се вписват в чисто антропософските рамки. Ще бъде зададен въпросът: защо в миналото съм казвал "да" на тези неща? Ами ако бях сторил каквото и да било друго, освен просто да ги предупреждавам, инициаторите на тези неща щяха днес да кажат: ако бяхме оставени на мира, сега Гьотеанумът щеше да се радва на успешни печалби от Futurum. На хората трябваше да им се даде възможност да покажат колко могат. Достатъчна е едната ситуация; ефектите от Коледната конференция ще бъдат гаранция това повече да не се повтаря.
С приятелски поздрави, Рудолф Щайнер (HELLA WIESBERGER [publ.]: Рудолф Щайнер. Конституцията..., GA 37/260a, Dornach, 1987 г., стр. 441 f.)
И наистина даренията са били направени: акции на стойност 550 000 франка са попаднали в ръцете на Асоциацията "Гьотеанум", която се е въздържала от получаването на дивиденти през 1923 г. и по този начин е могла да предостави тази сума на разположение на ILAG. Така те отново успяват да се справят с намаляването на капитала на Futurum, а останалите акционери, които не са можели да понесат загубата от средства, запазват поне двадесет и два процента от първоначалния си капитал. Акционерите, които не са могли или не са искали да дарят акциите си на сдружението "Гьотеанум", получават акции в новата ILAG в замяна на предишните си акции във Futurum.
Клиниката се оттегля от ILAG. Т.е. Ита Вегман получава обратно своето предприятие, след което е предала акциите си на ILAG. На 5 септември 1924 г. тя прехвърля клиниката си (включително Sonnenhof, която е придобила на 5 април 1922 г. и продала на Гьотеанума за 160 000 франка на 19 май 1925 г.) на Асоциацията Гьотеанум срещу 430 000 франка. Половината от тази сума се състои от ипотеки, а другата половина е трябвало да бъде изплатена чрез десет годишни вноски.
Така приключва бурният икономически епизод, който продължава около три години. ILAG, бъдещата Weleda, обаче ще се нуждае от повече време, за да преодолее трудностите, които е наследила от Futurum.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева