Д-р Инго Юнге: ЖИВОТ, СТРАДАНИЕ И КРЪВ

Submitted by admin 2 on Съб., 12/11/2022 - 17:00
Юнге

ЖИВОТ, СТРАДАНИЕ И КРЪВ

Лекция от д-р Инго Юнге,

22.05.2022 год., гр.Олденбург, Германия

 

Здравейте, скъпи приятели,

Каква е характерната черта на аналитическото мислене? Тя е очевидна в религията и се явява в Троицата. Такова мислене е имало още в Древна Индия, където е имало също Троица: Рама, Вишну и Шива. В християнството имаме Отец, Син и Светия Дух. Между другото и при древните германци е имало подобна Троица. Троицата е свързана с Йерархиите. Когато говорим за Йерархиите, започваме с Човека, над него са Ангелите, а след тях Архангелите. Следват Духовете на Личността, а след тях Духовете на Формите и Духовете на Движението, после Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята, Духовете на Хармонията и Духовете на Любовта. Имаме 9 нива.

Какво отношение има човека към това? Йерархиите намират израз в човека. Човек има три тела, три душевни нива и три духовни нива. Имаме физическо тяло, след това имаме жизнено-светлинно-етерно тяло. Това тяло ни изпълва. То дава на детето неговото развитие. И третото тяло е астралното тяло. Също имаме и три душевни състояния. Това е сетивно-възприемаща душа. В продължение на хиляди години тя се грижи за човека. Благодарение на нея човек може да почувства и възприеме света около себе си и успява да се развие творчески.

По-нататък имаме разсъдъчна душа. Тя се ражда в епохата на древните гърци. По какво се различават едно от друго разсъдъкът и възприятието? Попитайте едно четиригодишно дете как е минал денят му в детската градина. То ще отговори – чудесно! Тогава пак ще го попитаме: „А какво правихте?“ А детето ще отговори: „Не зная“. И детето ще отговори така, защото силата на разсъдъчната душа още не действа. Тя ще се появи със смяната на зъбите на седемгодишна възраст. Но понякога детето започва просто да разпитва. При него се включва фантазията и то започва нещо да си измисля. На другия ден майката пита отново и проверя всичко това, което детето е разказало. Започва да пита възпитателката, а тя говори нещо друго. В крайна сметка майката влачи детето на психолог. Защо детето започва да фантазира? То все още няма силите за осъзнато спомняне. Разсъдъкът се ражда на седемгодишна възраст. А в самото човечество разсъдъкът се ражда в епохата на древно-римската култура. Т.е. достатъчно късно. До този момент са изминали цели хилядолетия от човешкия живот, през които го е нямало. Имало е цели епохи и държавни устройства, в чиято основа е действала сетивната душа.

Какво се случва след разсъдъчната душа? Римският съдия не е можел да бъде измамен. Той всичко е прозирал. А днес съдията не вижда нищо ясно. Римляните са имали способността да виждат лъжата. Действала е разсъдъчната душа. Ние я нямаме. По принцип самата дума „разсъдък“ за нас е вече празна.

Какво имаме сега? Имаме съзнание в душата. С него ние навлизаме във външния свят, в материалния свят. Как се проявява това в живота ни? Ние постоянно теглим, мерим и изучаваме.

В самото начало говорихме за двата различни вида мислене. Другият вид мислене е свързано със събитието на грехопадението, когато Духът на Формата – Йехова сътворява за себе си свой собствен народ. Този народ не признава Йерархиите. Той не признава Троицата и има само един цялостен Бог. Това явление се нарича монотеизъм, а свързаното с него мислене – монизъм.

В съвременната църква има също един-единствен Бог, защото това мислене получава своето разпространение. Представете си как на този самотен Бог му се налага да се труди. Играят, например, два футболни отбора, и двата искат да победят.

Какво казва по този повод Рудолф Щайнер? Той казва, че с подобно мислене, може само да се издигнеш до нивото на Ангелите. Всеки човек има свой личен Ангел и според това свое вярване, го приема за Бог, моли му се. В кое е главната разлика между синтетично-моничното мислене и аналитичното? Моничното мислене не приема Троицата, а тя се явява основа за приемането на другия човек. С тези понятия започва любовта. Когато сме способни да съединим в себе си трите душевни качества – мислене, чувстване, воля – възниква любовта.

А какво се съдържа в синтетичното мислене? Тя е устремена към решаването на един-единствен въпрос, който може да се формулира по различен начин. Как да стана богат? Как да получа повече от другите? Как да управлявам другите? Как да властвам над тях? Тук няма и не може да има никаква любов. Но какво означава фактът, че двата вида мислене съществуват едновременно? Те се срещат и се намират в противоречие. Те разделят хората и човечеството. И ние като съвременници се явяваме свидетели на този сблъсък. Как се проявява синтетичното явление в човешкия живот? Тук има особеност. Има един народ, той още се нарича „богоизбран“, в който се получава развитието на това мислене. При този народ се появяват свои собствени сили, свързани с кръвта. Дълго време връзката между хората в този народ, между мъжете и жените, преминава чрез кръвното родство. Цялото развитие на този народ, цялото негово мислене, преминава през кръвта. Може да се каже, че в историята на човешкото развитие, кръвта играе особена роля. Напомняне за тази особена роля на кръвта имаме в нашата литература. Да си спомним баладата на Гьоте „Търсач на съкровища“:

И чантата, и тежестта на мъката

Влачих се с години.

Бедността не е по-лоша от бедствието,

Златото е само най-скъпото ми!

И той реши, спорейки със съдбата:

Ще отворя съкровището.

"Плача за него с душата си!" -

Вписан със собствената си кръв.

(Преводът е от интернет)

Във „Фауст“ също се споменава за това. Героят подписва договор с дявола със собствената си кръв. При това неговата кръв е светлочервена. По-късно ще поговорим още за това. При Рудолф Щайнер често може да се прочете фразата: кръвта е особен сок. И това е именно така.

Но за да разберем адекватно тази тема, е нужно да започнем с Атлантида. Тогава съществата, живеещи на Земята, са били студенокръвни. Само след появата на огъня на Земята кръвта става топла. Топлата кръв става основа за развитието на сърцето на Земята. В мита за Прометей се говори за този подарен на хората огън. Какъв е главният смисъл, заложен в този мит? При прикования до скалата Прометей долита орел и започва да кълве неговия черен дроб, който за една нощ отново се възстановява. Скалата – това е образът на физическото тяло. Човешката душа е свързана с физическото тяло, тя е прикована към скалата. Заради грехопадението ние сме победени от страсти – това е орелът, поглъщащ нашия черен дроб. При Прометей на Гьоте, героят пита: „Кой ще ме спаси?“ И отговорът – Времето и Съдбата. Тук е нужно да знаем кой е господарят на Времето и Съдбата. Това е Христос. Той ги създава.

Казахме, че благодарение на огъня сме станали топлокръвни същества и в крайна сметка на Земята се появява желязото. Поглеждайки към космическия часовник, ще видим Лъва. Тук завършва Атлантската епоха. След нея започват следатлантските култури. Преди Лъв имаме Дева и Везни, с тяхната Пета атлантска култура. Скорпион е средата на Атлантида, времето, когато човека получава своя Аз. До тогава е била заложена сетивната душа.

Какво се случва през Петата атлантска култура? В нея Земята и Марс се съединяват. Силовото поле на Марс преминава през Земята и на Земята се появява желязото. Подобно нещо се случва и с Меркурий, който дава на Земята живака. Има ли при тези планети органическо съответствие? Да. Вижте един дъб. Ако си го представим в преобърнат вид, то имаме подобие на бронхиалното дърво. Марс – това е дъбът. Стволът – това е трахеята, а клоните са бронхиалните разклонения. А ситните капчици са подобни на живачните капки. Това е Меркурий. Т.е. Марс и Меркурий дават на Земята силите, за да възникнат в човека белите дробове. А какво е имал човек преди белите дробове? Преди това той е дишал чрез хриле, подобно на рибите. С началото на Петата атлантска култура, човекът е можел да излезе на сушата и да започне да диша чрез белите дробове. Когато кръвта получава желязото, тя става червена. И заедно с това желязо в кръвта при хората се образува съзнание. Можем ли да наблюдаваме някак този процес? Да, разбира се. Вижте развитието на ембриона в майчината утроба. Създаването на кръв започва доста късно. Почти всеки орган, освен сърцето, е готов. Сърцето се образува после. По принцип това трябва да го знае всеки кардиолог. Кръвта започва да циркулира преди да се появи сърцето. Движението на кръвта формира сърцето. Ритмичното кръвообращение образува сърцето. И в кръвообращението се обновява човешкият живот.

Също така имаме два вида кръв. Когато кръвта тече от рани, виждаме светлочервена кръв. А освен това у нас има и тъмночервена кръв. В кръвта постоянно възниква отрова. Може да се каже по друг начин – смърт. Отдавайки своите жизнени сили на органите, светлочервената кръв потъмнява. Тя вкарва в себе си унищожителни сили и ги води към сърцето и белите дробове.

Може ли да се каже, че в белите дробове навлиза отрова? Така е. То е това, което умъртвява. Имайки толкова тъмночервена кръв, ние не бихме продължили по-нататък. Тук е важно да отбележим онова, което се случва с човешката кръв в наше време. С анализа на кръвта се прави огромен бизнес. Кръвта се взема от вените, а никога не се взема артериална кръв. Може да се каже, че анализирайки отровната кръв, и като се тръгва от това, ние получаваме нашето лечение и нашите лекарства. Има само едно изключение, когато се взема артериална кръв, за да се направи газов анализ на кръвта за определено съдържание на кислород.

С какво е свързано това отравящо качество на кръвта? Като се движи по пътя на разрушението, отравящото същество – какво може да се каже за него? Може да се каже, че то е живо. Мъртвото не може да отрови, отравя само живото. Може да се каже, че тук е налице процес на преодоляване на смъртта. Смъртта не само се ражда в човека, но тя се и преодолява. По този начин човекът се оживява и възстановява. Превръщането на тъмночервената кръв в светлочервена – това е моментът на раждане на съзнанието. Това е основен процес на нашето съзнание. Съзнанието се явява основата на една от най-мощните сили в човека.

Може ли да се каже, че съзнанието е резултат от тази сила, която се ражда в момента на преодоляването на смъртта? Да, достатъчно сложен процес са измислили Боговете. Съзнанието е процес, който действа вътре в човека. По този начин ние имаме три явления: живот – смърт – съзнание. Те са свързани едно с друго. Едното не може да съществува без другото. Това има огромно значение за разбиране принципа на нашия живот. Съзнанието е резултат от умъртвяващите процеси и то е свързано с болката. Болката предшества разрушението и смъртта.

Не, преди самата смърт нищо не минава, защото се пробуждат преодоляващите смъртта сили. Знаем, че когато нещо боли, осъзнаваме, че нещо не е както трябва. Болката пробужда чувството, а то включва съзнанието. Болката се осъзнава. От болката се ражда нещо по-висше. А раждането на съзнанието поражда съмосъзнание, оттук възниква разбирането на прекрасното. В основата на желанието ние също имаме болка. Ще ви дам прост пример. Разхождате се в гората и чувствате болка, защото камъче е попаднало в обувката ви. Изтласквате камъчето от обувката и по-нататък всичко е както трябва. Това е достатъчно банален пример. При това от болката се включва съзнанието, то ни тласка към действие. Правим нещо съзнателно. Появява се воля. Волята също е свързана с удоволствието. Може да се каже, че бихме бездействали, ако не се беше появило желанието. Мога да дам друг пример. Гладът води към смърт, към разрушаване на човешкото тяло. Но приемайки храна, ние възобновяваме жизнените процеси. Гладът предизвиква болка, а храната ни удовлетворява и тогава можем отново да правим нещо. Има своеобразна радост, когато се храним.

Болката и радостта също имат своите кармични значения. Кармата играе тук своята важна роля. Имаме повторение на нашия живот на Земята. В живота преди раждането ние преглеждаме преживения живот и решаваме да поправим собствените си грешки в името на нашето развитие. И кармата затова може да означава, че ни очакват определени неудобства в живота ни. Болката и страданията могат да бъдат това, което удовлетворява потребностите на нашата карма.

Но ние говорихме сега, че чрез болката се ражда съзнание. В Библията има Книга на Йов. Когато бях ученик често я споменаваха, но днес тя е позабравена. Йов търпял мъчения, защото са го изпитвали за предаността му към Бога. Той нищо лошо не е правил и душата му била чиста. Страданията водят към възвишеност. Още се казва – моята мъдрост аз превърнах в страдания. Мъдростта е преодоляна болка. Кристализираната болка се превръща в противоположното. В една от лекциите си Рудолф Щайнер казва: Истинското познание се ражда в страданията. А този, който не желае това, не може да опознае света.

По какъв начин тези явления намират отражение в организма на човека?

В нашия организъм има симпатикова нервна система. Тя играе специална роля, когато става дума за кръвното налягане. Това е, което касае външното за нас. Веднъж говорихме за съдбата на народите, за това, че анормалните духове на движението влияят върху човека чрез неговото дишане, на слънчевия сплит и на симпатиковата нервна система. Когато нещо плаши човека отвън, той реагира физиолгично. По-нататък имаме астрално тяло, свързано с гръбначния мозък и главния мозък. То предава нашето вътрешно състояние на нашите висши чувства. Съобщава за това, че сме гладни или сити, или сме болни. След това имаме нашето етерно тяло. То действа чрез кръвта и е израз на индивидуалното етерно тяло. В него живее нашият Аз. Вече говорихме за кръвта. За специалното в кръвта. Това е своего рода някаква двойственост. От една страна идва потокът на наследствеността. Това, което в древността е играло огромна роля. В кръвта са живеели всички роднини. Но освен това в кръвта има и онова, което сами сме изпитали и преживели в собствения живот. Ще го повторя още веднъж.

Какво имаме в нашите външни преживявания? Какво се случва с ушите ни, очите ни, пръстите? Ние възприемаме нещо. Този процес на осезание отива по-нататък и навлиза в нервната система. Всичко навлиза в кръвта. А чрез кръвта преживяното от нас се разпределя в тялото и така се създава материята, нашите органи. Това е, което ние имаме като живот. Т.е. всичко преживяно от нас влияе върху органите ни. Естествено е. Ако детето види в детството си плашещи или тъжни неща, то ще има проблеми с бъбреците. Всичко, което виждаме и преживяваме, създава и поддържа нашите органи.

Сърцето и системата на кръвообращение е това, което ни прави живи. Етерното тяло действа чрез кръвната циркулация в организма. А главният мозък и гръбначният мозък са свързани с астралното тяло и възприятието на човека. И противопоставяйки нервната система на кръвоносната, може да се каже, че кръвта е вещество, което дава живот на човешкото тяло. Тя го кърми и храни. Кръвта носи в себе си най-великото, което имаме на Земята – кислородът. Той подмладява кръвта и внася в нея живот.

Човекът, можем да кажем, се изгражда по този начин и става самостоятелно същество, способно да навлезе в света. В този момент, когато човек загубва водната област и започва да диша не чрез хриле, а чрез бели дробове, възниква принципът на раждането на Аза. Ако човекът имаше само нерви, то той би могъл само да отразява случващото се в света. Благодарение на кръвта сме способни да преживяваме онова, което става около нас и да го преработваме. Това се случва вътре в нас. И от вътрешното като проява на Аза, човекът действа с волята си.

 

Капка кръв

 

Благодарение на кръвта сме способни да преработим, усвоим и оформим всичко, с което се срещаме и преживяваме в нашия външен живот. Това е наш вътрешен процес. Може да се каже, че Азът наднича в нашето вътрешно състояние, но чрез волята действа във външното. Човекът в древността е живял под въздействието на кръвния поток на предишните поколения. В 40 поредни поколения не се случва нищо ново. Избраният народ е бил покорен на закона. В своето поведение хората се подчиняват на това, което им повелява тяхната кръв.

Сватбата в Кана. Тук се пристъпва от близките връзки към далечните връзки. Сега бракът се сключва не по кръвно родство. И благодарение на това става възможно да се придобие собствен опит, освен този, който се предава наследствено на човека. По този начин отчасти се прекратява въздействието на традицията и свързаната с нея власт.

Но властта на синтетичното мислене все пак остава. Тя даже се стреми към световно господство, без да има предвид това, че срокът й е изтекъл преди 2 хил. години. Нужно е да се разбере този важен и главен момент. Властта над човека отива в кръвта, за да бъде действителна власт.

Значи ли това, че управление и контрол над човека има само тогава, когато се контролира неговата кръв? Може да се посочи конкретен пример. Под въздействието на ваксините се променя човешката кръв. Отравя се човешката кръв. Това е изключително дяволски метод. В някои случаи дори е невъзможно да се определи кръвната група на хора, сложили си сега ваксини срещу Ковид.

Може да се посочи пример от епохата на колонизация, когато колонизаторите налагат своите порядки на покорените народи. Така са унищожени цели народи, защото тези порядки не са преживени в кръвта на тези народи. Кръвта се явява израз на Аза и когато чужд Аз му налага свой порядък, той загива.

До момента говорихме за гръцката култура и развитието на разсъдъка. Гърците казват, същото го казва и Буда – животът е страдание. Животът е болка и да се живее с човек, който не можеш да търпиш, е истински ужас. И също мисълта, че най-доброто, което може да се случи с човека е смъртта му веднага след раждането. Дори изобщо е по-добре да не се раждаш. Немският философ Ницше също се вкопчва в тази мисъл в своите работи. А при гърците, по-късно Есхил, продължавайки посоката на тези мисли, дава своя формулировка: В страданието се ражда познанието. В Гърция тази мисъл намира своето практическо място в медицината. Клиниката на Асклепий имала 4 отделения. Входът на клиниката бил в края на алеята и идващият е можел, докато ходи по тази алея, добре да си помисли и да вземе окончателно решение. В първото отделение имало горещи извори. Тук се прочиствало физическото тяло. Във втората зала било възможно да си поговориш с лекаря и да му разкажеш за своите беди. Днес, използвайки съвременния език, наричаме това анамнеза. В третата зала се намирал театърът. Изборът на жанр – комедия или трагедия – зависел от вътрешното състояние на болния. В тези времена на разсъдъчната душа човекът непосредствено преживявал случващото се на сцената. И чрез съчувствието към страдащите образи или чрез радостта и веселието човешката душа оздравявала. А в четвъртата зала човекът се представял пред Божеството. Изобщо, страданието на чуждата душа по най-силен начин влияело върху душевното състояние на гърка чрез съчувствието.

Днес душевното съчувствие е загубено и само някои са способни на това. Това е такова съчувствие, в което съчувстващият не губи себе си. А висшата форма на съчувствие може да се нарече съ-радост. Да, тази дума звучи странно. Не трябва да се завижда на някого, че при него нещо се е получило, а да се радваме с него. Не само състраданието, но и съ-радостта играе много важна роля. Какво се случва, когато нямаме желание да съчувстваме? Когато се радваме, астралното ни тяло се разширява, а в тъгата то се свива, като изстискан лимон, с течащи сълзи. Но преодоляването на болката и страданието издига човека. В това е великата тайна на живота и смъртта, и повторението на земните животи.

Защо хората умират? Защо Боговете са подредили всичко именно така? Защо не сме безсмъртни? Смъртта може да се счита за странично явление. Заедно със забранения плод човекът получава мисленето. Отплатата за придобиването на мисленето е смъртта. Нервните процеси са процеси на смъртта, и кръвта през цялото време трябва да ги преодолява. Само чрез процеса на умиране възниква съзнанието. Докато мислим, ние произвеждаме сол. Мисленето също и ни уморява. И затова ни е нужен сън, за да управляваме процесите на смъртта. Рудолф Щайнер има една забавна мисъл за смъртта. Локомотив влачи зад себе си вагони с хора. При това релсите бавно „умират“. Но износването на релсите не е цел на локомотива. Целта е превозването на хората.

За да го има съзнанието, е необходимо мисленето. Смъртта в този процес се явява странично явление (резултат). Може да се каже, че Боговете не са могли да измислят нищо по-добро. Ще кажа няколко думи за кармата. Кармата се появява в този момент, когато хората са започнали да мислят. И това се случва в Петата атлантска епоха. Тук започва кармата. Благодарение на кармата можем да изгладим всички наши грешни действия. Сега ние сме навлезли в нова епоха. Да кажем по-точно – това „сега“ е започнало през 1879 год. Това е началото на Михаиловата епоха. От този момент при хората се явява възможността да обменят карма. Появява се възможността да поемат кармата на друг човек. Подобно на това как човек разглежда своя преживян живот след смъртта, той разглежда своя предстоящ живот преди раждането. Може да се случи след видяното човек да изпита дълбок шок и да загуби желанието да се инкарнира. Синият цвят на детето след раждането ни говори за това. Известен случай е раждането на Гьоте. Той се ражда много тъмносин и в първите си четири години не говори и не ходи. Това говори за твърде силен шок, изпитан от него при разглеждането на бъдещия му живот. Така че днек човек има възможността да обмени своята карма. Той може след видяното да реши, че животът му в кармичен план ще бъде твърде прост и лек и че няма да му даде възможност за голямо развитие. И тогава може да вземе върху себе си кармата на човек, който му е любим и близък. Това дава възможност за бърз подем в развитието му, възможност да се достигне до по-висока степен. И може би постигнатото ще се дължи на приемането на онова, което не е направено от нас.

Загубата на ясновидството започва при египтяните, но се проявява като особеност при гърците. С тази загуба идва и страхът от смъртта. Но с възвръщането на знанията за повторението на земните животи, страхът пред смъртта започва да отстъпва. Рудолф Щайнер говори, че са нужни още 500 год., за да може човечеството да възприеме това знание изцяло. Всички живеещи на Земята да могат да разберат и осъзнаят неговия смисъл. В днешно време хората на Земята мислят по следния начин: „след мен и потоп“.

Но как се случва така, че хората изведнъж започват да говорят за повтарящите се животи? За това говорят хора, които не познават антропософията и нямат никакво отношение към духовния живот.

В историята на човечеството има три големи обрата. Първият от тях се случва 333 год. след Христа. Тогава Антихриста, Демонът на Слънцето, се явява на Земята. И древното минало започва да се отразява в развитието на хората. Древната религия на юдеите започва да се отразява и възниква Ислямът. Религията на юдеите и на мюсюлманите е аналогична. Йехова е образ, а Аллах е неговото отражение. Второто отражение започва през 1332 год. Примерно на всеки 666 год. Антихриста се връща на Земята. С това връщане е свързано унищожението на тамплиерите. В това време започва да се отразява гръцката култура. Ние разбираме за това от епохата на Ренесанса и по интереса към античния свят, по изучаването на латински и древногръцки език. Третото отражение, което сме преживели, се случва през 1998 год. Тук имаме отражението на Будизма. През 80-те год. се опитвах да чета лекция за кармата и никой нямаше желание да я слуша. На слушателите това им се струваше чуждо и странно. А след 1998 год. за кармата започнаха да говорят навсякъде. Но това е просто дърдорене за кармата. Тя не е резултат на осъзнато познание. Всъщност е преди всичко отражение. Виждаме действителната логика на историята. Тя е свързана с духовното развитие, а не с това, което ни учат в училище.

Човекът, който знае, че има повторение на живота на Земята, и има живот след смъртта, не се страхува от смъртта. Знанието за това ще се приеме навсякъде след 500 год. Но сега за осъзнаването на душата това е още нещо ново.

В нас самите ние вече притежаваме нещо, което можем да принесем със себе си в бъдещия живот, в новата култура. Това нещо е Злото. Ще ви прочета малък откъс от една от мистерийните драми на Рудолф Щайнер: „Някога живял човек, който мислел много за съдбата на човечеството. Преди всички го тормозел въпросът за причината за възникване на Злото. Не можел да намери отговор на този въпрос. Светът е Божествен, а всичко Божествено трябва да бъде добро. Но как се получава така, че Доброто поражда Зло. През цялото време той мислел за това. Но не намирал отговор на този въпрос. Веднъж този твърде много мислещ човек видял на своя път дърво. Направил от това дърво брадва. Брадвата казала на дървото: „Аз мога да направя онова, което ти не можеш да направиш. Мога да те отсека. Ти не можеш да го направиш.“ Дървото отговорило на горделивата брадва: „Преди година тук дойде един човек. Той взе част от мен и направи дръжката на брадва.“ Когато мислещият човек чул отговора, той намерил онова, което търсел. Всичко му станало ясно. Но има още една малка и забавна история как Злото и Доброто воювали едно с друго. Доброто победило Злото, а като наказание Злото трябвало да стане Добро.

В нашата Пета културна епоха сме придобили интелектуалното мислене. В началото имало Мирова буря, след която в човешката душа са заложени семената на Злото. Но това не означава, че всичките зли човешки действия са резултат от заложените в него семена на Злото. Веднъж Гьоте признава, че няма такава зла постъпка, която той да не би могъл да осъществи, ако не бъде принуден от житейските обстоятелства. Заедно със съзнанието в човешката душа се вселява и Злото. Но защо човекът твори Зло, тово е друг въпрос. Върху човешките действия влияе Космосът. Принудени сме да приемаме идващите към нас космически сили. С тях в нас навлизат семената на духовния свят. Ние съхраняваме в себе си зародиша на тези духовни сили и можем да го възприемем благодарение на душевното си съзнание. Също така имаме работа с обстоятелствата, идващи от социалния свят, в който се намираме. Оттук идва отричането на духовния свят. Но чрез това отрицание човек има възможността благодарение на душевното си съзнание да се издигне на по-високо духовно ниво. Човекът би останал скован в материалистичния свят на душевното си съзнание и откровенията на Космоса биха останали недостъпни за него. Тогава той нямаше да може да продължи развитието на културния живот на човечеството. По тази причина имаме бяла и черна магия. В своята основа те имат един духовен източник, която се използва с различни цели.

Какво ни дават тези сили за бъдещето? Какво притежаваме, когато тези сили се реализират правилно? На първо място те ни дават интереса към другия човек. Грижата на един човек към друг човек трябва да стане единно действие за цялото човечество. Развитието на връзката между хората има четири посоки. Ние забравихме за тях и изобщо не мислим.

Човекът може да се развива благодарение на изкуството. Благодарение на него придобиваме нещо ново и се учим. Благодарение на изкуството придобиваме дълбоко познание за човека. Огледайте се наоколо и вижте какво човек носи на плещите си. Вижте колко различни са една от друга човешките глави. Формата на човешката глава се явява отражение на неговия минал живот. Това е удивителна трансформация. Краката се превръщат в долна челюст. А стъпалото на краката става наша тъпанчева мембрана. Коляното става нашето чувство за осезание. Храносмилателните органи се превръщат в слухова система. Мускулите се трансформират във формата на глава. По главата може да се види какъв е бил човекът в миналия живот. Но и човешките движения ни говорят много. По походката на човека може да се разчете неговата кармическа посока. Вечността се отразява във формите и движенията.

Освен това можем да погледнем човека по специален начин, питайки се, какво той носи от миналия си живот. И можем да изпитаме страх. Или нещо в човека може да сгрее сърцето ни. Но ако човекът предизвиква в нас само леко затоплящо чувство, трябва да стоим настрана от него.

Освен това е нужно да се научим да се свързваме с третата Йерархия – това са Ангелите, Духовете на народа и Духовете на времето. Каква връзка има съвременникът ни с Ангелите? Можем да попитаме свещеника или теолога за това какво мисли за Ангелите. Отговорът често ще бъде нелеп. Дори са ми казвали, че Ангелите представляват метафора. Но Ангелите не са метафора. Ангелът е свързан с нас и прави всичко, което правим и ние. Каква връзка имаме с Духа на народа? И каква връзка имаме с епохата, в която живеем? Какво чувстваме? Разбираме ли тези задачи, които нашето време поставя пред нас? Или живеем заради самите себе си, без да виждаме нищо наоколо?

Отношението ни към Третата Йерархия се изразява в нашия език. Има хора, които говорят с простички думи – „кратко, нормално, готино“. Но е необходимо да контролираме и развиваме собствения си език. Душата на другия човек намира своя израз в неговия език. Ако сте внимателен към това, което говори другият човек, се ражда ново ниво на социално общуване. Нужно е да се вслушваме в това какво говори другият човек. Нужно е да сме готови да чуем неговите думи. И да слушаме човека без да му противоречим в ума си. Ако слушаме така, ще имаме възможност да преобразуваме за бъдещето силите на Злото в Добро. Ние създаваме за онова, което идва, нещо много важно.

Но освен непосредственото езиково възприятие, можем да почувстваме цветовете на речта. Слушащият може да види цветовете на светлинно излъчване от говорещия. Можем да видим аурата на човека. В този момент вече няма да ни е нужен преводач. Това, което човекът ще говори, ще ни стане ясно по цвета на неговата аура. Но това ще се случи с нас в бъдещето, макар че, разбира се, то има вече своето начало в нашето време. Това възприятие трансформира Злото в Добро. Ние започваме да разбираме езика на света.

Има още едно – трето нещо. То се основава на чувственото възприятие на интимното. Свързано е с приемането на човека. Свързано е с нашето дишане. Нашето дишане ще ни подскаже истината за другия човек. Често става така, че срещайки някого, можем да започнем да мръзнем или да се задъхваме. Също започва да ни боли стомахът. А когато човекът е приятен, имаме желанието да го прегърнем. Но всичко това няма да се случи скоро. Тези способности човек ще придобие в Шестата културна епоха. В Седмата епоха, когато Луната и Земята ще се съединят, мъжът и жената отново ще станат единно същество. Това ще бъде времето на чувственото пробуждане на човека. Чувството и дишането ще се съединят. Още много имаме да учим като човешки същества.

Превод: Дорина Василева