Темата за човешкото око е тема, за която търпеливо изчаквах да бъда готова. Подобно на антропософското ми изследване „Човешките ръце – нашите етерни очи”, много преди да се запозная и навляза в Духовната наука, вече имах усета, че докосването с ръка е начин за „виждане” в другия човек, така както и човешките очи „говорят” и „казват” много повече от това, което сме свикнали да виждаме в тях. И тук изобщо не става дума за общоизвестните факти на официалната наука психология за т.нар. „невербална комуникация”, свързана с жестове, пози и т.н.
Не! Тук става въпрос за нещо друго – за жизнен свят. Рудолф Щайнер го нарича – жизнен етер, който обгръща и дава живина на материята, и който ни дава много по-истинна информация за човека срещу нас и състоянието на неговото жизнено ниво, за любимия ни домашен любимец или за дърветата и цветята в двора ни, и който по-фино устроените души могат да улавят.
Много по-късно прочетох книгата на Рудолф Щайнер „Как се постигат познания за висшите светове” и особено ме впечатли там, където се разкрива картината за космическите етерните потоци, преминаващи през нас, свързвайки се с нашето етерно тяло и нашите чакри, които постепенно съзнателно можем да развием с помощта на Духовната наука до душевни органи. Те могат да се превърнат именно в наши нови сетива за Духовния свят. Ние приемаме от космическия жизнен етер, но и излъчваме жизнена сила.
И постепенно, навлизайки в Духовната наука, осъзнах, че в интелекта могат да идват „проблясъци” или „прозрения-идеи” за определени връзки и взаимозависимости, да се превръщат в мигновени картини-образи, които много бързо да изчезват и е нужно бързо да бъдат уловени, но като един мост към това развитие на нашите душевни сетива се явяват именно ръцете и очите ни. Те са тези, които са призвани еволюционно да ни развият за и в сетивния свят. Но те имат и друга роля по-нататък! Защото едно дете се развива именно благодарения на това, не само че получава даровете на ходенето, говоренето и мисленето, а и защото има очите, с които да „опипа” и опознае света, да си изгради нужните представи за него. Ръцете пък дават път на допира на нашия Аз и Света, чиято граница се явява кожата. Ръцете творят, майсторят, пишат, рисуват, трудят се, прегръщат, обичат... А както знаем развитието на детето повтаря смислите на човечеството като еволюционно развитие.
И така мина време, докато зрее идеята за ролята на човешките очи, извън всякаква официална медицина и психология. Бяха публикувани много снимки от Космоса, направени с космическия телескоп „Хъбъл”, които направо спряха дъха ми. И какво виждах аз в тях – виждах ириси на човешки очи! Трябваше да бъде доказано! Беше нужен мост между тези невероятни картини от Космоса, които сякаш се бяха буквално впечатали в човешкия ирис! Сякаш действително Космосът беше намерил своето Макрокосмично отражение в микрокосмичния ирис. Публикувах снимка до снимка във форума „Приятели на Антропософията” още през 2014 год. Знаех, че съм на прав път, но ми трябваха години, за да узрея за всяка една мисъл на Рудолф Щайнер, казана за очите в неговите лекционни цикли. Благодарение на всеотдайната Нели Хорински, която преведе част от непреведените извадки, и моето продължаващо търсене в преведените, и най-важното - осмисляне, стигнах до идеята да ги публикувам и споделя.
Това, че човешката душа прозира и „говори” през очите ни не е само красив израз, но се оказа и дълбока езотерична истина. Защото самата душа е също едно „дете” на звездния Космос, подобно на очите, за които Рудолф Щайнер казва, че са цял един космически свят. И това се е знаело в древните местерийни школи, в които посветените се имали жива връзка с Духовния свят. Космосът, цялата Вселена говорят през нашата душа и през нашите очи!
В сп. "Осем" открих малък исторически обзор по въпроса, от гл.т. на официалната наука. Разказва се, че са намерени исторически факти за изследването на очите още в пещерите на Мала Азия. Повече от 3000 години преди новата ера в Индия и Китай се е отдавало особено значение на промените, които настъпват в тази част от очите, наречена ирис. Описания на ириса прави и Хипократ.
С такава диагностика са се занимавали египетските лекари по времето на управлението на Тутанкамон. Знаменитият жрец на фараона Ел Аксу описва ирисовата диагностика и я популяризира. Благодарение на него знанията се разпространяват из Египет, Вавилон, Тибет, Индокитай и други региони. Ел Аксу описал диагностика по ириса на два папируса с дължина 50 метра. Те се намират в гробници в град Гизе. Сега тези папируси се съхраняват във Ватиканската библиотека. В тях се споменава оригинален способ на фотографиране на ириса с помощта на специални метални пластинки, направени от цинк и никел и покрити със сребриста течност. Такава пластинка Ел Аксу поднася към очите на болния на разстояние 2 см, държи я 4 минути, след това я смазва с течност и отново я поднася към очите на 30 см. След химична обработка повърхността на пластинката става цветна.
В гробницата на Тутанкамон са открити няколко пластинки с изображения на ирисите на фараона - неми свидетели, че управникът на Египет е бил много болен човек. В тибетската медицина за диагностика се отдавало голямо значение на външния вид – кожа, език, изражение на очите, форма на ушната раковина и др.
За мен интерес представлява и друг един факт, който сама открих и който свързва гръцката митология с очния ирис с името на богинята Ирида или Ирис. На старогръцки „ирис” означава „небесна дъга”. Ирис е била богиня на небесната дъга, която е свързвала Небето и Земята, Боговете и Човека. Задълбочаването по посока на езотеричната дълбочина на небесно-земната дъга с нейните 7 цвята би дало още по-всеобхватна картина за взаимовръзката на човешкия ирис с Космичното. Рудолф Щайнер дава пребогата информация и за този мост между Небето и Земята – дъгата. Не е случайно, че именно тази част от окото е наречена „ирис”, „дъга”, както ще видим и в споделените извадки.
Приятно четене и осмисляне на красотата, която струи от човешките очи и смело можем да наречем – струящ Космос!
Дорина Василева
* * *
Из „Календара на душата”
Рудолф Щайнер
Пролетно очакване
Сетивното богатство се излива
във вътрешната същност на човека,
открива се духът световен
във отражението на човешкото око,
което наново трябва свойта сила
да сътвори от него.
Образуване и специфика на очите
...При образуването на очите най-напред става непосредственото докосване на обкръжението с чувстващото, циклопското око. По-късно окото се отграничава чрез по-гъстата материя, която се вмества като слой между тях. Чрез този материален слой огънят на вътрешното око се отделя от външния огън.
Образуването на по-гъстите слоеве става по следния начин. Когато най-напред е налице едно еднородно кълбо, първо се образува кръгла обвивка, която се отделя от вътрешното кълбо с вмъкнат слой. По този начин се образува и първоначалния атом.
И така, в началото вътре и вън имаме еднакво фина материя, която се разделя с кожица по-гъста материя. Представете си как този процес продължава... Събр. съч. 89 Съзнание – живот – форма, стр. 17, немско издание 2001 г.
...Понеже окото, разглеждано в истинския Гьотев смисъл, в същността си изцяло е създание на светлината, затова то пропуска светлината. Че окото е породено от светлината, не е само картинен образ, а дълбока мъдрост. Също и ако се проследи ембриологично, се вижда, че окото всъщност е организирано отвън навътре и понеже е организирано от светлината, то пропуска светлината. Но чрез своята водна организация цялата глава на човека пропуска етерното, понеже е отпечатък, изхождащ от етерното... Събр. съч. 313 Терапия от гледната точка на духовната наука;
Виждането протича в етерното... Събр.съч. 312
С надсетивния аз виждаме. Нервът е затова, нещо да се отдели. Събр.съч. 352
...Окото е малък мозък, който е така обработен от нашия дух, че същинският нервен апарат е изтикан назад до една задна стена, която се е превърнала в ретината на окото. Така работят строителите на природата, създателите на формите. Всъщност царува един строителен план във всички човешки органи, който според необходимостта е изменен в отделния случай... Събр. съч. 115 Антропософия – психология – пневматософия, Берлин (1909–1911), Стр. 66,немско издание 1965 г.
...Етерното тяло е различно включено в мускула и в окото. В мускула е така, че то се свързва с функциите на мускула, в окото – понеже окото е много изолирано, етерното тяло не е включено във физическия апарат, а е относително самостоятелно. Поради това астралното тяло може по-тясно да се свърже с частта от етерното тяло в окото. В окото нашето астрално тяло е самостоятелно по различен начин, отколкото в останалата физическа организация. Когато те се проникнат така както астралното тяло и мускулите, се поражда (сравнително) сиво и когато те се свържат както нашето астрално тяло и нашето око, се поражда (сравнително) цвета, понеже те остават относително самостоятелни, въпреки, че са в същото пространство... Събр. съч. 320 Духовнонаучни импулси за развитието на физиката. І естественоноучен курс: светлина, цвят, тон, маса, електричество, магнетизъм, стр. 59 и сл., немско издание 1987 г.
...Окото всъщност е образувано почти отвън и е включено в организма. Организмът спестява от себе си, грубо казано, очните вдлъбнатини, след което окото се вчленява. Едно чуждо тяло се вчленява в организма. От човешкия организъм никога няма да произлезе нещо като формата на лещата или стъкловидното тяло, или да последва субстанциалният състав на лещата или стъкловидното тяло. Всичко, което се полага там, което при окото е още етерно, не само физическо влагане, се обхваща от астралното тяло и азовата организация, които при окото всъщност са възможно най-много еманципирани от физическото и етерното... Събр. съч. 314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука. За терапията и хигиената, Дорнах, Щутгарт (1920–1924), стр. 316, немско издание 1975 г.
...Материалните две очи са в духовността едно. И това едно око, което се отразява и става две очи, се намира тук, зад корена на носа (виж астрално тяло, двулистната чакра)... Събр. съч. 214 Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят в хода на времената, Дорнах, Лондон, Оксфорд (1922), стр. 156, немско издание 1980 г.
...Готовото вече око вижда предната страна на светлината, физическата. Но окото е образувано от духовността, от душевността на светлината, която се намира отзад... Събр. съч. 218 Духовните зависимости при формирането на човешкия организъм (1922), стр. 319, немско издание 1976 г.
...Това, което трябва да протече в човешкия организъм, за да се образуват очите – естествено в дългата история на развитието на човека, – е всъщност продължаващ в нормалното, пренесен отвъд, нестигащ до избухване възпалителен процес. Преставете си процесите, които действат във възпалителния процес като задържани, забавени и събрани заедно, и ще имате изграждащия човешкото око процес. Така че от наблюдаването на очите можете да получите впечатление за човека, дали той клони към възпаления или не. Това ще го видите по очите, ако се упражнявате... Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, Дорнах (1920), стр. 268, немско издание 1976 г.
...В такава степен, в каквато по време на езотерическото развитие например се изключи окото, то не рефлектира повече на физическото виждане, опознаваме нещо, което навлиза в собствената организация като светлинни организми. Опознаваме наистина, че вътрешните светлинни сили са работили върху нашия организъм. Защото, когато игнорираме всяка дейност на физическото око, чувстваме зрителното поле проникнато от етерните светлинни сили, които действат организиращо върху окото... Събр. съч. 145 Окултното развитие на човека и значението му за физическото, етерното, астралното тяло и аза, стр. 46, немско издание 1976 г.
...Роднинският брак действа увреждащо духовната дейност на децата, особено на сетивния орган, който е свързан с развитието на ума – окото. Затова има токова много слепци при роднинските бракове... Събр. съч. 97 Християнската мистерия, стр. 172, немско издание 1981 г.
...Своеобразното на нашите две очи е, че по отношение на схващането те не са еднакви. Дясното око е повече обучено да разбира, когато види нещо, а лявото око е повече настроено да има интерес към това, което вижда... Събр. съч. 282 Формиране на говора и драматично изкуство. Драматичен курс от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер фон Сиверс (1912–1924), стр. 191, немско издание 1926 г.
...С лявото око можете да виждате по-добре промените на цветовете, с дясното се вижда по-ясно, но по-малко пъстро... Събр. съч. 291a, Познание за цветовете, стр. 81, немско издание 1990 г.
Окото като метаморфоза на другите органи
...Ларинксът и ухото си принадлежат. Когато наблюдаваме всичко това, което тук още се намира в окото, след като се махне стъкловидното тяло, но и тази или някоя друга част на разпростиращото се като ретина, ако го извадя, какво ще остане. Ще остане цилиарният мускул, лещата и външната течност. Тогава това ще стане орган, който трябва да сравня с ларинкса. Това наистина е метаморфоза на ларинкса. Точно както мускулите на ларинкса обхващат гласните струни и правят широка или тясна цепнатина, това тук го правят цилиарните мускули. Те обхващат лещата, която вътрешно е подвижна. Аз обелих това, което за етерното е ларинксоподобно, както за въздуха е ларингсоподобен, или подходящ нашият ларинкс. И ако отново прибавя първо ретината и след това стъкловидното тяло – а за определени животни би трябвало сега да прибавя определени органи като ветрилото, което за човека е само етерно налице, или мечообразния издатък, при някои нисши животни те са удължени навътре като кръвни органи – ако взема всичко това, мога да го сравня с ухото. Такива неща, като разпростиращите се части на ветрилото, мога да ги сравня с това, което се разпростира в лабиринта на ухото и т.н.
И така в човешкия организъм имам на една степен окото, което там вътрешно е метаморфозирало ухо, външно е обградено от метаморфозирал ларинкс.
Нека от друга страна да разгледаме целия ларинкс заедно с ухото, тогава ще имаме на друга степен метаморфозиралото око. Когато гледам сокото, става същото, каквото става, когато чувам и в същото време говоря.
В една по-висша област дейността, която мога да сравня само с говоренето, придружава всъщност възприемчивата, поемащата дейност при окото. Защото, когато се види, че тук, в окото, са свързани две неща, които при чуването, при звука са привидно напълно различни телесни органи, тогава човек е наясно, че при виждането, при окото, е налице нещо подобно като един вид разбиране със самото себе си. Това, което върши окото, е разговор със себе си... Събр. съч. 320 Духовнонаучни импулси за развитието на физиката. І естественоноучен курс: светлина, цвят, тон, маса, електричество, магнетизъм, стр. 141 и сл., немско издание 1987 г.
Излъчване на етерно течение през очите
...Платон описва гледането още така: Нещо протича от окото и обхваща човека. Етерното изтича. Както, ако простра физическата си ръка и хвана нещо, знам, че съм свързан с моята физическа ръка до хващането, така във времето на онова старо инстинктивно ясновидствосе е знаело, че нещо етерно се излъчва от окото и обхваща това, което се наблюдава. Няма само въздействие от предмета към човека, а има действително изтичане на вътрешна етерност от човека... Събр. съч. 270/2 Езотерични уроци за първия клас на Свободната школа за духовна наука към Гьотеанума, стр. 15 и сл., немско издание 1999 г.
...Д-р Щайнер казва, че в окото има една активна сила. Там не възприемаме светлината, но има активни процеси върху ретината, чрез които излъчваме етерна светлина. Окото изпраща такива излъчвания. Аз (Еренфрийд Пфайфер) като научен изследовател, бих, разбира се, демонстрирал, бих го направил с удоволствие.
Д-р Щайнер каза, че пепелта от току що изгорени растения, реагира на тези излъчвания от очите, докато това не става така при друга пепел. Трябва да се вземе пепелта от цветовете, от определени цветове и да се кондензира като вид огледало, върху стъклена плоскост или нещо подобно и тогава можем да открием отражението, което се излъчва от окото. Това е извънредно интересна изследователска задача. Ако имамеплоча, покрита с такава растителна пепел, ще видимотражението на излъчването на окото. Пепелта е почерняла и когато отражението падне върху нея, тя се променя и става сиво-черна.
Дотук стига моето познание и дотук изследвахме, но нямахме нито време нито възможност да продължим... Списание Der Europäer, 12-та годишнина, тетрадка 12 (2008 г.)
...Когато се изследват звездите и се запита за причината да светят, се открива, че това, което всъщност съществува и се означава от нас като светене, се състои в способността за възприемане, повече или по-малко грубо, както е при земния човек или по-фино при изградената възприемателна способност на други същества. И ако някоесъщество на Венера или на Марс би погледнало към Земята, ако това същество види Земята да свети, ще трябва да си каже: Тази Земя свети, не защото там се отразяват слънчевите лъчи, а защото на Земята има хора, които възприемат (виждат) с очите си. Процесът на виждането означава не само нещо за нашето съзнание, а той изпраща лъчи навън в цялото мирово пространство и каквото хората правят когато виждат, е светлината на съответното мирово тяло. Така всеки от нашите сетивни органи има за задача не само да бъде това, което е за нас, а освен това има и мирова задача. Чрез своето сетивно възприемане човекът е мирово същество... Събр. съч. 157, стр. 295
Топлинно-дихателният процес при виждането
...Не само в дробовете имаме дихателен процес, а също в очите. Само че там не се вдишва и издишва въздух, а топлина. Когато видим червен цвят, се издишва топлина (червено, оранжево, жълто са топлите цветове) Ако (напротив) бъде възприет студен цвят като синьо, индиго, виолетово, тогава окото вдишва. Това, което лежи етерно в основата на окото – както въздухът лежи в основата на физическите бели дробове, – е топлина и се вдишва и издишва. Всъщност всеки сетивен орган е дихателен орган...Събр. съч. 265 За историята и от съдържанията на познавателно култовия отдел на езотеричната школа, стр. 360, немско издание 1987 г.
Очи и силиций
...Както очите сега са устроени да отразяват външния свят, те са се развили сравнително по-късно, едновременно с появата например на кварца на Земята в сегашната му форма. Затова силициевата киселина, когато правилно се приложи като лекарство, действа върху цялата нервно-сетивна система, действа именно върху сетивата, като изцяло прониква целия организъм... Събр. съч. 239 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том V, стр. 250, немско издание 1963 г.
Изплашените очи като културен феномен (вероятно във връзка с изображенията в изкуството, бел.ред.)
..В наше време човечеството преминава от изживяването на обвивката на другия човек към действителното изживяване на аза на другия човек. И това е трудността на човешкото душевно изживяване, че ние трябва да се вживеем в това съвсем ново отношение от човек към човека. И ако бихме имали една културна психология, преди всичко тя би показала тази уплаха на човечеството –да имаме човека до нас като аз, без обвивка. Тези уплашени очи се появяват от 16-то столетие насам... Събр. съч. 217 Духовните въздействия в съвместния живот на старите и младите поколения, стр. 176 и сл., немско издание 1988 г.
Цвят на очите, ирис, петна по ириса - диагностициране
...Един силен аз е в състояние напълно да разтвори желязото, което има в кръвта и което получава чрез хороидеята, капилярната мрежа в очите. Резултатът е, че тази мрежа изтънява и се получават сини очи. От неразтвореното желязо кожата става по-дебела и човекът получава тъмни, черни очи. От аза зависи дали човек има черни или сини очи. Когато азът оставя сярата да навлезе непреработена в тази мрежа, се получава жълтокафявото в ириса, тогава се получават кафявите очи. И ако особено много сяра навлезе в очите, се получава червеникав ирис, дори зеницата се оцветява тъмно-червено (както при албиносите)... Събр. съч. 352 Духовнонаучно разглеждане на природата и човека, стр. 63, немско издание 1967 г.
…Тази дъгообразна обвивка или ирисът отпред е достатъчно прозрачен, а от задната страна той е черен. Тази черна задна стена при някои хора е много тънка. И доколкото, – в случай, когато тя е тънка, – през прозрачното гледаме в черното, някои хора имат сини очи (тук се подразбира законът за образуване на цвета според Гьоте: ако гледаме към черно през осветена, прозрачна и разсейваща светлината среда, виждаме синьо; например, като гледамепрез атмосферата в черното мирово пространство виждаме синьо небе – бел. на прев.). При тези, при които тази обвивка е дебела, при които гледаме към дебелата задна стена на дъгообразната обвивка, очите са черни или тъмни. За кафявите очи ще поговорим после… Събр. съч. 352
...Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение на преработката на желязото и сярата в организма като цяло.
Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с албиносите става нещо особено. Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос, притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото бледно, бяло.
Като поглеждаме по-нататъшното обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците. При него са отслабени не само очите, но и са нарушени – в посока към отслабване – връзките между сърцето и бъбреците. Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно. Ако на такъв човек се отлагаше в бъбреците сярата, която предвид свойствата на цялата си жизнена дейност той носи в себе си, би умрял още в детството си. Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото, –кожата става бяла, а очите – червени, –така бъбречната дейност се облекчава, става по фина. При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин характер.
Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос, – защото повечето хора не са албиноси, – възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка?
Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук.
Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм. Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна – което само по себе си е ненормално – може да се види: в организма има нарушения.
Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме приириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа – защото нарушението на нормите намира проявление и на кожата – ние бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват по различен начин.
И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца, например, – това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен – то и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест.
При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално.
Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото. На мен не ми се е случвало да видя, човек, желаещ да опипа особено фина материя, тъкан, или нещо подобно, да ги слага на раменете си. Ако това би било оправдано, би било целесъобразно, то ние също, желаейки да опипаме нещо фино, бихме заголвали своите плещи и с тяхна помощ бихме опипвали. Но това е безполезно. Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си. На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите.
Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, то най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък. Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край – крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже «седи» на външната повърхност на тялото. Това, което се намира в човека като негов «аз» може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност.
Доколкото очите се намират – в голямата си част, –на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за познание. Бихте могли да възразите: но очите се намират в черепа близо до главния мозък. Обаче, достатъчно много кости способстват за тази отделеност, за тази изолираност, а в мястото, където костите отсъстват, там където окото се съединява с главния мозък, то нищо не вижда. И така, в случая с краищата на палците за тяхната особена чувствителност роля играе чисто пространствената им отдалеченост; в случая с очите играе главна роля тяхната изолираност, тяхната защитеност от главния мозък... Събр. съч. 352
...Очите са разположени вътре в очните орбити (orbitaes), образувани от костите на главата, на черепа, и представляват някакво подобие на малък свят. Това е изключително интересна мисъл: окото е подобие на малък свят.
А това, както ви казах, е дъговата обвивка, ирисът. Ние го виждаме около зеницата, представляваща отвърстие. Тази дъгова обвивка е изключително сложно нещо. Искам да я нарисувам още един път — малко по-голяма и отстрани. Тук се намира дъговата обвивка, отделяща се от съдовицата (ирисът е част от съдовицата – бел.на прев.); тук е разположена очната леща, нея я държи ирисът.
Ирисът — ако погледнете човека отпред, ирисът има предна и задна стена, — тази дъгова обвивка на своята задна стена, fasces posterior, има оцветени частици (пигмент). Това са малки, съвсем мънички торбички. Те са пълни с пигмент със син оттенък. При всеки човек те са пълни с пигмент със син оттенък. Този син пигмент се вижда, когато се гледа синеок човек. Доколкото това, което е отпред е прозрачно, се вижда намиращия се отзад син пигмент на дъговата обвивка, ако имаме пред себе си синеок човек. Вижда се задната страна на дъговата обвивка, fasces posterior, тъй като предната страна, fasces anterior, е прозрачна.
Ако човек е с кафяви очи, то и тогава на задната страна на дъговата обвивка у него се намира тази синева, но покрай това тук, отпред се намират кафеникави телца, зрънца, които покриват намиращата се отзад синева, така че вие гледате кафеникавите телца.
А ако това е черноок човек, при него тези торбички са черни. Тогава вие пак не виждате синева, а виждате тези черни торбички.
И така, това, което прави човека синеок, с кафяви очи или черноок — това е неговата дъгова обвивка, на задната страна винаги синя, а на предната й страна синеоките хора нямат торбички; при чернооките или тези с кафяви очи предната страна има такива торбички, вследствие от което торбичките със син пигмент, разположени на задната страна, не се виждат.
Защо става това? Видите ли, тези торбички постоянно ту се напълват с кръв, ту се изпразват. Кръвта влиза тук по фини кръвоносни съдчета. Така че при синеоките тези торбички се напълват с кръв малко, тя отново се оттича назад и така нататък. По същия начин и при тези с кафяви очи и чернооките: кръвта попада в торбичките, утаява синия или черен пигмент, връща се назад и изнася, забира този пигмент със себе си. Така става постоянно, цял живот.
Представете си, има хора, имащи в своята кръв много мощни сили, такива сили, които са способни да доставят, да изтласкат хранителни вещества до самите очи. Тогава в очите се образуват кафяви или черни торбички. Тези, на които торбичките са черни, могат най-силно да придвижват своята кръв до самите очи, така че хранителните вещества стигат до самите очи по нормален начин; при хората с кафяви очи това е изразено в по-малка степен. Тези, на които очите са кафяви, не се хранят така добре. Ако очите са сини, това означава, че хранителните сокове изобщо не постъпват в очите с такава интензивност, за да проникнат също и в предната страна на дъговата обвивка. Благодарение на това предната повърхност на ириса остава прозрачна, и ние виждаме през нея задната страна. Това, че човек е синеок, зависи от това, с каква интензивност той придвижва своите сокове по цялото тяло. Следователно, ако виждате синеок човек, можете да кажете: движещата сила на неговите сокове е по-малка, отколкото при черноокия човек... Събр.съч.348
Процесът на виждане, Азът, Астралният организъм, Етерният организъм и системата на бъбреците
...Макар за повърхностното наблюдение да изглежда, че при виждането върху физическия организъм на човека въздейства идващото от обкръжението, това не е вярно. Когато виждаме външния свят, ние го правим естествено с физическите очи, но всичко, което става във физическите очи, не е нещо непосредствено.
Това, което се случва първоначално, всъщност е взаимодействие на процеси в аза и в астралния организъм... Трябва напълно да сме наясно, че това, което първо се проявява при виждането, са процеси в аза и астралния организъм. Можете непосредствено да ги възприемете, ако не сте повърхностен човек и внимателно наблюдавате своето виждане. Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по отношение на вашия аз от това червено. Не можете, не можете да се отличите от този червен цвят. Вие сам сте този червен цвят. Той е нещо, което изцяло изпълва съзнанието ви. Вие не сте нещо различно от това червено. Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате. Виждате голяма червена повърхност. Когато гледате тази голяма червена повърхност, трябва първо да осъзнаете, че сте един аз. Първо трябва да отделите аза. Но докато виждате голямото червено петно, през това време червеното и азът са се слели. Така е и с астралния организъм на човека. Следователно първото, което трябва да вземем под внимание, когато виждаме, са процеси в аза и в астралния организъм.
При очите е необходимо – вижте само колко сложни са нещата при очите – човек да има бъбречна система /чертае/. Тази бъбречна система принадлежи първоначално на физическия организъм на човека и в себе си има твърди частици. Знаете и често съм казвал, че човек няма толкова много твърди, минерални вещества в себе си. Той е до деветдесет процента всъщност водна маса. Но все пак има и твърди вещества в себе си. Тези твърди частици плуват непрекъснато в течност, във водната маса. Така че трябва да разглеждаме бъбречната система същевременно като изходна точка на водното, което е налице не само като секреция на бъбречната система, а преминава през целия организъм, изкачва се и до очите.
Тази течност, която в известен смисъл се излъчва в целия организъм от бъбречната система, която стига и навлиза в очите, изобщо не е мъртва течност, а е жива течност. Щеполучили напълно погрешна представа за това, което в човека е течащото, водното, ако си представите, че в живия човешки организъм имаме работа със същата вода, както тя тече в реката. Не е така. В реката имате мъртва вода, в човешкия организъм имате жива течност. Не само плазмата е жива, всичко течно в човешкия организъм е живо. И в това течно навсякъде са фино разтворени вече споменатите твърди съставни частици, които в известен смисъл се носят по вълните на течното и стигат чак в очите.
Също и етерният организъм на човека се излъчва и носи по вълните на вътрешните течности, като стига в очите. В очите сега се срещат две неща. Етерният организъм на човека изпълва окото, от окото нататък зрителния нерв, и това, което сега навлиза в изпълнената от етерния организъм течност, е астралният образ, който се поражда в човешкото астрално тяло. А жълтото тук е това, което се поражда чрез аза /чертае/. То се влива тук и протича и по-нататък.
Така обаче в човешкото око и в зрителния нерв се свързват заедно впечатлението отвън, което първоначално е било в аза и в астралното тяло, и отвътре физическото и етерното тяло – физическото тяло, носено върху минералните съставни части на човешката природа, етерното тяло, носено от течните съставни части на човешката природа.
Само че всичко това не остава при очите, а това, за което очите са посредници, навлиза в останалия организъм. Изобщо при гледането имаме работа със среща на разигралото се там по извънредно сложен начин в аза и в астралното тяло с това, което в известен смисъл нахлува от вътрешността на организма като физическо и етерно тяло, но като физическо тяло в минералните съставки, а като етерно тяло с вълните на живата течност.
Представеното относно виждането непрекъснато се разиграва в човешкия организъм. В човешкия организъм непрекъснато се срещат етерното тяло, бих казал, във вълните на живата течност под импулсите на физическото тяло, и астралното тяло с всичко, което представляват външните впечатления, импулсирани от аза. От начина и вида как тези два потока се срещат в нас, зависи цялото ни състояние, вътрешната ситуация, в която се намираме, защото те трябва да се срещнат по правилния начин.
В главовата организация на човека първоначално е така, че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален – бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, ще е мъртво тяло. Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, образуван като отпечатък на онези космически изживявания, които човек е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човек запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
Следователно произлизащото от главата, изцяло е само пластично образуваща сила. И ако в главата проникне нещо като идващото от виждането, то веднага се приема така, че се образува една сила, която иска да изгражда. Навлизащото навътре през очите иска вътрешно да приеме форма в човека. Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление. Може да се каже, че в тази посока, от сетивата навътре отива формираща сила... Събр.съч.218
...И така, тези различни членове на човешкия организъм и устройство са били формирани от различни духовни светове. За да разберем това, ние ще направим добре ако си припомним прекрасната, дълбоко мъдра мисъл на Гьоте: „Окото е оформено от светлината за светлината. Окото дължи съществуването си на светлината. От недиференцираните животински органи светлината произвежда орган, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната.”
Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина. Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина - от което няма нищо по-гибелно. Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане.
Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи. Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват. От една страна е вярно, че без очи нямаше да можем да виждаме светлина, но от друга страна е еднакво вярно, че очите са били оформени от светлината, за светлината.
Винаги е крайно необходимо да се гледа на истините не само от едната страна, а също и от другата. Грешката на повечето философи не е в това, че те казват нещо грешно - в много случаи техните твърдения не могат да бъдат отхвърлени, защото отстояват истини - а че изказват твърдения, дължащи се на това, че нещата са били погледнати само от една страна.
Ако вземете в правилния смисъл думите, че „окото е формирано от светлината, за светлината”, вие ще може да си кажете, че в светлината трябва да има нещо, което разбира се не можем да видим с очите си, но което е развило очите от организма, който отначало е нямал очи. Зад светлината има нещо скрито.
Нека тук да кажем: Формиращата окото сила се съдържа във всеки лъч на слънчевата светлина. От това можем да осъзнаем, че всичко около нас съдържа силите, които са ни създали. Точно както нашите очи са били създадени от нещо в светлината, така и всичките ни органи са били оформени от нещо, което лежи в основата на всичко, което виждаме навън в света само като външна повърхност.
И така, човекът има също интелект, интелигентност. Във физическия живот той може да използва своята интелигентност, защото има инструмент за нея. Запомнете, че сега говорим за физическия свят, не за онова, което става с нашето мислене когато сме свободни от тялото след смъртта, а за това как ние мислим посредством инструмента на мозъка, когато сме се събудили от сън на сутринта; след събуждането, с очите си ние виждаме светлина. В светлината има нещо, което е оформило окото. Ние мислим чрез инструмента на мозъка; и така, в света трябва да има нещо, което е формирало мозъка по такъв начин, че той да може да стане инструмент на мисленето, подходящ за физическия свят. Мозъкът е бил превърнат в инструмент на мисленето за физическото тяло от силата, проявяваща се външно в нашата интелигентност. Точно както светлината, която възприемаме с окото, е формираща окото сила, нашият мозък е повърхностното проявление на образуващата мозъка сила или мощ. Нашият мозък е оформен от Света на Духа.
Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият орган на интелигентността никога не би могъл да възникне. Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическия орган на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят... Събр.съч. 119
Окото и Макрокосмосът
...Цялата организация на Макрокосмоса се намира духовно в човешките органи. Чрез съответна концентрация върху окото се стига до познанието за Слънцето. Когато потърсите частта от себе си, от своя аз, която отговаря на окото, можете да я намерите на Слънцето... Събр. съч. 96 Първоначални импулси на духовната наука. Християнската езотерика в светлината на новото духовно познание, стр. 151 и сл., немско издание 1974 г.
...Последния път говорихме за окото, нали така? И особено впечатляващо — бих искал да подчертая това — беше самото удивително устройство на окото. Защото в окото действително се имитира външния облик на целия свят. И ако хората се запознаят с вътрешната организация на окото, както ние го направихме последния път, щестигнат до това, че в окото действително се съдържа своеобразен малък свят. Именно това ви разказвах... Събр.съч.348
За човешкото през Божествените „очи” и за Божественото през човешките очи
...Там където външните знаци на звездите блестят, се намират колонии духовни същества. Но вие не бива да си представите само с вашето съзнание, че тези богове са там – да речем например наВенера, Слънцето, Меркурий или Сириус и т.н., а че те главно се намират там. Там, така да се каже, те имат центъра на своята същност. Но всички духовни същества в Космоса, които имат по някакъв начин нещо общо със Земята, изобщо не могат да съществуват така в Космоса, че да можем да кажем, че обитават само Марс или Венера.
Колкото и парадоксално да ви звучи, трябва наистина да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер, Слънцето и т.н., щяха да са слепи, ако обитавахасамо тези планети. Те щяха да са слепи, както ние сме слепи, ако нямаме очи. Те щяха да са там, да действат, както ние можем да вървим и да хващаме, ако нямаме очи, но нямаше да виждат – разбира се по божествен начин, – те нямаше давъзприематчрез някаква възприемателна способност, възприемателен орган, какво се случва в Космоса.
Тази способност за възприемане на боговете, този орган, редом с това, което иначе представлява, е Луната – нашият съсед в Космоса. Всички божествени същества от Слънцето, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн имат своите очи в Луната. Те същевременно са и в Луната.
За Луната беше казано, че някога е била част от Земята и в течение на времето се е отделила от Земята. Някога окото на боговете е било свързано със Земята, от Земята боговете са гледали към Космоса. Затова великите праучители са могли по това време да дадат на човечеството великата прамъдрост. След като са живели на Земята, те са виждали чрез окото на боговете навън в Космоса, тъй като Земята се е намирала в Земята. И когато тя се отделя, известно време те са съхранявали спомените и са можели да видят от спомена какво се е виждало с окото на човечеството, можели са да поучават боговете, но след това е трябвало да поемат пътя към Луната и сами да основат там една колония, където сега са праучителите, за да могат да виждат с окото на боговете... Събр. съч. 236, Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки – том II,стр. 225 и сл., немско издание 1988 г.
...Някога Луната отново ще се съедини със Земята. Тогава човекът отново ще има възможност на Земята да гледа навън в Космоса с окото на Боговете. Тогава той ще има естествено виждане в Космоса. И сега разбираме основанието защо точно на Земята може да се развие свободата. Докато Луната е била свързана със Земята и докато праучителите са обучавали хората, изхождайки от своите спомени, и докато в мистериите се е съхранявало наученото от древните праучители, което е продължило до 14-то столетие, дотогава всяка мъдрост е била видяна с очите на боговете. Едва от 1413 година на Земята е невъзможно да се вижда с очите на боговете. Тогава заедно с развитието на съзнателната душа започва възможността хората да развият свободата. Едва когато светът се възприема така, се поглежда към Луната по правилния начин...
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис. стр. 228/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, – би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, –докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/. По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум. Като човеци ние действително изглеждаме така, както когато плуваме само подаваме глава над водата. Така с нашите сетива и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите.
Намираме всичко това, когато от състоянието на възприемане извън тялото се завръщаме отново в тялото. Там откриваме как човекът е дом на боговете.
От това за вас става ясно нещо друго, мои мили приятели. Когато боговете искат да гледат космически, те гледат през Луната. Когато и днес още боговете искат да гледат Космоса от Земята –нещо, което дава съвършено друг аспект –тогава те трябва да гледат от човека. И човешкият род е другото око на боговете.
В прадревни времена човекът по естествен начин можеше да гледа с окото на боговете, защото Луната беше съединена със Земята. Той отново ще може това, когато Луната отново ще се съедини със Земята. Чрез посвещението, чрез това, че при завръщането си в своето тяло човек съзира, че това са богове, и се запознава с боговете, той се научава да гледа света чрез човешкото око. Така че посвещението дава същото нещо, което по-рано използването на Луната като око е давало на боговете... Събр. съч. 236, Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки – том II, стр. 226 и сл., немско издание 1988 г.
Слепотата и развитието на духовно око
...Също и един сляп човек има полза от очите си, понеже очните нерви, които при слепия не са за виждането, все още изграждат неговото тяло. Как той изглежда, произлиза от нервите на главата и отчасти от очните нерви, но също и от много от другите нерви... Събр. съч. 348 За здравето и болестта. Основи на духовнонаучното учение за сетивата, стр. 122, немско издание 1983 г.
...Фактически, окото е нещо изключително важноза човека. Виждате ли, може, например, да се сметне, че ако хората се родят слепи, то и очите при тях не играят никаква роля. Разбира се, очите на слепородените не дават възможност да се вижда. Слепородените не могат да виждат, тъй като това е вроден дефект. Но, въпреки това, цялата организация на очите при тях е налична. Защото значението на очите се състои не само в това, да виждат; значението на очите е още и в това да оказват влияние на цялата наша нервна система, доколкото тази нервна система се базира на главния мозък. Окото на слепородения не може да вижда, но то все пак се намира в очната кухина и има само вътрешни нарушения, особено в очния нерв. Обаче мускулите, отиващи при всеки човек към окото, ги има и при слепите; тези мускули постоянно оказват влияние на нервната система и при слепите. Затова окото е един от най-важните органи в нашето тяло, в нашия организъм. Очите са разположени в очните орбити (orbitaes), образувани от костите на главата, на черепа, и представляват подобие на малък свят. Това е изключително интересна мисъл: окото е подобие на малък свят... Събр.съч.348
... Ако не всеки сляпороден може да бъде опериран, то всяко духовно око може да се отвори и е само въпрос на време, кога ще се отвори. Това, което в съвременността често се нарича «самата» наука, може да бъде по-скоро пречка, отколкото подкрепа за тази цел...Събр. съч. 9 Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света, стр. 19, немско издание 1961 г.
Духовното око след смъртта
...Хората са достигнали вече стадия, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който пристъпват след смъртта. И тези очи няма да ги имат, ако не си ги изградят тук, на Земята. Както физическите очи е трябвало да се изградят в предземното битие, така очите за възприемането на свръхсетивното след смъртта трябва да се изградят чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което е открито чрез ясновидското изследване. Тези духовни очи ясновидецът трябва да си изгради също като другия човек.
Това, което се постига чрез имагинативното познание, което се възприема, се изгубва след няколко дни. То не се изгубва само тогава, когато се сведе до становището на обикновеното разбиране. Ясновидецът е принуден също така да разбере тези неща, както ги разбира, ако някой му ги разкаже... Събр. съч. 218 Духовните взаимовръзки при изграждането на човешкия организъм, стр. 326 и сл., немско издание 1976 г.
Предварително възприемане на бъдещия образ преди въплъщението
...Когато в духовния свят човекпостепенно се подготвя отново да се инкарнира, той изживява по много особен начин нещо като съзиране на своя бъдещ образ, своя бъдещ живот. Но едно нещо никога не може да прозре в този физически образ, което му изглежда като две точки. Той вече вижда в известна степен как от същността на духовете на формата (ексусиаи) се формира неговата физика. Тя му изглежда повече или по-малко като светлинен образ, но вътре се носят две тъмни кълба.
Когато се приближава към физическия живот, отчасти вече в тялото на майката, човеквзима определени сили от обкръжението, което майката образува. Той се чувства постепенно свързан с този светлинен образ и тогава чувства, като че ли особено се намира в тези кълба.
Преди те са му изглеждали непрозрачни, сега сам е вътре и чувства силите, които лъчат от всички страни и навлизат в него. Тогава той пробива пространството на тези две кълба, пространството изгубва своята непрозрачност. И това са местата, където по-късно се намират очите... Събр. съч. 159 Тайната на смъртта. Значението на Средна Европа и духовете на европейските народи, стр. 356 и сл., немско издание 1980 г.
* * *
Из лекция на Д-р Инго Юнге:
Във времената, в които Луцифер бива „съборен” се образуват очите на човека. Тогава в природата се образува и камъкът „хризолит”. Той е прекрасно лечебно средство за болести на очите. Другото му име е „перидот”.
Небесните посоки, идващи от четирите знака на Лъва, Скорпиона, Водолея и Телеца, са всъщност и посоките – север, юг, изток, запад. Ако нарисуваме оста от Лъва към Водолея, както и оста от Телеца към Скорпиона този кръг се разделя на четири и това са именно: Горен човек /отляво на оста Лъв-Водолей/, Долен човек /отдясно на оста Лъв-Водолей/, Ляв човек /отгоре на оста Телец-Скорпион/, Десен човек /отдолу на оста Телец-Скорпион/.
Когато Слънцето се е намирало горе, то всички хора са пишели и правели нещата с лявата си ръка. С преминаването на Слънцето по надолу по кръга, хората стават по-осъзнати и започват за всичко да използват дясната си ръка. При човека дясната страна е насочена навън, а лявата страна е приемащата. Ако погледнете човек в очите, то дясното око е това, което ви пробожда, прониква във вас. Дясното око дава заповедите. Лявото око е свързано с любовта и е приемащото око. Когато се карате с някого, го гледайте в лявото око, тогава той не е в състояние да ви дава команди и да ви заповядва! В Антропософската медицина дясното око е лекувано по различен начин от лявото. Влияят им и различни планети.
Атлантската култура започва през времето на Водолея. После дошли Козирог, Стрелец и на четвъртата стъпка, когато действали силите на Скорпиона от Атлантското време, на човека му бил присаден Аза.
После идват Везните и тогава се случва нещо много интересно: тогава Марсовата атмосфера се свързва със Земята и по този начин на Земята се образувало желязото. Чрез това, че на Земята се заражда желязото, в кръвта на човека се заражда хемоглобинът и се образували червените кръвни телца. Така станал възможен животът на твърда земя. Дотогава човек живеел във водата, а Слънцето греело към водата отвън. И чрез светлината човекът винаги бил привличан да изплува към повърхността на водата.
В предната част на главата човекът имал едно чувствително, тънко място и когато светлината попадала на това деликатно място, човек изпитвал болка. Чрез тази болка човекът развил един орган, за да издържа на болката и по този начин се образувало окото.
По време на Везните идва Луцифер и грехопадението: „Аз ще ви отворя очите”. И тогава Боговете свалили Луцифер от трона му, но той се съпротивлявал. Негово владение била Венера, но в своето падение той дръпнал и Венера след себе си. Тогава Венера дошла близо до Земята, на Земята станало ужасно светло /горещо/. Всичката вода се изпарила, образували се мъгли. И хората не можели да виждат звездите.
Слънцето – изгражда сърцето, но също така и окото, т.е. Слънцето има връзка с очите. Ако имаме лоша констелация на Слънцето, например срещу нашето Слънце стои Плутон /в опозиция/ това дава проблеми не само със сърцето, но и с очите.
* * *
Зрителното сетиво още повече ни включва във външния свят. Чрез зрението ние вземаме повече от качествата и особеностите на външния свят, повече, отколкото с обонянието и вкуса допускаме в себе си. С очите ние виждаме цветовете, светлото и тъмното, формите, движението, пропорциите. Зрението работи заедно със сетивото за движение и сетивото за равновесие. От всичките ни сетива зрението допринася най-много за нашето съзнание. Докато напр. ние можем да спрем съзнателно стимулите, които идват към зрението ни, то при обонянието стимулите идват отвън и не могат да бъдат съзнателно спряни. Човек може да възприеме около 150 цвята. Те могат да влияят на настроението ни. Гьоте открива, че цветовете са резултат от играта между тъмнината и светлината. Победата на светлината над мрака поражда активните цветове – червено, оранжево, жълто /когато при свечеряване наблюдаваме залеза/, докато победата на мрака над светлината поражда синьо и виолетово – затова небето е синьо. Важно е да обясним връзката между сетивото за движението и зрението – ако възприемаме кръг в червен цвят, ние използваме сетивото за движение, за да определим формата, като извличаме от етерното и астралното ни тела закръглянето и го издигаме до съзнанието си, а със зрителното сетиво възприемаме цвета. Щайнер прави важно свръхсетивно наблюдение над процесите, които са свързани с нашето око.
Р. Щайнер казва за галактиката Млечен път, че тя не прилича на сфера, както често я определят, а по-скоро на леща, на оптична леща, която представлява образувал се пояс, около въртящото се в Космоса огнено кълбо на Стария Сатурн. По протежението на този пояс (или „широка лента”, както го нарича) се струпват образувалите се планетни форми:
„Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща...”
Това е едно от малкото изказвания на Щайнер по въпроса, ако не и единственото. Знаем, че подобни редки изказвания обикновено той прави за изключително важни неща, за които най-вероятно е смятал, че слушателите му все още не са готови, само е споменавал и е оставял мисълта да се развие в човешката душа. Вероятно реалната форма на нашата галактика има значение /лещата е част от човешкото око/, и по своята форма, по думите на Щайнер, Млечният път се явява като част от едно „космическо око”.
Из "Човешките сетива в контекста на Духовната наука и преданията", Дорина Василева