Образът на човека - основа за диагностика и лечение в антропософската арт-терапия

Submitted by admin 2 on Вт., 01/06/2017 - 22:12
Антропософска арт-терапия

Започвайки от тричленното разделение, ние имаме човека пред нас с неговото физическо тяло. Тялото има глава, торс и крайници; въпреки, че раменете са свързани с торса, в този случай те принадлежат към крайниците. Вътре в границите на тези три части са разположени центровете на три физиологични системи. В горната част е главата с нервно-сетивната система; в средната област е ритмичната система с дишането и кръвната циркулация; и в долната област на тялото е метаболичната система.

В душата също имаме три области, три душевни сили, чрез които човек може да се свърже с външния свят: а именно, мисленето, чувстването и волята. Те невидимо са разположени във физическата тричленност. Мисленето е свързано с главата, чувстването повече със сърцето и волята - с действието на краката.

Нашият дух също познава различни пластове на съзнанието, които се намират в “триединност”: ясното дневно съзнание в нашето мислене, подобното на сън изживяване в чувстването, и подсъзнателният сън във волята, т.е. това, което се случва в крайниците, когато действаме.

Нека сега се опитаме да покажем в диаграма как трите визуални изкуства, а именно живописта, графиката и моделирането с глина, могат да оказват въздействие чрез трите душевни сили и в трите пласта на съзнанието, върху човешката физиология в нейните три главни области:

(а) горният полюс, в който е разположена нервната система;

(б) средният полюс, който прадставлява ритмичната система;

(в) долен полюс, обхващащ метаболичната система.

Когато физиологичните процеси и техните промени, които могат да бъдат причина за някои болести, са приведени в художествени процеси, тези липсващи сили могат да бъдат стимулирани и задвижени. Това може да бъде направено чрез средствата на подходящи задачи, които са формулирани чрез виждане на връзките основаващи се върху образа на човека.

В мисленето, чувстването и волята ние разпознаване дейностите образуващи мост между нашия собствен вътрешен или субективен свят и външния свят, който наричаме обективен, тъй като всеки намира общ знаменател в него. Чрез средствата на мисленето, чувстването и волението човекът се известява на своите събратя; той разкрива своята индивидуалност. Бихме искали да приемем за дадено, че волята е тясно свързана с тялото, чувството с душата и мисленето, с това, което от древни времена е наречено “дух”.

В наши дни все още имаме проблем с добиването на ясна картина за тези три облассти. Опитваме се да разберем физическото тяло чрез неговата дисекция и в резултат се заплитаме в безброй части, загубвайки идея за цялото. Тази част от човека, наречена “психика” е била разглеждана от толкова много различни гледни точки, с толкова много обяснения, че човек се оказва по-скоро в един разхвърлян хаос. Това, което е духа в човека, се свежда до нещо, което да може да се обясни с причина или доказано, или дори се отрича като независимо същество.

Чрез този подход към тричленния човек, ние се опитваме да въстановим образа на човека, който е замъглен до такава степен, че се е превърнал в карикатура на реалността. Нека приемем за отправна точка, че човекът е духовно същество, което има тяло и дух, в противоречие с възгледа, че във всяко едно отношение той е продукт на субстанциите, които образуват неговото тяло, и които предизвикват реакциите, наречени психологични или умствени. Но ние трябва да разбираме света на духа като първичен и материята като производна от него, ако искаме да изживеем нещо от живата, творческа природа на нашето собствено мислене. Нека сега разгледаме трите области от нашето същество от терапевтична гледна точка.

По същият начин, както за тялото е необходим здрав метаболизъм, със сигурност за ума е необходимо да има хармонична обмяна на мисли, за да можем да ги задвижваме и поддържаме живи. Възможно е да говорим за три вида обмен, които се срещат в три различни области и, все пак. имат подчертано влияние една върху друга. Думата “обмен” подразбира вътрешен и външен свят; “Азът” има свой вътрешен свят сам за себе си, докато външният свят зависи от: “той, тя, то, ти…” Отдаването и приемането на тези два свята, които ние изживяваме като полярни противоположности, ги кара да се докосват един друг, да се взаимопроникват и взаимооплодотворяват, обогатяват и променят.

Ако ритъмът на този обмен, който винаги става по едно и също време, е нарушен, нередовен, насилствен, ленив, едностранчив, колебаещ се или автоматизиран, той има вредно въздействие върху здравия организъм. Вътршният свят на “Аза”, който всички ние разпознаваме е винаги сам срещу чуждия външен свят. Единствено представата “ние” включва и двете страни, поради което тя е толкова съществена в здравото социално сътрудничество. “Ние” стои посредата между “Аз” и “те”, подобно на мост свързващ два бряга.

Има два главни фактора, които свързват по ритмичен начин нашето тяло със света. Храненето става през редовни интервали. Храната е приспособена към човешкото и индивидуално устройство. Тя не трябва да бъде твърде лека, нито твърде тежка, недостатъчна или твърде много. Но между приемането и отделянето имаме нещо, което отбягва от нашето съзнание и се случва по естествен път. Между изграждането и смилането, нашето тяло е в постоянен процес на ставане, благодарение на ритмично-интелигентните процеси извършващи се във физическата форма.

Ако по подобен начин разгледаме обмяната на чувства, виждаме, че ние имаме една област, която е управлявана както съзнателно, така и несъзнателно. Чувствата, които сме приели или причинили, не винаги са “естествено” отхвърлени или “преработени”, както е при метаболизма. Често към тях трябва да прибавим различни чувства или съзнателно да ги трансформираме, за да ги “смелим”. Собствено проницание и волева сила са необходими за изпълване на това, което в света на чувството с времето е естествено загладено и доведено до покой. Тази “храна за душата” идва отчасти отвън и отчасти е собствено произведена, независимо от факта, че външният свят често е подбуждащ за това. Храната за тялото идва отвън и влиза вътре; храната за душата (чувствата) възниква както отвътре, така и отвън на човека. Някой би могъл да се задави от храна за душата или да има безразлично отношение към нея; и двете положения могат да преградят потока, който точно тук е длъжен да съществува между вътрешния и външния свят. Чувствата на човека са вдъхновени от света, той ги връща назад действайки и изживяваки себе си.

Обмяната на мисли с нашите събратя е също точно толкова необходима за динамичния и жив мисловен живот. Човек би могъл да изпробва и развие това мислене особено по време на разговор. Ако не иска неговият разговор да стане безплоден и абстрактен, той трябва постоянно да го обновява и обективизира в конкретни думи и чрез отразяване на мислите на другите.

Така можем да кажем:

(а) метаболизмът на тялото е несъзнателен процес на органите; външният свят се превръща в човешки същества;

(б) процесът на обмен на чувства на душата е наполовина съзнателен, ритмично сменяващ се през емоциите, струенето навън и навътре;

(в) процесът на обмяна на мисли на ума е съзнателен при съвсем определени моменти посредством идеите; аз свързвам себе си със света.

Различаваме три вида храна:

(а) храна за тялото - посредством метаболизма;

(б) психологична храна за чувствения живот - чрез преработване на емоциите;

(б) духовна храна за мисловния живот - чрез способността да се мисли.

Във всеки от трите случая човек първо прави запознанство, докосва се, изпробва. Тогава всичко е възприето, разбрано и преработено, след което преработено, интегрирано и направено собствено притежание:

(а) обикновено реакцията на тялото към една несмилаема храна скоро става ясна - тя бързо се отхвърля;

(б) на душата често й отнема много повече време, за да реагира. Непреработени чувства могат да бъдат преглътнати и оставени потиснати, очакващи експлозия или приемане, което ги освобождава от тяхното пленничество. Тук говорим за едно чувствено отношение.

(в) реакцията на ума към несмилаема за мисълта храна е най-трудно да бъде разпозната и може да окаже въздействие след много, много години (или никога в този живот). Това е главният фактор определящ отношението на човека към живота, направлението на неговия живот и съдба. Тук въпросът е за едно умствено или жизнено отношение.

Така трите области и тяхните три взаимодействия с външния и вътрешен свят на човешкото същество намират израз в три отношения, които на свой ред ни дават образа на едно здравословно или нездравословно състояние. Тук имаме работа с три различни ритъма, три вида дишане. Каква е терапевтичната линия, която трябва да следваме, за да предотвратим или излекуваме нарушенията при тези три вида взаимообмен?

При общата терапия човек винаги се занимава с тези три аспекта, които заедно образуват едно цяло. Здравето на човека е обвързано с “дишането” на тези три области и техните взаимовръзки. Ето защо е необходимо обновяването на медицината, както е въведено от Рудолф Щайнер. Тялото трябва да се третира със средствата на медицината, по-специално със субстанции от минералното и растително царство, които понякога в потенцирана форма призовават тялото със силите, с които първично са изградени. При терапията с изкуство (също при евритмията, масажа и т.н.) нашият интерес е да засилим течащите ритмични движения, и чрез изкуство, човекът отново да се доведе в досег с творчески сили. Като допълнение той навлиза в един път на вътрешно усъвършенстване и добиване на проникновения, които правят възможно независимото и ясно развитие на “Аза”.

Така ние имаме работа с един тричленен терапевтичен подход: медицински - през тялото, художествено-хигиеничен - през живота на чувствата, философски и религиозен - от духовното. Така през човека обновяващо могат да заструят нови жизнени сили (т.нар. етерни сили) и да донесат светлина; важното в този процес е, че светът на чувството (т.нар. душевен свят) съпровожда и прониква тези три области. Ако по този начин науката, изкуството и религията още веднъж се обединят в едно цяло и се оживят от това, което наричаме топлина, т.е. ентусиазъм, тогава разпознаваме златната нишка, която може и трябва да ги свърже трите в едно. Не е за препоръчване да насочваме своя поглед единствено към чувствения живот, в който толкова често изглежда, че може да бъде намерена причината за разболяването. Има повече смисъл да разпрострем нашата душевна топлина върху цялото съществуване, интегрирайки го в едно служещо отношение. Ако се отделя твърде много внимание на чувствения живот, какъвто е най-често случая при съвременната психотерапия, тогава тази тиха интеграция е невъзможна и чувственият живот остава изолиран, или дори заплашва да обсеби цялото.

Терапевтът лекува цялото човешко същество, заплашено да стане едностранчиво в своето мислене, чувстване и воля, дължащо се на недостатъчна интеграция на тези три области. Терапията с изкуство се обръща най-вече към средната област на човека, центърът, където той може най-много да почувства своята хуманност, и където живее неговата най-голяма топлина. С нейни средствата той може да запали тази топлина и да я разшири към всекидневния живот. При графиката - чрез намиране на точната линия; при рисуването с бои - чрез правилната работа с хартията, четките и цветовете; при моделирането - чрез начина, по който се борави с глината и формата; при музиката - чрез качеството на тона и т.н. Като извършваме тези неща, ние развиваме път на познание на света и нас самите, път наситен с топлина или също можем да кажем, с любов. Това първичната любов от началото на сътворението, която винаги и отново е на наше разположение, за да ни помогне да се възродим, ако имаме воля да отворим себе си за нея. Това е сърдечна топлина, която изгражда мост между космоса и земята. Здравословното тричленно взаимодействие, което описахме, ни предлага възможността самите ние да се превърнем в такъв мост.

 

Из "Терапията с изкуство" на Ева Мейс-Кристелер