В света съществува една непрекъсната реципрочна обмяна и хранене
между духовния свят и човека
За да напреднем в духовния път с цел излизане от тъмнината и навлизане в Светлината, ние трябва да префиним духа си чрез моралност и възвишени мисли. В същото време, физиологичните ефекти, които съпътстват този преход, представляват едно истинско чудо. В антропософията процесът, чрез който духовното преобразяване се проявява в нашето тяло, е известен с термина “етеризиране на кръвта” или с понятието “земно и космическо хранене” [бел. прев. – под “земно хранене” се няма предвид чисто човешкото физическо хранене, но то ще бъде обяснено по-долу]. Това представлява един реципрочен процес на вземане и даване между нас самите като хора, посвещаващи се в духовните истини, и духовните същества, които са изградили нашата собствена човешка природа, внедрявайки своите собствени жизнени принципи и особености в нея.
Чрез земното хранене ние предлагаме на невидимия свят етеризирани елементи, които се движат от сърцето към главата, а в замяна на това на свой ред получаваме космически дар в лицето на един поток от храна, който се влива в телата ни чрез нашите сетивни органи, нерви и жлези. От друга страна, ние даваме на духовните йерархии това, от което се нуждаят те, а именно нашите дарове на имагинациите, инспирациите и интуициите. В замяна, духовните йерархии пък ни предоставят духовна храна.
За целите на това изложение ние ще използваме работата на Рудолф Щайнер като информативна отправна точка за изследване на духовното хранене на човечеството. В лекцията, озаглавена "Етеризацията на кръвта" Щайнер обяснява, че:
Когато човек стои пред нас в състояние на будност и го наблюдаваме с очите на ясновидеца, ние виждаме конкретни светлинни лъчи, които непрестанно се движат от сърцето към главата. В главата тези лъчи са в контакт с органа, известен ни от анатомията с името “епифизна жлеза”.Тези потоци възникват, защото човешката кръв, която е физическо вещество, непрекъснато се разтваря в етерната субстанция. В областта на сърцето тече непрекъсната трансформация на кръвта в това деликатно етерно вещество, което се излива нагоре към главата и блещука около епифизната жлеза. Този процес на етеризиране на кръвта може да се наблюдава в човека винаги когато той е буден. Ясновидецът е в състояние да види и непрекъснатия поток, идващ отвън по посока на човешкия мозък, а също и в обратната посока - от мозъка към сърцето. Тези потоци, които навлизат в спящия човек от външното космическо пространство – сиреч от Макрокосмоса - се вливат във вътрешността на физическото и етерното тяло, намиращи се в леглото по време на сън и ни разкриват нещо забележително, когато те биват изследвани. Тези лъчи се различават значително при отделните индивиди.
Рудолф Щайнер и другите антропософи първи разработиха науката, която официално разяснява забележителния процес по етеризирането на кръвта, но древните индуски и будистки философи отдавна са описали в своите духовни практики една подобна дейност, развиваща се в човешкото тяло. Един пример за това е йогийската практика за издигането на Кундалини по гръбначния стълб.
Всъщност, всички истински, древни традиции са познавали двата потока на “земното и космическото хранене” и са използвали ясновидството, за да ги наблюдават по директен начин. Това е универсална сила, първичен източник на жизнена енергия (прана), която е особено важна за много хора поели по духовния път.
Защо? Защото чрез този процес топлинната и кинетичната енергия могат да бъдат използвани, за да се проведе стриктна умствена тренировка, която да се съсредоточи върху космичното или така нареченото “свръхсетивно познание”.
В традициите на миналото, умствените йогийски “практики на огъня” - за това как се издига енергията (Кундалини) по гръбначния стълб и по чакрите са били пазени в тайна и са били споделяни само с посветените. Преди ученикът да започне да изпълнява тези практики, той е трябвало да изучава следното в продължение на много години:
- Сутраяна - Изучаване на сутри за усъвършенстване на морала.
- Мантраяна - Практикуване на умствено обучение чрез мантруване.
- Ваджраяна - Визуализиране на поклонение пред Божественото.
- Тантраяна - Изявяване същността на божествата от духовния свят.
Само когато ученикът е бил очистен от по-нисшите си желания и мисли, е било възможно той да изучава духовната физиология, която отключва дванадесетте порти на Мъдростта, които са езикът на Духа. Може да се окаже един вид шок на читателя да чуе, че трансформираните от нас през деня по-висши етерни енергии се консумират от духовните йерархии всяка нощ по време на съня ни и че духовните йерархии задоволяват нашите духовни нужди, хранейки ни с по-висши етери в отговор на душевно-духовната храна, която те получават от нас. Нектарът и амброзията, с които се хранят боговете, са истински! Златните ябълки на Хесперидите са истински! - Те продължават да се намират там - в духовния свят, намиращ се под “Атлас”, където ние отиваме всяка нощ чрез нашите сънища.
Карл Кьоних най-добре представя тази система на човешкото и космическото хранене в книгата си "Земята и хората", където рисува красива картина на тези реципрочни потоци при работата им в човешкото тяло.
Ето последователността при процеса на етеризирането на кръвта, както я описва самият Кьоних.
- Началото е в сърцето.
Процесът започва в сърцето, където земният, жив поток от разредени етерни елементи започва да се издига към епифизната жлеза.
- Изкачване на потока до епифизата.
Издигайки се до епифизната жлеза, потокът тръгва в обратна посока надолу към хипофизната жлеза.
- Преминаване през хипофизата.
Слизайки от епифизната жлеза, потокът преминава през хипофизната жлеза, която събира космическите сили от звуковия и жизнен етер, и ги пренасочва към нервите и кръвта.
- Настъпва етеризацията на кръвта.
Етеризацията на кръвта се случва в момента, когато фокусираният дъх концентра въглеродните частици в пламъка на духовния огън, горящ в човешкото сърце. Този огън променя елементите на кислорода, водорода, азота и калция в йонизирани частици. След това тези частици навлизат в етерния поток от топлина, светлина, магнетизъм и биоелектричество, като впоследствие се издигат нагоре към епифизната жлеза.
- Образуване на мозъчен пясък.
След като тези частици достигнат епифизната жлеза, някои от тях се отлагат вътре в епифизата като кристали от калциев карбонат, които също така биват обозначавани и с термина "мозъчен пясък". Тези кристали от калциев карбонат придобиват пиезоелектрични свойства и в резултат на това пречупват космическата енергия в спускащия се отгоре-надолу етерен поток, който се придвижва от епифизната към хипофизната жлеза.
- Външна секреция. Хипофизната жлеза събира всички сетивни впечатления от светлината, звука и от другите нервни импулси. Тя ги превръща в една минерална субстанция, която пречупва низходящия космически етерен поток във вътрешно духовно хранене за човека, след което хипофизата отделя и насочва останалата част от тази новополучена хранителна минерална субстанция към ендокринната система, към нервите и към кръвта.
Както е демонстрирано в гореспоменатия процес, епифизата и хипофизата работят заедно в хармония. Епифизата съдържа кристалните депозити от мозъчен пясък, получени в резултат от нашата собствена вътрешна духовна работа. След това хипофизата получава пречупения етерен поток от епифизата, който представлява трансформираните и навлизащи в нас сили на външния сетивен свят. Работейки заедно, тези две жлези координират възходящите и низходящите потоци от етеризирани субстанции.
Съвременната наука вече правилно идентифицира една съставна част от този земно-космически процес на хранене, наричайки го “био-минерализация на калция в калцитни кристали с пиезоелектрични свойства”, които се отлагат в епифизната жлеза. Проучванията показват, че тези кристали (мозъчен пясък) са пряко свързани с интелигентността и коефициента на интелигентност.
Личностното духовно-душевно себеразвитие е тясно свързано с производството на тези йонизирани кристали. Например, колкото повече от тези кристали се събират в епифизната жлеза, толкова повече космическа енергия ще може да пречупвате и препращате навътре към човешкия си духовен хранителен поток, като това пречупване на идващата отгоре и отвън космическата енергия зависи и това до колко можете да контролирате собственото си духовно развитие чрез правилния растеж и развитие на вашите чакри.
Как функционират чакрите
Чакрите са основополагащ принцип в източните философии на Тантраяна (бел. прев. – Тантраяна няма общо със сексуалната Тантра рекламирана, в Западния свят). За да повишат своето ниво на земни енергии, духовните ученици събират тази енергия от чакрите и я изпращат нагоре към главата по три вертикални канала:
- Ида - женския канал
- Пингала - мъжкия канал
- Сушумна - централния канал
Обикновено тези чакри обозначават нервните ганглийни възли в предната част на тялото, които се свързват с гръбначния стълб и мозъка. Петте сетивни органа на очите, ушите, носа, устата и кожата също на свой ред натрупват светлиннни, топлинни, звукови и сензорни количества от погълната енергоинформация. Дори дланите на ръцете и стъпалата на ходилата се считат за чакри. Всяка чакра има различен брой “венчелистчета”. Общоприетото групиране на седемте чакри е:
- Корона (теменна фонтанела) - Сахасрара
- Чело (трето око) - Аджна
- Гърло - Вишудха
- Сърце - Анахата
- Слънчев сплит - Манипура
- Център Хара (три пръста под пъпа) - Свадхистана
- Сексуален център (перинеум) - Муладхара
Тези седем чакри са свързани със седемте планети и възпроизвежданата от планетите “музика на сферите”, за която говори Питагор.
За да увеличи максимално своя духовен потенциал, всеки човек трябва да се научи да хармонизира едновременно всички свои седем чакри в една хармонично звучаща/вибрираща мелодия.
Всяка чакра има венчелистчета, някои от които са били разработени в миналото и други, които трябва да бъдат разработени в настоящето. Моралното себеразвитие и действията, продиктувани от любов, съграждат чакрите по правилен начин, така че те да могат да се развиват заедно със самия човешки индивид. Нервната активност в чакрите ги кара да приемат и излъчват светлина, цвят, звук и други енергии, докато те се въртят едновременно с това. Привеждането в резонанс с духовните хармоници (бел. прев. – има се предвид духовните животворящи течения на Създателя) кара чакрите да работят заедно и в резултат на тяхната синхронизирана работа човек придобива добро здраве, докато непривеждането на чакрите в хармония с космическите хармоници, причинява вътрешен дисонанси - това води до стрес, страдания и заболявания.
Всеки нервен възел от ганглии (чакрите) създава такова пространство, в което става възможно да се роди "човешката светлина". Ние хората можем да пораждаме енергия, светлина, звук, думи и форми, които предизвикват появата на по-висшите етери, като тези по-висши етери се зараждат около и вътре в нашите чакри. Например, развиването на дълбоки чувства на любов и отдаденост произвеждат светлина, цветове, кохерентни геометрични фигури и различни светлинни форми в областта на сърдечната чакра.
Любовта задвижва абсолютно всички чакри. Когато някой е истински влюбен, неговите чакри се въртят с огромна скорост!
Според западния християнски езотеризъм и според някои традиции на Тибетския будизъм, ние разбираме, че долните чакри трябва да са вече развити и укротени към настоящия исторически момент. С други думи, духовният ученик би трябвало вече да се е научил да владее неконтролираните си желания по отношение на сексуалните взаимоотношения, храната, удобствата, отмъщението, омразата, гнева и всички други неморални качества, които нямат място при упражняването на по-висшите духовни практики. Търсачите на истината трябва да познават тези клопки и да се научат да ги контролират чрез самонаблюдение, медитация, съзерцание и други духовни методики. Ако долните три чакри все още управляват желанията на кандидат-ученика, тогава работата върху четирите висши чакри е донякъде безплодна и безполезна.
Правилните съвременни духовни практики работят върху четирите чакри намиращи се съответно в сърцето, гърлото, междувеждието и фонтанелата. Този набор от четири чакри, простиращ се от сърцето до главата, представлява това, което е известно като “нормалния етерен поток от сърцето към главата”. Производството на този етерен поток се случва в резултат от работата на нервните ганглийни възли, които произвеждат излишна топлина чрез специални упражнения за контролирано дишане, като чакрите използват тази топлина за йонизиране на материалните частици. Този процес на развитие на чакрите може да доведе до ефекта, при който калцият се одухотворява и се трансформира алхимически в калциев карбонат, за да се настани този калциев карбонат (мозъчен пясък) след това в самата епифизна жлеза.
Дарът на златните ябълки на Хесперидите
“Земният хранителен поток” е начинът, по който хората даряват своята амброзия и нектар на боговете. Тези кристали от калциев карбонат са наистина “златните ябълки на Хесперидите”. “Градината” им се намира в куба, върху който седи епифизната жлеза.
Атлас (бел. прев.) е наистина метафораза нашата способност да "държим света на раменете си".
Всяка “златна ябълка” произвежда нещо подобно на постоянното добро здраве и безсмъртие, постигнато от гръцките богове, когато са ядели от златните ябълки на Хесперидите. Кристалите от калциев карбонат в епифизната жлеза имат пряко отношение към човешката интелигентност и към много други загадки като процеса на стареене, възприемането на слънчевата светлина от организма и регулаторния контрол върху останалите жлези. По определен начин, епифизната жлеза събира "Мъдростта от светлината" чрез оптичните нерви преминаващи директно над нея. Самата епифиза съчетава тази Мъдрост от сетивната светлина заедно с потока от етеризирани елементи, който възниква в сърцето, за да предложи по този начин завършения “поток на земното хранене” на самите богове. Този вид хранителен поток е моралното и духовно усилие на хората, скрито зад символиката на човешките златни ябълки на Хесперидите.
Процесът на “земното хранене”, който одухотворява материалните субстанции в човешкото тяло, е един вид енергия на разпад – енергия на студен ядрен разпад. По този начин, едно вещество се превръща в друго вещество без какъвто и да е конфликт или дисхармония. Така хората създават една изцяло нова енергия "от нищото" и тя участва в реципрочния космически хранителен обмен с висшите йерархии, който е извор на духовното хранене на човека, особено по време на нощния му сън. Този процес на получаване на храна от боговете е мечтата на всеки алхимик и е форма на студен ядрен синтез.
“Земното и космическото хранене” противоречат на законите на термодинамиката. Процесите на студен ядрен разпад и на студен ядрен синтез се случват в човешкото тяло без експлозия, и вследствие на дишането и реципрочното хранене между човека и боговете. Превръщането на елементите от един вид в друг вид се явява страничен продукт от духовния процес, който разрежда и етеризира материалните субстанции.
Ние хората одухотворяваме материята по естествен начин, променяйки едно вещество в друго чрез природно заложената ни вътрешна организация. В допълнение, хората също така могат да създадават и нова енергия от невидимите за окото енергийни потоци, като абсорбират космическото хранене идващо от боговете и го превръщат в нов тип енергия, която не съществува допреди настъпването на този момент.
Чрез “земното хранене” хората засищат боговете. Чрез “космическото хранене” боговете хранят хората. Ние сме в симбиозна връзка с Божественото и играем критично важна роля в това взаимодействие. Все повече човечеството разбира как тези процеси функционират в самата външна природа и как човешкото същество е реално един инструмент за духовно развитие на съзнанието ни, чрез който инструмент ние изграждаме съвсем нови органи на възприятие за по-фините вселенски реалности.
Както в природата, така и при човека, ние виждаме силите на силиция, които контролират епифизната жлеза. Женският принцип на Сътворението се изявява чрез силите работещи в епифизата. По същия начин можем да видим как силите на калция контролират хипофизната жлеза. В този случай, Мъжкият принцип на Сътворението се изявява чрез силите работещи в хипофизата.
Елементът силиций изобилства в момента на раждането ни, но намалява през годините и достига една четвърт от първоначалното си ниво, когато човекът остарее. Нивото на калций в човешкото тяло пък се развива по обратния ред. Първоначално, калцият се среща в по-малки количества в новороденото, но след това той нараства като пропорция с напредването на възрастта.
Когато силицият намалее, калцият се увеличава и така човек остарява. Остаряването е процес на калцифициране!
Женският принцип, проявен в силиция, носи младост и въздушна лекота, докато Мъжкият принцип, проявен в калция, довежда до старост и гравитация (бел. прев. – под гравитация се има предвид гравитационното придърпване на човешкия организъм към втвърдената минерална материя на Земята, сиреч човешкото остаряване и смърт).
Чрез своето собствено съзнание, човекът превръща калция в силиций и го конфигурира в една кристална структура, която приема и излъчва пиезоелектрични честоти.
Следователно, човешкото същество участва в създаването на новия елемент на силиция от стария елемент на калция чрез процеса на студен ядрен разпад. По подобен начин, когато човешките сетивни възприятия метаморфозират от външна светлина и звук в новия елемент на човешкото съзнание, тогава отново ние виждаме как се създава нещо абсолютно ново. Студеният ядрен синтез се случва в човешкото сърце, когато то получава духовна храна от боговете, които живеят отвъд завесата на сетивното възприятие.
Точно както цитираното от д-р Рудолф Щайнер по-горе показва, че ясновидецът може да види етеризирания поток от светлина, който се изкачва от сърцето до главата и после се връща обратно от главата към сърцето, така и някои древни традиции описват едно подобно явление.
В древността се е смятало, че след като духовният ученик е успявал да съсредоточи енергията си върху чакрата под пъпа, той е можел да използва тази интензивна топлина на "жестоката жена" (бел. прев. – от английското “fierce woman”), за да започне да разтопява “леда” в двата от трите енергийни канала в основата на гръбначния стълб, които водят до коронната чакра.
Чрез тези древни практики, топлината от фокусираната умствена енергия на духовния ученик започва да стопява замръзналите и блокирани енергийни канали Ида и Пингала и "парата" от разтопения им “лед” се издига по посока от единия енергиен канал към другия, като енергиите от мъжкия и женския енергиен канал се прекръстосват през главните чакри на гръбначния стълб от първата основна чакра в зоната на перинеума до четвъртата сърдечната чакра (бел. прев. – за онагледяване виж изображение на Кадуцей). За алхимика това се нарича “бялата глава на орела и кръвта на червения лъв”, защото студът в женския канал Ида е червен, а студът в мъжкия канал Пингала е бял.
Съчетанието на белия и червения цвят в едно създава вечната розова капка, която вече можеда бъде “складирана” в сърдечната чакра.
Стареенето е процес на калцификация.
Ако духовният ученик успее да издигне силата на Кундалини по гръбнака от първата до последната чакра, тогава ясновидецът вижда в челната му чакра появявата на красива качулата змия. Аурата придобива ярка светлина, тъй като енергията се движи едновременно нагоре и надолу по цялата дължина на трите енергийни канала.
В някои учения има една духовна практика наречена “задържане на дъха във вазата”(бел. прев. – от английски Vase retention breath), която също издига Кундалини нагоре по чакрите. Чрез концентрацията на съзнанието върху "вазата" точно под пъпа (втора чакра), част от нормалното дишане може да се задържи като се постави във “вазата” и се "изпече" в силно заредения и горещ дъх, който се захранва чрез въглерода от околната среда и се използва, за да разпали и поддържа нормалните енергии на огъня, които тази чакра произвежда.
След като въздухът във “вазата” се разреди, той става на топлина, която разтапя замръзването в каналите Ида и Пингала, като по този начин червената и бялата пара/мъгла се съчетават в розовата цветна капка, предназначена за сърцето.
Тази капка след това се складира в сърдечната чакра. Розовата капка се превръща в причината за възпламеняването на етеризирания поток от материални субстанции, който се издига от сърцето до епифизната жлеза, създавайки една светлина, която е пряко пропорционална на моралното ниво на ученика.
Един истински ясновидец може да види тези розово оцветени капки в сърцата на другите хора. Количеството и качеството на постоянно пребиваващите розово оцветени капки е директно пропорционално на моралното ниво на човека. Също така, и броят и качеството на кристалите на калциев карбонат, които се отлагат в епифизната жлеза, са свързани с психическото и моралното ниво на човека.
Следва!
Превод: Търсач Скитник