Глава 5
ТЕРАПИИ
Едно историческото разбиране на усилията на Ита Вегман в областта на антропософската медицина и развитието на терапията трябва бъде изградено върху убедителни, медицински квалифицирани познания за лечебното изкуство. Тази многостранна тема не е разглеждана досега от гледната точка на медицинската история и по тази причина това не може да бъде описано в настоящото документално изследване. Въпреки това можем да добием представа за това как, през последните двадесет и пет години от живота си, от 1917 до 1943 г., Вегман насърчава и развива редица нови видове терапия и си сътрудничи с други хора за тяхното осъществяване. Като цяло подобни разработки обикновено не са дело на един-единствен човек, а възникват благодарение на общите усилия на няколко специалисти. Така е и в този случай.
Едновременно с нейната Клиника и Терапевтичен институт в Арлесхайм, Вегман подготвя богата почва, в която, чрез усилията, положени от докторите, терапевтите, изследователите и сестрите, различни аспекти на антропософската медицина успяха да покълнат и да пуснат корен. Усилията на Вегман в тази област наистина напомнят образа на градинаря: растенията в градината не са създадени от него, но той създава пространството, където те да растат, и благодарение на него и неговите съграждани те растат добре и могат да се възпроизвеждат по цялото земно кълбо.
Клиниката в Арлесхайм не е единственото място, където в онези начални години се развива антропософската медиация. Но по очевидни причини представеното по-нататък ще се ограничи само до ролята на Вегман в това развитие. Ако решим да разглеждаме клиниката й по това време като Висша Рафаелова школа (както се изразява М. Ставенхаген), не бива да пропускаме факта, че тази школа не е основана от Ита Вегман, а от Рудолф Щайнер. Именно Щайнер, а не тя, основава новото изкуство на лечението.
Нейният принос в областта на терапията и развитието на медицината ще ни стане очевиден и разбираем само след като се обърнем към следните пет публикации:
- Вилем Ф. Даемс: "Ита Вегман, периодът в Цюрих 1906-1920 г. Първото медицинско лечение с имел", Дорнах 1986 г. След като открива рецептурна книжка от 1918 г. нататък, принадлежала на аптекаря Адолф Хаузер в Цюрих, Даемс успява да докаже усилията на Ита Вегман да разработи терапия за рак с екстракт от имел въз основа на предложенията на Рудолф Щайнер (вж. том първи, стр. 57).
- Рудолф Щайнер и Ита Вегман: Основи на терапията, Първото немско издание, Dornach 1925г. Произходът на тази книга е описан в том 1, стр. 139 и др. Освен фундаментални описания на метода за разширяване на медицинското изкуство, тя съдържа и разкази за лечението на пациенти от Ита Вегман.
- Ита Вегман: "Медицина и мистерии". Три есета в информационния бюлетин от 1925 г.40, както и есето ѝ от 9 август 1925 г. в същото списание, в което тя установява връзката между медицинската терапия и познанието за "младите и старите души".
- Есетата на Ита Вегман в списание "Натура" между 1926 и 1932 г.41 Те се появяват на едно място през 1956 г. като специален том под заглавие "Началото на работата за разширяване на медицинското изкуство"
- Монографиите на Ита Вегман в приложенията за лекари в списание "Натура", посветени на терапиите с използване на мед, сребро, желязо, въглен, захар, живак, олово, калай и злато, както и за лечението на рака (1926-1928 г.).42
За да се придобие историческа представа за терапиите, описани в тези публикации, е необходимо да се използват лекциите за лекари на Рудолф Щайнер (GA 312-319), както и публикуваните трудове на Хилма Валтер (вж. том първи, стр. 306). За да се установи ролята на Вегман в това развитие, препоръчвам да се прочете книгата на М.П. фон Девентер, Die anthroposophisch-medizinische Bewegung in den verschiedenen Etappen ihrer Entwicklung ("Антропософско-медицинското движение на различните етапи от неговото развитие")43 , както и нейната статия "Работата на Ита Вегман като лекар" в приложението към този том.
В това, което следва, ще охарактеризирам видовете терапии, които са били развивани в клиниката в Арлесхайм под ръководството на Ита Вегман: евритмична терапия, масаж, лапи и компреси, терапия с живопис, формиране на говора, музикотерапия и хранене.
Евритмична терапия. Произходът и ранната история на евритмичната терапия са добре документирани в мемоарите на Ерна фон Девентер-Волфрам и в биографичните ескизи на първите терапевти-евритмисти, издадени в два тома на Schriftenreihe der Heileurythmie-Ausbildung in Stuttgart ("Текстовете, издадени от училището по евритмия в Щутгарт"). По молба на младия лекар Хенк фон Девентер, съпругата му Ерна фон Девентер-Волфрам и Елизабет Бауман-Долфус, Рудолф Щайнер полага основите на терапията с евритмия през април 1921г., под формата на 8 лекции за доктори в Дорнах. Обясненията му за упражненията били съпроводени от две евритмистки – Елизабет Бауман (1895-1947г.) и Ерна фон Девентер (1894-1976г.) И така, евритмията, която преди това била просто форма на артистична изява, а от 1919г. (след основаването на Валдорфското училище) е използвана и в образованието, била разширена и в трета област – медицинската. Тъй като евритмичната терапия може да бъде представена единствено с участието на лекар, а терапевтът се нуждае не само от обучение в (артистична) евритмия, а също трябва да получи широко познание и разбиране на антропософското гледище за човека, евритмичната терапия се забавя малко повече, преди да се установи в този ранен период. За щастие, през живота на Щайнер четирима лекари се обучават като евритмични терапевти: Мария Глас (1897-1983), Маргарете Кирхнер-Бокхолт (1894-1973), Юлия Паче-Борт (1896-1955) и Лиза Кнауер (1893-1981). Чрез Елизабет Бауман и Ерна ван Девентер, на които Щайнер първоначално е възложил обучението на други в тази област, терапията с евритмия се разпространява и развива върху солидни основи: в Щутгарт (във Валдорфското училище, чрез Елизабет Бауман), Холандия (чрез Ерна ван Девентер), Австрия (чрез Мария Глас) и Арлесхайм (чрез Бокхолт, Борт и Кнауер). В рамките на няколко години новата терапия се използва от все по-голям брой евритмични терапевти в клиниките в Щутгарт и Арлесхайм, в училищата и лекарските кабинети.44 Юлия Борт се заема с евритмичната терапия за деца в Зоненхоф, за която докладва заедно с Бокхолт в списание Natura. Очната лекарка Лиза Кнауер прекарва години в проучване и разработване на евритмични терапии за очни заболявания, които в днешно време могат да се изучават в специализирани курсове. Оттогава насам са разработени и терапевтични методи за лечение в други области на антропософската медицина.
Усилията на Ита Вегман в полза на терапията с евритмия стават разбираеми, ако разгледаме отношението й към Мистерийната медицина (виж гл.7). В това отношение трябва да разглеждаме нейната клиника като център и училище за обучение на терапевти още от самото й начало. Рудолф Щайнер описва своето виждане за евритмичната терапия като медицинска терапия в "Основи на терапията" (GA 27). След като характеризира естеството на художествената и педагогичната евритмия, той пише:
Ако жестове на движенията в артистичната и педагогичната евритмия се модифицират по такъв начин, че да се разгръщат от същността на болния по същия начин, както при здравия човек, ще се получи евритмична терапия. Движенията, извършвани по този начин, действат обратно на болните органи. Може да се види как нещо, което се извършва отвън, може да продължи директно вътре в органите и да укрепи здравето им, когато жестът е пригоден конкретно за нарушената функция на даден орган. Понеже този метод на въздействие върху човека чрез движение действа върху тялото, душата и духа, той действа върху пациентите по-интензивно и по-цялостно от всички останали двигателни терапии. Но евритмичната терапия не бива никога да се практикува от непрофесионалисти и не бива да се разглежда като нещо, което всеки може да прави. Евритмичният терапевт, който трябва да е добре обучен в познанията за човешкия организъм, може да практикува само в медицински контекст, в сътрудничество с лекари. Дилетантският подход може само да навреди. Терапията с евритмия може да се практикува само въз основа на обективна диагноза.
Масаж. В първи том описахме как между 1900 и 1905 г. Ита Вегман е получила обучение по различни методи за масаж. В самото началото сигурно самата тя е масажирала пациентите. От 1921 г. нататък, в клиниката в Арлесхайм тя обучава лекари, медицински сестри и други сътрудници в този метод на лечение. Въпреки че не разполагаме със сведения от очевидци, много е вероятно, по отношение на около петстотинте лечения на пациенти, които е извършила заедно с Рудолф Щайнер между 1921 и 1924 г., последният да й е давал указания за обогатяването на масажа в светлината на антропософски разширеното знание за човешката конституция. Обучението по масаж се провеждало по време на ежедневната работа в клиниката и чрез устни направления, като първоначално нищо не е било записвано. Понеже терапевтът всъщност докосва пациента, масажът е много личен, индивидуален метод и изкуство на лечение, който не може се учи от учебник. Подобно на терапията с евритмия, той изисква подробни физиологични и медицински познания, както и задълбочено обучение в различните "захвати", които могат да бъдат научени само чрез практическо приложение. Ита Вегман не говори много за нея, а предпочита да я демонстрира - върху пациенти, но и върху учениците си. Твърди се, че преподаването на масаж от нейна страна е било много впечатляващо и е събуждало у колегите ѝ способността интуитивно да намират правилния подход за всеки отделен пациент.
Маргарете Ставенхаген (1896-1980), която по-късно се омъжва за Рудолф Хаушка и става известна като Маргарете Хаушка, пристига в клиниката в Арлесхайм през 1929 г. В продължение на дванадесет години тя се обучава в различни терапевтични дисциплини при Ита Вегман, благодарение на което терапията с масаж на Вегман се запазва и днес може да се изучава като "масаж Хаушка". Маргарете Хаушка пише за това по следния начин:
Благодарение на фрау д-р Ита Вегман в Клиниката и Терапевтичния институт в Арлесхайм се създаде школа, в която масажът беше обновен на базата на духовнонаучното вождане за човека. В курсовете, които се провеждаха в продължение на повече от десет години, фрау д-р Вегман - която все пак беше специалист в тази област - сама очерта основните теми и идеи, ръководещи работата. Тук, разбира се, мога само да опиша принципите, тъй като става дума за вдъхването на нов живот на една техника, която отново да се преврне в живо изкуство, а това, наред с познаването на физическото тяло, изисква ни повече, ни по-малко от това, познанието за човешкото етерно тяло и висшите му обвивки да бъде вкарано директно в практическата работа. Това означава, че човек трябва да развие ново съзнание за вътрешното качество на отделните части на човешкия организъм. Анатомията е основна предпоставка за това. Но тя трябва да се превърне в духовнонаучна анатомия. Статичният анатомичен аспект - който може да бъде нарисуван толкова добре - трябва да се превърне в практическо приложение в плавната активност на етерното тяло; и масажистът трябва да осъзнае, че под ръката му има нещо много повече от просто физически крайник. Реално, той държи баланса на четирите обвивки на човешкото същество и трябва да се научи на добра преценка и пропорция в гръцкия смисъл, за да може да лекува по начин, който съответства на еволюцията. Похватите, използвани при обикновения масаж, които, както може да се види, като се отвори един модерен наръчник, са взети от света на механиката (търкаляне, бутане, триене, рязане, пляскане, почукване), трябва да бъдат научени по нов начин чрез живите елементи. Човек трябва да изучава как въздухът и водата се вплитат един в друг в живо взаимодействие, тъй като от тези неща може да се научи много – както и каква е ролята на топлината в този процес като водещ елемент на едно всепроникващо цяло. Самата ръка на масажиста е образ на цялото човешко същество. Тя притежава равнина и точки: длан и върхове на пръстите, чиято полярност може да се разглежда по същия начин, както тази на нервната система, диференцирана в отделни точки, и на метаболитния процес в кръвта, който работи по повърхността. В тези курсове по масаж систематично се описват качествата на различните обвивки и се показва как различните им начини на взаимодействие имат формиращ ефект върху съвсем различни области в тялото, които функционират здравословно само когато са в равновесие помежду си. Тъй като от Рудолф Щайнер знаем, че именно когато астралното тяло е неправилно интегрирано в организма това предизвиква заболяване, можем да си представим какъв балансиращ ефект може да има едно фино познание за масажа, наред с лекарствата.
Човек работи върху свързването и освобождаването на астралното тяло както в голям, така и в малък мащаб - с други думи, както върху неговата цялост, така и върху локални области. Работи се върху връзката между бодърстване и сън, между изграждане и разграждане на тялото, между нервните процеси и кръвообращението. В здравия организъм организацията на егото създава равновесието между неравностойните сили: това е неговата специфична задача и то живее в топлината и горещината. Тези хармонизиращи сили, които обхващат целия организъм и които също така трябва да издигнат всеки отделен процес в едно непрекъснато цяло, трябва да се вземат предвид като управляващ принцип при всяко масажно лечение. Защото кръвта, която иначе се движи от собственото "аз" на пациента, чрез масажа бива задвижвана от външна сила.
Следователно това движение трябва да има „азов“ характер. В сферата на изкуството знаем, че законите на егото живеят в най-чистата си форма в музиката. Рудолф Щайнер изразява това по следния начин: ако човек изтласка "Аза" половин крачка по-надолу към астрала и му позволи да действа там, от това възниква музика. Следователно, можем да разберем колко е важно всяко лечение на физическото тяло да бъде подплътено с музикално настроение или усещане. В този смисъл масажът, практикуван под ръководството на д-р Ита Вегман в Клиниката и терапевтичния институт, е масаж, който се свързва с изначалните явления в тази сфера. Той предлага база за преценка, която улеснява практическото му приложение и го освобождава от чисто механичните закони. Защото, ако искаме масажът отново да се превърне в изкуство, то той не бива да се ръководи или схематизира от техниките.45
След като през 1962 г. М. Хаушка основава школата за артистичен масаж в Бад Бол, тя написва книга за духовно-научния възглед за човека, залегнал в основата на новите методи на масаж: "Ритмична терапия и масаж според Ита Вегман".46 Там тя пише:
Като част от работата й на лекар и развитието на медицина, разширена чрез духовната наука, фрау д-р Вегман започва през двадесетте години на този век да дава конкретни указания за работа в областта на масажа според новите водещи идеи. В Клиниката и Терапевтичния институт в Арлесхайм (Швейцария), чийто основател и директор е тя, се провеждат курсове за медицински сестри, които са били планирани от самия Рудолф Щайнер, но са могли да започнат едва след неговата смърт.
Тези курсове обединяват всички професионалисти, които подпомагат работата на лекарите, и по-специално на медицинските сестри, и те заедно изучават практически, теоретични и художествени дисциплини, в които колегиумът от лекари в клиниката участват като преподаватели. Аз отговарях за областта на масажа, наред с други неща. До 1940 г., в продължение на дванадесет години сътрудничество с фрау д-р Вегман, чийто асистент бях, основите на този нов вид масаж бяха разработени като част от тези курсове. През 1940 г. се върнах в Германия и след войната започнах да преподавам този масаж в курсове и да го развивам, като продължих тази работа през следващите над тридесет години. Той получи името "ритмичен масаж на Вегман", защото се наложи да бъде разграничен по начин, съответстващ на неговия произход и същност [...]
Отправната точка бе класическият шведски масаж, в който бе обучена фрау д-р Вегман. Основните схващания на този вид масаж се оказаха най-подходящи за преобразуване в съответствие с новите знания и разбиране. В началото на тази работа фрау д-р Вегман присъстваше по време на всеки курс на обучение и даваше инструкции. Тя демонстрираше специалните подходи и движения, които тя ценеше. Тъй като често демонстрираше върху мен, успях да възприема намеренията й не само външно, а можех да почувствам върху себе си качеството на конкретното движение или захващане, които бяха толкова важни в този метод на лечение.
Основното познание за човека, разгледано в първата част на тази книга, доколкото то е свързано с масажа, се изучава подробно в курсовете за медицински сестри, тъй като без него не е възможно да се постигне по-задълбочено разбиране.
Така възникнаха основните форми, които и днес са валидни – с други думи, редовните, повтарящи се поредици от различни прихващания за различните части на тялото. Тези основни форми могат да се прилагат така или могат да бъдат пригодени за конкретни форми на терапия. Така в метода навлиза артистичен елемент, тъй като процесът може да бъде сравняван единствено с музикалните явления тема и вариации. Основните форми се равняват на тема, докато индивидуалните промени за различните лечения са вариациите. Може да се използва и Гьотевата концепция за архетипния феномен и неговите трансформации. Друга характерна черта е наблягането върху ритмичния елемент, на който трябва да посветим цяла глава, както и използването на хватки с качество на всмукване, а не с обичайното качество на натиск. Засмукващите движения, засягащи телесните течности, служат преди всичко за стимулиране на силите на възходящия импулс, които трябва да бъдат активни във всеки вид жива циркулация, за да я издигнат извън гравитацията. Когато тялото на формиращите сили или етерното тяло вдъхва живот на веществата, то едновременно с това издига биологичния процес извън теглото, извън силовото поле на Земята, и го отваря за космическите влияния. По този начин засмукващите свойства на масажните хватки се срещат по средата с работата на етерното тяло. И накрая бих искала да спомена въвеждането на лемниската и нейните разновидности, които се оказаха особено ефективна форма на движение за хармонизиране и преплитане на биологичните процеси и сили.
Лапи и компреси. В антропософски разширената медицина важно място заемат така наречените "външни приложения". Те включват лосиони, очистителни, лапи и компреси, бани и масажи. Ита Вегман има специално отношение към цялата тази област. Под нейно ръководство в Арлесхайм е разработен широк спектър от такива външни приложения, които за няколко години се разпространяват в медицинските практики и лечебните учебни заведения в Европа. Сестра Елс Айхлер ги описва всичките през 1982 г. в книгата си "Лапи и компреси".47 Тя изпитва голям ентусиазъм към тези методи на терапия, след като наблюдава в сестринското отделение в Хамборн старшата сестра на отделението Ева Витстхум да прави компрес на пациент. След това Елс Айхлер работи в Арлесхайм в продължение на пет години. По това време (от 1935 до 1940 г.) цялата област на прилагане на вани, компреси и масажи вече е добре развита в клиниката.
По-късно Айхлер преподава тези методи на лечение в многобройни курсове. Тя също разказва, че по време на престоя ѝ в Арлесхайм масажите на органи са били прилагани само от лекарите. Те се провеждали всяка сутрин в седем часа: лекарите били инструктирани да правят това преди пациентът да е закусил, на празен стомах. Именно Айхлер формулира и периода, който характеризира работата в Арлесхайм: Клиниката беше всъщност училище за терапевти.
Вани. Можем да предположим, че през годините й в Берлин (1902-1905г.), успоредно с методите за масаж, Ита Вегман е изучавала и балнеотерапии и ги е прилагала в Цюрих между 1912г. и 1920г. В своята клиника, а по-късно и в Зоненхоф, тя развива нови методи, което става възможно благодарение на напътствията и инструкции на Щайнер. Тя е била особено стриктна по отношение на приготвянето на ваните за пациенти и деца със специални нужди, тъй като при разбъркването на лечебни вещества във водата, в нея възникват живи процеси. Тези терапии могат да се извършват само когато човекът, който приготвя ваната, е наясно с връзката между човешкото същество и етерните формиращи сили и е бил обучен в това - по същия начин, по който земеделецът трябва да е наясно с етерното въздействие на определени вещества върху почвата, когато разбърква своите препарати.
Брането на лечебни билки преди разсъмване, на капки нектар рано сутрин, бъркането на препарати за градината, както и работата в лабораторията за лекарства – все дейности, в които всеки, който поиска е можел да участва по времето на Ита Вегман – всички те са свързани с едно обучение, на което можем да се отадем единствено доброволно, в пълна свобода, но чийто ефект след това се проявява в лечебните сили на лекарите, терапевтите и сестрите. В лабораторията за лекарства на клиниката в Арлесхайм, освен лекарствата и лечебните препарати за самата клиника, се произвеждат и извлеци за вани за вътрешна употреба. От 1929г. нататък този отдел се е ръководил от Рудолф Хаушка.
Художествена терапия. Под ръководството на Ита Вегман се появяват няй-различни художествени терапии, които са развити и описани от две от нейните ученички – Маргарете Хаушка и Лиан Коло Дербоа.
Терапевтичният подход на Маргарете Хаушка може да бъде проследен назад до периода между 1029г до 1940г. По това време М. Хаушка работи като лекар в клиниката в Арлесхайм и постепенно се запознава с различните терапии, практикувани там. Тази жена, притежаваща много дарби, още през 1925г. си създава връзки с Вегман и отначало се обучава в евритмична терапия, докато Вегман не я поканва да продължи образованието си при Фридрих Хусеман в психиатричната клиника във Виезнек. По същото време тя участва в изучаването на прости терапии с живопис и скулптура. По-късно Ита Вегман я назначава за лекар във Вила Солари ди Фиджино (близо до Лугано), където тя работи от 1927г. до 1929г. Този филиал на клиниката бил основан през 1926г. заради строителните работи по това време в клиниката в Арлесхайм. Във времето, което прекарва в Лугано, М. Хаушка се запознава с руската художничка Маргарита Волошина, на която Рудолф Щайнер в продължение на много години е давал съвети и предложения, свързани с живописта.48
Когато училището за художествена терапия и масаж в Бад Бол бива открито, терапевтичният подход на Маргарете Хаушка започва да се разпространява по целия свят. В книгите си, озаглавени "За художествената терапия", тя описва произхода на тази терапия с живопис:49
Когато през 1925г., за пръв път дойдох в Клиниката и Терапевтичния институт в Арлесхайм, за да уча евритмия, живописта вече се използваше върху някои пациенти. Две художнички от Щутгарт – Софи Бауер и Мария Клайнер – бяха поканени да я прилагат за определени случаи. И двете бяха работили от известно време в Гьотеанума, където помагали с евритмията, с работа зад сцената, а често пъти са действали и като пратенички на Рудолф Щайнер от време на време. Тя бяха близки приятелки и може да се каже, че бяха родени за терапевти. Доколкото ми е известно, първите предписания за терапия с живопис са от консултациите, които д-р Вегман е провеждала с Рудолф Щайнер.[…] През 1929г. фрау д-р Вегман ме изпрати във филиала на клиниката в Тесин – по това време все още не беше Аскона - във Вила Солари на езерото Лугано. В тази прекрасна обстановка и със задачата да наблюдавам ограничен брой пациенти както в медицински, така и в културен смисъл, имах най-добрата възможност да развивам всички аспекти на изкуството. Евритмията, живописта, рисуването и художествените пътувания до Италия, наред с теоретичните занимания, бяха част от вътрешния живот на тази иначе доста изолирана къща във Фиджино, малко селце в залива Аньо.
През 1929г. се завърнах в клиниката и, покрай лекарските ми задължения, работих като един от хората, отговорни за училището за сестри, което междувременно бе открито. Поех преподаването на художествени предмети, както и на няколко други предмета, които бяха част от изграждането на антропософското разбиране за човека. Фрау д-р Вегман така организира нещата, че всички сътрудници да могат да участват в художествените упражнения. Тя беше дълбоко убедена във важността на това, като казваше, че изкуството трябва да бъде също толкова необходима и неразделна част от лечението, колкото Рудолф Щайнер настояваше то да бъде във валфдорфското образование. Специфичните детайли на художествената терапия се развиха почти от само себе си през годините на преподаване и на редовната практика с пациенти. С това искам да кажа, че ежедневният ни опит с пациентите беше най-добрият водач и учител.
Рудолф Щайнер никога не даде курс по лечебна живопис; и въпреки че превръщането на художествената евритмия в евритмична терапия винаги е бил пример за мен, не бива да забравяме, че живописта въздейства на съвсем различно ниво. Евритмичната терапия притежава своите определени упражнения и указания. Стимулирането на творческите сили чрез живопис следва съвсем различни закони. Човек трябва да тръгне от душата и чувствата. Емоционалното и психическо състояние на пациента стимулират творческото въображение на този, който създава художественото задание. Тук фиксираните задачи и начин на работа много скоро се оказват безполезни; въпреки това, трябва да се научат законите и моделите и да се осъзнае как душевните сили могат да се насочат в лечебна посока чрез цвета и начина, по който той се използва.
В илюстративните образи, използвани в терапията, съзнателно се избягва склонността към абстракция на модерната живопис. Също както целите при лечебната евритмия са доста различни от тези в сценичната евритмия, така и терапията с живопис се държи настрана от проблемите на модерното изкуство. Не крайният образ е важен, а процесът, чрез който той се появява и съпътстващите го преживявания, които човек може да изпита.
Художествената терапия е път, по който трябва да се върви посредством душата и заедно с Аза. Това изисква терапевтът да притежава житейски опит и най-вече способност за съпричастност, както и други качества, свързани с отказа от самоизява. Фрау д-р Вегман наричаше художествената терапия „жертвено“ изкуство. От Рудолф Щайнер знаем, че терапевтът по евритмия руши лечителските си способности, когато играе прекалено често на сцената, и обратното. Разграничението и полярността не са толкова крайни при терапията с живопис, тъй като се крият по-скоро в „как“, отколкото в „какво“, но въпреки това, определено са налице.
Така работихме в продължание на дванадесет години насред потока на духовно-научната медицина, която се развиваше в клиниката, докато Втората световна война не доведе тези усилия до временен край, а аз самата се преместих първоначално в Австрия заедно с д-р Рудолф Хаушка. Трябваше да минат още двадесет и две години, докато, след многогодишни курсове, провеждани в страната и в чужбина, група приятели помогнаха да бъде открито училище за художествена терапия и масаж в Бол, близо до Гьотинген.50
Между 1940г. и 1943г. тя доразвива терапевтичния подход на Лиан Коло д‘Ербоа. Художничката Лиан Коло (р.1907г. в Тинтангел, Англия) преди това е работила седем години като терапевт в лечебния дом „Сънфийлд“ (Клент, близо до Стомбридж), където усвоява необходимите познания по медицина и антропософско разбиране за човека, под ръководството на Хилма Валтер. Елиза Метрейе описва произхода на терапията с живопис на Коло в свое по-дълго есе със заглавието „Ита Вегман и художествената терапия“ 51 Следният откъс от него намеква за разликата между двата подхода:
Маргарете Хаушка разви терапия с живопис, като се основава на сливането на душата с цветовете. От тази отправна точка тя осветлява всичко, свързано с болестта и лечението. Изразено в образ, би могло да се изрази така: тръгвайки от средната област на човешкото същество, тя го повежда по моста на дъгата към силите на изцелението.
В подхода на Коло д‘Ербоа на преден план изпъква нещо друго. В своята терапия с живопис тя изхожда от законите за произхода на цветовете.
В младостта си Коло д‘Ербоа изпитвала нужда да придобие обективно познание за света на цветовете. Това било важно за собственото й художествено творчество и още повече когато започва да рисува терапевтично с пациенти. Тя се стремеше към познание за цветовете, което да насърчава творческия стремеж.
Този стремеж беше в пълно съгласие с Рудолф Щайнер. В крайна сметка, в GA 204 той казва, че трябва да бъде създадена теория за цветовете, която – в най-голямо противоречие със съвременните идеи – да може да предложи основа, върху която да стъпи художествената дейност. За да бъде постигнато това, нашето разбиране за цветовете трябва да се издигне над абстрактната физика – в сферата, където въображението работи заедно с чувствителността на художника и разбирането за природата и цветовете, както и с духовно-научното виждане и разбиране за света. И той подчертава, че това е идея, която трябва да приемем най-сериозно! Трябва също така, казва той, да се научим да разбираме болестите и здравето чрез познанието ни за цветовете.
Идеите на Лиан Коло д'Ербоа за цветовете отговарят на изискванията на Рудолф Щайнер както към художника, така и към художествения терапевт.
Дължим тези идеи на факта, че Коло д‘Ербоа е могла дълги години да живее в близост до Ита Вегман. По нейно предложение тя рисува картини за различни пациенти в клиниката в Арлесхайм, както и в Къща Андреа Кристофоро в Аскона. А останалите художествени творби не са излизали от ателието й, преди първо Ита Вегман да ги види.
Чрез подобен жив духовен обмен с Ита Вегман тя задълбочава способностите си както в областта на художествената работа, така и в областта на медицината и терапията, тъй като е рисувала картини и за пациенти, лекувани от Ита Вегман.
Тя тръгва от чистото наблюдение на цветовите явления в света, което след това
води до едно живо разбиране на творческите сили, които стоят зад проявленията на цветовете. Тя изразява своя подход с думите: "С помощта на мисълта и чрез признаването на законите на светлината, тъмнината и цвета, тези закони стават достъпни като инструмент за човешките ръце, така че чрез човека да могат отново да бъдат приложени в творческия процес."
Разбирането на тези закони се превръща в инструмент за собствената творческа дейност на художника. За терапевта те се превръщат в средство за лечение, когато той успее да свърже космическата троица от светлина, тъмнина и цвят с духа, душата и тялото, с човешкото мислене, чувства и воля.
Силите на светлината и тъмнината имат духовен произход и са невидими за нашите очи. Тяхната съзидателна двойнственост се проявява в космоса също така, както и в човешките същества.
[…] Голямото значение на подходите, залегнали в основата на терапията с живопис на Маргарете Хаушка и Коло д'Ербоа си проличава най-вече когато ги погледнем във връзка с намеренията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Ита Вегман казва следното. Тя казва, че от особено голямо значение за новото изкуство на лечението е да може да разграничава между два типа хора. При единия тип лечебните сили трябва да бъдат стимулирани посредством ритмичната система; при другия лекарят трябва да се стреми да лекува, като работи върху главата и метаболитната системи.
Основите и на двата подхода възникват по пряк и личен начин чрез работата на Ита Вегман с лекарката Маргарете Хаушка и художничката и терапевт Лиан Коло д'Ербоа.
През 1937г. Ита Вегман вече е била поканила Коло д'Ербоа в Аскона, както проличава от следното писмо:
№ 10 Kent Terrace, 12 февруари 1937 г.
Скъпи Ивон и Лиан,
Получих писмото ви и се зарадвах да чуя нещо от вас двете. Моят отговор се забави малко, защото бях болна от грип, който хванах тук, и трябваше да лежа. Вече го преодолях и скоро ще се върна в Арлесхайм. Разбира се, готова съм да напиша за Лиан най-добра препоръка, ако тя има нужда от това и ако ме помолят. Надявам се, че тя ще успее да си намери подходяща за нея работа, която сега търси, за да подобри материалното си положение. Много добре го разбирам! Въпреки това трябва да кажа, че намирам за много жалко това, че Лиан не рисува, рисува, рисува! Видях няколко нейни картини в стъклени рамки в Клент и отново бях поразена от красотата им и от това, че чрез това изкуство трябва да се появи нещо ново в света. А за нещо ново са нужни труд, усилия и жертви. Големите художници никога не са имали пари, не са могли да печелят - други е трябвало да правят това за тях. Затова не забравяйте, скъпа Лиан и скъпа Ивон, че имате приятели и че винаги можете да дойдете в Арлесхайм или в Тесин, ако искате просто да рисувате. Може би ще успеете да осъществите плана си да заминете за Ирландия; но в случая с Лиан все по-често я виждам да започне работа в ателие, а не в образователен институт! Д-р Валтер е много болна. Д-р ф. Девентър, сестра ѝ Хедвиг Валтер и аз бяхме там преди около 10-14 дни. Сега тя всъщност е много по-добре и се надяваме, че ще се възстанови напълно. Д-р ф. Девентър отсъства от една седмица; аз хванах грип тук, в Кент Терас; сестра Хедвиг Валтер все още е там.
Много се надявам и двете да сте добре! Поддържайте куража си.
С приятелство и обич
Вашата И. Вегман
След като Лиан Коло работи известно време в Парижкия терапевтичен център, тя приема поканата на Вегман и се премества в Аскона, където по време на войната работи в къща Кристофоро. Човешката й връзка с Ита Вегман е била много силна; самата тя пише много за това.52 През следващите години тя открива собствено училище за живопис, което по-нататък се превръща в групата художници „Магента“.53
Тези методи на нова терапия с живопис се развиват тихо в течение на много години и днес могат да бъдат научени в Холандия и в школата за художествена терапия Иона, в Овинген, близо до Уберлинген.
Както бе споменато по-горе, през август 1925г. Ита Вегман споменава за следната връзка между антропософските терапии и различния тип хора („млади и стари души“):
И за новото лечебно изкуство е от огромно значение да бъдат разграничавани тези два типа човешки същества. Лекарят ще се опита да излекува първия тип, когато се разболеят, чрез терапии, насочни към главата и метаболитната система; за втория тип, напротив, лечебните сили трябва да бъдат стимулирани чрез ритмичната система. Разбира се, между двата типа има и преходни типове; и най-вече лекарите разполагат с много възможности да ги наблюдават. Защото, задълбочаването на уменията ни в лечебното изкуство също така показва силен стремеж към придбиването на знания за човешкото същество, а това, от своя страна, е вътрешно свързано с човешката карма.54
Това разграничение води началото си от лекцията на Рудолф Щайнер от 8 юли 1924 г. (GA 240). Предложението за различно терапевтично лечение на тези два типа идва от Ита Вегман.
Говорно формиране. Доколкото ни е известно, до 1931г. Ита Вегман не е лекувала нарушения в говора с метода на говорното формиране. Но нещата се променят, когато в същата година бившата певица Марта Хемсот (29 януари 1887г.- 31 март 1936г.) пристига в клиниката като терапевт по говорно формиране. Марта Хемсот, по рождение Хундхаузен, е била ученичка на Ханс Пфицнер в Страсбург и когато открива антропософията, тя се отказва от успешната си кариера в операта (главно в Страсбург и Дортмунд 55). Във Фрайсбург (в Брайсгау) тя учи говорно формиране при Гюнтер Спонхолц, а в Хамбург – при Кюгеламан. След завършване на обучението си в Гьотеанума при Мари Щайнер, тя започва терапевтично лечение на пациенти в Арлесхайм (в една рядко използвана оранжерия в градината на клиниката) и с децата в Зоненхоф. Тя преподава и частни уроци на някои от колегите си, включително Ита Вегман. Огромният й опит вдъхва живот на многото театрални представления, в които играе и които се играят в лечебните домове – например, в Шлос Хамборн, където през 1935г режисира пиесата за възрастни на Едуард Шуре „Светата драма в Елевсина“. Също така организира с голям успех сезонните празници в клиниката в Арлесхайм. Смъртта й на 31 март 1936г., в следствие от случаен взрив, е била голям удар за клиниката 56, както и сериозен шок за артистите по говорно формиране в Дорнах. Чрез намесата на Мадлен фон Девентер, Спонхолц и други предлагат да продължат да лекуват пациентите с говорно формиране, но Вегман не приема това предложение.
Запазена е една статия на Марта Хемсот: „Тайната на ефективната реч“, от която тук цитираме няколко пасажа, в нейна памет:
Знае се, че изговорената дума може да окаже неописуемо влияние върху хората. Тази сила на говора е загадка за хората от нашето време, които не познават неговата природа и произход. Всеки, който се изправя да държи реч, би искал да притежава тази сила, но малцина са природно надарени със силата на Словото. Говорът на повечето хора е неефективен; и дори и да им се налага ежедневно да държат речи, макар и да свикват да формулират мислите си, те рядко увеличават силата на устното си изразяване. Хората обикновено не вярват, че човек може да придобие подобна сила. И все пак има начини да се постигне!
[…] Мисълта, когато е изразена просто по „мисловен“ начин, не може да стигне до дълбините на човешкото същество. Мостът между оратора и слушателите се заражда в дишането. Но дишането при обикновения човешки говор е късо, слабо и неспособно да предаде на слушателите изпълнения с „аз“ говор. Нормалният ни начин на говорене се отнася към говора, развит и формиран в дишането, също така, както вибрациите във въздуха при шум се отнасят към вибрациите във въздуха, създаващи музикален тон.
Ефективността на речта следователно се състои до голяма степен на това, говорещият (оратор или актьор) да може да формира думите си върху дъха, така че да се образува самият дъх "аз", който по този начин придобива истинска сила и способност да носи душевните и духовни сили от говорящия към публиката.
[…] А е много важно това да се получи. Защото когато говорим добре, това не е само основна предпоставка за личния ни успех, но е и необходимост от най-универсално значение. Все още знаем твърде малко за въздействието върху детските души, например, на учител, чиято реч е слаба – чиито думи остават единствено в сферата на мисленето, без сърдечни сили. Децата копнеят за човешки контакт и са дълбоко разочаровани, когато учителят се обръща към тях само интелектуално. Когато това се случи, те сякаш се обезводняват в сферата на душата. Възрастните страдат от нещо подобно, когато трябва да слушат единствено интелектуални, безсилни речи.
Това, хората да говорят по художествено ефективен и истински начин с другите човешки същества, е тясно свързано с развитието на социалните сили. Това изкуство, култивирано толкова широко в древността, днес трябва да бъде възстановено чрез собствените ни усилия. Тези, които се посветят на него, могат да намерят в него източник на сила. Те скоро ще усетят как укрепват индивидуалната си личност - с отпадането на всякакви блокажи и задръжки - и как се лекуват; и се научават да излизат извън себе си, в истинския смисъл на думата чрез словото, формирано в струящия въздух - чрез формирането на говора.
Музикални терапии. От консултациите с Рудолф Щайнер имаме някои препоръки за лечения с тонова евритмия; но няма документални доказателства за това как Ита Вегман и евритмичните терапевти са използвали тази терапия през началните години. 57 В броя на списание Натура от юли 1927г. (година 2, №1) Вилма Валтер, Юлия Борт, Едмунд Прахт и Ойген Колиско пишат статии за значението на музиката в лечението и терапията, особено в рамките на лечебното образование, но не разглеждат този нейн аспект.
Авторите не споменават и за съвместната си работа с Валборг Вербек в областта на музикотерапията с пеене. Скоро след това нещо от това става известно чрез Ойген Колиско, който активно подкрепя този метод на лечение; а през 1938 г. самата Валборг Вербек издава книга на тази тема: "Откриването на гласа. Път към катарзиса в изкуството на пеенето", Дорнах 1984г.). Валборг Вербек, родена Свардстрьом (1879-1972), първоначално иска да учи медицина, но след това, поради специалната си вокална дарба, започва да се занимава с пеене. Срещата ѝ с Рудолф Щайнер около 1911 г. води до това, че от 1922 г. нататък тя започва да разработва първите опити за нов вид терапия с пеене. През 1927 г. и 1928 г. Ита Вегман на няколко пъти я моли за съвет при лечението на пациенти. От едно обявление в информационния бюлетин (година 5, № 50, 9 декември 1928г.), става ясно, че се изучават "ефектите от певческата терапия". В клиниката в Арлесхайм ученичката на Вербек, Роте, се опитва да получи някои напътвствия от Валборг Вербек за лечението на пациент с екзофталмична гуша. Но Вербек била много резервирана към даването на терапевтични съвети и през февруари 1927 г. отговоря на Вегман по следния начин:
10 февруари 1927 г.
Моя най-скъпа фрау д-р Вегман,
Чувствам, че трябва да се обърна директно към Вас, за да Ви кажа нещо за пациентката, която сте назначили на моята ученичка мис Рот, и за лечението й с музикална терапия.
Ще се опитам да се изразя възможно най-кратко: Първо получих писмо от г-ца Рот с най-различни данни за състоянието на пациентката и с искане за упражнения, насочени главно към лечението на екзофталмична гуша. След това й изпратих информация в писмен вид.
После, обаче, получих второ, по-подробно писмо; и едва сега, след като прочетох добавеното от мис Рот, успях придобия ясна представа за пациентката.
Имам съвсем малко опит по медицинските въпроси, така че препращането на този пациент към мен стоварва огромна тежест върху плещите ми. След получаването на втория, по-подробен доклад, се налага да се откажа от упражненията, които предложих в отговор на първия. Струва ми се, че лечението на тази млада дама с музикална терапия е доста трудно начинание. Бих искала да ви опиша как виждам нещата (и, разбира се, нямам никаква медицинска квалификация); не знам дали мнението ми е правилно, но вие, скъпа фрау д-р Вегман, може би ще можете на базата на това да видите коя диагноза би била полезна, за да ми помогне да бъда по-наясно как да използвам упражненията.
Струва ми се, че поради извършената операция (на екзофталмичната гуша) етерното тяло сега е свързано прекалено слабо с физическото тяло (тъй като най-важната жлеза за връзката му с физическото е била прекъсната): следователно то се стреми твърде силно нагоре. Начинът, по който пациентката пее ноти в препоръчаното от мен упражнение за екзалтация - мис Рот ми го описа - показва, че етерните вибрации са много откъснати от физическите. Ако следователно й дам упражнения, които са насочени към етерното, например специално за щитовидната жлеза, това ще накара етерното да се отдели още повече от физическото. Затова едва ли бих могла да използвам упражнения, предназначени специално за етерното, тъй като всички те предизвикват известно разхлабване и засилен стремеж на етерното тяло нагоре.
Сега, от друга страна, тъй като етерното тяло не може да захване напълно физическото тяло (особена слабост в метаболитната система на крайниците), астралното тяло е придобило твърде голяма самостоятелност. Струва ми се, че то работи върху физическото тяло заедно с етерното (етерното тяло не винаги е посредник между физическото и астралното) и също така не завладява напълно долното тяло. Сега, бих могла да избера упражнения, които принуждават астралното тяло да работи по-силно върху метаболитната сфера, и това със сигурност би стимулирало по-голяма активност; но това крие особена опасност: пациентът вероятно ще получи спазми от типа, който вече наблюдавах в три случая (и който също обсъдих с вас в Хамбург). Защото тези упражнения действат върху слънчевия сплит и преди всичко пряко засягат дихателните процеси. Нямам упражнения, които да не оказват такова въздействие.
Честно казано, опасявам се, че това е прекалено сериозен въпрос и твърде труден за справяне за моята ученичка, тъй като тя едва отскоро е посветена във всички упражнения; и за да се избегнат евентуални проблеми, е необходима силна способност за наблюдение и слушане, за да може да бъде променен хода на уроците, преди ефектите да станат прекалено силни.
Уважаема фрау д-р Вегман - може и всичко това да е без значение. Аз не мога да знам това, тъй като не мога лично да наблюдавам как пациентът пее или говори. Ако можех да го сторя, щях да намеря някакъв начин да помогна, но дори и тогава само по един по-инстинктивен начин, по чувство.
Надявам се виждате, че няма как да изпитвам каквато и да било увереност в себе си, когато лекувам подобен случай от разстояние, чрез писмени указания. Ако смятате, че не съществува особена опасност, и бихте искали да направите опит, с удоволствие ще дам на мис Рот упражненията. Но първо бих искала да чуя вашето мнение.
За да не си губите времето да пишете, скъпа фрау д-р Вегман, може би бихте могли да обсъдите въпроса с мис Р., а тя след това да ми пише.
С топли поздрави
Ваша Валборг Свардстрьом-Вербек
Имало е доктори, които са се надявали, че в сътрудничество с тях Валборг Вербек ще развие своята музикална терапия и ще я превърне в метод на лечение, който и други да могат да научат (с активната подкрепа на Тилман, Армсторф и Колиско). През май 1927г. дори се зараждат планове да бъде открит в Хамбург „малък институт за музикална терапия под егидата на медицинската секция“. На Световната конференция в Лондон през 1928г. Вербек демонстрира някои от своите подходи към лечението. През 1934г. Юген Колиско провежда серия от лекции в Пилграмсхайн за този нов вид терапия. Досега не сме могли да установим до каква степен Ита Вегман е работила по-късно за нейната популяризация. След Втората световна война Валборг Вербек използва музикалната терапия за лечение на деца с увреждания в лечебното заведение в Еквалден.
През 1926 г. Едмунд Прахт изобретява лирата. Ита Вегман я подкрепя много активно. Чрез лирата възниква нова, международна музикална култура, която става ефективна и от терапевтична гледна точка за пациентите и в лечебните домове.
Хранене. Ита Вегман винаги е проявявала голям интерес към областта на храненето и диетата. Самата тя е била вегетарианка от 21-годишна възраст (вж. том първи, стр.24). Тя е била добра готвачка и още през 1921г. започва да съветва своите сътрудници и пациентите в клиниката й относно значението на доброто хранене, което е не само „здравословно“, но също така и разнообразно и стимулиращо. Наред с голямата билкова градина, засадена на територията на клиниката, тя е искала да добива и собствено мляко и да отглежда зеленчуци, за да може да провежда ефективна програма за хранене. Тези усилия придобиват по-широк контекст, когато през 1924 г. Рудолф Щайнер възлага на градинаря и фермера Карл Ланг да се грижи за земите на Гьотеанума и "Holle". Ланг е помолен да провежда разговори с Вегман през ден (вж. спомените му в приложението). По този начин снабдяването на клиниката с храна от самото начало е било свързано с биодинамичното земеделие, а последиците от това са имали дългосрочна полза както за кулинарното изкуство, така и за изследването и практикуването на нов начин на хранене.
През няколкото години, между 1927 и 1932г., само в списание "Натура" са публикувани двадесет и три изследвания и доклади за храненето, пекарството и диетата, от дванадесет различни автори.58
Готвачката Елизабет Данк събира и публикува рецептите от клиниката в своята книга „Готварското изкуство на изтока и запада“.59 Дифенбах, Сухантке и Рудолф Хаушка прилагат на практика насоките на Щайнер за нов начин на приготвяне на хляб.60
Резултатът от цялата тази дейност е бил все още е далеч от желания от Вегман. Тя е искала да привлече вниманието на международната общественост към тези нови методи на хранене и за тази цел организира през 1930 г. в Берлин голяма конференция на тема "Медицина, хранене и земеделие", известна днес като "конференция по хранене". Нейният доклад за това (Информационен бюлетин, година 7, № 45, 9 ноември 1930 г.) показва вижданията й в тази област:
От 17 до 19 октомври в Берлин в Briidervereinhaus ("Къща на братското сдружение") се проведе конференция на тема "Медицина, хранене и земеделие". Целта на тази конференция беше да се привлече внимание върху значението на правилното хранене, тъй като то е свързано с растящото човешко същество в неговото душевно-духовно развитие. Правилното хранене зависи, от една страна, от правилния избор на храна, но от друга страна, и от храната, отгледана в здрава почва. Ето защо Рудолф Щайнер посочва, че днешните изкуствени минерални торове не могат да поддържат здрава почва, и по тази причина в своя курс по земеделие той предлага нов, биодинамичен метод на обработка на почвата.
Селскостопанските продукти под формата на зърнени култури, зеленчуци и плодове, отглеждани в биодинамично обработена почва, бяха станали достатъчно достъпни, за да може да се проведе такава конференция. Но освен това особено се оцениха демонстрациите на значението на правилното приготвяне и комбиниране на храната, както и на това как различните храни са полезни при някои специфични заболявания. Ето защо, за да се получи практическа представа, беше необходимо наред с лекциите да се организира изложение на земеделски продукти и да се даде възможност на хората да опитат сурови и сготвени мостри, за да се запознаят с качеството на храните и с правилните методи за приготвяне на храната.
В изложбата на научните изследвания, проведени от биологичните институти на научно-медицинската секция в Гьотеанума, беше възможно да се предоставят точни доказателства за качественото предимство на биодинамично наторените продукти. Беше посочено и съставянето на диети за пациенти и правилното им приготвяне.
Къщата Briidervereinshaus, която наехме за тази конференция, предостави подходящ всеобхватен контекст за тази конференция, обединявайки лекционни зали, изложбени зали, трапезарии и кухня.
Разбира се, беше важно лекциите да предложат и антропософска основа, която да подкрепи разбирането за необходимостта от правилна обработка на почвата, както и за процеса на усвояване на храната вътре в човешкото същество. Още първата лекция в петък, 17 октомври, в която д-р Вахсмут говори за етерните формиращи сили, а хер Пфайфер представи експериментално доказателство за това, беше изключително добре посетена: в залата имаше около 950 души. Тези нива на посещаемост се запазиха и през следващите дни, а всичко, което се предлагаше, се приемаше с нарастващ интерес. В събота сутринта г-н Пфайфер и д-р Сухантке откриха изложбата с встъпителни лекции. Хер Пфайфер показа действието на формиращите сили чрез техниката на кристализация, а д-р Сухантке говори за тясното взаимодействие между витамините и формиращите сили. Изложбата предизвика голям интерес и в последствие се проведоха значителни индивидуални дискусии. Беше много радостно да се види колко много практикуващи учени проявиха подробен интерес към тази работа, задавайки много въпроси. Хер Дрейдакс беше първият, който говори от името на земеделските производители: в една много достъпна лекция той описа значението на новите методи за биодинамично торене и значението на доброто земеделие за доброто хранене.
Вечерта, в още една съвместна лекция, д-р Кьониг и д-р Хаушка направиха преглед на хранителните процеси от гледна точка на духовната наука. Както теоретично, така и чрез експерименти, те показаха как хранителният процес е двустранен: потокът от вещества от приетата храна, който преминава отдолу нагоре, и свръхсетивният, космически хранителен поток, който, засмукан от етерните и чрез нервно-сетивните процеси, изгражда човешкото същество отгоре надолу. Освен това д-р Сухантке говори от името на медицинската секция за значението на витамините и солите за храненето, а д-р Шиклер и д-р Магер Щадт също добавиха подробности, извлечени от практическата работа. От страна на земеделската секция хер Шварц говори за отглеждането на зеленчуци.
Изложението на замеделска продукция, представено по много ясен и артистичен начин и включващо снимки на експериментални серии, заснети в различни (биодинамични) ферми и имения - предизвика голям интерес. Наблизо имаше и изложба на готвени и сурови храни, произведени по различни начини в зависимост от това дали са кореноплодни, листни, цветни или плодови зеленчуци. Особено впечатляващ беше контрастът между суровите зеленчукови сокове, приготвени от биодинамично отгледани зеленчуци, и от тези, третирани с минерални торове. Соковете, произведени от биодинамични зеленчуци, имаха много по-фин вкус и по-деликатен аромат. Останалите, от друга страна, имаха по-горчив и минерален вкус, така че може да се види, че тези нови методи са от голямо предимство за суровоядството. Възможно е също така биодинамичните зеленчуци да се приготвят на пара - метод на приготвяне, който е много по-добър от обикновеното готвене. Това се отнася най-вече за листните зеленчуци, докато кореноплодните се готвят по-добре, а цветните зеленчуци трябва да бъдат нагрявани по-силно чрез печене: в отразената топлина се извършва процес на хрупкавост, подобен на начина, по който се образува обвивката в процеса на формиране на семената под топлината на лятното слънце.
Имаше мостри от всички тези видове храни, така че всички, които желаеха, можеха да опитат зеленчуци, произведени и приготвени по този начин.
Също така можеха да се дадат съвети и предложения за приготвяне на вкусни безмесни супи, подходящи за различни видове заболявания. Същото се отнасяше и за различните топли и студени напитки, които присъстваха в големи количества и чието действие зависеше от това дали са приготвени от корени, листа или цветове.
Същевременно можеше да се демонстрират различните видове хляб - хляб "Деметър", хляб с мед и сол, четиризърнест хляб (от ръж, пшеница, овес и ечемик) - и да се покаже колко са вкусни. Големият интерес, проявен към всички тези неща, ни даде основание да заключим, че сме успели да привлечем вниманието на широката общественост към значението на ефективната, хранителна диета, която прави консумацията на месо ненужна, нещо полезно при някои заболявания и за много хора, които по различни причини предпочитат вегетарианска диета.
Основната разлика между вегетарианската и месната диета също беше подробно обсъдена в уводните беседи.
Важно е да се каже също, че на конференцията присъстваха и много неантропософи. Това пролича най-вече от факта, че на щанда за книги през тези два дни и половина бяха продадени антропософски книги и периодични издания на стойност 1500 германски марки.
След тази конференция д-р В. Каелин изнесе лекции с диапозитиви в Берлин, Дрезден, Бреслау и Лайпциг на тема "Ранна диагностика на рака". Тези лекции бяха изключително популярни и след всяка от тях се провеждаше оживена дискусия с лекарите. Навсякъде си личи големият интерес сред всички групи към този въпрос.
Конфликтите в Антропософското общество, които за пръв път се проявяват в Германия също през 1930г., също както и възходът на Националния социализъм, който след 1933г. прави невъзможна публичната дейност, означава, че усилията на Вегман и нейните хора да рекламират новите методи на хранене скоро биват забравени. Поразително доказателство за позицията на Ита Вегман в рамките на това движение ни предлагат още два документа: разпространението на специализирани менюта за деца (Natura 1932г.)61 и нейната статия "Тайната на почвата" (Natura. Година 4, № 1, юли 1929 г.), която е отпечатана в приложението. От тях проличава много подходящият и съвременен начин, по който тя се включва в историята на ХХ век.
Единствено през краткия период между 1927-1933г. началните етапи на тази работа стигат до вниманието на обществеността. Това става възможно чрез антропософската изследователска работа на колегите на Вегман – хора като Рудолф Хаушка и Хилма Валтер. По време на Втората световна война цялата тази изследователска област потъва под повърхността, така да се каже. Докато Европа се разпада в развалини, някои от тези учени продължават изследванията си и успяват, след като вълните на хаоса и разрухата отново утихват, да покажат плодовете на своята работа. Рудолф Хаушка например прави това, като създава фирмата за производство на медикаменти "Вала"; Хилма Валтер пък провежда наблюдения върху растения във връзка с човешкото хранене и медицината, които е започнала да развива заедно с Ита Вегман в Аскона до смъртта на последната през 1943г. Изследванията на Валтер са красноречиво и дълбоко свидетелство за приноса на сподвижниците на Ита Вегман за лечението и спасението на човешките същества и земята.62Й
Превод: Ати Петрова