Първите три седмици на Адвента като три етапа на „окултни изпитания”
Главата в книгата „Как се постига познание за висшите светове”, която е изцяло посветена на процеса на инициация, започва с описание на трите „изпитания”, които служат за развиване на определени качества на душата у ученика, които са абсолютно необходими, за да се премине посвещението по правилния начин. Освен това не е трудно да се долови, че най-подходящият период в годишния цикъл за тези вътрешни изпитания е времето след празника на Михаил и, по-специално, първите три седмици на Адвента.
Първото „изпитание“, за което се говори в „Как се постига познание за висшите светове”, се нарича „изпитанието с огън“. Чрез него на ученика се разкриват истинските духовни основи на всички земни неща: първо... на безжизнените неща, след това на растенията, животните и човешките същества. 61 Сякаш булото е свалено от всички предмети и същества в околния свят и „те лежат разкрити – голи пред погледа на наблюдателя... и това е свързано с процес, известен като „духовно изгаряне”. 62
Моралните качества, за които се говори тук, често се развиват от онези, които са преминали през суровата школа на живота. „Такива хора”, пише Рудолф Щайнер, „са преминали през многобройни преживявания от такъв характер, че тяхната самоувереност, кураж и сила на духа са се засилили по здравословен начин и те се научават да понасят скръбта, разочарованието и неуспеха в начинанията си с величие на душата и преди всичко с равновесие и непоколебима сила.” 63 Тези думи извикват пред вътрешното око образа на човек, който е способен във всички бури и изпитания на живота да остане вътрешно изправен, който не се огъва под натиска на живота, а запазва непоклатимо вътрешно доверие в силата на висшата справедливост, която невидимо управлява света и му изпраща скърби, разочарования и неуспехи като изпитания.
Ако ученикът успее да издържи това изпитание, според думите на Рудолф Щайнер, пред душата му ще се разкрият „знаците на окултната писменост“, които не са нищо друго освен „събитията и съществата от духовния свят!“ 64 И той добавя: „Езикът на нещата се научава чрез тези знаци.“ 65 Чрез този език всяко нещо и всяко същество разкрива на ученика тайното име на своя произход, онази част от архетипното космическо Слово, което някога е създало нашия свят, който почива върху своята специфична основа. По този начин този опит постепенно се превръща за ученика в началото на проникване в мистерията на космическото Слово, на божествения Логос, а това от своя страна го води постепенно към следващото „изпитание“. Защото сега ученикът се научава да се ръководи в действията си не от собствените си егоистични желания, а от световната справедливост, от божествените цели на космоса, които е успял да разпознае чрез тайното Слово, което му е било разкрито. Това първо изпитание съответства по своя вътрешен характер на духовното съдържание на първата седмица на Адвента.
Второто изпитание носи името „изпитание с вода” 66 и е пряко продължение на първото. „Това е, за да се докаже дали той може да се движи свободно и с увереност в по-висшите светове.” Ученикът трябва сега да извърши определено действие, същността на което може да разбере само чрез вътрешния език, който е научил, в това, което е събрал на предходния етап, от „тайната писменост”. Рудолф Щайнер описва същността на това изпитание по следния начин: „Ако в хода на действието си той въведе някакъв елемент от собствените си желания, мнения и т.н., или ако за миг се отклони от законите, които е признал за правилни, за да се отдаде на собствената си произволна воля, резултатът ще бъде съвсем различен от това, което би трябвало да се случи.“ 67 Според Рудолф Щайнер това е до голяма степен въпрос на развиване на качеството на самоконтрол. Но това ще бъде постигнато в най-висока степен от човек, който в ежедневието си... е придобил способността да следва високи принципи и идеали, като оставя настрана личните си предпочитания, който е способен винаги да изпълнява своя дълг, когато уклоните и симпатиите му са готови да го отклонят от него... 68 От особено значение на този етап, добавя Рудолф Щайнер, е овладяването на още едно качество, а именно абсолютно здрава и надеждна способност за преценка. 69
Не е трудно да се види, че тези две основни изисквания са в тясна връзка с вътрешните качества, свързани с втората седмица на Адвента: умереност и предпазливост. Така развитието на първото от тях става възможно чрез преодоляване на личните желания и мнения, капризи и егоистична произволност при изпълнението на по-висши задължения,
докато развитието на второто качество – предпазливостта – зависи от надеждното умение за преценка. И двете заедно позволяват на ученика да издържи това второ изпитание.
Ако успее в това, го очаква третото „изпитание“. Тук той няма усещане за цел. Всичко е оставено в негови ръце. Той се намира в ситуация, в която нищо не го подтиква да действа. Трябва да намери пътя си съвсем сам, изхождайки от себе си.70 „Необходимо е само ученикът да може бързо да се примири със собствената си природа, защото тук той трябва да намери „по-висшето си Аз” в най-истинския смисъл на думата. Той мигновено трябва да реши по всички въпроси да се вслушва във вдъхновението на духа. Няма време за съмнения или колебания... Всичко, което го възпира да се вслушва в гласа на духа, трябва да бъде смело преодоляно. В тази ситуация е от съществено значение да има присъствие на ума, а обучението на този етап се отнася до пълното развитие на това качество.” 71 И тук отново обикновеният земен живот може да бъде добро окултно обучение: хората, които са достигнали точката, в която са способни да вземат бързи решения, без колебание или много обмисляне, когато са изправени пред задачи, които внезапно им се възлагат – за такива хора самият живот е обучение в този смисъл. 72
Ако сега си припомним, че точно в този момент ученикът започва да изпитва първите последствия от разделянето на мисълта, чувствата и волята, ще разберем по-дълбокия смисъл на думите „развиване на присъствие на ума”. Това не е нищо друго освен постоянното и напълно съзнателно направляване на тези три разделени сили на душата чрез висшия Аз; а вътрешната добродетел, без която това направляване не би съществувало (което прави невъзможно правилното преминаване през това конкретно изпитание), е тази на смелостта, на безстрашието. Само човек, който е развил тази добродетел до висока степен в себе си, може „без да се изгуби”73 да изпълни задачата, която си е поставил. Защото в третото изпитание... единствената стабилна точка, за която може да се държи, той може да намери само вътре в собственото си същество. 74 Да издържи такава все по-нарастваща изолация и да не загуби, по този начин, способността за действие, за вътрешна активност, това наистина изисква сила на духа, чието развитие се насърчава значително от съзнателното преживяване на духовното съдържание на третата седмица на Адвента, същността на което е изразена в думите: „Всичко, което пречи [на ученика] да слуша гласа на духа, трябва да бъде смело преодоляно.“ В съответствие с терминологията на „Философията на свободата“, бихме могли да кажем, че в това изпитание човек трябва да извърши дело, произтичащо от най-чистите импулси на моралното въображение.
Не е трудно да се види връзката на тези изпитания с всичко, което беше казано в главата „Изпитанието на самотата“ за постепенното оттегляне от индивида на управляващата мъдрост на Архаите, Архангелите и Ангелите. Защото неговото частично отделяне от йерархичните същества, които са най-близо до него, е езотеричната реалност, която стои зад съответните изпитания. Така съществата от Йерархията на Архаите, които са преминали през човешката си фаза на Стария Сатурн в тела от огън и на Земята са се издигнали до фазата на Духовния Човек, тази на трансформираното физическо тяло, постепенно се оттеглят от властта си върху някой, който успешно е преминал през „изпитанието на огъня “. По подобен начин съществата от Йерархията на Архангелите, които носят в себе си напълно развития Дух Живот– трансформираното етерно тяло, чието физическо отражение на Земята е елементът вода – се оттеглят от индивида, който успешно е преодолял „изпитанието свода”. И накрая, съществата от Йерархията на Ангелите, които имат еволюирало Духовно Аз, тоест трансформирано астрално тяло, чието физическо отражение на Земята е елементът въздух, оттеглят своето ръководство, когато „изпитанието с въздух” е успешно издържано.
Така както е застанал, в последното преживяване на пълна самота, на прага на духовния свят, човекът се показва такъв, какъвто е станал чрез личните си усилия, които е насочил към своето индивидуално развитие. Защото той може да влезе в храма на висшето знание само такъв, какъвто е в действителност.
Глава 7 от „Цикълът на годината като път на посвещение” от Сергей О. Прокофиев (Temple Lodge Publishing, 2014)
* * *
Бележки
62. Тук трябва да се подчертае, че мисията на Видар по отношение на човечеството по това време вече е била надхвърлила рамките на един-единствен човек, дори и изтъкнат човек като Гаутама-Бодисатва (Гаутама Буда). Описанието, което следва, характеризира само един от аспектите на дейността на този висш Дух. Това би било начин да се посочи връзката, описана по-горе (стр. 310), между Видар и Йоан Кръстител. Защото и двамата – Йоан Кръстител на Земята и Видар в духовните светове – въплъщават същевременно връзката, а също и преходът от стария космос на Отца към новия космос на Сина, или, в контекста на външната история, от предхристиянската към християнската епоха. Защото Йоан Кръстител, е последният пророк от Стария Завет и първият, който среща Христос на Земята, разпознава го и го нарича Син Божий (Йоан 1:34), а Видар е единственият от предхристиянските или „езически” богове, който оцелява след „Залезът на боговете” и по този начин формира в духовните светове прехода от миналото към бъдещето и се появява
там, както Йоан Кръстител на Земята – като велик слуга и провъзгласител на края на стария еон и началото на новия.
63. GA 15, глава 3.
64. По отношение на конкретната връзка между старото атавистично ясновидство и развитието на сетивната душа и, следователно, бързото й изчезване в епохата на интелектуалната или разумната душа, виж например статията на Рудолф Щайнер от 15 февруари 1925 г. под заглавие „Гнозис и антропософия” (GA 26).
65. GA 116, лекция от 25 октомври 1909 г. В същата лекция Рудолф Щайнер също казва, че само част от задачата за развитие на съзнателната душа в човечеството е била възложена на Гаутама Буда. Другата част е била възложена на друг Бодисатва, който е бил почитан от древните гърци под името Аполон-Орфей.
66. Ibid. Бодисатвата е бил способен да развие съзнателната душа още по време на тази епоха, защото по това време той е бил – по уникален начин, от своя страна – въплътен във физическото тяло, докато във всичките си предишни инкарнации е бил свързан с него само частично.
67. Именно в този смисъл трябва да се разбира това, което Рудолф Щайнер казва за откриването на пряко вдъхновение от Гаутама Буда в произведенията на такива европейски мислители като Шелинг, Лайбниц, Соловие и Гьоте (GA 130, виж лекцията от 18 септември 1911 г.).
68. Вижте още за новата задача на архангел Вотан в: Сергей О. Прокопьов, Духовните задачи на Централна и Източна Европа, Дорнах 1993 г.
69. Вж. GA 191, лекцията от 1 ноември 1919 г., а също и GA 193, лекциите от 27 октомври 1919 г. и 4 ноември 1919 г.
70. От по-късните лекции на Рудолф Щайнер става ясно, че изразът „знаци на времето” е окултен термин за ръководството на Михаил в нашето време. (Виж, например, лекцията от 17 февруари 1918 г., GA 174a, а също и С. О. Прокофиев, „Рудолф Щайнер и основаването на новите мистерии“, главата озаглавена „Коледната конференция от 1923-24 г.”)
71. GA 121, лекция от 17 юни 1910 г.
72. В лекцията от 14 октомври в Карлсруе Рудолф Щайнер казва: „За да разбере това събитие [Новото пришествие на Христос] в пълната светлина на деня, човек трябва да бъде подготвен. За тази цел в наше време се разпространява мирогледът на антропософията, така че човек да бъде подготвен на физическото ниво или на по-висшите нива (т.е. след смъртта).“ (GA 131, лекция от 14 октомври 1911 г.)
73. Според Рудолф Щайнер, това ясновидство, доближавайки се до Христос, в най-добрия случай може да предизвика нищо повече от „халюцинация за Христос“. (Вж. GA 191, лекция от 1 ноември 1919 г.)
74. Вж. думите на Рудолф Щайнер, цитирани на стр. 175.
Превод: Ати Петрова