Етерно тяло – Луцифер и Ариман
…Човек има мисли поради това, че Ариман може да получи влияние върху етерното му тяло. А волеви импулси има поради това, че върху етерното му тяло могат да въздействат луциферични сили. Нашият аз може напълно да се разгърне в етерното тяло през епохата на Юпитер. Във всичко, което става сега в етерното тяло, същинският аз на човека не действа непосредствено…158.136
Етерно тяло – макрокосмически образ: Посейдон
…Гърците чувствали, че във вълнуващото се море, в бурите и ураганите, бушуващи над Земята, действат същите сили, които в нас предизвикват афекти, страсти, навици, които пулсират в паметта ни. Микрокосмически това са действащите в нас душевни сили, които обобщаваме с понятието на етерното тяло, и които предизвикват нашите постоянни афекти и т.н. Древните гърци същностно осъзнавали още възприемания чрез определена степен ясновидство образ, като регента на централната мощ на тези сили в макрокосмоса под името Посейдон… 129.62
Етерно тяло – макрокосмическа част в човека
…Етерното тяло е това, което човек получава от Космоса, от Макрокосмоса. Така че, когато човек отдели своето етерно тяло от макрокосмическите съотношения, Макрокосмосът сам се обхваща чрез сетивата в човека. Ние можем да се чувстваме като дете на Макрокосмоса, когато сме едно етерно тяло и обхванем земния сетивен свят с нашата макрокосмическа част… 180.95
Етерно тяло – негативна материя
…Представете си, че имате сто марки и все повече харчите, тогава богатството ви все повече намалява и накрая нямате нищо. Това е най-разреденото състояние на богатството ви. Но има и още по-разредено, което още повече намалява притежанието ви, когато правите негативно притежание, т.е. дългове. Така и мировият етер, от който е част етерното тяло на всяко живо същество, има обратните, противоположните свойства на физическото вещество. Както твърдото вещество има стремеж да се разпада, така етерното тяло се стреми да обедини всичко и да попречи на разпадането на физическото тяло, което прониква. Това разпадане на отделните основни вещества настъпва веднага, щом етерното тяло напусне физическото… 100.32 и сл.
Етерно тяло – човешкият образ в 7 вариации
…Върху етерното човешко тяло действат от Космоса сили, които го формират и изграждат. Така че трябва да различаваме еднообразните, действащите по Земята земни сили, които биха направили всички човешки форми еднакви, и идващите на Земята сили от Космоса, които правят етерните тела на хората различни. Има човешки етерни тела, които, бих казал, се намират на най-външната граница и имат мощни сили; етерни тела, при които може да се види, че са извънредно жилави, така че когато се разглеждат, се вижда, че запазват фирмата си почти както физическата форма. Друг вид етерни тела, при които етерното тяло е така подвижно, бих казал, напълно подвижно, повече трептящо подвижно, и за разлика от твърдите форми то е преливащо подвижно. Етерните тела на тези две форми се показват така, че могат да се означат като вътрешно сравнително еднакво нюансирани. Друг вид етерни тела са вътрешно нюансирани, вътрешно те са пъстроцветни, променливо блестящи, не са еднообразни в своите цветове. Четвърти вид етерни тела имат, така да се каже, основен цвят според цялата си субстанция, но в следващите едно след друго времена го променят, без да може да се твърди, че промяната идва от нещо външно, тя става вътрешно. Те не са блестящо променливи в различни цветове, а са равномерно оцветени, но в течение на времето багрите им се променят подобно на хамелион. Има и етерни тела, които силно се стремят вътрешно да просветляват, да се изясняват, да стават в определени моменти все по-светли. Други етерни тела имат силната склонност да отразят хармонията на сферите. Наблюдават се и етерни тела, които особено се срещат при изобретателни, гениални хора, етерни тела, които вече притежават сили, чужди и особени за Земята. Докато шестте предишни вида етерни тела донякъде показват, че са така устроени, че се срещат и при обикновените хора, последният вид етерни тела принадлежат към хора, които имат големи способности и за тях може да се каже, че не са «земнородени», те са поети, хора на изкуството и др.п… 165.166 и сл.
Етерно тяло – метаморфоза по време на остаряването
…Когато се изправяме, се сблъскваме със сили, които идват отвън. Днес не се нуждаем повече да образуваме черепните кости (срещу волевите сили на Космоса). Но в етерното тяло още ги образуваме, когато се изправяме, там се сгъстява още това в главата, което е резултат от взаимодействието на силите, излъчващи се от Земята и силите, идващи от всички страни.
Когато разглеждаме етерното тяло, още откриваме, че човек издига прави линии с двата си крака и работи срещу силите, които идват отвън, и етерното тяло се сгъстява. Докато преминем 50-та си година, към първите мощни колони (на етерното тяло), които сме изградили през първите си 7 години, постоянно сме прибавяли и други двойки колони. В етерното тяло те се показват в различни цветове. И всеки път усилваме нашата етерна обвивка… 286.84 и сл. (сравни: архитектура, нови художествено-строителни идеи).
Етерно тяло – вътрешна музика
…Изкуството, което е много свързано с трептенията на етерното тяло, е музиката… 95.53
Етерно тяло – подражател на животинските форми
… Когато като човек застанем пред едно магаре, етерното ни тяло показва тенденцията да стане магаре. То се стреми да заеме формите на магарето. И само поради това, че имаме физическо тяло с твърда форма, се пречи на етерното ни тяло да заеме магарешка форма. Всички форми на животинското царство са като заложби в нашите етерни тела и можем да разберем тези форми само чрез това, че вътрешно в известна степен ги наподобим. А нашето физическо тяло възпрепятства да станем всичко това. Ние носим в етерното си тяло целия животински свят. Хора сме само във физическото тяло (астралното тяло съдържа растителните форми)… 199.201
Етерното тяло след смъртта
…Веднага след момента на смъртта започва затихване, непрекъснато отслабване на впечатленията, които произлизат от съдържанието на етерното тяло… 159.34
* * *
…Едновременно с панорамата на спомените от целия изминал живот, човек чувства, че става все по-голям. Образите, които го обкръжават, които са образи на изминалия му живот, също се разширяват. Ако например някога е бил в Америка, сега се чувства разширен чак до Америка. В етерното си тяло човек чувства уголемяването. В астралното тяло той се чувства разпокъсан в различни отделни части… 96.181
* * *
…След като минем през портата на смъртта възприемаме истинския образ на етерното тяло само за кратко време. Тогава съзерцаваме един образен свят, който е свят от тъчащи мисли. Този образен свят е истинският облик на етерното тяло. В етерното тяло имаме нещо, което е зародиш, което сега изчезва подобно на зародиша на растението, когато се посади в почвата, но след това се възражда като растение, като оформено растение. Така Космосът поема нашето етерно тяло, разлято до безкрайността. Но всичко, което е вплетено в Космоса от човешките етерни тела, се превръща в него в силите на бъдещото юпитерово животинско-растително царство. Можем да си представим, че в подобната на днешния растителен свят субстанциалност, но проникната със способността да чувства, ще се развие растително-животинското царство, което в определена степен ще прониква бъдещата преродена Земя или бъдещия Юпитер. Чувствителността ще е космическа чувствителност, възприемаща процесите на Юпитер… 207.135 и сл.
* * *
…(Докато етерното тяло е още свързано с човека, то дава възможност да изживеем всичко това от съзнанието), което е останало като жизнено съдържание от земния живот и е направило подсъзнателно впечатление на душата. Тези образи избледняват след няколко дни и изчезват. Когато напълно се изгубят, човек знае, че е изоставил етерното си тяло… 26.25
* * *
…Когато след няколко дни става все по-силно и се разпростира нашироко това звучене, това музикално въздействие, това нежно фосфоресциращо просветване, този стоплящ поток, това, което първоначално е като нямо звучене, но за вътрешния човек е възприемаемо – точно чрез духовно-душевното си засилване, което повече не може да се почувства, защото за Земята е мъртва същност, тъй като ги няма вече физическите уши – тогава постоянното засилване се възприема като догаряне, угасване на вътрешната етерна музика… 224.42
* * *
…Когато човек почине, етерното тяло се разделя първоначално на две части. Едната част е тази, която произхожда от горното изграждане и нея човек взима със себе си. Останалата част на етерното тяло отпада, защото човек не може да я владее, тя му е дарена отвън. Той може да я овладее, когато стане окултен ученик. Така че етерното тяло се състои от две части – от частта на човешката природа, която някога е дошла от Старата Луна и долния му полюс. Отначало те не свързани, но по-късно се свързват. Едната част е животинската същност, другата е духовната, която се нарича също ментално тяло. Субстанциално то е етер… 93a.142 и сл.
* * *
…Когато етерното тяло се отдели от човека след смъртта, от него остава нещо за през цялото по-късно развитие на човека, което може да се означи като екстракт или есенция. Този екстракт съдържа плодовете на изминалия живот. Той е носител на всичко, което по време на духовното развитие на човека между смъртта и новото раждане представлява зародиш за следващия живот… 13.423
* * *
…Времето, от което етерното тяло се нуждае за своето разпадане, е много различно. Когато някой човек стигне до дълбока старост във физическия живот, така да се каже, достигнал е нормалната възраст, той е употребил силите на етерното си тяло и то бързо се разпада… 157.126
* * *
…В старото, още неподмладеното в живота етерно тяло на рано починалия човек има още много воля, директен волев елемент, творчески любвеобилен елемент е още в него. Етерното тяло на рано починал човек излъчва обич, топла етерна любвеобилна същност. Етерното тяло на остарелия човек излъчва изпълнена с мъдрост аурична, светлинна същност… 163.116
* * *
…Между етерните тела на починалите възрастни и рано починалите души има взаимодействие, взаимен обмен. Ръководителите на тази дейност се намират в областта на ангелската йерархия… 163.118 и сл.
* * *
…Гениалността на някой особено надарен човек се дължи на факта, че е трябвало да умре още като млад, защото от ранната смърт на рано починалите се раждат зародиши за душевни способности, от които човечеството се нуждае за бъдещия си напредък… 163.120
* * *
…Поради това, че сме етерни същества, ние живеем в елементарния свят и определена система (космическата етерна съответна същност) се намира в близки отношения с нас. Тази система, т.е. тези етерни същества, които ни придружават, са същите, които чрез своите сили, понеже са подредени по определен начин, когато преминем през портата на смъртта издърпват етерното ни тяло от физическото и поставят човека сред елементарния свят. Човек изоставя това етерно тяло, но остава непрекъснато свързан с него. Това отношение (тази свързаност) с елементарното, т.е. етерното тяло, може да се разпростре до физическия свят долу. (Сравни: мъртвите и тяхното въздействие в нашата сфера)… 168.203 и сл.
* * *
…Върху нашето етерно тяло работят съществата от йерархията на ангели, архангели и архаи и те не позволяват цялата същност на етерното тяло да се разпръсне в животинското царство. Това, което за нас са дървото и желязото на Земята, когато ги преработваме като машини, това са нашите етерни тела за ангели, архангели и архаи. Те изработват от етерните тела това, което е необходимо в духовния свят. Тъканта на нашето етерно тяло, която предимно се е получила чрез начина на мисленето ни в живота, се внася в Космоса. Като човек ние не живеем само за нас, а за целия Космос… 174a.135 и сл.
* * *
…Етерното тяло преминава в етерния свят, но така, че внася в него това, което е получило и с което е било обогатено между раждането и смъртта. Начинът, по който това етерно тяло се приема в етерния свят, най-добре може да се означи като «Inbindung вътрешно свързване». Това означава, че каквото сме му дали, се свързва, влива се в целия етерен свят… 163.126
* * *
…Когато погледнем човешките гробове, към нас не прозвучават земни слова на благодарност, че Земята отново е получила субстанцията, която е трябвало да ни даде за да се образува човешкото тяло. Но небето (деваханът) ни изпраща звучащата благодарност за всичко, което човек е подготвил през живота в етерното си тяло… 163.128
* * *
…Ние осъзнаваме много малка част от това, което живее в мислите ни, защото мислите означават много повече, отколкото осъзнаваме, много повече от това, което живее в душите ни. Докато мислим и си спомняме мислите, същевременно отвън работят по своя начин, по който използват нашите мисли, споменатите същества на висшите йерархии. И това, което те изработват по този начин, принадлежи към необходимото, за да може Земята някога да премине в състоянието на Юпитер, Венера и Вулкан.
* * *
След смъртта в мировия етер се вплита не само това, което виждаме в нашата мисловна тъкан, а там, в общия миров етер, се вплита и това, което изработват споменатите същества. Докато работят върху отделната мисловна тъкан през времето на нашия живот, те вплитат една в друга отделната мисловна тъкан на различни хора както е необходимо, за да се породи новото в хода на напредъка на света. В общия миров етер трябва да бъде вплетено това, което те могат да постигнат чрез събирането на отделните етерни тела на хората, които те са обработили по времето на физическия живот. Това, което можем да дадем на тези ангели, архангели и архаи, образува за цялото време, което изживяваме между смъртта и новото раждане, нещо, което можем да съзерцаваме, да гледаме към него. И както самите ние работим в създаването на това, което после се свързва с физическата материя, за да ни предостави новото въплъщение, така в тази наша работа действа съзерцанието ни на това, което даваме на големия свят.
* * *
Накратко, дали ние съзерцаваме нещо, от което можем да почерпим нови импулси от тази вплетена в мировия етер мисловна тъкан за следващата инкарнация, или не можем да го правим, от това ще зависи много относно начина как ще сме в състояние предварително да подготвим новата си инкарнация… 174b.163 и сл.
* * *
…Това обаче, което ангели, архангели и архаи са вплели, се простира толкова далеч, когато се вплете в общия етерен свят, че се разгръща като голямо кълбо, чийто център е Земята… 174b.168
Извадките са предложени от Нели Хорински