Когато това свободно от тялото мислене просветне, когато просветне изживяването: «Ти се намираш сега в душевната дейност, която извършваш така, сякаш си се измъкнал от тялото си», когато просветне това вътрешно изживяване, тогава мисленето става вътрешно по-интензивно. То достига същата вътрешна наситеност, която иначе човек има при възприемането на нещо сетивно; мисленето става образно. Мисленето остава също в сферата на спокойствието, разсъдливостта, подобно на мисленето, свързано с тялото, но в свободното от тялото състояние, става образно. Човек мисли в образи и това мислене в образи, е налично още в началото, още в своето начало на това, което Гьоте изгражда в своята морфология. Затова той твърди, че може да вижда своите идеи с очите си. Той, разбира се, няма предвид сетивните очи, а това, което при него се появява от един елементарен природен процес, което обаче може да се изгради чрез медитиране. Той има предвид, че с духовните си очи вижда това, което е също така образно, както иначе само сетивното наблюдение, но което по своето вътрешно качество е изцяло мисловно. Мисловно, не мисъл, а обучена метаморфозирала мисъл – но е все пак нещо мисловно.
По този начин човек се издига до познанието на това, което представлява като човек, което е бил през целия си земен живот до момента, в който живее. Обикновеното съзнание има пред себе си настоящия момент с всички изживявания, които са в обкръжението. В обикновената наука човек също има пред себе си само това, което се прибавя като допълнение – мисловно изплуващите спомени, които свързваме с изживяванията на настоящия момент.
Това, което се издига до образното свободно от тялото мислене, наречено имагинативно мислене, не защото е въобразено, а защото протича не в абстракции, а в образи, това мислене обхваща нашия досегашен земен живот като единство, като една панорама, стояща пред нас и ние разбираме, че редом с пространствения организъм в нас живее един времеви организъм, при който (понятията) преди и след стоят в същата органична връзка, както едно до друго във външния физически пространствен организъм, който носим. Този организъм го опознаваме като надсетивен организъм, който в моите книги наричам етерно тяло, може да се каже и жизнено тяло.
Така може да се стигне до признаването на това, което се намира в човека като първата надсетивна същност. Чрез това се стига и до признанието на нещо, което се намира и в общия жив свят. Възприема се как отделната растителна форма е само изграждане на онези форми, които почиват и в другите растения, стига се до това, което Гьоте нарича прарастение, което не е една клетка, а конкретно оформена, възприемаема само за имагинативното познание надсетивна форма, която живее във всяко отделно растение, като се променя и метаморфозира. Човек стига до признаването на това, което се открива в растителността, когато искаме напълно да я разберем и по този повод за първи път си казва, че ако не се изгради това имагинативно познание, което показва нещо надсетивно, динамично в цялата растителност, се опознава само това, което протича в растителната форма като механичен физично-химичен процес... Списание „Европеец” година 7, брой 2/3, стр. 32 и сл., 2003 г.
* * *
...Етерното тяло може да се види, като се хване в известен смисъл моментът на заспиването, преди напълно да се премине в безсъзнателността, да се задържи съзнанието известно време, след като астралното тяло и азът са напуснали етерното и физическото тяло. Тогава се вижда главно етерното тяло, виждат се подвижните факти в етерното тяло като изцяло живи сънища. Човек вижда себе си, отделен като с дълбока пропаст от това, което става в етерното тяло, но сега не като пространствено, а като времево събитие.
Трябва да получим усещането, сякаш стоим пред отделена от всеобщия етер пропаст, изпълнена с етер, сякаш сме отделени с такава пропаст от своето етерно тяло и се намираме на брега от другата страна на етерното тяло, и там се разиграват най-разнообразни процеси,. Понеже тук човек има работа с процеси, които се разиграват във времето, той се чувства същевременно като странник, който се насочва към своето етерно тяло. В действителност все повече го напускаме, но в ясновидското съзнание изглежда, че се приближаваме към него. Човек чувства сякаш при приближаването към това собствено етерно тяло нещо идва насреща и го отблъсва назад. Като че ли се стига до една духовна скала. След това човек е пуснат да влезе в нещо, намирал се е навън и сега е вътре, но не така, както, ако през деня би бил вътре. Всичко зависи от това, че със своето астрално тяло и аза човек се намира навън и само вижда навътре, това означава, че е вътре със своето съзнание. Да помислим какво представлява сънят. Това, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, е вън. Вътре протичат само вегетативни процеси, разиграва се всичко, което наново регенерира изразходваните през деня сили. Да, ние възприемаме как в мозъка се подменят изразходваните във физическия свят сили... Събр. съч. 145, стр. 110 и сл., немско издание 1976 г.
* * *
...Както нашият мозък лежи в черепа като символ, така нашето човешко същество на Земята ни изглежда като омагьосано същество, живеещо в един замък. Ние се изправяме срещу нашата човешка същност като пред пленена и обградена от скални зидове същност. От останалия организъм нахлуват сили, които изхранват, поддържат този човек, който е в черепа като в могъщ замък. Там силите протичат нагоре.
Най-напред нагоре се издига силата, която идва от организма като разпростиращ се инструмент на астралното човешко тяло. Нагоре тече всичко, което пламва през нервите и прави човека силен; всичко това се влива в земния мозъчен човек: то изглежда като «мощен меч», който човек си е изковал на Земята.
После нагоре проникват силите на кръвта – човек постепенно чувства, научава се да познава – че те му изглеждат като това, което всъщност наранява лежащия само в омагьосания замък на черепа мозъчен човек: като «кърваво копие» са силите, които в етерното тяло се издигат нагоре към земния човек, затворен в омагьосания замък на мозъка.
И тогава се стига до познанието, че може да се наблюдава какво се издига и нахлува към най-благородните части на мозъка. В мозъка има нещо, от което етерното тяло веднага отблъсва всичко, идващо от животинското царство. Да, етерното тяло отблъсва от една част на мозъка, от една малка благородна част на мозъка дори всичко, идващо от растителното царство и само минералният екстракт остава, за да стигне до малка благородна част на мозъка. И там той съединява този минерален екстракт с най-благородните влъчвания, идващи от сетивните органи. Най-благородното на светлината, най-благородното на звука, на топлината се докосват с най-благородните продукти на минералното царство. Защото от съединяването на най-благородните сетивни впечатления с най-благородните минерални продукти се храни най-благородната част от човешкия мозък.
Мозъкът има и неблагородни части, те се хранят с всичко, което нахлува нагоре и от което се храни самият организъм. Само най-благородната част на мозъка трябва да се храни от най-хубавата връзка на сетивните усещания и най-благородния пречистен минерален екстракт. Там се научаваме да познаваме прекрасната космична взаимовръзка на човека с целия останал Космос. Там при човека се съглежда как мисленето подготвя чрез инструмента на служещата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята.
Там се запознаваме с прибавеното към кръвта, което допринася за убиването на най-благородното в мозъка. (виж разграждащи процеси) И това най-благородно в мозъка винаги поддържа съединяването на най-фините сетивни усещания с най-благородните продукти на минералното царство.
Когато човек проникне в собственото етерно тяло, сякаш е застанал пред една пропаст и гледа през нея какво прави етерното му тяло и всичко това се появява в могъщи картини, които представляват процесите на духовния човек по време на съня. Всичко това, представено в картини, предава легендата за Граала. Легендата за Свещения Граал ни съобщава за чудната игра, състояща се от най-фините въздействия на сетивните впечатления и най-фините въздействия на минералните екстракти, призвани да хранят най-благородната част от човека през живота му, който прекарва физически на Земята, защото чрез всичко друго той би бил умъртвен. Това небесно ястие се съдържа в Свещения Граал... Събр. съч. 145, стр. 112 и сл., немско издание 1976 г.
* * *
...Към най великите имагинации, които могат да бъдат изживени през земното време, се числят имагинацията за рая и имагинацията за Граала... Събр. съч. 145, стр. 115, немско издание 1976 г.
* * *
...Докато има хора, които заявяват, че спечеленото чрез духовнонаучните познавателни методи – вътрешни, но строго научни методи, подобни на най-строгите математически методи – би могло също да е визия, както всякакви произволни визии или халюцинации, докато има хора, които твърдят така, защото в действителност изобщо не разбират написаното в моите книги, например «Въведение в тайната наука» или «Как се постигат познания за висшите светове», докато има такива хора и други, които им вярват, на науката за духа ще ѝ предстои труден път.
Защото такива хора не разбират, че това, което се схваща с духовното съзерцание, което се овладява чрез това, че човек вътрешно се събужда за духовното съзерцание, го учи точно така да отличава фантастиката от действителността, както те се отличават с обикновеното съзнание. Относно фактите е налице простата логика, лежаща в основата на това отличаване, която нашите противници не могат да схванат. Откъде знам, когато например вдигна един килограм тежест, дали не се подавам на някаква халюцинация, или че това е външна реалност? По какво познавам това? Познавам го, защото, когато повдигна тежестта, просто усилвам моето себевъзприемане. Трябва вътрешно да се напрегна. Когато имам само визиия или халюцинация, моето вътрешно усилие и себечувстване остават без променена интензивност. Аз навлизам във визията, понеже нямам чувството, че трябва да напрегна собствените си усилия. Съпротивата я забелязвам от това, че при вдигането на тежестта трябва да употребя сила, тогава нямам визия. Когато имам духовни изживявания и се появяват халюцинации и фантазии, се напрягам също толкова малко, не употребявам усилия.
Навсякъде в духовнонаучните произведения е описано, че изживяванията, чрез които човек навлиза в света, в който се намира преди раждането или зачатието, и след смъртта, в който се корени вечната му същност, тези изживявания, чрез които се навлиза в надсетивния свят, изискват душата да стане по-будна, отколкото е в обикновения живот, да стане по-активна, да може по-силно да изживява вътрешно. Тук се изразява именно това, което гарантира научността на духовните възгледи.
Вижда се например как математиката е дошла през Арабия на Запад като древно наследство от Индия, но е била безсилна да се пребори със сложния стопански и държавен живот на Запада, както например при Адам Смит. Наблюдава се как математическото мислене, математическите възгледи произлизат изцяло от вътрешността на човека и когато душата се събужда вътрешно, се образова точно това, което е свързано с математическото мислене.
Точно това, което живее в духа на математическото мислене, се преобразува чрез вътрешни духовни методи до по-високо съвършенство. Така се постига съвсем определено духовно съзерцание. Когато чрез духовнонаучния метод вътрешно оживяваме математическото мислене, ограничено до света между раждането и смъртта, ние се учим да познаваме това, което навлиза в душата чрез инспирация. Навлиза така, че съзнанието ни се разширява за това, което човек преживява надсетивно в духовните светове преди раждането или зачатието. Математиката представлява последната изходна точка, за да възприемем съзерцаващо човешкия си живот преди раждането… Събр. съч. 335, стр. 296 и сл., немско издание 2005 г.
* * *
...Човек, който реши да изгражда своите концентрация и медитация, скоро вижда и то действително вижда хоризонта на наблюдението си, изпълнен с реалности, които първоначално, можем да ги наречем визии. Под формата на картини се появява всичко възможно, което може да се сравни с изживяното преди това. То може да се сравни по отношение на някои външни неща, но по отношение на вида, както е съставено и действа, е изцяло нова опитност, не е комбинация от предишното. Това изцяло ново можем да го сравним според обикновената употреба на думите, с които разполагаме, именно с една визия. То е същото, бих казал, като сънищните образи; само че когато се сравни с обикновените сънищни образи, то е от невероятна, засилваща се интензивност и напираща, натрапчива реалност. Появява се опасност още отначалото човек да сметне този визионерски свят за нещо реално.
Но когато при обучението на духовния ученик се спазват мерките за предпазливост, той и за момент не изгубва чувството, че сам е предизвикал този свят, който застава пред него. Извънредно важно е никога да не мислим, че пред себе си имаме чужд свят. Той изглежда като на косъм подобен на един чужд свят. Разпростира се като пространствен свят, показва ни процеси във времето, като процесите на външния сетивен свят, първоначално като невероятно жив сън симулира някаква реалност.
Личности, които не стигат чрез общите предпазни мерки дотам да разберат, че в този визионерски свят имат само породения от самите тях свят, от само себе си се разбира, че ще стигнат до мечтания и фантастика. Защото истинският ясновидец се отличава от визионера и фантазьора по това, че фантазьорът и визионерът вярват, че визиите, които имат първоначално пред себе си, са се породили обективно. Този обаче, който действително стигне до истинското ясновидство, знае във всеки момент и трябва да знае – трябва да знае чрез интензивно самовъзпитание, – че въпреки, че възприема обширен пространствен свят около себе си, този свят е създаден само от самия него. В никакъв случай – а нещата действат извънредно сугестивно – не бива да намалее съзнанието, че човек има работа само със своето собствено творение... Събр. съч. 136, стр. 226, немско издание 1984 г.
Извадките предложи Нели Хорински
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (3)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (4)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (5)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (6)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (7)