...Ако проследите това, което обясних в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», ще видите, че от този, който иска да напредне до имагинативния живот, се изискват най-големите усилия, за да победи това, което са реминисценции, което са само асоциации от идеи, изобщо да се победи нещо, което обикновено е извлечено от несъзнателния или подсъзнателния душевен живот... Събр. съч. 73a, стр. 339, немско издание 2005 г.
...Етерният организъм може да бъде истински опознат чрез имагинации. Човек може да го изживее като картина, както чрез сетивните впечатления се изживява физическото тяло... Събр. съч. 234, стр. 101, немско издание 1994 г.
...Ако човек иска да вижда в духовния свят, трябва да започне с имагинацията; там най-напред се появява духовно-етерният образ на духовните същества... Събр. съч. 236, стр. 147, немско издание 1988 г.
…Никой човек не знае как се получават движенията му, как се получава всичко, което работи така, че той да е действащ човек във физическия външен свят, и коя сила действа там. Едва духовният изследовател го забелязва, когато постигне имагинативното познание. Тогава човек си създава първоначално образи, които действат поради това, че черпят по-големи сили от душата, отколкото иначе се прилагат в обикновения живот.
Откъде идва тази сила, която предизвиква образите на имагинативното изживяване в душата? Тя идва оттам, където действат силите, които ни правят деен в света човек, които движат ръцете и краката ни. Понеже е така, се стига до имагинация само когато човек изцяло остане спокоен, когато силата, която иначе движи мускулите, нахлува в душевно-духовната същност и създава имагинативните образи. Така се постига пренасочване на силите.
Долу, в дълбините на телесността съществува нещо от нашата собствена същност, което не го усещаме в обикновения живот. Когато изключим телесността, духът, който иначе се изявява в нашите действия, прониква в душата и я изпълва с това, което тя иначе трябва да употреби за тялото. Духовният изследовател знае, че трябва да отнеме от тялото това, което тялото иначе употребява. Следователно, за имагинативното познание тялото трябва да се изключи… Събр. съч. 150, стр., 92 и сл., немско издание 1980 г.
...В обикновеното съзнание човек може да сънува само егоистично. Когато сънува през нощта, той е свързан със своя собствен организъм. В съня той не е свързан с обкръжението. Ако може да се свърже с обкръжението и да развие същата сила, която иначе развива в съня, той ще се намери в имагинативното изживяване... Събр. съч. 179, стр. 106, немско издание 1977 г.
...Имагинациите не са въображения, а отражения на духовни реалности, макар тяхното представяне и живот да застава пред душата подобно на сънищните образи... Събр. съч. 67, стр. 195, немско издание 1962 г.
...Първият етап от развитието към по-висше познание е, че при по-висшето познание душевно-духовната същност започва да замества тялото като същинския мисловен орган. Само че постоянно трябва да се подчертава, че, когато човек се насочи към по-висшето познание, към имагинацията, е необходимо винаги да остава до себе си със своя здрав човешки разум като някой, който сам се контролира, сам се критикува. Това означава да остане същият, какъвто е в обикновения живот, а само да развива в себе си втори човек, който е способен да мисли не вече с помощта на тялото, а без негова помощ... Събр. съч. 210, стр. 100 и сл., немско издание 1967 г.
...При понятията на имагинацията и визията трябва да сме наясно, че когато са правилни в духовен смисъл, те не ни представят сънищни образи, а реалности... Събр. съч. 141, стр. 22, немско издание 1983 г.
...Това, което може да се представи пред очите ни като имагинация, е отражение на света на праобразите (виж девахан)... Събр. съч. 119, стр. 161, немско издание 1962 г.
...Светлите образи винаги насочват към симпатичното, тъмните образи и цветове насочват към антипатичното... Събр. съч. 94, стр. 136, немско издание 1979 г.
...Духът, който стои зад всичко живо, днес действа в нашия говор, във всяка от нашите думи. Той с право е наречен «Словото».
Чрез абстракното мислене си създаваме образ за това, което е тук. При имагинацията човек се оставя да бъде оплоден в неговата душевност от изграждащия дух. На имагинацията отговарят скрити реалности, които са се породили чрез оплодяването от висши духовни същества. Предпоставките за това са да се развие един език (говор), който да не е израз на абстрактни мисли, а да е израз на картинни образи. Медиумите се изразяват също в имагинации, в образи и символи, но несъзнателно. Зад тях духът изгражда символите. Духовният ученик го прави при пълно съзнание, но не своеволно. Той се оставя при това да бъде оплоден (инспириран) от духа... Събр. съч. 93a, стр. 130 и сл., немско издание 1972 г.
...В обикновения външен живот възприемаме външните предмети с нашите сетивни органи. Те ни дават картините чрез очите, ушите и др. и тези образи ги схващаме и обединяваме чрез мисленето. В имагинативното познание е различно. При него имаме картини, съставени по съответния начин, без външно възприемане. Те се пораждат в нас, но ние не преставаме да мислим, когато по правилен начин се издигнем до имагинативния душевен живот. Ние мислим във вътрешни картини, както иначе при външното предметно възприемане мислим за външните картини.
Но първото, което изживяваме, когато се развием до имагинативното познание, което изживяваме, когато от една страна мислим, когато проникнем душата си изцяло с мисленето, но същевременно се издигат картините, първото не е нищо настоящо. Първото е, че пред душата ни се появяват картини от живота преди нашето раждане или преди зачатието. Настоящият живот се появява по определен начин чрез имагинациите едва по-късно, едва след като дълго време сме се упражнявали и сме свикнали, но в никакъв случай не се появяват с такава яснота и определеност както животът преди зачатието. В това, което ни представят тези картини, имаме нещо космическо от нашия предземен живот... Събр. съч. 202, стр. 30, немско издание 1980 г.
...Думата «имагинативно» показва само качественото състояние на душевното съдържание. Това душевно съдържание според неговата форма е подобно на «имагинациите» на обикновеното съзнание, само че във физическия свят обикновената имагинация не представлява нещо реално, докато имагинациите на духовния изследовател също така недвусмислено се отнасят до нещо надсетивно реално, както например във физическия свят един цвят принадлежи недвусмислено към нещо обективно-реално. С имагинативния свят и неговото познание обаче е направена само първата крачка от духовния изследовател. И чрез него не може да се узнае нещо повече от външната страна на надсетивния свят... Събр. съч. 35, стр. 122 и сл., немско издание 1965 г.
...Човек има имагинации и във физическия свят, понеже един свят винаги прониква в другия. Но той не ги опознава като истински имагинации, това са именно имагинациите свързани с обонянието. Това, което човек мирише, за обикновения сетивен живот е единствената имагинативна област. Но една много по-благородна имагинативна област би могла да произлезе например от сферата на зрението и от другите сетивни сфери... Събр. съч. 180, стр. 100, немско издание 1980 г.
...Когато чрез усилване на вниманието, чрез усърдие и всеотдайност човешката душа стигне до изживяване независимо от физическото тяло, нейното изживяване първо е такова, че представите, усещанията, цялото душевно съдържание, до което душата стига тогава, може да се нарече имагинативен свят, не поради това, че този свят е някакво въображение, а защото това, което душата изживява в себе си, – като същевременно се отдели от съизживяването на сетивния свят, – сякаш се издига от морето на вътрешното битие и първоначално е вътрешен чисто духовен образен свят, един изцяло наситен образен свят.
Би било погрешно, ако някой веднага би видял в този образен свят, който изплува от морето на човешкия душевен живот, манифестация на самия духовен свят. Този образен свят, който се достига именно чрез засилването на това, което в обикновения свят се нарича внимание, е така да се каже само средство, за да се проникне в реалния духовен свят. Защото, както този образен свят се появява, никога не може да се каже за някой от образите, дали отговаря на някаква духовна реалност или не, а там трябва да се появи още нещо, което отново се постига чрез усилване на отдадеността, за да се появи от една друга страна, отколкото човек е свикнал, а именно съдържанието в тези образи да изплува от духовната страна така, че духовният изследовател да може да каже за такива образи: Чрез този образ, тази картина се проявява така, че в душата си ти си почувствал издигането на едно същество или процес на духовния свят.
Както външните цветове ги приемаш като израз на външни сетивни процеси и външни сетивни същества, така можеш да приемаш и този свят като образ на духовния свят, защото в него се проявява духовният свят. Другото трябва да го отречеш. По този начин човек се научава да изживява този образен свят в отношението му с духовния свят така, както буквите в обикновения живот. Както буквите изразяват само нещо, когато в духа човек ги събира в думи, както буквите са само изразно средство, така и картините на имагинативня свят са наистина манифестация на духовния свят едва когато станат изразно срество за един свят, в който душата на духовния изследовател наистина може да навлезе. При това действително се случва нещо, което би могло да се нарече напълно угасяване на целия имагинативен свят. Защото картинните образи се преобразуват, комбинират се по най-различен начин.
Както буквите се формират в думи, така и разбърканите в духовното възприемане имагинации стават изразни средства за духовния свят, когато духовният изследовател се издигне до втората степен на по-висшето познание, което може да се нарече познание чрез инспирация. Но в тази инспирация се постига само нещо, което може да се означи като външната страна на духовните процеси и същества. За да се навлезе действително в духовния свят, да потъне човек в нещата, трябва да стане едно с нещата на духовния свят. Това става в интуицията. Така духовният изследовател се издига в областта на духовния свят през имагинацията, инспирацията и интуицията... Събр. съч. 63, стр. 85, немско издание 1959 г.
...Недоразумение след недоразумение се поражда затова, че човек иска да се издигне в надсетивните светове със сбор от предразсъдъци. Той иска да бъде изведен в надсетивното, но до нещо, което познава вече от сетивния свят. Иска да възприеме форми и образи, ако не от груба материя, то форми, които пристъпват към него в един вид светлинна обвивка. Иска да чуе звуци, подобни на звуците във физическия свят. Съвсем не разбира, че щом очаква нещо такова, той се издига с предразсъдъци в надсетивните светове, защото иска надсетивните светове да са подобни на сетивния свят, но в по-фино състояние. Човек е свикнал в сетивния свят със светлина и цветове или поне с цветове и светло пространство, и смята, че ще възприеме истински реалности в надсетивните светове, ако съществата на висшия свят му се покажат така.
Не би трябвало всъщност изобщо да се казва това, защото съществата на надсетивните светове са извисени над всичко сетивно, те не се представят в своя истински образ със сетивни качества, защото сетивните качества се възприемат с очи, уши, изобщо със сетивни органи. Във висшите светове обаче не се възприема със сетивни органи, а с душевни органи. Например душата ни се вживява в невидимите светове, да речем в невидимия свят на съществото Кришна. Тогава изпитва желанието това същество Кришна да се появи пред нея. Това, което се изправя пред нея обаче съвсем не е самото същество Кришна, а един знак, един надсетивен знак.
Имагинациите са такива знаци, бих казал, такива надсетивни сетивни онагледявания. И недоразумението, което така често се поражда, е, че това, което рисуват по-висшите душевни сили и което може да се опише с думи, човек го онагледява, и поради това го приема за същността на нещата. Това не е същността на нещата, а е необходимо през него най-напред да се предчувства същността на нещата и постепенно те да се съзрат... Събр. съч. 146, стр. 96 и сл., немско издание 1962 г.
...Кой притежава имагинативното познание? Този, пред чиито духовни очи се показва това, което е зад сетивня свят, в картини, в една могъща световна панорама от картини, която обаче изобщо не е подобна на това, което в обикновения живот се нарича картина. Освен разликата, че за тези картини на имагинативното познание не важи това, което наричаме закони на триизмерното пространство, има още една особеност на тези имагинативни картини, която не може да се сравни така лесно с нищо от обикновения сетивен свят.
Можем да си изработим представа за имагинативния свят, когато си представим, че едно растение стои пред нас и ние сме в състояние да измъкнем от растението всичко, което очите възприемат като цвят, така че да заплува свободно във въздуха. За ясновидеца обаче тази цветна формация изобщо не остава мъртва цветна форма, а щом измъкне от нещата това, което в тях е багра, тогава чрез неговата подготовка и упражнения този цветен образ започва да се оживява от духовното, също както в сетивния свят веществеността на растението е оживена. Тогава човек има пред себе си не една мъртва цветна форма, а свободно носеща се цветна светлина, преливаща и искряща по най-разнообразни начини, но вътрешно оживена.
Така че всеки отделен цвят е израз на особеността на някоя духовно-душевна същност, която в сетивния свят не е възприемаема, това ще рече, че баграта в сетивното растение започва да става за ясновидеца израз за душевно-духовни същества. Представете си цялото това море от преливащи се един в друг цветове – бих могъл също така да взема друг пример и да кажа едно море от преливащи се звукови усещания или аромати и вкусове, защото всичко това са изрази на стоящите зад тях духовно-душевни същества – тогава имате това, което се нарича имагинативен свят... Събр. съч. 114, стр. 19 и сл., немско издание 1955 г.
...Тези имагинации наистина непрекъснато нахлуват в нас и се оттеглят незабелязано. Те се отличават от обикновените ежедневни човешки мисли с това, че при обикновените ежедневни човешки мисли участва само човешката глава като инструмент на обработката на изживяното, а при имагинациите сме ангажирани с почти целия си организъм, именно с нашия етерен организъм. В него непрекъснато протичат тези, можем да ги наречем, несъзнателни имагинации, които се осъзнават само при обученото окултно познание.
Дори тези имагинации да не навлизат директно, непосредствено в нашето съзнание в ежедневния живот, въпреки това не са без значение за нас, а всъщност имат много по-голямо значение за целия ни живот, отколкото сетивните възприятия. Защото ние сме свързани с нашите имагинации много по-интензивно, много по-интимно, отколкото сме свързани със сетивните възприятия.
Като физически човеци получаваме от света на минералите малко имагинации. Повече получаваме чрез това, което развиваме във взаимния си живот с растителния и животинския свят. Но далеч по-голяма част от това, което като имагинации живее в нашето астрално тяло, идва от нашите отношения с хората. Тези имагинации не изглеждат от значение за обикновеното съзнание, но в нашия живот играят голяма, обхватна роля симпатиите и антипатиите, които изпитваме в по-голяма или в по-малка степен към хората, които ни срещат в света... Събр. съч. 168, стр. 177 и сл., немско издание 1968 г.
...В нашия живот винаги носим нещо, което не е съвсем правилно да наречем спомени, понеже е нещо много по-реално от спомените. В нас носим тези, да кажем, усилени спомени, имагинации, които сме получили от всички впечатления от хората, с които сме били заедно, и непрекъснато продължаваме да ги получаваме. Всичките ги носим в нас и те образуват голяма част от това, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, който се проявява като общо усещане, общо настроение и нагласа спрямо света... Събр. съч. 168, стр. 179, немско издание 1968 г.
Извадките са подбрани от Нели Хорински
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (3)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (4)