...Напълно невъзможно е истински да се напредне в проникването на висшите светове, без да се премине през степента на имагинативното познание... Събр. съч. 12 Степени на висшето познание 1910, стр. 35, немско издание 1969 г.
* * *
...Тази степен е неизбежна, защото всеки, който търси връзка с висшия свят без да я премине, може да го направи само несъзнателно и тогава е осъден да се лута в тъмнината... Събр. съч. 12, стр. 37 и сл., немско издание 1969 г.
* * *
...Опасността при имагинативното познание се състои в това, че при навлизането в този свят в известен смисъл човек изгубва почвата под краката си. Това, чрез което той има стабилността във физическия свят, първоначално изглежда да е изгубено. Когато в този физически свят човек възприема нещо, той се запитва: «Откъде идва възприятието?» Най-често това се прави несъзнателно. Но и «несъзнателно» той е наясно, че причините за възприемането на предметите са «вън в пространството». Цветовете, звуците, миризмите произлизат от тези предмети. Не се виждат свободно плуващи багри, не се чуват звуци, без да се съзнава към кои предмети са «прилепнали» тези багри като качества, от кои предмети идват звуците. Това осъзнаване, че предметите и съществата ги предизвикват, дава на физическите възприятия и на самия човек сигурност, стабилност и опора. Има ли някой възприятия без външна причина, тогава се говори за анормални, болестни състояния. Такива безпричинни възприятия се наричат илюзии, халюцинации, визии.
Първоначално съвсем външно разглеждано, имагинативният свят се състои от такива халюцинации, визии и илюзии. Чрез окултното обучение изкуствено се създават такива визии и др.п. Например чрез насочване на вниманието към едно семе или към израстващо растение, се предизвикват определени формации пред душата, които не са нищо друго, освен халюцинации. «Образуването на пламъците», което може да се появи чрез разглеждането на растението и др.п., и което се отделя след известно време от растението, външно разглеждано се приема, че е подобно на халюцинация. И така продължава известно време в окултното обучение, когато човек навлезе в имагинативния свят. Това, за което е свикнал, че произхожда от нещата «вън в пространството» или е «прилепнало» към тях като качество, свойство – багри, звуци, миризми и т.н., се носи свободно, изпълвайки пространството. Възприятията се отделят от всички външни предмети и се носят свободно в пространството или летят наоколо. И при това човек съвсем точно знае, че нещата, които има пред себе си, не са създали тези възприятия, а че много повече той «сам» ги е причинил. Така се стига дотам да мисли, че е «изгубил почвата под краката си»... Събр. съч. 12, стр. 40 и сл., немско издание 1969 г.
...Следващата степен на имагинативното познание трябва да се състои в това да се намери нова «почва и основа» за станалите безстопанствени представи. Това трябва да се случи в другия свят, който следва да се разкрие. Баграта, цветът се насочва към едно същество и докато е била преди още безпризорна, сега става израз на едно същество. Нещо говори чрез нея към наблюдателя, което той може да го възприеме именно в имагинативния свят. И така «свободно плуващите» представи се събират около определен център. Човек възприема, че същества ни говорят чрез тях. Тези духовни същества реално са винаги тук; те непрекъснато обкръжават човека. Но не могат да му се изявят, щом той не им предостави възможност. А тази възможност той им предоставя чрез това, че в себе си създава способността да породи в душата си звуци, багри и т.н., без те да са причинени от физическите предмети. В имагинативния свят всичко говори така на човека, сякаш е непосредствено интелигентно, докато във физическия свят и интелигентността може да се прояви само по обиколния път чрез физическото тяло... Събр. съч. 12, стр. 41и сл., немско издание 1969 г.
* * *
...Опасността за човека, заплашваща го в имагинативния свят, идва оттам, че той възприема проявленията на духовните същества, но не и самите същества. Това става дотогава, докато той остава само в имагинативния свят и не се издига нагоре. Едва инспирацията и интуицията го водят постепенно до самите същества. За духовния ученик имагинативният свят в началото наистина е само картинен, образен свят, за който в повечето случаи той не знае какво изразява. Окултният учител обаче знае към кои неща и същества в един още по-висш свят се отнасят тези картинни образи... Събр. съч. 12, стр. 43, немско издание 1969 г.
* * *
…Освен този факт, има още нещо, чрез което човек може да бъде заблуден, ако иска да навлезе в имагинативния свят без водач. От всичките духовни същества духовният ученик трябва първо да се научи да опознава сам себе си. Когато се събуди имагинативното чувство, от него буквално излизат собствените му чувства, представи, желания, страсти и т.н., и се представят като форма, цвят, звук. Сега той застава пред тях, както във физическия свят стои пред напълно чужди предмети и същества. В имагинативния свят всичко се представя обратно, както в огледалото. Това, което се излъчва от човека, изглежда така, сякаш идва към него отвън. Дадено желание се преобразува във форма, например във фантастично изглеждащо животно, може и в човекоподобно същество. Изглежда, че то го напада, атакува го или го предизвиква да направи различни неща.
Може да се случи човек да се почувства обкръжен от съвсем фантастичен, често прелестен и изкушаващ, но и ужасяващ свят. В действителност това са образите на собствените му мисли, желания и страсти, които се превръщат в образи. Той би се подал на голяма заблуда, ако повярва, че е лесно да различи този, превърнал се в образи собствен аз от действителния духовен свят. Отначало за ученика е напълно невъзможно действително да ги различи. Защото точно същият образ може да произлиза от духовно същество, което говори на човека, подобно на образа на нещо в душата му.
И ако човек пребърза, ще застане пред опасността, никога да не се научи правилно да различава двете неща. Необходима е голяма предпазливост. Объркването става още по-голямо, когато собствените желания и страсти в душата се обличат с образи, които имат точно противоположен характер от това, което представляват наистина. Например суетността се облича в такъв образ. Тя може да се представи като прелестно създание, което обещава прекрасни неща, ако човек изпълни това, което тя иска. Ако я последва, той изпада в морална или друга разруха. Може да стане и обратното, добро свойство на душата да се облече в несимпатично облекло. Само за истинския познавач е възможно там да различава, и само личност, която изобщо не може да се разклати по отношение на правилната цел, е сигурна срещу изкусителното изкуство на собствените душевни образи… Събр. съч. 12, стр., 44 и сл.
* * *
...Човек може да се изкуши да запита, дали не може да се спести на окултния ученик да премине през огледалните образи на собствената си душа? Ако това стане, той никога не може да стигне до така желаното за него самостоятелно различаване. Защото чрез нищо друго не е възможно своеобразната природа на имагинативния свят да стане напълно нагледна, освен чрез наблюдаването на собствената душа. Човек познава вътрешния си душевен живот първо от една страна. Той се намира в него. А окултният ученик трябва да се научи не само точно да разглежда нещата отвън, а така да ги наблюдава, сякаш сам се намира в тях. Когато собственият му мисловен свят се изправи пред него като нещо чуждо, той се научава да познава и от другата страна нещо, което вече познава от едната страна. Той сам трябва да си стане пример за такова познание... Събр. съч. 12, стр. 48 и сл., немско издание 1969 г.
* * *
...От светлинните и цветовите явления на имагинативния, или астралния свят може да се каже, че те са такива, като че ли блестящите повърхности и багри на сетивните предмети се отделят от тях и освободени плуват в пространството. Това обаче дава само приблизителна представа. Защото пространството на имагинативния свят не е като това на физическия. Който си въобрази, че има пред себе си имагинативни цветни образи, когато види свободно носещи се цветни снежинки в обикновеното пространство, това е заблуждение. Имагинациите се появяват едва когато не само багрите се отделят от сетивните впечатления, но и триизмерното пространство напълно се изгуби. Че става така може да се възприеме само чрез едно определено чувство. Това чувство може да се опише, като се каже, че човек не се чувства вече извън, а вътре в цветния образ и осъзнава, че участва в неговото пораждане. Ако това чувство не се появи, ако човек вярва, че нещата стоят пред него като цветни образи, тогава още няма работа с истинска имагинация, а с нещо фантастично. С това не се казва, че такива родени от фантазията картини са съвсем без значение. Те могат да бъдат етерни отражения, същевременно сенки на действителни астрални факти. Те могат да образуват мост към истинските астрални изживявания... Събр. съч. 12, Степени на висшето познание, стр. 66 и сл., немско издание 1969 г.
* * *
...Когато наблюдателят на висшите светове узнае какво са истинските имагинации, много скоро получава усещането, че картинните образи на астралния свят не са само образи, а манифестация на духовни същества. Той се научава да познава, че следва да отнесе имагинативните образи към духовни или душевни същества, както отнася сетивните багри към сетивните неща или същества. Но ще трябва още много да изучава детайлите. Ще трябва да различава непрозрачни цветни формации и съвсем прозрачни, както и изцяло просветлени във вътрешността си. Да, той ще възприема и такива формации, които постоянно наново произвеждат цветната си светлина от своята вътрешност и ще отнесе по-непрозрачните образувания към нисшите, просветлените към средните същества, а излъчващите от себе си образи ще му станат проявления на по-висши духовни същества.
Искаме ли да познаем истината на имагинативния свят, не бива да схващаме много тясно понятието за духовното съзерцание. Защото в този свят се срещат не само светлинни и цветови възприятия, които могат да се сравнят със зрителните изживявания във физическия свят, но също топлинни и студови впечатления, вкус и мирис и още много други изживявания на имагинативните «сетива», за които няма нищо подобно във физическия свят. Впечатленията от топлото и студеното в имагинативния, астралния свят са откровенията на волята и намеренията на душевни и духовни същества. Дали такова същество има за цел нещо добро или зло, това се представя като определено топло или студено въздействие. Можем също да «вкусваме» и «миришем» астралните същества. Само това, което в същинския смисъл представлява физическото на звука и шума, напълно липсва в истинския имагинативен свят. В това отношение там цари безмълвна тишина... Събр. съч. 12, стр. 68 и сл., немско издание 1969 г.
* * *
...Затова пък в духовното наблюдение на напредващия се появява нещо друго, което може да се сравни със звученето и звънтенето, с музиката и говора в сетивния свят. И точно когато всяко звучене и звънтене от външния физически свят напълно заглъхне, да, когато и най-малкото вътрешно душевно ехо от тази област на външния свят замлъкне, точно тогава се появява по-висшето. Тогава за наблюдателя се появява това, което можем да наречем разбиране на значението на имагинативното изживяване. Ако искаме да сравним това, което се узнава тук с нещо от физическия свят, можем да употребим само нещо за обяснение, което в този свят изобщо не съществува. Можете да си представите, че възприемате мислите и чувствата на някой човек, без да чуете неговите думи с физическите уши, такова възприемане би могло да се сравни с онова непосредствено разбиране на имагинативното, със «слушане» в духовен смисъл. «Говорещото» са цветовите и светлинните впечатления. В проблясването и угасването, в цветовото преобразяване на образите се проявява хармонията и дисхармонията, а чувства, представи и мисли са откровения на душевните и духовните същества.
И както звукът при физическия човек се засилва и проявява в словото, когато се оформи мисълта, така се усилват хармониите и дисхармониите на духовния свят до откровения, които сами са живи мисли. Но когато мисълта следва да се разкрие в своята непосредственост, трябва да стане «тъмно» в този свят. Такова изживяване се представя така: Човек вижда да замират светлите цветови нюанси, червено, жълто, оранжево и възприема как висшият свят потъмнява през зеленото към синьо и виолетово; при това в себе си усеща покачване на вътрешната волева енергия. Човек изживява пълна свобода по отношение на място и време, чувства се в движение. Появяват се определени линеарни форми, образи, които се изживяват. Но не се изживяват така, че да ги вижда начертани пред себе си в някакво пространство, а така, сякаш със своя аз сам следва в непрекъснато движение всяка извивка на линията, всяка форма.
Да, човек чувства аза като чертаещ и същевременно като материал, с който се чертае. А всяка линия, всяка смяна на мястото са същевременно изживявания на този аз. Когато имагинациите започнат да разкриват своето значение на наблюдателя с «ням говор», тогава сред имагинативната същност се появява светът на инспирацията... Събр. съч. 12, стр. 69 и сл., немско издание 1969 г.
* * *
... Имагинациите имат собствен живот. Човек съвсем точно чувства, когато една имагинация се появи пред него. От една страна, е различно, но, от друга страна, е подобно когато се пише или чертае. Човек пише или чертае с душата. Но имагинациите не са така абстрактно консолидирани както обикновените мисли. Човек ги изписва. В повечето области на Европа, където цивилизацията е придобила вече абстрактен характер, тези имагинации профучават много бързо, човек винаги води вътрешна борба, за да ги задържи, когато иска да представи нещо свръхсетивно. Така е, сякаш пише и чрез някаква демонична сила написаното веднага изчезва. 223.131 и сл.
* * *
…Когато човек започне да имагинира, става възможно да живее в част от нощта съзнателно. Физическото му тяло спи като обикновено, но отчасти се появяват смислени, съдържателни живи сънища. Те са първите сведения за навлизането му във висшите светове. Постепенно той въвежда своите изживявания в обикновеното съзнание. В обкръжението си вижда астралните същества. Човек постига три степени при имагинативното познание. На първата степен той опознава съществата, които стоят зад физическите сетивни впечатления. Зад червения или синия цвят стои определено същество, зад всяка роза, зад всяко животно стои груповата или родовата душа. Той става дневен ясновидец. Ако почака известно време и спокойно упражнява своите имагинации, задълбочи се и в окултното писмо, постепенно става ясночуващ през деня. Третото е, когато опознава всички неща, които се намират в астралния свят и дърпат човека надолу и го насочват към злото, които всъщност са определени да го издигнат нагоре. Той опознава камалока… Събр. съч. 96, стр., 153, немско издание 1974 г.
* * *
…Обикновеното, само по себе си мислене и представяне на човека е според вътрешната му закономерност в определен смисъл наистина един вид сън. Ние само сме изтръгнати от сънуването чрез нашите сетива. И щом сетивата замлъкнат, всъщност сънуваме. Тази сънищна дейност трябва да стане по-интензивна, да бъде проникната от по-висше съзнание, от това, което имаме чрез сетивата си. Тогава се поражда именно имагинативното съзнание и постепенно се стига и до инспирираното съзнание… Събр. съч. 198, стр., 117, немско издание 1984 г.
Извадките предложи Нели Хорински
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (3)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (4)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (5)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (6)