Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)

Submitted by admin 2 on Пон., 30/03/2020 - 08:27
Рудолф Щайнер,

Съвременното мислене – мост към сетивния и надсетивния свят

…Човекът е мисловно същество. Той може да намери своя път към познанието, когато изходи от мисленето. Който заради по-висшето познание иска да пренебрегне мисловната работа и да се обърне към други сили в човека, той не взима в предвид, че мисленето е именно най-висшата способност, която човек притежава в сетивния свят. Всяко знание за душевните и духовните светове почива в дълбините на човешката душа. То може да се изнесе нагоре чрез познанието. Да се разбере може не само това, което човек сам е изнесъл от душевните дълбини, но и това, което друг е постигнал… Събр. съч. 9, стр. 172 и сл., немско издание 1961 г.

…Когато мислим, изглежда, че сме сами в себе си, но същества от духовен вид ни съпровождат в нашите мисли, същества от още по-висш и значим вид, отколкото тези, които действат в нашия говор. Нека да разгледаме една наша мисъл. Зад тази мисъл стои духовно същество. Когато си представим, че сме затворени от всички страни в тялото на едно духовно същество, тогава мисълта е само израз на тялото на духовното същество, което действа в нас. Всеки път, когато една мисъл преминава в душата ни, това е израз, един вид следа от едно висше духовно същество. Това духовно същество е образувано от същата субстанция, от която се състои мисълта. В по-висшия духовен свят, девахана, за всяка мисъл има съответния образ. Образ и отражение на образа са така свързани като печат и отпечатък. Доколкото мисълта съответства на печата, я наричаме интуиция, а отпечатъкът го наричаме абстрактна мисъл. Когато мислим, можем да кажем: аз усещам следите на това, което става в духовния свят… Събр. съч. 93a, стр. 128 и сл., немско издание 1972 г.

Мислене в медитативно състояние

...Чрез много енергична задълбочена медитация може лесно да се изпадне в състоянието на започващо посвещение. Може лесно да се постигне състоянието, в което човек потъва в своето етерно тяло, но още не обхваща духовно физическото си тяло. Той живее в етерното тяло. В това състояние, когато човек живее във физическото тяло и още не може да го обхване, в това състояние може много добре да се мисли. Не се вижда, не се чува, но може много добре да се мисли. Мисленето не е угаснало, а са потиснати само виждането, чуването и другите сетивни усещания и възприятия. Мисленето остава първо така, както човек го е имал, той може да мисли още повече от преди. Може да мисли неща, каквито са тези тук и да мисли за Макрокосмоса. Мисленето остава и се разширява като човек точно знае, че сега се намира в мировия етер.

Следователно, когато човек е в етерното си тяло, той се намира в мировия етер. Но когато навлезе в този миров етер, има изживяването, че сега е в онзи духовен свят, откъдето произлиза сетивният свят. Но тук нито духовният свят, нито сетивният свят се възприемат индивидуализирани. Човек е напуснал индивидуализирания сетивен свят. Слънцето повече не свети, не светят звездите и Луната. В природните царства на Земята няма повече ясно диференциране. Това е възможно само когато се намираме във физическото тяло, в нормалния живот или в по-висше посвещение. Но вместо замъглените контури на сетивния свят, сега имаме общата духовност, творчеството и живота на духовността.

Продължи ли се, се започва съзнателно да се обхваща и физическото тяло, така че човек започва да живее в неговите органи. Избледнелите, изчезналите същности, с изключение на земното, отново изплуват, но като духовни същности. Където с обикновеното съзнание преди се е виждало Слънцето, което сега е потъмняло, станало е мъгляво, но се е намирало в общата духовна дейност, сега се появяват съществата от втората йерархия. Сега човек диференцира, индивидуализира в духовния свят. Луната и звездите отново се появяват, но в техните духовни аспекти, и сега са духовни колонии или нещо подобно, и човек знае как навън, когато в обикновеното съзнание е виждал, например, Слънцето във физически образ, – при други неща е също така – сега, когато съзнателно обхваща физическото тяло в неговата духовност, той вижда Слънцето като духовна същност и така също целия свят. Но сега знае, че с всеки слънчев лъч денят лъчисто навлиза в нас, с всеки слънчев лъч навлиза и духът. Чрез всяко сетивно усещане и възприятие духът навлиза в нас… 318.111 и сл.

 

Апокалипсиса

 

Предпоставки за имагинативен живот

…На Старата Луна още са били възприемани тоновете на музиката на сферите. Вън са тоновете, те вибрират в лунната течност (вода) и се пренасят чрез един апарат, от който се е образувал днешният ларинкс, като преминават в стария, плуващ във водата лунен мозък, който започва също да вибрира. Представете си мировата музика като вълни в мировото море, превръщаща се в образите на имагинацията чрез един апарат, от който е произлязъл нашият ларинкс и оживяваща като имагинации в старото лунно съзнание… Събр. съч. 167, стр. 248, немско издание 1962 г.

… Днес мозъкът е наистина още в състоянието, в което е бил на Старата Луна. В черепа той и днес наподобява тогавашната форма, само се е преобразувал и е обграден от останалата човешка обвивка, която произлиза от земните закони. Дори начинът на общуване с външния свят още съществува. Когато вдишаме, диафрагмата слиза надолу и притиска венозната система и ганглиите, и така това, което се е събрало в канала на гръбначния мозък като вода (ликвор) се изтласква в мозъка. При издишането е обратното, водата протича малко от мозъка в гръбначния мозък. Всъщност ние все още стоим в непрекъснати отношения с вълнообразното движение в обкръжението. С всяко издишане ликворът слиза надолу, с всяко вдишане се качва нагоре – движение нагоре-надолу на мозъчната течност, в която мозъкът плува. Тук имате онзи сложен процес, чрез който човекът днес е нещо повече, отколкото е бил на Старата Луна, чрез който днес като човек с механични инструменти той е в състояние не само да има имагинации, но и да мисли.

Ние продължаваме да имаме имагинации, само че те се покриват от будните представи, мисли, както силната светлина покрива по-слабата. Имагинациите са непрекъсното налице и постоянно са свързани с издишането и вдишането. Само затова, че по-твърдият, именно пронизаният с минерални вещества мозък се противопоставя на имагинациите, чрез сблъсъка на твърдата мозъчна маса с имагиниращата мозъчна течност се поражда сублимиране на имагинациите, екстрахиране от имагинациите на нашите съзнателни представи, нашите мисли… Събр. съч. 167, стр. 250 немско издание 1962 г.

…В дейността, в която човек навлиза чрез имагинативното познание, всъщност изцяло живее съвсем малкото дете, преди да се научи да говори… Събр. съч. 215, стр. 50, немско издание1980 г.

 

Имагинация

 

Морфологично мислене или мисленето в образи

…Мисленето обаче, което трябва да се прибави при изграждането на познанието за висшите светове и което се постига чрез упражнения, е мислене, което бих искал да нарека морфологично мислене, мислене в образи. Това образно мислене не остава в пространството, а изцяло живее във времето, както сегашното мислене живее в пространството.

Това мислене не присъединява едно понятие към друго, а поставя пред душата нещо като понятиен организъм. Когато човек има едно понятие, (идея или мисъл), не може да премине по произволен начин към друго. Също както при човешкия организъм не може да се премине от главата към произволни други части, а към гърлото, след това към раменете, гръдния кош и т.н., както в един организъм всичко е свързано, съчленено, както един организъм може да се разглежда само като цяло, така това мислене, което наричам морфологично мислене, трябва вътрешно да е подвижно.

Както казах, то е в същността на времето, не на пространството, но е така вътрешно подвижно, че поражда една форма от друга, това мислене постоянно самó се съчленява органично и непрекъснато расте. Това морфологично мислене е същото, което трябва да се присъедини към другото мислене, и може да се постигне чрез медитативните упражнения, които посочих и които укрепват мисленето и го правят по-интензивно.

С това морфологично мислене, което протича в образи, в картини, човек постига първата степен на познанието за надсетивните светове, именно тази, която в моите лекции нарекох имагинативно познание. Както когато насочваме окото или друг сетивен орган към някакво сетивно възприятие, изживяването трае само толкова дълго, колкото ангажираме сетивото, също така това, което изживяваме като формиращо мислене, като имагинативно мислене се появява само в момента на изживяването и това, което се представя в имагинативното мислене, не можем в обикновения смисъл да го отпечатаме в спомена, в паметта си. То трябва отново да бъде предизвикано по всяко време, ако следва да бъде изживяно… Събр. съч. 79, стр. 48 и сл., немско издание 1962 г.

Съвременното духовнонаучно изследване

…По-конкретно доказателство можете да видите в това, което представлява истинското духовнонаучно изследване. То не е изследване, което може да се прави по всяко време, а е свързано с ритмическо протичане. С това казвам нещо, което едва ли е казано някъде, но е така. В духовното изследване човек не се намира в сънно състояние. Мировият дух не споделя със своите (хора) в състояние на сън! Състоянието е такова, че човешкото физическо тяло е бездейно и не възприема впечатленията от сетивния свят. Но тогава човек не е спящ, макар да се намира извън физическото и етерното тяло. Чрез медитация, концентрация и др.п., човек постига съзнанието му да не се изгубва, когато излезе от физическото и етерното тяло, той не бива да изпада в сънно състояние, а трябва да може да възприема в духовния свят.

За днешния, стоящ на съвременната висота духовен изследовател, отново има два различни периода: в единият – в продължение на четиринадесет дни – той може да прави наблюдения, да се чувства особено силен, когато от всички страни към него нахлуват изживяванията на духовния свят.

След това настъпва вторият период, когато чрез силите, които е поел по време на предишния период, той е особено способен да проникне с мислите си в тези просветления от духовния свят, тези инспирации и имагинации, да ги преработи с мислите си, така че да могат да приемат строга научна форма. Мисловната техника и инспирацията отново протичат ритмически. Там духовният изследовател не е зависим от външните факти; той просто вижда как тези периоди се сменят както нарастващата и намаляващата Луна. Но отново трябва да отбележим, че само тяхната ритмична смяна може да се сравни с новолунието и пълнолунието; инспириращите периоди не съвпадат с пълнолунието и периодите на обмислянето с новолунието, а само ритмичното протичане може да се сравни с пълнолуние, новолуние и лежащите помежду им четвъртинки… Събр. съч. 58 Метаморфози на душевния живот, стр. 319, немско издание 1984 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Нели Хорински: Кратко въведение към извадките за имагинацията от някои лекционни цикли на Рудолф Щайнер (1)