Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (4)

Submitted by admin 2 on Пон., 13/04/2020 - 07:58
Рудолф Щайнер

...Освен този факт има и друг, чрез който човек би могъл да изпадне в заблуждение, ако поеме без насока пътя в имагинативния свят. От всички духовни същества окултният ученик първо учи да познава сам себе си. Когато имагинативното възприемане се събуди, от него буквално излизат навън неговите собствени чувства, представи, страсти и т.н., приемат форма, багра и звук. Той стои сега пред тях така, както във физическия свят стои пред напълно непознати предмети и същества. В имагинативния свят всичко се появява обратно, като в огледален образ. Това, което се излъчва от човека, се появява като че ли иска да се приближи към него отвън. Някакво желание, което той има, се преобразява в образ, например във формата на фантастично изглеждащо животно или човекоподобно същество. Изглежда, че то го напада, атакува го или го кара да извърши нещо. Може да се случи човек да се види обкръжен от напълно фантастичен, често прелестен и примамлив, но често стаховит и ужасен свят. В действителност той не е нищо друго, освен неговите собствени мисли, желания и страсти, които се преобразяват в картинни образи. Човек би се отдал на голямо заблуждение, ако би повярвал, че е лесно да отличи това преобразило се в картинни образи себе от реалния духовен свят.

Първоначално за ученика е направо невъзможно да направи тази разлика. Защото точно същата картина може да произлиза от добро духовно същество, което говори на човека, както и от нещо друго, което се намира в душата. И ако човек прибърза, точно тогава се излага на опасността да не може правилно да различи едно от друго двете неща. Необходима е най-голяма предпазливост. Още по-голямо би станало объркването чрез това, че собствените желания и страсти на душата се обличат в картинни образи, които носят противоположния характер на това, което са в действителност. Например суетността се облича по този начин в образ и може да се представи като прелестно миловидно създание, което обещава най-прекрасните неща, ако човек изпълни това, което тя изисква. Нейните изисквания изглежда изцяло да посочват нещо добро, достойно да бъде изпълнено, но последва ли се тя, човек пропада в морална или някаква друга поквара. И обратното, едно добро качество на душата може да се облече в несимпатично облекло. Само на истинския познавач е възможно да различава там нещата и само личност, която не може да бъде поклатена по отношение на правилната цел, е сигурна насреща на изкусителните изкуства на собствените душевни картинни образи... Събр. съч. 12 Степени на висшето познание (1910), стр. 44 и сл., немско издание 1969 г.

* * *

...А сега да обърнем внимание на другото, за което говорих в тези лекции, на факта, че посредством душевни упражнения, посредством медитации човек може да усили, да укрепне душевните си сили и да напредне от обикновеното, повече или по-малко съдържателно абстрактно мислене, до вътрешно нагледното, образното мислене – имагинацията. Само че би трябвало да ви кажа, че с помощта на тази имагинация човек действително се издига до обхващането на целия си живот, но така, както този живот протича от раждането, съответно от зачатието – дори преди раждането, преди зачатието – като етерен импулс в земното битие. А в сънищата ни се явяват реминисценции на това, което сме преживели външно от момента, в който сме пристъпили в този земен живот. Посредством имагинацията получаваме образи, които по характера на преживяваното в тях могат много да приличат на образите на сънищата; само че в тях не се съдържат реминисценции от живота, а възпоминания за онова, което е било преди земния живот.

Смешно е, когато незапознати с науката за духа хора, говорят, че имагинациите могат да се окажат и сънища. Те трябва да поразмислят какво се сънува в имагинациите. Не се сънува нищо такова, каквото се получава от външните сетива, а съдържанието е именно това, което представя същността на човека преди той да е имал външните сетива. Имагинацията въвежда човека в нов свят.

Но между втория вид сънища и онова, което преживяваме в имагинацията, когато тази имагинация първоначално се изгражда в душата чрез упражнения, има нещо много сходно. Тогава наистина изживяваме образи, и то с голяма отчетливост и яснота, и можем да кажем, че изживяваме екзактни мощни образи. Бих казал, че изживяваме цял космос, прекрасни ярки и богати на багри образи, които са толкова мощни, че в съзнанието не остава нищо друго. Ако бихме поискали да ги нарисуваме, би трябвало да изобразим великолепно пано, но в него бихме могли да представим само едно мигновение, както е невъзможно да нарисуваме мълния, а можем да изобразим само едно мигновение, нали всичко протича във времето. Но ако удържим дори само един миг, ще получим грандиозна картина.

Да я покажем схематично. Разбира се, тук няма да има голямо сходство с онова, което съзерцаваме. Но за да получим вътрешна представа за какво става дума, нека все пак изобразим това във вид на схема.

 

IMG_0009-9

Рис. 9

 

Да разгледаме картината, която нарисувах само схематично. Тя е вътрешно конфигурирана. Съдържа най-разнообразни по форма образи. Вътрешно и външно такава гледка е нещо грандиозно. Ако все по-силно се съсредоточваме, задържаме този образ, а не само да ни се мерне за миг – тук този миг трябва да се улавя с пълно присъствие на духа, иначе видението ще избяга преди още да сме успели да го забележим; присъствието на духа изобщо е необходимо при всяко духовно съзерцание, – ако сме способни да проявим не само минимум присъствие на духа, необходимо, за да не загубим съзерцаваното и въобще да го осъзнаем, а успеем да го задържим, тогава този образ ще започне да се свива и вместо да остава, бих казал, обхващаща Вселената картина, която става все по-малка и по-малка, ще видим, че се премества в потока на времето. И ако мога така да се изразя, тя навлиза в нещо. От един образ се получава човешка глава, от друг – бели дробове, от трети – черен дроб. Физическата материя, прииждаща от тялото на майката, само изпълва това, което навлиза тук от духовния свят. От това се получава човек... Събр. съч. 234 Антропософията: обзор след 21 години. Напътствия за нейното утвърждаване в света, Дорнах (1924)

* * *

…Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинация. Тя се състои в това, че човек не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение. В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.

Ако човек живее в този смисъл, той стига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва да следва строго окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно. А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно ще коригира заблудите.

Но в астралния свят е различно. Там човек е изложен на заблуждения; там някой опитен трябва да му оказва подкрепа. Учителят дава поредица указания на ученика, който иска да върви по розенкройцерския път. Най-напред му дава определено указание, когато постепенно достига степента на имагинативното развитие. Той му казва: Опитай се първо не да обичаш само отделни животни, не само да имаш определено отношение към отделното животно, да видиш при едно или друго животно различни неща, но живо да почувстваш целия вид, тогава ще си създадеш представа какво е груповата душа.

Отделната душа, която при човека се намира на физическия план, при животните се намира на астралния план. Тук, на физическия план, животното не може да каже за себе си аз.

Често се задава въпросът: Има ли животното душа като човека? Има такава душа, но животинската душа е горе на астралния план. Отделното животно се отнася към животинската душа така, както отделните органи се отнасят към душата на човека. Ако някой го боли пръст, душата е, която чувства. Всички усещания на отделните органи се чувстват от душата. Същото е и при животните и тяхната групова душа. Всичко, което усеща отделното животно, го усеща в него груповата душа.

Да вземем например всички различни лъвове. Всички усещания на лъвовете водят до общата душа. На астралния план всички лъвове имат обща групова душа. Всички животни имат своите групови души на астралния план. Ако се причини болка на отделния лъв, или ако той изпита удоволствие, то се простира до груповата душа на астралния план така, както болката на пръста – до човешката душа. Човек може да постигне разбиране за груповата душа, ако си представи една форма, съдържаща всички отделни лъвове, както едно общо понятие съдържа принадлежащите към него други понятия.

Душата на растението се намира на плана рупа, в девахана (Нисшата сфера на духовния свят, където все още има форми). Когато човек се научи да обхваща вида растения и получи определено отношение към груповата душа на растенията, той прониква до груповите души на растенията в девахана, рупа-план. Когато не отделната лилия, отделното лале е нещо особено за него, а отделните растения се групират до живи, сгъстени имагинации, които се превръщат в образни представи, тогава човек изживява нещо съвсем ново. Това е напълно конкретна, индивидуално изградена във фантазията картина. Тогава човек узнава как растителната покривка на Земята, как някоя засята с цветя поляна му представя нещо съвсем ново, как цветята стават за него истинско откровение на духа на Земята. Това е откровението на различните групови души на растенията.

Както сълзите на човека стават израз на вътрешната тъга в душата, както физиономията на човека става израз на душата на човека, така окултистът започва да разглежда зеленото на растителната покривка като израз на вътрешни процеси, на истинския душевно-духовен живот на Земята. Някои растения му се представят като сълзите на Земята, от които избликва вътрешната тъга на Земята. Както при някой, който се вълнува и съчувства на сълзите на ближните си, така в душата на ученика се влива ново, имагинативно съдържание.

Човек трябва да изживее тези настроения. Изживее ли съответното настроение по отношение на животинския свят, той се издига нагоре до астралния план. Когато изпита описаното настроение по отношение на растителния свят, той се издига нагоре до вътрешната област на девахана. Тогава наблюдава пламъците, издигащи се от растенията. Растителната покривка на Земята се покрива с образи, с въплъщенията на светлинните лъчи, които слизат върху растенията.

По такъв начин можем да стигнем до мъртвия камък. Има едно основно усещане при минералите. Да вземем проникнатия със светлина планински кристал. Когато човек се сравни с него, ще си каже: По някакъв начин той представлява идеал за самия човек. Както физическото тяло на човека представлява физическа материя, така и кристалът е физически материален. Но има една бъдеща перспектива, към която окултният учител насочва ученика. Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал. Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост. Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала. Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.

Според това как минералният свят се показва в различните форми и багри, са специализирани и усещанията, но основното чувство, пронизващо минералния свят, е целомъдреността. Събр. съч. 96 стр. 160, Издателско ателие Аб. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.

 

Цвете

 

* * *

...Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи човек да го направи. То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си за «Гьотевия мироглед», ако поради това той се потопи в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава не се отдава така пасивно на света.

Духовнонаучните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се загубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта. След три дни е изчезнало всичко, което човек е постигнал като имагинация само чрез обикновеното усилие.

Затова след три дни след смъртта изчезва и ретроспективната панорама на спомените в етерното тяло. Това е същата дейност. След смъртта човек си спомня чрез своето етерно тяло около три дни. Има малка разлика при различните хора. Можете да прочетете за това в книгата ми «Въведение в тайната наука». Но обикновено, докато се намира в етерното тяло, човек си спомня в продължение на три дни. Този, който е постигнал етерното (имагинативното) познание, знае, че то изчезва след три дни, ако не направи максимални усилия, за да го превърне в обикновените понятия.

По-рано винаги си помагах, като всичко, което беше изследвано така, веднага да го запиша или си съставях илюстрации, при което само главата е активна. Това не е медиумно писане, не е написано и за да може да се чете по-късно, което би било невероятно трудно при сегашния ми живот. Когато бях в Берлин, отново видях колко много бележници са се събрали там. Ако трябваше да ги чета, нямаше да мога, защото съм или в Дорнах, или в Щутгарт. Става въпрос не са четене от бележките, а да се остане в активност, която да е дейност на главата. Тогава имагинативното мислене се свързва с обикновеното мислене. Тогава то може да се припомни и да се изнесат лекции. Ако не се направят такива усилия, човек би могъл да говори за това най-много на следващия ден, след това всичко би изчезнало, също както след смъртта ретроспекцията изчезва след три дни.

Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание. При по-висшите познания това важи още повече. Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек. Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, отколкото възприемаемото само с външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение.

Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, налице е външно. Но в душата, в това, което се реализира чрез музикалното, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно.

Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване. Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял. Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява. Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека. Това, което той е преживял, остава, само за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение... Събр. съч. 218, лекция 16.

 

Цвете

 

* * *

…Не е възможно някой лесно да стигне до истинско познание за това, което е необходимо да се изясни на хората чрез науката за духа. Днес наистина има много хора, които казват: Ах, защо трябва толкова неща да се учат в духовната наука? Отново ли да ставаме ученици? Става въпрос не само за усещането, а за истинските усещания, които първо трябва да се изработят! Така е при всичко. Нима не би било по-приятно за художника, ако той не би трябвало да изучава отделните похвати на своето изкуство и ако картината, която иска да нарисува, не я рисува бавно и с големи усилия, а просто духне и произведението му е готово!

В нашия свят специфичното е, че колкото повече нещата се отдалечават от душевното, толкова на хората им е по-трудно да разберат, че с простото духане не може да се направи нищо! По отношение на музиката едва ли някой ще допусне, че някой е станал композитор без нищо да е учил, това се разбира от само себе си. За живописта се допуска същото, макар и по-малко. За поезията още по-малко, иначе по наше време нямаше да има толкова много поети. Всъщност никое време не е така непоетично като нашето, но има много поети. Не е нужно да се учи, трябва, разбира се, – а то няма нищо общо с поезията – да може само да се пише, поне още ортографски, нужно е само човек правилно да излага своите мисли! А пък за философстване, за него е нужно още по-малко! Та днес и без друго всеки може да изказва преценки по отношение на живота и света, това естествено се разбира от само себе си, та нали всеки има своята гледна точка.

И постоянно се среща, че няма значение, когато някой с всички възможни усилия и с вътрешна работа стига дотам да познае и изследва нещо в света. Днес е естествено становището на този, който постоянно работи, за да може изобщо да каже поне нещо малко за световните тайни, да е равностойно на становището на този, който просто твърди, че има свое становище. Ето защо днес всеки е човек с мироглед. И даже всеки е теософ! Според някои мнения за това е необходимо още по-малко: За това просто е достатъчно човек даже да не признава трите основни принципи на теософското общество, а да признае само първия и то напълно по неговия си начин! Та нали не е нужно нищо друго, освен с повече или с по-малко чувство за истината човек да установи, че е жив човек, дали наистина е така, това няма значение, тогава човек просто си е теософ и си има правилните усещания!

Така че ние започваме да слизаме надолу, започвайки преценката си за света от музиката и през нещата, които „все по-малко изискват“, достигаме чак до теософията! Та там е достатъчно – това, което при живописта не е достатъчно – само да духнем: Ние основаваме ядрото на едно всеобщо човешко братство; там сме теософи! Няма нужда повече да учим!

Но точно за това става въпрос, че трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание. Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо. Колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория, когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят. Лекция от 25 февруари, 1912 г.

* * *

...Имагинацията е душевна сила, която стои между силата на мисълта и силата на волята. Който може картинно да изгради своите понятия и след това да си ги представи в духа, така че пред него да не стои абстрактен образ на растението, а едно растение като сетивно виждано, за него такова съзерцателно понятие ще бъде наситено с действителен живот от вътре навън. Който го може, той има имагинация... Събр. съч. 54, стр. 508, немско издание 1966 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Фотографии: Craig Burrows

Нели Хорински: Кратко въведение към извадките за имагинацията от някои лекционни цикли на Рудолф Щайнер (1)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)

Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (3)