...Когато имагинативно познаващият е отстранил обкръжението, в което живее със своята сетивна организация, той пристъпва в изживяването на една организация, от която мисленето се подкрепя (носи се) така, както сетивното образно възприемане се носи от сетивно-чувстващата организация. Сега човек се възприема чрез тази нова мисловна организация в такава взаимовръзка с космическото звездно обкръжение, както преди се е възприемал чрез сетивно-чувстващата си организация в своята взаимовръзка със земното обкръжение. Той се опознава като космическо същество. Мислите не са повече сенчести образи, те са пронизани с реалност, подобно на сетивните образи в сетивното възприятие... Събр. съч. 26, стр. 233, немско издание 1976 г.
* * *
…Образоването, усъвършенстването на спящите в човека сили и способности на медитативното мислене, което ни извежда в душевния свят, не почива на нищо друго, освен на живо проследяване на вътрешните метаморфози на душевните сили. От една страна този, който иска да стане духовен изследовател, иска да изработи своето представяне, своето възприемане така, че винаги да внася волята, която само дреме във възприемането и мисленето, в представянето, в това възприемане и представяне, така че това, което иначе се появява като неволни представи, се извика по своя воля пред душата. Чрез това се преобразява в имагинация, в образно съзерцание това, което иначе е бледо мислене или принудително възприемане. Защото духовното може да се съзерцава само образно, картинно, имагинативно. Волята и чувстването, които можем да си представим, но не да ги опознаем в тяхната истинска същност, сами се преобразяват чрез медитативния живот, така че стават мисловен живот, възприемащ живот... Събр. съч. 67, стр. 92, немско издание 1962 г.
* * *
...Човек, който реши да изгражда своите концентрация и медитация, скоро вижда и то действително вижда хоризонта на наблюдението си, изпълнен с реалности, които първоначално, можем да ги наречем визии. Под формата на картини се появява всичко възможно, което може да се сравни с изживяното преди това. По отношение на някои външни неща може да се сравни, но по отношение на вида, както е съставено и действа, е изцяло нова опитност, не е комбинация от предишното. Това изцяло ново можем да го сравним според обикновената употреба на думите, с които разполагаме, именно с една визия. То е същото, бих казал, като сънищните образи; само че когато се сравни с обикновените сънищни образи, то е от невероятна, засилваща се интензивност и напираща, натрапчива реалност. Появява се опасност още отначалото човек да сметне този визионерски свят за нещо реално. Но когато при обучението на духовния ученик се спазват мерките за предпазливост, той и за момент не изгубва чувството, че сам е предизвикал този свят, който застава пред него.
Извънредно важно е никога да не мислим, че пред себе си имаме един чужд свят. Той изглежда като на косъм подобен на един чужд свят. Разпростира се като пространствен свят, показва ни процеси във времето, като процесите на външния сетивен свят, първоначално като невероятно жив сън симулира някаква реалност.
Личности, които не стигат чрез общите предпазни мерки дотам да разберат, че в този визионерски свят имат само породен от самите тях свят, от само себе си се разбира, че ще стигнат до мечтания и фантастика. Защото истинският ясновидец се отличава от визионера и фантазьора по това, че фантазьорът и визионерът вярват, че визиите, които имат първоначално пред себе си, са се породили обективно. Този обаче, който действително стигне до истинско ясновидство, знае във всеки момент и трябва да знае – трябва да знае чрез интензивно самовъзпитание, – че въпреки, че възприема обширен пространствен свят около себе си, този свят е създаден само от самия него. В никакъв случай – а нещата действат извънредно сугестивно – не бива да намалее съзнанието, че човек има работа само със своето собствено творение... Събр. съч. 136, стр. 226, немско издание 1984 г.
* * *
...Тези имагинации не пристъпват насреща ни както сетивните впечатления от физическия свят. Те разбира се са там, но се появяват като изживявания – червеното, синьото, например, там са изживявания. Тези имагинации с право могат да се нарекат червени или сини, но са нещо различно от сетивните впечатления от физическия свят. Те са по-вътрешни, ние сме свързани вътрешно по-тясно с тях. Извън червения цвят на розата във физическия свят се намирате самите вие, в червения цвят на духовния свят се чувствате вътре, вие сте свързани с червения цвят. Когато в духовния свят възприемете нещо червено, проявявате воля, силно действена воля на едно духовно същество. И тази воля се излъчва, а това, което лъчи е червено. Но вие се чувствате вътре в тази воля и това стоене вътре, чувстване вътре, това изживяване го означавате тогава саморазбиращо се като червено. Бих искал да кажа, че физическият цвят е като замръзнало духовно изживяване, като вцепенено духовно изживяване.
Когато се приближи някой дух и вие осъзнавате, че духът излъчва червено, червеното не означава по подобен начин свойство на духа, както червеното на розата означава свойство, качество, а това червено е повече един вид откровение на вътрешността на духа , то е по-скоро писмен знак, че духът се намира в духовния свят. Човек първо трябва да прозре през имагинациите. Дейността, която се развива там, може да се сравни във физическия свят само с нейния ариманичен образ, именно с четенето. Духът мисли нещо, има предвид нещо, когато се проявява в червено, в синьо, зелено или когато се проявява като до диез или сол диез. Духът има нещо предвид с това. Човек започва да говори с духа, започва да чете неговото писмо, неговите знаци.
Външната култура почива върху това, че такива неща, които имат своята дълбока същност в духовния свят, които имат своята дълбока мъдрост в духовния свят, се представят и във външния свят. Ние с право говорим за окултно четене, защото този, който усвои ясновиждащото съзнание, който пристъпи в духовния свят, който види имагинациите и чете в тях, вижда през тях в основата на душите, които живеят там, в духовния свят, не само чрез цветове, а и чрез други впечатления, които напомнят сетивни впечатления, както и нови такива в духовността... Събр. съч. 159, стр. 322 и сл., немско издание 1980 г.
* * *
...Степента на субективното изживяване в имагинативния живот е още по-силна, отколкото в ежедневния живот. Човек знае, че зад това образно изживяване се намира истинската реалност. Изживяваме го така, че виждаме как имагинациите започват да разгръщат собствен живот. Ако разгледате ембриото в много ранен стадий, виждате, че до голяма степен е образувана главата му, а към нея са прибавени само в зачатък останалите органи, които постепенно се дооформят. Също така вътрешно израства това, което живее в имагинативния свят. Там не могат да се извличат представи по произволен начин. Това се получава от само себе си. Вътре живее нещо, което се получава от само себе си. И то постепенно се опознава като света, който наричаме света на третата йерархия – ангели, архангели, архаи... Събр. съч. 206, стр. 145 и сл., немско издание 1967 г.
* * *
...В съзнанието на обикновения живот винаги имаме работа с определен момент. От него поглеждаме назад в миналото. По време на този момент виждаме в пространството света около нас и се отличаваме от това обкръжение като живеещи в определено време и намиращи се на определена точка в пространството. Различно е при имагинативното изживяване. Там няма смисъл да кажем: аз живея в определен момент от сегашното време, а когато разглеждам панорамата на живота си, аз се сливам с моя живот. Аз се намирам във времето преди десет, двадесет години така, както и в настоящия момент. Случващото се, което се възприема, в известен смисъл абсорбира аза; човекът с неговото моментно съзерцание се слива със случващото се. Така е, като че ли азът, който иначе се схваща и изживява само в настоящия момент, се разпростира първоначално над миналото... Събр. съч. 325, стр. 78, немско издание 1969 г.
* * *
...Друга своеобразност е, че човек се справя с такова имагинативно представяне само ако в живота на мислите, представите, усещанията и волевия живот, които като човек си е усвоил преди това духовно обучение, намира опорни точки, за да проникне имагинациите с мисли, с представи. Ако не внимаваме грижливо, можем не да се разболеем, но душевно да се объркаме и помрачим. Винаги се стига дотам да се каже: «Сега узнаваш нещо духовно, което не можеш да го разбереш, не си изработил достатъчно понятия за това.» Тогава трябва да се спрем, да променим пътя, да се опитаме да продължим с изграждането и образоването на обикновеното, важащо за сетивния свят мислене и представяне, за да разберем при по-късна възможност това, което преди не сме разбрали... Събр. съч. 73, стр. 30 и сл., немско издание 1973 г.
* * *
...Дали тези картинни образи (имагинациите) са налице само когато ясновидецът подходящо се е подготвил и стига дотам да ги съзерцава? Те са винаги налице. Когато човек застава с най-обикновените си физически очи и физическото мислене пред един предмет, не само навлиза (с душевно-духовната си същност) във физическия предмет, който изобщо е само илюзия, майа, а се намира и в принадлежащото му духовно същество. Човек винаги се намира в духовните същества, които не са въплътени физически. Така че винаги се намира и в образите, от които ясновидецът вижда някоя част. Те остават невъзприемаеми, невидими – бихме могли абстрактно да го кажем, – защото човешката възприемателна способност е смътна и груба, за да възприеме тези фини, творящи същества и формации с обикновените си груби сетива... Събр. съч. 156 Окултно четене и окултно слушане, стр. 49 и сл., немско издание 1967 г.
* * *
...Чрез това, което се изживява с тези картинни образи, когато човек се е идентифицирал с тях, се знае непосредствено следното: Ако сега човек се завърне във физическото си тяло като идентичен, идентифициран с поредицата образи, ако не стои вън и не чака докато етерното тяло отрази същността на образите, ако внесе това, с което е станал едно, в своето физическо тяло, съответно в пространството, обградено от кожата му, той веднага би разрушил до смърт физическото си тяло. Веднага във физическото тяло би положил зародиша на смъртта. Човек може да се идентифицира с това само когато смъртта наистина настъпи. В този момент, когато се стигне до истинското ясновидство, се стига до изживяване, чрез което човек застава срещу смъртта. Достига портите на смъртта... Събр. съч. 156 Окултно четене и окултно слушане, стр. 51, немско издание 1967 г.
* * *
...Какво всъщност навлиза в нас от имагинациите? Сенчести образи, рефлексии, образни огледални отражения като наши мисли, наши представи. Там, навън, са пълнокръвните имагинации. Ако ги внесем в нас в тяхната пълноценност, ако не ги превърнем само в отражения (както става при обикновеното ни мислене, бел.пр.), тогава във всеки момент бихме се намирали пред лицето на смъртта. Чрез мировото устройство сме предпазвани да изживеем духовните същества и процеси, които ни заобикалят, с тяхната пълноценност като в обикновеното дневно съзнание ни докосват само сенчестите образи на тези пълнокръвни духовни същества.
И въпреки това, една част от тези имагинации принадлежи към нас, принадлежи към силите, които творчески работят в нас. В този свят на имагинации живеят творческите сили на изграждането в самите нас (етерните сили, изграждащите нашите органи сили). Не бива да ги изживеем в първоначалната им форма, а само в огледалната им форма, в която се намират като мисли в нас. Това може да бъде в нас само защото някой ни отнема в обикновения живот изживяването на имагинациите, които принадлежат към нашите мисли. Те обаче трябва да бъдат изживени. И едно същество от най-близката йерархия, ангелът, трябва да бди над вас, същевременно да ви закриля, пази и охранява, да ви отнеме това, което не можете да извършите сами. Тези същества се намират там същевременно ясно духовно възприемаеми... Събр. съч. 156 Окултно четене и окултно слушане, стр. 52 и сл., немско издание 1967 г.
* * *
…Ако хората можеха да разберат, че на следващия ден, ако междувременно са спали, тяхната духовно-душевна конституция е станала съвсем друга, ако можеха да си представят цялата ситуация на изживяванията през предишния ден, например: «някой каза това и онова, и ти стоеше срещу него», и чак тогава да отсъждат, би станало нещо важно. Тогава важното се състои не главно в това, че той отсъжда по друг начин, но че оставя да действа и душевната сила, която винаги предизвиква това, което става с човека между заспиването и събуждането. Тя се култивира и като постепенно човек я образова, става това, което е особено необходимо за изграждането на имагинацията. Затова съзнателното проникване в несъзнателния живот ще изгради в човечеството имагинативния свят и света, който всъщност лежи в основата на социалния живот… Събр. съч. 192, стр., 249, немско издание 1964 г.
Извадките подготви Нели Хорински
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (2)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (3)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (4)
Рудолф Щайнер: Имагинативното познание като първа крачка от съвременното посвещение (5)