В антропософската музикотерапия инструментите имат специфично значение, тъй като от антропософска гледна точка инструментите отговарят на определени части или функции на човешкия организъм. По този начин инструментите могат да бъдат използвани за различни терапевтични показания, особено във връзка с балансиране и лечение на едностранчивост и дисбаланси в организма на човек. В антропософски аспект човешкото същество има тяло, душа и дух (Steiner, 2004 г., стр. 42).
Активни и приложни методи в музикалната терапия могат да бъдат намерени в литературата по антропософската музикотерапия, в които са описани, използвайки различни способи и музикални средства (Reinhold, 1996; Ruland, 1990). Съществуват специално композирани музикални произведения, създадени за нуждите на музикотерапията.
Процесът на слушане и на вътрешно възприемане на музиката играе определена роля в антропософския подход, тъй като се очаква да се създаде връзка с духовната реалност. (Reinhold, 1996; Ruland, 1992) и това да помогне за изграждането на „творчески сили” в човека (Fachner, 2007 г., стр. 171-173). За разлика от други, повечето импровизации, създадени за музикотерапията, те акцентуват върху връзката в структурата между музиката и човека, с помощта на която някои разстройства и дефицити могат да бъдат насочвани и третирани. От тази гледна точка, както видяхме, изборът на инструменти играе много важна роля.
Използването на инструментите всъщност е оставено на преценката, терапевтичната позиция и подхода на отделните антропософски музикални терапевти. Например, Reinhold при работа с едно младо момиче с анорексия посочва, че терапевтът често трябва да започне с представяне на вида инструмент, тембър или музика, и в някои случаи клиентаът естествено се чувства привлечен от даден инструмент. Това трябва да се направи преди да се премине към по-нататъшните указания или терапевтични стъпки. (виж Reinhold, 1996)
По време на моята собствена работа в антропософската Camphill Общност в Ирландия, аз също съм използвала някои от описаните по-горе инструменти по време на работа с деца и младежи, както и с възрастни със специални нужди. Доста често терапиите се състояха в слушане на музика, особено специално композираната за конкретни проблеми на клиентите. Инструментите, използвани обикновено, са лирата и chrotta, понякога виола Гамба, crumhorn, китарата или ударни инструменти. Терапиите, свързани със слушане, не са по-дълги от 10 или 15 минути, а клиентите са включени в тях ежедневно, с изключение на почивните дни. Терапевтичните цели се състоят в хармонизиране на връзката между горната, средната и долната част на човешкия организъм, изграждане и укрепване на силите на волята и чувствата. При някои терапии клиентите свирят, особено на струнни инструменти, на bordun лира - или на перкусии.
Редуването между мажорните и минорни тоналности са част от терапиите, особено с една клиентка, която проявяваше много крайни емоционални реакции към меланхолична музика в ежедневието й. Редуването на мажорната и минорната тоналност й беше препоръчано, за да й помогне да свикне с по-меланхоличната тоналност, както и да бъде в състояние да я понася по-добре. Според моите наблюдения върху клиентката, това наистина работи - тя беше в състояние да понесе минорните ноти и „меланхолична” музика, не само в часовете по музикалната терапия, но и извън нея, например в седмичните концерти в общността и др. До екстремни състояния на емоционално разстройство, при слушане на определена по-меланхолична музика, не се стигна повече след няколко седмици лечение с музикотерапия. Възможно е да се е получило благоприятно въздействие върху общото емоционално състояние на клиентката, въпреки че то като че ли е по-трудно да се контролира.
Аз самата използвах лирата при работа с две момчета, болни от аутизъм, за които се грижех преди лягане. Изсвирвах кратки композиции на лира по времето, когато бяха в леглото, и когато те проявяваха безпокойство и тревожност. Нежната музика на лирата, включително живачна баня, винаги им помагаха да се успокоят, когато те бяха разстроени. Въпреки това, този ефект не се ограничава само до лирата и живачната баня. Той работи също толкова добре, когато изпях ренесансови песни с акомпанимент на китара. Често, при двете момичета се повявяваха спонтанни вокализации (в момента те са на 11 и 13 г.), които почти прозвучаваха като шумове или въздишки от бебе, докато двете бяха наистина спокойни или заспали. Като цяло, моят опит в използването на лирата се състои в това, че клиентите обикновено слушайки внимателно инструмента, в много случаи достигат релаксация, облекчаване на тревожността и снемане на напрежението.
Примерът по-горе показва, че използването на лирата и банята с живак (както пеенето на ренесансови песни с китара) е терапевтична интервенция, която може да бъде полезна в случаите на тревожност и безпокойство. Въпреки това, лично право на всеки терапевт, и въпрос на лично предпочитание, е да използва или не инструменти и техники, които са от антропософския подход, както лирата и живачната баня. Те може и да не се ползват с широко одобрение от всички, но същественото е, че те могат да бъдат терапевтично ефективни, когато се използват по подходящ начин. Важно е да се знае, че за да се постигне ефект от тези инструменти или методи, трябва да се премине курс на обучение, свързан с тяхната употреба и ефекти.
Аз вярвам, че антропософската музикотерапия - със своята специфична употреба на инструменти, може и има какво да предложи на музикалната терапевтична практика и теория като цяло. Особено важна е ролята на слушането и възприемането. Това е важно, за да се преживее активно музиката.
В срещите ми с антропософския подход, преди всъщност да стана музикотерапевт, аз бях поразена от ролята на слушането, което се извършва с благоговение (в смисъл на немската дума "lauschen"), с почти духовно значение. Обсъждането на ролята на духовността в музиката и музикалната терапия е нещо, което понякога се пропуска в други подходи.
Аз също възприех позицията, че музикалните елементи като ритъм, мелодия и хармония, може да са свързани с различни области от човешкото същество, като мислене, чувство и воля. Но - например - идеята, че хармонията в музиката може да повлияе благоприятно върху нашата емоционалност, може би ще се развие в бъдеще. Случаят на клиентката, която се повлиява добре от постепенното въвеждане на минорни тонове, може да илюстрира възгледа, че нашата емоционалност може да бъде повлияна от хармонията в определен аспект (в този конкретен случай ние продължавахме да изсвирваме една и съща мелодия и ритъм в цялата терапия, но с промени в хармонията). Идеятата, че тембърът на някои инструменти, като лирата, може специално да активизира слушането, все още е спорна според мен .
Твърдението, че някои инструменти, тембри, тоналности и т.н., произвеждат определени терапевтични ефекти, както и предположението, че определени интервали имат специфични въздействия, както постулира и Steiner (Steiner, 1970) и други автори в контекста на антропософската музикотерапия (Ruland, 1990; Ruland, 1992), изглежда да е от централно значение в нея. Въпреки това, тези идеи е трудно да бъдат съгласувани с дискусията в съвременната музикална терапия, която включва музикална социализация, характерни лични отговори на музика, социалната и културната среда, както и музикални елементи, текстура и т.н., когато става дума за ефекта на музиката върху човешкото същество (виж Рууд, 2000).
Интересен е фактът, че има толкова малко препратки към терапевтичната употреба на пианото в антропософската литература и че музикалните терапевти, които работят в този контекст, често не изглежда да използват пианото. Коментарите на Щайнер относно пианото, цитирани по-горе, нямат значение за мен лично, въпреки, че аз не съм сигурна, че ги разбирам по начина, по който са дадени. Аз вярвам, че има някои предимства и недостатъци в използването на пианото в музикалната терапия. Те могат да се отнасят до определена настройка на инструмента, възможностите за динамика и изразяване на специфичния тембър и потенциал за терапевтично повлияване.
В практиката на музикалната терапия в Camphill Общността, където съм работила и живяла, пианото се използваше от време на време с някои клиенти, особено когато те имат предпочитание към него. По същия начин са използвани някои други клавирни инструменти, като клавесин, например.
Антропософската музикотерапия се предписва или препоръчва от лекар (виж Ruland, 1990; Reinhold 1996), и инструкции могат да бъдат дадени на музикален терапевт от лекаря. Музикалната терапия като алтернативно лечение се обсъжда между музикалния терапевт и медицинския екип, както би бил случаят в антропософската клиника (виж Ruland, 1990). В този контекст, музикотерапия е тясно свързана с антропософската медицина, и клиентът в случая е и пациент (виж Reinhold, 1996).
Друг момент е приемането и отхвърлянето на определени музикални жанрове в антропософската музикотерапия, като джаз, рок или поп музика (виж Ruland, 1992). Последното е особено трудно във връзка с подхода на музикалната терапия, която се стреми да включи музика, предпочитана от клиенти, като например Общността Music Therapy (виж Pavlicevic и Ansdell, 2004; Стиге, 2002; Brown, 2002).
Твърдението, че музиката е чист, обективен "феномен", което предава архетипен и универсален смисъл (Ruland, 1992), а не израз на субективни чувства, както постулира Ruland в дискусията върху феноменологичния подход към музиката (Ruland, 1990, 1992 ) и музикотерапия, основно противоречи на идеята, че музиката може да съдържа допълнителна музикална "програма". Това е в конфликт с други подходи в музикотерапията, които работят в рамките на предположението, че музиката може да се разглежда като индивидуален израз на чувствата или "език на чувствата" (Стиге, 2003 г., във връзка с Мери Пристли). Ще е необходимо по-нататъшно проучване и изследвания, за да разгледат основите както на антропософския, така и на други подходи в музикотерапията.
Автор: Андреа Интвеен
Превод: Юлия Стоянова
Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/43
Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/81
Линк към трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/125
Линк към четвърта част: http://med.anthrobg.net/bg/node/194
Линк към пета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/211
Източник: https://voices.no/index.php/voices/article/view/547/408