Музикалните инструменти в антропософската терапия (трета част)

Submitted by admin 2 on Пет., 28/07/2017 - 15:40
Музициращ ангел, фрагмент, Фра Анжелико

Музикалните инструменти са - разбира се - тясно свързани с чуването /и слушането/. Чуването в антропософския смисъл – що се отнася до музиката - винаги е свързано с вътрешен, духовен опит. В този контекст музикалните инструменти могат да помогнат за изграждане на мост към този духовен израз на музиката. В този процес цялото човешко същество участва в процеса на слушане.

Специфичното за различните музикални инструменти, начинът, по който те звучат, техният тембър, е свързан с материалите, от които са направени (Reinhold в Felber и др., 2003г.). Други автори, като Ruland, посочват връзката между различни музикални инструменти и „физическия звук", „изразяване" и "музикален тон" (Ruland, 1992г., стр.5).

Щайнер разглежда музиката от гледна точка на духовното в нея - и изразяването му в инструментите. Той твърди, че музикалните инструменти са създадени от света на въображението и не са изобретени чрез "проба и грешка" (Щайнер 1980 г., стр.23). Той смята, че зад факта, че музикалните инструменти звучат в днешно време, стоят духовни същества, действали в миналото (Steiner, 1980г.). Щайнер сравнява оркестъра с човешкия организъм (Steiner, 1980г.), с изключение на пианото, тъй като той смята, че то е било създадено по-скоро вследствие на действието на абстрактното мислене, отколкото под влияние на духовното въображение (пак там).

Орфей
Римска мозайка, която изобразява посветения музикант и певец Орфей

От гледна точка на човешкия организъм, Reinhold продължава тази концепция (Reinhold, 1996г.). От тази гледна точка само сумата от всички музикални инструменти, които съществуват, представлява човешкото същество като цяло (Reinhold 1996г.). Придържайки се към този модел, свързан с идеите на Щайнер, музиката се разглежда като "звучащ организъм" ("tönenden Organismus" - Reinhold в Felber и др., 2003г., стр.45). Следователно, важно за терапевтичното приложение на музиката е да сме наясно с това как различните групи инструменти съответстват на части от човешкия организъм (Reinhold, 1996г.). В действителност, Reinhold отбелязва, че дори формата на някои музикални инструменти може да бъде сравнена с формата на части от човешкото тяло (Reinhold в Felber и др., 2003г.). Като пример авторът сравнява струните на арфа или лирата с човешката нервна система(пак там). Тази идея е развита също от Фридрих Oberkogler (Oberkogler, 1976г.). И двамата автори описват лирата като проява на Аполоновия принцип в музиката(Reinhold в Felber и др., 2003г.), в сравнение с Дионисиевия принцип, който е представен от някои от духовите инструменти(предимно тръстикови инструменти, като например обой), чийто първообраз е намерен в гръцкия "авлос" (Oberkogler, 1976г., стр.17-23). Aполоновият принцип представлява израз на божественото, което излиза извън границите на Аза в Макрокосмоса, докато принципът на Дионисий се основава на по-мистичното, на вътрешния опит, който е свързан с микрокосмоса (Oberkogler, 1976г.).

Като резултат от аналогията между човешкото тяло и музикалните инструменти, възниква идеята, че музикалните инструменти могат да се използват терапевтично за регулиране на патологични процеси в човешкия организъм (Reinhold в Felber и сътр., 2003г.).

 

Традиционно използвани инструменти в антропософската музикалната терапия

 

Човешкият глас

 

Според Щайнер в по-ранните периоди от човешката история пеенето е израз на духовния свят: „Хората пееха, но тяхното пеене беше техният начин да говорят за духовния свят. Те знаеха, че ако заговорят за череши и грозде, те имат нужните земни думи за това, но ако трябва да говорят за Боговете, те ще трябва да пеят ". (Steiner, 1970г., p.134)

Той отбелязва, че по-късно дошло време, когато този вид въображение се е загубило и оттогава пеенето става израз на светските думи, а не израз на духовния свят (Steiner, 1980г.) Това е стъпка във физическия свят (пак там). Следващата стъпка е еманципацията в пеенето, която се изразява в изпълнението на арии и т.н. (Steiner, 1970г.; 1980г.).

Reinhold посочи, че първият инструмент, с който някога ние сме произвели тон, е нашият собствен глас (Reinhold, 1996г.). Когато издишваме ние озвучаваме излизането в света. (Reinhold, 1996г., стр.22). В същото време „цялото ни тяло кънти, възвисява се и се енергизира." (пак там). Докато цялото озвучаване се получава по време на издишването, вдишването се стремим да бъде "без усилие, кратко и незабележимо ". (Reinhold, 1996г., стр.22).

 

Андреа Бочели

 

Ruland отбеляза, че човешкият глас „е безспорно най-яркият способ за одухотворено изразяване". (Ruland, 1992г., стр.5), той предразполага и по-голяма възприемчивост у слушателя от гледна точка на интонацията (Ruland 1992г., стр.5), което е доказано с електронни измервания (Ruland 1992г., стр.5). Авторът подчертава, че „Одухотвореното пеене, без толкова съвършена интонация, е за предпочитане, пред пеене с перфектна интонация, но без духовен израз”. (Ruland, 1992г., стр.5).

Ролята на гласа в Антропософската музикотерапия е разгледан по-подробно в трудовете на автори като Werbeck-Svärdström (2002г.).

 

* * *

 

Духови инструменти

 

Първият музикален инструмент, възникнал извън човешкия организъм, но свързан с процеса на издишване е духовият инструмент. (Reinhold, 1996г.) Тук звукопроизводството се отдалечава от ларинкса и излиза към външните части на дихателните пътища: с използването на тръстиковите духови инструменти, звукът се произвежда във вътрешността на устната кухина, с месингови и напречни флейти - между устните и мундщука, с флейта, наречена "Naturtonfloete" на немски език (Reinhold, 1996г., стр.22), звукът се произвежда чрез мундщука. (Reinhold 1996г.) Самия инструмент е в досег с въздуха (Reinhold, 1996, стр. 22), и звукът се проявява при издишване. Инструментът възпроизвежда звуци с определен тембър и диапазон. Последният започва с обхвата на диапазона на човешкия глас и се простира нагоре и надолу „във високите и ниските регистри извън обхвата на човешкия глас." (Reinhold, 1996г., стр.22).

 

Древен духов музикален инструмент

 

От гледна точка на идеята на Ruland възпроизвеждането на физическия звук или музикалния тон духовите инструменти са по-близко до изразяването на „душевния аспект" (Ruland, 1992г., стр.5) и „интонация се постига чрез личната изява на изпълнителя." (Ruland 1992г., стр.5).

 

* * *

 

Струнни инструменти

 

Наклонени струнни инструменти

 

При използване на струнни инструменти звукопроизводството става независимо от човешкото дишане (Reinhold, 1996г.) и това, което би трябвало да бъде дихателна активност, е изведено от човешкото тяло, и се поема от движението на ръката, която движи лъка по струните. (Reinhold 1996г., стр.22-23). Звукът тук се произвежда от триенето между лъка и струните (Reinhold 1996г.). С движенията на лъка изпълнителят има възможност да възпроизведе удължени тонове. Тук наклонът има общо с издишането при духовите инструменти и пеенето (Reinhold, 1996г.). Reinhold сравнява двете различни посоки на хода на лъка - горен и долен ход, с вдишване и издишване (Reinhold, 1996г.).

 

Наклонени струнни инструменти

 

Поради това се твърди, че струнните инструменти са инструменти, отнасящи се до средната част на човешкото тяло и дихателната система и „че нито един друг инструмент не може да балансира така добре дишането” (Reinhold, 1996г., стр. 23).

Според Ruland, мястото на струнните инструменти с наклон заемат средно положение между духовите инструменти и инструментите от групата на арфата (Ruland, 1992г., стр.5). Тонът, произведен от този тип струнни инструменти, постига баланс между тона на душата и духа (Ruland, 1992г.).

 

Струнни инструменти, на които се свири чрез издърпване на струната

 

В антропософската литература този тип инструменти също се отнасят за средната част на тялото на човек. (Reinhold, 1996г.).

Според Ruland инструменти от групата на арфата, като арфа, лира, цитра, китара, както и клавесин или пиано, възпроизвеждат тонове по-отдалечени по диапазон от физическия звук, но този тип звук стои най-близо до духовния музикален тон (Ruland, 1992г.). Последният също бе описан от Ruland като „цифрово-хармоничен ред" (Ruland 1992г., стр.5) или „творческа хармония на сферите" (Ruland 1992 г., стр. 5), след Питагоровата идеята за съществуването на музика на сферите („Musica mundana", Ruland, 1992г., стр.4)

 

Арфа

 

Тази идея постулира, че музиката на сферите е „музиката, в която живее духът, който сътворява и изгражда Вселената чак до самата химична структура на най-малкия материален обект" (Ruland, 1992г., стр.4). Ето защо поради сходството на тези инструменти към духовната характеристика на тона на „цифрово-хармоничен ред", те изискват много точна интонация (Ruland, 1992г., стр.5).

 

* * *

 

Клавирни инструменти

 

Както видяхме в предишния параграф, някои антропософски автори, като Ruland, класифицират тези инструменти като струнни инструменти (Ruland, 1992).

В Антропософската литература няма много информация за използване на пианото.

Според Щайнер, пианото има по-особено място сред другите инструментите, тъй като то е сътворено като израз на едно по- материалистично възприемане на музика (Steiner, 1980г., стр. 35). Щайнер разглежда пианото като инструмент, който е резултат от един музикален опит, който трябва да бъде преодолян, ако се стремим към постигането на истинската музикалност. Например, той заявява, че „Човек трябва да се освободи от усещането за пианото, ако той иска да изпита това, което е наистина музикално." (Steiner, 1970г., стр.148).

 

Пиано

 

Ruland постулира, че „характеристиките на семейството на арфата и духовите инструменти се обединяват по различен начин от органа" (Ruland, 1992г., стр.6). Той също така го нарича „един вид" флейта-арфа "(Ruland, 1992г., стр.6): От една страна органът е „духов инструмент способен на богато разнообразие от звуци с възпроизвеждане на тон, който има връзка с цвета." (Ruland, 1992г., стр.6), от друга страна „е бил освободен от човешкото дишане и затова има постоянен диапазон, а също има и характеристики на семейството на арфа. Следователно, изисква най- чиста интонация". (Ruland, 1992г., стр. 6)

 

* * *

 

Ударни инструменти

 

По отношение на техниката на възпроизвеждане на звука - според Reinhold - ударните инструменти имат сходство със струнните инструменти, при които се издърпва струната. (Reinhold, 1996г.). Възпроизводството на звук се извършва главно чрез удари (на ръцете или палките) от външната страна на инструмента (Reinhold, 1996г.). Процесът на звукопроизводство е почти обратен в сравнение с пеенето и духовите инструменти, като „има много кратък миг на докосване на инструмента, което съвпада с фазата на издишване, а звукът следва като отговор, и попада във фазата на вдишване." (Reinhold, 1996г., стр.23). Свиренето на ударни инструменти е свързан с интензивно движение (Reinhold, 1996г.).

Сузане Reinhold посочва редица ударни инструменти, които въпреки, че не са антропософски, могат да се използват с успех в конвенционалните подходи на музикотерапията. Такива са, например, ксилофони, металофони, чинели, барабани и тимпани (Reinhold, 1996г.). Тъй като тези инструменти по принцип са известни, те няма да бъдат описани тук подробно, но вместо това ще се подчертае използването и въздействието на тези инструменти от антропософска гледна точка.

Reinhold установява, че ударните инструменти дължат свойствата си на материалите, от които са направени, например дърво, животинска кожа или метал (Reinhold 1996г., стр.34). Някои имитират звуци от природата, като например „шепот, свистене, пукане, гръм, съскане" и т.н., а други произвеждат ясно определени тонове (Reinhold, 1996г., стр.34). Според Ruland, ударните инструменти са най-тясно свързани с физическия звук. Затова те изискват специфична настройка, в зависимост от материала, от който са направени. (Ruland, 1992г., стр.6).

Reinhold заявява, че ударните инструменти по своя характер попадат в сферата на волята и затова трябва да се позволи на музиканта да бъде активен и те се нуждаят само от един начален импулс, за да зазвучат след това свободно. (Reinhold, 1996г., стр 34-35). Според автора, такъв начин на музициране активира движението на крайниците. Освен това радостта от музиката и въображението съдействат за целенасочено развитие на волята, ритмичната част от музиката се практикува с помощта на ударните инструменти (Reinhold, 1996г.).

 

Перкусионни инструменти

 

От друга страна някои инструменти като цимбали, ксилофони и металофони спомагат мелодията да бъде по-лесно възприемана чрез използване на ритъма като основа (Reinhold, 1996г., стр.35). Това води до възможност за „системно насочване на волевия импулс" (Reinhold, 1996г., стр.35). Дървените и металните перкусионни инструменти имат различни възможности за изразяване на ритъма, в зависимост от материала – по-къс тон при дървените и по-удължен при металните (Reinhold, 1996г.). Докато някои дървени инструменти като ксилофона, изискват бдителност и гъвкавост на музиканта (Reinhold, 1996г.), металните инструменти с дълготраен резонанс, като металофони и цимбали, изискват от музициращия внимателно слушане (Reinhold, 1996г.).

Ударни инструменти, като например тимпани, изискват от музиканта да изпита ударите физически, чрез докосването до инструмента и да бъде проникнат от тяхната сила и ритъм (Reinhold, 1996, стр. 36). Терапевтично, това е препоръчително ако се цели засилване на волята, тонизиране и затоплящ ефект (Reinhold, 1996г.).

 

Автор: Андреа Интвеен

Превод: Юлия Стоянова

 

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/43

Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/81

 

Следва!