Медната флейта спада към групата на духовите инструменти. „Мекият тембър на този духов инструмент способства въздушният поток да премине внимателно и нежно по време на издухването, така че да няма почти никаква съпротива на дишането" (Reinhold, 1996 г., стр. 24). Инструмент, който може да осигури подобно преживяване е медната флейта. Той няма дупки за пръстите, но дори и най-слабото духване предизвиква появата на нисък и отчетлив тон." (Reinhold, 1996 г. стр. 25). Най-малкото увеличение в силата на потока на дишането произвежда по-висока честота по скалата на обертоновете. По този начин „медната флейта възпитава музиканта към динамичен начин на изсвирване и му помага да увеличи силата на дишането си много постепенно" (Reinhold, 1996 г., стр. 25). Reinhold установява, че този инструмент може да бъде полезен при лечение с музика на пациенти, които са били на легло, пътуващи за дълъг период от време, или които страдат от заболявания, които засягат издишването, като бронхиална астма (Reinhold, 1996).
Choroi флейта /тя е е подобна на кавал, изработена е от дърво и има две дупки- б.прев./- свиренето с нея прави възможно да се създадат по-фини нюанси във въздушния поток, тъй като тя има много лек, ясен тембър, който прилича на пеенето на човешкия глас" (Reinhold 1996 г., стр. 26). Тя има цилиндрична форма и дървото, от което е изработена се третира само с масло (Reinhold в Felber и др. 2003). Choroi флейти имат диатоничен и пентатонична тоналност.
Choroi флейтата обикновено не притежава такава острота и отчетливост на тембъра. (Reinhold, 1996 г., стр. 26). Reinhold подчертава, че свиренето с нея развива психиката на малките деца и при използването на този инструмент може да се помогне както на младежи, така и на възрастни, при които има стремеж към „патологично избягване на земния елемент" - като пациенти с анорексия. Те често са в състояние да се свържат дълбоко със звука с гореспоменаттите характеристики (Reinhold, 1996, стр. 26).
Ренесансовата флейта помага за концентриране и усилване на дъха и тук, при изсвирване на тенора и баса, могат да се постигнат и по-ниски регистри (Reinhold, 1996).
„Gemshorn" – тенор-флейтата има подобен ефект - мек и дълбок звук, и създава усещането за проникване на тялото с топлина (Reinhold 1996).
Според Reinhold много хора се оплакват от недостиг на въздух, когато свирят на типът права флейта (Reinhold, 1996), като заключението е, че „много хора всъщност по-скоро изпитват излишък от въздух, поради което не успяват да стигнат до пълно издухване "(Reinhold, 1996 г., стр. 26). Тя приема, че промяна от правата към ренесансовата флейта може да помогне за по-ефективно използване на въздуха (Reinhold, 1996), но признава, че тенор-флейтата при пациенти с малки ръце може да затрудни свиренето. (пак там).
За такива клиенти тенора „Gemshorn", „който съчетава качеството на топъл, компактен тон, поради близката позицията на дупките", може да бъде по-подходящ (Reinhold, 1996 г., стр. 26).
Комбинацията от материала, който е приятен на допир, и топлият, успокояващ тон на инструмента, може също така да е и полезен на хората, които са със силно опъната и тънка кожа - какъвто е случаят при поява на екзема, и при тях може да се получи облекчаване на състоянието чрез свирене на този духов инструмент. От друга страна, то може да има леко ободряващ и структурообразуващ ефект при хората, които са склонни към една недооформена физическа организация и емоционална нестабилност (Reinhold, 1996 г., стр. 26).
Дишането може да се подтисне ако се вложат повече усилия в издухването (Reinhold, 1996 г., стр. 26. При тези случаи е добре клиентът да бъде насочван да ходи, докато свири. (Reinhold 1996).
Флейтата тип crumhorn помага за постигане на устойчивост на дишането и спомага за укрепването му. (Reinhold, 1996, стр. 27). Тя произвежда bassoon - или гайдо-подобен тон и за да се възпроизведе този звук е необходим силен тласък от диафрагмата и стомашните мускули. (Reinhold, 1996). Ако някой иска да изсвири нотите точно и да постигне желаната мелодия, трябва да се съчетаят ясното оформяне на тона чрез компактна силна струя въздух. (Reinhold, 1996, стр. 27). Следователно, crumhorn е описан като духов инструмент, „при който мелодията се оформя с помощта на дейността на съзнанието (Reinhold, 1996, стр. 27). Свиренето с този инструмент е свързано с развитието на волевите сили, които са свързани най-вече с работата на мускулите на долната част на дихателния апарат. („Atemmuskulatur им Stoffwechselbereich" [6], Reinhold, 1996, стр. 27).
Добре се повлиява режимът на дишане - дълбокото дишане подобрява целия мускулен тонус и кръвното налягане, и в емоционалното състояние като цяло, подобрява се издръжливостта. (Reinhold, 1996, стр. 27). Сrumhorn флейтата може да се препоръча за прилагане при различни терапевтични проблеми, например случаи на депресия, състояния на тревожност, нощно напикаване и ниско кръвно налягане (Reinhold 1996). Reinhold също споменава използването на crumhorn от астматици.
Струнни инструменти, на които се свири с издърпване на струната
Този тип струнни инструменти, използвани в антропософската музикотерапия като цяло са от семейството на лирата. Всички те разполагат с „ясен, но в същото време мек тембър" (Reinhold 1996 г., стр. 31). А градацията в големината на инструментите от много малки до големи ги прави удобни за прилагане при пациенти с различни проблеми (Reinhold, 1996).
Reinhold описва детската /малка/ арфа като деликатен инструмент с голямо въздействие. Той е настроен в пентатонична скала. Вместо затворено резонансно тяло, детската арфа има обвивка, която е отворена към околното пространство. (Reinhold 1996 г., стр. 31). Тази откритост е в съответствие с „фин, сферичен звук на инструмента, който подобрява характера на пентатонична скала" (Reinhold, 1996, стр. 31). Reinhold предполага, че музиката, създадена с помощта на детската арфа представлява „защитна обвивка, от която малките деца се нуждаят за емоционалното им развитие" (Reinhold, 1996, стр.31), но че то също може да „създаде условия за структурираща атмосфера при много изтощени възрастни". (Reinhold, 1996, стр. 31).
Оригиналната Kantele е традиционен финландски инструмент (виж също http://virtual.finland.fi). Малката версия е Kantele, на крилото на който има десет струни и често се използва в антропософската музикотерапия (Reinhold, 1996). Този инструмент позволява на музиканта да практикува изграждане на прости мелодии или да свири свободно (Reinhold, 1996). Възможности за настройка на този инструмент в различни диапазони прави терапевтичното приложение доста разнообразно (Reinhold, 1996).
Bordun лира е инструмент, който има къси и дълги струни. Поради малкия си размер, той също може да се използва от пациенти, които са на легло (пак там). Когато някой подръпне струните, „всички тонове звучат като една хармония" (Reinhold, 1996, стр. 33). Лирата bordun обикновено се настройва в съзвучие или отворен акорд. Дори клиентите да не са запознати с музикалните инструменти „могат да се насладят, възпроизвеждайки хармонии, създадени от bordun лира" ( Reinhold, 1996, стр. 33).
Качеството на звука от bordun лирата със своето богатство от високи и ниски тонове подобрява дейностите в областта на гръдния кош и дишането на човек. (Reinhold в Felber и др., 2003). Един от начините за използване на инструмента се състои в това да свирят двама музиканти едновременно, изсвирвайки основен акорд на редуващ се принцип в минорната и мажорната гама, които могат да създадат „чувство на спокойствие и движение." (пак там).
Има различни видове лира, например соло, сопран лира, алт, тенор и бас лира (виж също http://www.leier.de). Лирата алт е една от най-често използваните. (Reinhold в Felber и др., 2003). Нейният диапазон е от E до f² или ² (пак там).
От моя собствен опит на свирене на лира мога да кажа, че струните на инструмента са подредени като клавишите на пианото, като диатоничните струни са разположени в предната част, а пентатоничните струни, които да съответстват на черните клавиши на пиано, са отзад . За разлика от пианото, ако човек е изправен пред инструмента, най-високите тонове са в областта на лявата страна, докато ниските тонове се възпроизвеждат от струните, попадащи в дясната страна. Въпреки това свирещият държи лирата така, че най-високо разположените струни са в близост до гърдите на музиканта, докато ниските тонове сочат тялото на човек . Обикновено на повечето от диатоничните струни се свири с дясната ръка, а струните на обратната страна - с лявата ръка. Що се отнася до техниката на свирене, струните не се издърпват силно, а деликатно.
Лирата зазвучава веднага след като музикантът прекара пръст по струната. (Reinhold, 1996, стр. 33). Тонът на инструмента се описва като чист и приятен за слушане. Reinhold съобщава, че много от пациентите обичат лирата „поради нейния мек, нежен и приятен компактен звук" (Reinhold, 1996, стр. 33). Тя твърди, че както за свирещия така и за слушателя „лирата отваря пространство, което обхваща съвкупността от музикалните елементи мелодия, хармония и ритъм" (Reinhold, 1996 г., стр. 33). Авторът предполага, че „чистотата на тембъра особено допринася за разкриването на уникалния характер на музикалния феномен" (Reinhold, 1996, стр. 33), и че по този начин „систематичното прилагане на музикалните елементи става възможно чрез използването на лирата - както при активна, така и при препоръчителна терапия "(пак там).
От антропософска гл.т. лирата е инструмент, който повлиява средната част на човека по начин, който действа „едновременно освобождаващо и води до по-активно усъвършенстване на възприятието" (Reinhold, 1996, стр. 33). Звукът се препоръчва за постигане на обща релаксация, както и има позитивен ефект върху затрудненото дишане, болки и напрежение (Reinhold, 1996). В същото време - чрез интензивността на звука се постига увеличаване на концентрацията и слушането, и следователно може да се използва при лечението на пациентите със „замъглено съзнание и специфични форми на слухови увреждания" (Reinhold, 1996, стр. 33).
Reinhold заключава, че новият елемент, който лирата внася в музикалната терапия е „изискана култура на слушане на музикални елементи, като например интервали" (Reinhold, 1996, стр. 33), но също и слушане на същността на тона в по-духовен аспект. (Reinhold в Felber и др., 2003). Слушането в този смисъл „прониква в дълбините на материята и разкрива нейните истини" (Reinhold, 1996, стр. 33).
Следва!
Автор: Андреа Интвеен
Превод: Юлия Стоянова
Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/43
Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/81
Линк към трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/125