Музикалният терапевт, който работи с антропософска ориентация, трябва да проучи детайлно музикалните инструменти, включително тези от различни епохи и култури. Това се отнася също и за тяхното комплексно въздействие върху човека (Reinhold 1996). Терапевтът, изслушвайки внимателно клиента, трябва да може да установи какъв точно инструмент да препоръча за решаване на конкретния проблем. (Reinhold 1996). Инструментът „трябва да бъде лесен за свирене, като трябва да се даде възможност на клиента дълбоко да преживее характера на инструмента” (Reinhold, 1996 г., стр. 24). Често е достатъчно да се даде възможност на пациента да изсвири една нота или да посвири известно време, за да се постигне конкретен терапевтичен ефект (Reinhold, 1996). Reinhold заявява, че „колкото повече човек се свързва с конкретен музикален елемент, толкова по-въздействащ външно е неговият ефект” (Reinhold, 1996 г., стр. 24). Ако външните средства са намалени в полза на задълбочаване на вътрешния опит, качеството на възприемането се засилва (Reinhold, 1996). Това може да е причината, поради която понякога терапевтът - по време на работа с пациент – „чува с вътрешното си ухо от какъв точно звук този човек се нуждае" (Reinhold 1996 г., стр 24.). Понякога в този процес на подбор и търсене на нови музикални инструменти за терапевтична употреба, могат да бъдат изобретени нови такива в сътрудничество с производителите на инструменти (Reinhold, 1996).
Всеки антропософски ориентиран музикален терапевт подбира и създава своя собствена индивидуална колекция от музикални инструмент - според конкретния му стил на работа. (Reinhold, 1996).
В антропософската музикотерапия изборът на инструменти е от жизненоважно значение в терапевтичния процес (Reinhold, 1996). От една страна „инструментите помагат да се засили ефектът на музиката върху човешкия организъм - както активно изпълнение, така и слушане на музика" (Reinhold, 1996, стр 21.). Те помагат също да се свърже психиката с тялото. От друга страна те могат да работят и в обратна посока. Ако в хода на болестта „вътрешната музика" на човек е станала твърде слаба, музикалният инструмент подпомага възстановявнето й (Reinhold, 1996). Това съживяване на собствената вътрешна музика е - според S.Reinhold - единственото нещо, което клиентът трябва да придобие от действието на музикалната терапия (Reinhold, 1996, стр 21.)
Следва последна част!
Автор: Андреа Интвеен
Превод: Юлия Стоянова
Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/43
Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/81
Линк към трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/125
Линк към четвърта част: http://med.anthrobg.net/bg/node/194