Представяйки този епизод от живота на д-р Ита Вегман, който е свързан с гостуването ѝ в България през лятото на 1939 год., като част от последното ѝ дълго пътуване, можем да придобием представа за импулсите, които работят в съществото ѝ.
От Антропософията, и по-конкретно от областта на работата с биографията, знаем, че човешката душа живее в определени ритми както между физическото си раждане и земната си смърт, така и между духовното си раждане и новата си земна инкарнация. В земния живот по време на сън, както и след физическата смърт, човешката душа разширява своята субстанция в Космоса, където е посрещната от Висши духовни йерархии, тъчащи космическата история. Тук на Земята, във физическото ни тяло, душа и дух, ние продължаваме да изживяваме космическите ритми, те действат, независимо дали го осъзнаваме или не. В тези всеобщи ритми всяка индивидуална душа изживява своята лична съдба, изработена в предишните въплъщения и надгражда онова, което е нужно да бъде развивано. Човешката душа живее в един непрекъснат ритъм – космически и земен, докато извърви пътя до пълното си самоусъвършенстване и достигне до нивото само на космически живот.
Ита Вегман посещава България на 63 год. А дни след навършване на 67 год. душата ѝ напуска физическия свят. На 64 год. почива Рудолф Щайнер, 14 години преди посещението ѝ в България. Особено е чувството, което човек може да изпита, опитвайки се да вникне в случващото се чрез ритмите, които се проявяват в живота на две свързани помежду си индивидуалности и личности.
Периодът 56-63-годишна възраст в човешкия живот е свързан с влиянието на Сатурн. Следващият период, от 63- до 70-годишна възраст, в който всъщност Ита преминава Прага, е свързан с въздействието на планетната сфера на Уран. Рудолф Щайнер умира също именно в този период. Ита посещава България на границата на тези два ритъма. Всяка такава граница е повратен момент, в който душата прави нова крачка в своето развитие. С какво могат да бъдат характеризирани, какво донасят и пробуждат в човешкия живот спецификите на тези планетни ритми? Какво е изживявала тази душа?
Рудолф Щайнер нарича Сатурн „верния пазител и носител на космическата памет“. В живота ни Сатурн е свързан с миналото и със спомена за него – човек започва със своите равносметки. За една личност като Ита Вегман този период е и едно дълбоко връщане назад във времена, епохи и пространства, в които душата е живяла в предишни свои въплъщения. Именно това е моментът да навлезеш в космическите спомени на своята душа. Тук действа от една страна индивидуалната памет за случилото се в живота на личността до този момент, но и се пробужда импулсът на космическата памет, който може да достигне до прозрения за изминатия път на самата индивидуалност през различните ѝ инкарнации.
Бог Сатурн често е изобразяван с коса в ръцете, той разчиства, давайки възможност на старото да си отиде, а на новото да поеме светлина, за да израсне. Той е една граница, както в Космоса, така и в човешкия живот, напомняйки ни, че ние живеем вътре във времевите ограничения. Но земното време изтича, за да даде път на космическото време, в което да бъдат посадени новите семена на душата за пътя, който следва... Преди да настъпи този главен Сатурнов цикъл между 56 и 63 години, човешката душа изживява „подготвителен“ период, в който Сатурн напомня за себе си – около 28-30-годишна възраст. За Ита Вегман това е периодът около 1906 год., в който започва да изучава медицина в Цюрих. От нейната биография знаем, че за нея това действително е бил един много напрегнат и тежък период. По съвет на Рудолф Щайнер, макар и в по-късна възраст, тя започва да учи медицина, въпреки че по онова време е било изключително трудно да бъде допусната жена до такова обучение. Всъщност Щайнер я е подготвял за онова, което предстои, подкрепяйки я изцяло душевно и духовно. Той е виждал какво се случва в тази твърде независима душа, в която са бушували сили и импулси, идващи от различните ѝ въплъщения. По този начин е било нужно да бъде насочена и едновременно подкрепена в името на предстоящото ѝ служене на Духа и човечеството.
Сатурн действа в душата, според нивото на съзнание на личността. Налице е естествен процес на стареене и при една не толкова развита душа често се случва вкопчване във физическия план на живота, което има крайно изстудяващ и изсушаващ ефект върху цялото човешко същество, неговите цели, начин на живот и отношения. Докато онова, което струи от целия живот на Ита, разгърнат до този момент, е за личност изпълнена с неегоистична любов, безкраен интерес към света, душевна топлота и търпение. Животът е преосмислян все по-дълбоко и по-дълбоко, душата стои на границата с времето, отчитайки неговите земни измерения, но заедно с това готова да направи крачката в духовното безвремие. Видяното, почувстваното, преживяното в България раздвижва пластовете на паметта... И сякаш черноморската безкрайна синева е в пълен синхрон със събудените чувства. Рудолф Щайнер напуска физическия свят 14 год. преди това, което отново е ритъмът на 7-те години, част от Сатурновия цикъл. Душите, преминали Прага, често са наши водачи, тласкайки ни към определени места и ситуации във физическия свят. Те „довършват“ нещо недовършено приживе, но важно за развитието на душата, която е още във физическия свят и на тази, която действа като мост. Така миналото, настоящето и бъдещето в техния земен и космическо-духовен аспект се свързват. Сатурн е наистина носител на космическата памет, а Ита Вегман се намира именно на този Праг!
Периодът 63-70-годишна възраст е крачката, която свързва душата с първата от трите трансцендентални планети – Уран (следват два седемгодишни периода на Нептун и Плутон). Рудолф Щайнер преминава Прага на 64 год., а Ита – на 67 год., именно в Урановия седемгодишен период, като че ли и двете души действително са приключили своите земни задачи, свързани с границите на времето и пространството, с измеренията на физическия свят, продължавайки да осъществяват своята мисия от Духовния свят. И тук съществува силна ритмична обвързаност помежду им – 18 години делят преминаването на Прага от Щайнер и това от Ита – един цикъл, свързан с Лунните възли. Като че ли двете души непрекъснато се подкрепят и си напомнят една за друга...
След 63-годишна възраст продължава залезът на физическата плът, душата и духът на човешкото същество се освобождават постепенно от все по-малко жизненото и по-малко откликващо физическо тяло. Трите планети са врата към пространство и време отвъд познатите ни земни мерки, към по-висши състояния на съзнанието. Уран проблясва в развитата човешка душа под формата на внезапни проникновения, на осмисляне на света като абсолютна и безкрайна трансформация. Със своите мисли и чувства човешкото същество е много повече „извън себе си“, в необятното, във времена и пространства, в които душата вече е пътувала... Затова и това последно ключово дълго пътуване на Ита Вегман се явява на прага на двата ритъма – между Сатурновия и Урановия. Човек пътува физически по непознати земи, но пътува и душевно-духовно натам, където е истинският дом на душата му – Космоса. Това е и време, в което пъзелът на преживяното не само в настоящия живот започва да се нарежда, проблясват спомени, непознатото изведнъж ни се струва вече познато и изживявано... Това винаги дава една нова перспектива в човешкия живот. Тялото остарява, запада, но душата се чувства "нахранена", силна, ентусиазирана, вдъхновена, цялостна. Удивлението от света е водеща сила!
* * *
Последното дълго пътуване на Ита Вегман, в което посещава и нашата страна, се осъществява водено от импулс на душата ѝ, неминуемо свързан с вече преминалия Прага Рудолф Щайнер и с всички онези връзки, картини и преживявания, които носят двамата от техните срещи, осъществили сe в други времена по нашите земи. Ритмите на Сатурн и Уран „отмерват“ хода на времената, чертаейки границата на земното време с всичко преживяно от душата ѝ, като част от цялостната космическа история на нейната индивидуалност.
С дълбока благодарност можем да се обърнем към духовния импулс, довел през 1939 год. и двамата в България – единият физически, а другият духовно.
Нека да завършим с думите на Учителя и Посветения Рудолф Щайнер: „...Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила. Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: „Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и в края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили! Осъзнайте, как тогава може да се развие това, което сте подготвили!“ Да знае човек, че е включен в тази битка – да знае, че е включен в решаването на борбата между Михаил и Ариман – това е нещо, което, мили приятели, можем да наречем антропософски ентусиазъм и антропософско въодушевление.“ (Събр.съч.237)
Добре дошла, Ита, отново сред нас!
Дорина Василева
Ита Вегман и Михаиловата епоха
Пътуването на Ита Вегман в България