Пътуването на д-р Ита Вегман в България
Преди да се впусна в документалните факти за пътуването на д-р Ита Вегман в България, в далечната 1939 год. – точно преди 80 год., нека споделя как стигнах изобщо до тази информация през февруари 2013 год. - 70 години след нейната смърт.
От 2004 до 2013 год. за мен не е известно в българското антропософско пространство да има задълбочен интерес към личността на Ита Вегман, поне не публично - под формата на лекции за личността ѝ и нейното съвместно дело с д-р Рудолф Щайнер, както и за огромната ѝ дейност след неговата смърт. Не бяха познати или най-малко представяни откъси нито от нейната тритомна биография, която реално е история на самото Антропософско общество преди и след смъртта на Щайнер, нито блестящите ѝ логически построени, фактологични издържани прозрения за ролята на антропософската медицина днес и връзката ѝ с древните мистерийни знания и посвещения, нито пламенните ѝ речи, пропити с Михаиловия импулс, водещ и неотменен в настоящата епоха за всички истински антропософи, нито вдъхновените ѝ разкази за Летните школи и конференции в различни части на Европа – винаги деликатно гарнирани с разкази за посетените обвити в тайнственост мистерийни центрове. В България имаме преведена единствената съвместна книга на Рудолф Щайнер с негов съмишленик, в случая с Ита Вегман, известна под заглавието "Основи за едно разширено лечебно изкуство" (Събр. съч.27). По-скоро в публичното антропософско пространство витаеха мислите, че Ита Вегман е подстрекател и участник на конфликта с Мари Щайнер след смъртта на Учителя, както Ита го нарича в своите обръщения, че никога публично не е изнасяла лекции преди 1925 год., и че изобщо това е една личност – периферна, и не чак толкова важна. От всичко това логически следва, че делото ѝ беше неглижирано от водещата антропософска гилдия, която би трябвало да дава надеждна информация, както и да има широк светоглед по отношение на личности, индивидуалности, значението им за конкретна област на познанието, която духовно са обогатили, значението им в потока на времето, и т.н.
Моята "първа среща" с д-р Ита Вегман като антропософски лекар, терапевт и личност беше благодарение на швейцарската антропософска лекарка д-р Франциска Келер - незабравим лектор от тригодишното ни обучение по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия 2007-2010 год. Освен споменаването на лечебното дело на Ита Вегман, в една своя лекция д-р Келер говори за Черноморските мистерии и именно в нея тя спомена за пътуването на Вегман по нашите земи. Т.е. това беше извън официоза в антропососките среди – Антропософското общество, в една терапевтично ориентирана общност, близо три години преди до мен да достигнат нейните писма от пътуването ѝ в България.
След близо три години, в периода 21-24.02.2013 год., заедно с моя дългогодишна съмишленичка, по покана на приятели-антропософи от различни държави, имахме възможността да участваме в международна среща в Гьотеанума, в Дорнах, организирана под импулса на международното антропософско движение, на тема "Михаил и новите мистерии на Изис". В един от дните, по покана на ръководството на клиниката в Арлесхайм, имахме възможност да я посетим, да я разгледаме, да ни представят музикално-терапевтична сесия в уникален терапевтичен кабинет... Посетихме и Архива „Ита Вегман“. Докоснахме се до атмосферата, в която е живяла, до нейното кресло, до личните ѝ вещи... В онзи момент разбрах, че неслучайно онази реплика на д-р Келер за ролята на Ита се беше някак впечатала в съзнанието ми. Там, в архива, една възрастна дама – г-жа Г. Пьорксен, ни развеждаше и разказваше с огромно благоговение... душата ни заживяваше в онова време - времето на Щайнер и Ита! Двете с моята приятелка вървяхме и нежно докосвахме предметите... Когато възрастната дама разбра, че сме от България, се оживи и започна да ни разказва за пътуването на Ита, показа ни снимката ѝ на парахода по Дунава, попита ни до кога ще останем в клиниката. Докато обядвахме там, тази мила жена запъхтяно пристигна с копие от онази част от биографията на Ита, която разказваше за България. Впечатляващо, наистина! Тогава ми каза, че има и други документи – кореспонденция от България. Помолих я да я потърси, че е ценна за нас, дадох ѝ адреса си с вълнение и очакване.
Дни след нашето връщане от Дорнах, на 4.03.2013 год., се навършваха 70 години от смъртта на Ита и по този повод д-р Трайчо Франгов изнесе лекция, която по-късно беше публикувана в "Антропософски вести" – "Ретроспекция на един живот в духа – Ита Вегман". Събитието беше, разбира се, за тесен кръг от посетили го, и реално смисълът се отми във времето.
На 30.03.2013 год., благодарение на превода от немски език на Радослав и Светослав Йорданови, във форума „Приятели на Антропософията“, за първи път излезе на български език откъсът от биографията на Ита Вегман, в който се описва това нейно пътуване. Два дни след това получих у дома вълнуващите копия от нейната кореспонденция, от милата г-жа Пьорксен. Тя изпълни обещанието си! Тогава помогна и Нели Хорински с превода, и така събрахме този момент от живота на Ита, който я свързваше с нашата земя, с нашите души, с импулса, който преминава през времената, развива се в настоящето и чертае бъдещето...
В противовес на липсващия интерес към делото на един от най-близките съмишленици на Рудолф Щайнер, в терапевтичната общност постепенно се формираше много по-голям интерес към лечебните и терапепевтични направления на Антропософията, към самата Ита Вегман, към нейната личност и цялостния ѝ принос в медицинската област и за развитието на Михаиловия импулс след смъртта на Рудолф Щайнер... Този интерес продължава и до днес, като доказателство за него се явява издаването на настоящата книга с доброволния труд на много превеждащи приятели.
Следва разказ за най-важните моменти от пътуването на Ита Вегман в България, подкрепени с документални факти от нейната биография, както и с оригиналната ѝ лична кореспонденция от онзи момент, за чиято публикация в настоящото издание получихме любезното съгласие на д-р Петер Зелг, ръководител на Института „Ита Вегман“ в Арлесхайм.
Дорина Василева