Ита Вегман и Михаиловата епоха
Не е лесно, но е изключително отговорно и вълнуващо, да се опише в няколко страници Ита Вегман – като човек, личност, професионалист, като антропософ, изцяло предан на Михаиловия импулс. Да сложиш като в рамка този толкова богат и пълноценен живот в името на Антропософията, на хората и цялото човечеството, е все едно да се опиташ да спреш изригващ от недрата на земните дълбини пламтящ, огнен вулкан..., подобно на изригващите вулкани по земите на о-в Ява, Индонезия, където тази душа избира да се роди. Днес до нас достигат нейните дълбоки откровения - този пламък още и още се чувства в словото ѝ, нейният образ и дела са като живи - толкова силна духовна мощ е концентрирала тази богата, мъдра и фина душа, че като горещо дихание от минали времена достига до днешния човек в образи, в жива сила и насочени импулси към действия в името на Духа.
Ита се ражда през далечната 1876 год., а три години след нейното раждане – през 1879 год., започва епохата на арх.Михаил, както свидетелства в своите лекционни цикли Рудолф Щайнер. От онзи момент Михаил става водач на цялото човечството, той ще продължи своето ръководство до около 2300 год. Този най-велик Слънчев Архангел вдъхновява и инспирира човечеството и в далечната епоха на великите индивидуалности Платон, Аристотел, Александър Велики... А през 15, 16 и 17 век събира на Слънцето в своята Свръхсетивна Школа войнства от Ангели, Архангели, както и от човешки души, които по един или друг начин са били свързани с него в други свои въплъщения. Най-вече в своите „кармични лекционни цикли” Рудолф Щайнер дава информацията, че в следствие на тази Свръхсетивна Школа и обучение в областта на Духовното Слънце през 18, и особено през 19 век, множество човешки души, които са били получили този свръхсетивен импулс от обучението на Михаил, се въплъщават на Земята и носят подсъзнателно вътре в себе си резултата от тази Школа, докато са били в духовно състояние. Според Щайнер това се е изразявало в подтика, чувстван от такива хора, в новото им въплъщение да се определят като антропософи, и да се занимават с тази наука.
„Това е времето на великите решения, онази велика криза, за която всъщност говорят свещените книги на всички времена и която се отнася всъщност за нашето време. Защото това е именно особеното на импулсите на арх. Михаил, че те са решаващи и че те стават решаващи точно в нашата епоха. Хората, които в тяхното настоящо въплъщение приемат чрез антропософията импулсите на Михаил, променят цялото тяхно същество, като приемат в себе си импулсите на Михаил. Така че това разпростира своето влияние далеч извън онези сили, които иначе се определят само чрез расови и народностни връзки.“ /Събр.съч.237/
Душата на Ита Вегман е в Духовния свят, когато там се подготвя новото идване на Михаил в надземните сфери. Именно в онзи ключов момент тя избира да се инкарнира на Земята и да осъществи своята мисия в името на цялото човечеството.
Ита Вегман в целия свой живот, посветен на Антропософията, се проявява като истински Михаелит, втъкал в своите мисли, чувства и дела режещия Михаилов меч от Светлина, навлизащ и просветляващ естествено противостоящата Тъмнина, обзела човечеството.
Не е случайно мястото, в което една душа избира да се роди – тя се ражда във вулканичната и екзотична Индонезия, с изпепеляващите огнени лави и помитащи вълни цунами, в която от малка се среща с различни култури, с истинския живоструящ космополитизъм – от природата, до богатия и изпълен с пътувания, премествания, нови запознанства, различни езици живот в нейното земно семейство. Космополитизмът на Михаил пулсира в нейното битие, представи и светоглед още от тези нейни първи години.
Изследователят на нейния живот холандският автор Емиховен, в първата част от биографията ѝ, я описва като много енергично дете, притежаващо точен усет към хората и забележително себепознание, както и вроден организационен талант. Често организирала своите братя и сестри в игрите, а след това се оттегляла от общите им занимания и решавала сама какво да прави. Държала се особено за нравите, приети в семейството ѝ и в етикета на онова време – при запознанството си с гости или непознати хора, тя оглеждала човека от главата до петите, мълчаливо, преди да го поздрави. Сякаш за миг го проучвала и вземала решение. Силна, водеща, гневлива, но с изключително слънчева природа.
Нека не забравяме, че според точния ѝ час и място на раждане душата ѝ влиза в този живот през портата на огнения Овен – излъчващ, сияещ и сеещ огнените си семена. А там, в душата ѝ, тъкат още силите на огнено-гневливия бог Марс и войнствено-предизвикателната Венера. Мисията на тази душа е действително да бъде новатор със своя дух, със своята смелост и устрем, обогатена със Слънчевия знак в Риби, който влива в натурата ѝ деликатна проницателност, фин усет за невидимото и дълбоко чувствителна природа..
В една своя лекция Рудолф Щайнер говори именно за подобна конфигурация, когато Венера в наталната карта застане пред огнения Овен, разглеждайки ги от езотерична гледна точка. В Събр.съч.151 той говори за начина, по който могат да бъдат разгледани 12-те зодиакални знака като 12-те мирогледа, 7-те планети – като мирогледни нагласи на човешката душа, както и тяхното взаимодействие – планета през зодиакален знак. Говори за това как човешката нагласа при земната инкарнация на душата се ориентира към определен мироглед, като следва именно връзката между планетата, която при раждането на човека в рождения му хороскоп се намира пред определен зодиакален знак. Говори и за възможността за развитие както на нагласите, така и на мирогледите в един човешки живот. Дава именно примера за Венера в Овен – Венера е свързана с духовната нагласа към мистицизъм, която душата носи от предрождения си период, а зодиакалната област на Овена е свързана с мирогледа на идеализма. Тази душа развива мистичната си нагласа именно в областта на своята идеалистична представа за света. А душата на Ита - една от най-близките съмишленички на Р. Щайнер, „избира“ именно тази конфигурация в наталната си карта.
Емиховен, изучавайки нейния живот, разкрива още черти от характера ѝ – от снимките ни гледа самоуверен поглед, без капка съмненение в яснотата на избрания път. Младата Ита излъчва енергия, чувство за хумор, изразено холеричен тамперамент, горещ ентусиазъм, неотменно чувство за справедливост, изригваща сърдечност. С точен усет и оценка за хората, сякаш прозирайки веднага същността им, тя е изключително дейна и харизматична.
През 1960 год., 17 години след смъртта ѝ, д-р Карл Кьониг, свързал своята професионална съдба с дейността на Ита Вегман в областта на Антропософската медицина и терапии, както и в сферите на лечебно-педагогическото и социално-терапевтичното направление, описва още щрихи от нейната голяма личност. Тя умира през 1943 год. по време на Втората световна война и до последния си час не спира да се вълнува и тревожи от случващото се в света – „тя беше човек с поразяващо сърдечна природа“ – казва Кьониг. И още – нарича я кралица, която излъчва истинско чувство за братство, готова да се потопи в душата на всеки, дори и в душите на враговете си, за да ги разбере. Описва работата ѝ като мъдра, прозорлива, включвайки в лечението на пациентите си цялата терапевтична сила на света и природата наоколо.
Самият Рудолф Щайнер допуска именно нея денонощно до себе си в последните шест месеца от своя земен живот – и до последно заедно те не спират да работят за Антропософията, защото както сам Щайнер казва – тя не е човек на приказките, а на действието.
В антропософската си и професионална дейност д-р Ита Вегман действа с голям ентусиазъм, размах и честност. След като през 1906 год. на 30 год. започва да учи медицина в Цюрих, през 1911 год. тя получава своята докторска диплома, работи в Цюрих, има своя лекарска практика, а до смъртта на Рудолф Щайнер, самостоятелно и заедно с него, започва и развива лекарска и терапевтична дейност, полагайки основите на Антропософската медицина и нейните терапевтични направления. През 1921 год. купува къща в Арлесхайм, близо до Дорнах, и открива клинико-терапевтичния институт, който дава пионерското начало на практическото развитие на Антропософската медицина.
Дейността ѝ продължава с пълна сила и след смъртта на Щайнер, посявайки семената на мистерийното медицинско познание извън Швейцария – в Холандия, Англия, Италия, Германия, Франция... През 1926 год. основава и редактира списание „Natura“. През 1929 год. съставя сборник с легенди за Архангел Михаил, събрани от различни страни и традиции, като в уводната част Ита прави проникновен обзор на дейността на този Архангел в цялата човешка култура. След смъртта на своя Учител, в периода 1925-1932 год., започва поредица от обръщения към антропософите, като по този начин от една страна продължава дейността си като водеща фигура в създадената от Рудолф Щайнер Михаилова школа и Първи окултен клас. На 24.09.1924 год., половин година преди смъртта си, Щайнер оповестява, че Ита Вегман заедно с него ще ръководи „Михаиловата Школа“, а през октомври споделя, че след окончателното оформяне на Първи окултен клас, ще го предаде изцяло в нейни ръце. Огромно е доверието, което е имал в тази Михаилова душа! Същевременно след смъртта на Щайнер Ита приема като важна задача да продължи Ръководните мисли, които Щайнер представя ежеседмично в последната година от живота си. И именно тогава тя започва да пише спонтанно и пламенно своите обръщения – голяма част от тях са посветени на водещия нашата епоха и нейната огнена душа Архангел Михаил! Години след смъртта ѝ – през 1956 и 1960 год. нейните обръщения и статии са издадени за първи път. Важна част от земния ѝ духовно-душевен път са нейните пътешествия до далечни земи и народи – Исландия, Сицилия... и последното ѝ дълго пътешествие до България през 1939 год.
Една такава неуморима душа не може да бъде окована в догмите, уставите, каноните и сектанството на онова, което се случва в Гьотеанума и Дорнахската клика след смъртта на Щайнер... Срещу сляпото следване и дълбокото неразбиране на импулсите, дадени от Рудолф Щайнер, инспириран в цялата си духовно-земна дейност именно от Архангел Михаил, Ита застава смело с думите, които са онзи огнен „еретичен“ импулс и Михаилов меч, носен от нея, като се дистанцира от вкаменяващата се институция:
„...За живота на антропософията повече не следва да се търси една форма, а всеки човек сам е форма, с която антропософията иска да се съедини. Там, където това се случи, хората се намират един друг и се събират, за да станат части на истинския духовен съюз.“ (Събр.съч.270, Изложение II)
„Любовта към света може да се притежава само от човек, който правилно е обединил интелигентността на сърцето и на главата в себе си. Веднъж щом тази любов дойде, тя ще се излъчи обратно към Аза и човек ще може да обича, без да се влюбва в самия себе си. Това показва пътя, който води към Христос. Михаил ще поведе хората към Христос и той търси тези, които ще се борят за неговата кауза.
Също и Антропософията, която е мъдростта на боговете, ще подготви душите на хората да намерят Христос...
Какво трябва да направим сега, ако ще пазим Антропософията заедно с Михаил? Как трябва да действаме, ако не искаме да загубим ръководството на нашия Учител от духовните светове, за да може Антропософията да разтвори свежите си цветове? Скъпи приятели, ние трябва да принесем на Михаил готовността си да работим с любов чрез свободната си воля, без да се превръщаме в жертви на егоизма. Ние трябва да се проникнем от свободата в нейното истинско величие...
Пригответе се вие, по-млади приятели, чиито души са наситени с огъня, вие, които имате смелост и имате интелектуалност не само в главите си, но и в сърцата си, станете готови да застанете под знака на Михаил, да го следвате и да му служите.”
Дорина Василева