Антропософски медицински прозрения - артериална хипертония

Submitted by admin 2 on Ср., 13/09/2017 - 17:24
Чайот

(Доклад, представен на 2-ра конференция за обмен на опит в антропософската медицина, 25 септември 1993 г., Belo Horizonte - MG, Brazil in Medicina Antroposоfica, Ampliacao da Art Medica, Ano X TV - Outono/94, (Brazilian Journal for Anthroposophical Medicine).

В общи линии целта на този вид среща е да осигури взаимно обучение и обмяна на опит в областта на медицината и терапевтиката. По тази причина се чувствам окуражена да докладвам за обсъжданите въпроси в Belo Horizonte. При подготовката на темата бях изненадана колко малко литература има по тази тема. Има много пътища, които могат да доведат до хипертония. Докато се занимаваме (всекидневно) с това заболяване в нашата ежедневна практика, теоретичните данни по тази тема в антропософската медицина са недостъчни.

Определение

Според Щайнер "Хипертензията е резултат от астралната хипервъзбудимост на нивото на ритмичната система". На немски език тази патология се нарича хипертония, т.е. изострен или засилен тонус. Знаем, че крампите са резултат на свиващо действие на астралното тяло върху мускулите, което действат отвън, сякаш ги хваща с ръка. За да разберете "хипертонията", представете си, че този засилен астрален тонус се задълбочава, сякаш генерира прекомерен тонус на нивото на ритмичната или (по-точно на) сърдечно-съдовата система. Тук виждаме, че тази астрална дейност не действа отвън (на повърхността на тялото), както в случая с крампите.

Моето намерение не е да принизя значението на патофизиологията на хипертонията. Сравнението с крампи се използва само за да ни доближи до констриктивния, тензионния елемент на астралния процес - нещо, което е почти механично в случай на крампи.

Ние откриваме причините за това астрален натиск върху ритмичната система в психичните разстройства, моралните трепери, които засягат човешкото същество като същество на Душата и Духа. Един прост и поучителен пример за ефектите, които заплахата може да доведе до нашето чувство за живота, е страхът. Когато някой се уплаши, възниква усещане за изоставяне, сякаш присъствието на ума ги изоставя. С други думи, действията на Аза и астралното тяло се изместват от хармоничното отношение към физическо-етерното тяло. Тези четири тела се балансират хармонично в нашата ритмична система. Съзнанието на нашия Аз живее в нашата сърдечно-съдова система. Ако страхът ни победи, способността ни да реагираме е нарушена; "щитът" на Аза и астралното тяло не ни защитава напълно. В резултат на това страхът може да нахлуе в нас.

Рудолф Щайнер изтъква значението на разстройствата на ритмичната система при хората между втория и третия седемгодишен период като причина за артериална хипертония. Известно е, че вторият седемгодишен период на живот е слънчевата фаза, която по същество е ритмична, в която детето страда много рядко от заболявания. В книгата си. Children's Destinies,(1) Dr.Holtzapfel обяснява това много добре. Естетичните и артистични опитности в света и опитностите на красотата имат своите корени в този период. Детето възприема всичко около себе си чрез най-истинското си чувство; можем категорично да заявим, че това чувство е органът, чрез който детето възприема света и чрез което то излиза да го посрещне. По този начин травмите на душата от различни източници ще нарушат гореспоменатото й отношение и душата ще поеме тези елементи по време на процеса на структуриране на личността.

Какво се случва в тази ситуация? Сякаш действията на Аза и астралното тяло се опитват да се установят на основата на физическо-етерното тяло, чийто възел на сливане е на сърдечно-съдово ниво, но не успяват правилно. Травмите са като страхове, които водят до това Азът и астралното тяло да се задържат, което ги затруднява да се поберат в долните тела като ръка в ръкавица. Опитът за инкарнация се появява повече отвън, неправилно, в сърдечно-съдовата система, генерирайки повишен тонус, хипертония или хипертензия

В разговор за сърцето (2), Щайнер заявява следното:

„Човешкото сърце е център, където се преплитат космическите сили и кармичното активиране. От седемте години до началото на пубертета / юношеството се ражда индивидуалното етерно сърце, произхождащо от космическите сфери на влияние (фиксирани звезди, зодиак, планети). Заедно с този процес има проникване на астралните елементи (които преди са били извън) във всички физически органи; И сякаш сърцето е централната точка на това проникване. Тези астрални елементи се състоят от кармични елементи, разработени по време на пренаталния живот. И в сърцето се случва този сблъсък между космически-етерните сили и кармичните-астрални сили. Азът се присъединява към този процес на симпатия, проявена от астралното тяло, вписвайки в астралното тяло своите цели и идеи, възоснова на които човек извършва действията си ... Наистина тук има пълен съюз на кармата със законите на космоса. След смъртта, етерното тяло, след като се разтваря в звездния космос, предава на Вселената всичко, което е било създадено от кармата на Земята.

Това е непълна информация за лекцията, предназначена да илюстрира важността на сърдечно-съдовата система в по-дълбокия контекст на съществуването на човешко същество.

Д-р Мейс (3) също се занимава със сърцето, искайки от нас да разгледаме мускулната цялост на сърце-аорта-артерииуговорката, че първата от тях е синцитиум, а артериите са изградени от гладка мускулатура). Тъй като сърцето е сцената, на която действат "драмите на Душата", е възможно процесът на повишено налягане да се материализира в артериалната система. Той също ни напомня, че не само сърцето пулсира, но и цялата артериална система.

В книгата си "Der Leib als Instrument der Seek in Gesundheit und Krankheit" (4) д-р Валтер Буелер описва сърцето като "сетивен" орган на артериалното кръвообращение; то реално пулсира, предизвиквайки сърцето да пулсира с него.

Хипертония и склероза

В седмия клиничен случай на GA 27 Основите на едно разширено лечебно изкуство” от Рудолф Щайнер и Ита Вегман (5) се казва, че излишната астрална активност, която не се абсорбира от физическото и етерното тяло, причинява склероза. По-късно в книгата те заявяват, че ... излишъкът от активността на астралното тяло също увеличава активността на Аза, което се проявява като повишаване на кръвното налягане". Всъщност, връзката между склерозата и хипертонията е много честа, особено когато се наблюдават отлагания по стените на артериите. Прекомерната активност на душата/духа може да се разглежда като основна причина за склерозата; но е интересно да се отбележи, че дегенеративният елемент може да бъде приписван на астралната активност, докато Азът ще бъде хармонизиращият елемент на този процес - ако той (процесът) е под контрол. Тук обаче астралният елемент причинява разграждане, неправилност, свиване или втвърдяване, което може да доведе до хипертония, до по-очевидни метаболитни нарушения като атеросклероза или артериосклероза, или до други по-малко очевидни.

В същата книга те споменват лекарството Склерон: „При склерозата азовият организъм е много слаб; той самият разгражда недостатъчно. Ето защо настъпва разграждане само чрез астралното тяло.” От това виждаме, че както при склероза, така и при хипертония, преобладават неравномерната астрална активност, слабо контролирана от здравословното действие на Аз-а. Ефектът на Склерона е именно да даде приоритет на дейността на Аза върху астралното тяло; Той укрепва и засилва дейността на Аза в терапевтичен смисъл, като се опитва да разтваря втвърдяващата или свиващата се тенденция на астралното тяло.

Бъбречно лъчение

Когато активността на бъбреците и надбъбречните жлези се увеличи, произтичащият от това излишък може от своя страна да доведе до сърдечно-съдови нарушения и склероза. Пикничната конституция и холеричният темперамент имат такава тенденция (предиспозиция).

Хората с отслабено бъбречно лъчение имат ниско кръвно налягане и меланхоличен темперамент от астеничен конституционен тип. Наблюдавах няколко пациента от този тип да претърпят преход към хипертония на възраст между 35 и 42 години след професионална или брачна криза, като се имат предвид значимите аспекти от историята на случаите.

В антропософската медицина е доста често срещано дефиниране на Щайнер: „Хипертоничният пациент е хипотоничен човек срещу живота". Мисля, че, особено в горния случай, това определение е перфектно, ако си спомним, че този тип човек като цяло има малко жизненоважна енергия, която засяга волята, особено в случай на отслабено бъбречно лъчение.

Последни изследвания

Наскоро бяха направени някои много интересни изследвания с помощта на микроневрограма, при която се наблюдават стимулите на симпатиковата (периферната) нервна система на артериите, свързани с хипертонията.(6) Първоначалното заключение е, че хиперактивността на тази система (поради стрес, емоции, интелектуална активност и т.н.) причинява артериална констрикция, дори може да стигне дотам, че да свие малките кръвоносни съдове. Освен това изследването установява, че при хипертензивни пациенти броят на нервните стимули остава висок, дори при отсъствие на въздействащи фактори.

От това не е трудно да се разберат споменатите по-горе аспекти, ако се има предвид, че повишената астрална активност действа "отвън", причинявайки свиване в артериалната система чрез системата, към която астралното тяло има най-голям афинитет – нервната система.

Sechium Edule

(семейство: Cucurbitaceae-Тиквови, род: Sechium)

Общоприето име: Чайот, Зеленчукова круша

 

Чайот

 

Възможните терапевтични показания за това растение при лечението на хипертония са разнообразни. Изследвано е и се използва в бразилската народна медицина като антихипертензивно средство.

Растението има някои интересни характеристики. Това е пълзящо растение със зелени листа с размер на човешка ръка или по-голяма, закрепващи ластари, малки жълти или бели цветове и зелен плод с размерите и формата на круша. Чайотът е силно зелен, включително плодовете му, което е типично за най-чистите растителни сили. Това зелено е елементът на водата, на студа. Зелените плодове са годни за консумация.

 

Чайот

 

Когато плодът узрява, обаче, става жълтеникав и влакнест с малки външни шипове и става негоден за консумация. Жълтото или бялото цвете на Чайота е малко, дори плахо. Тук, в цветята едва, жизнените етерни сили се променят чрез астрална намеса. Вижте малкия цвят на кайота от едната страна и водния му експанзивен плод от другата. Терапевтично, листата или ластарите се използват като запарка или отвара, отделно или в комбинация.

Прасета, хранени с плодове от Чайот, страдат от намалена сексуална сила или дори импотентност за определен период от време. Връзката между астралното тяло и сексуалната активност, както при хората, така и при животните, е добре известна. Колкото по-жизнено е едно същество, толкова повече енергия може потенциално да посвети на интензивен сексуален живот. Тази излишна жизненост, която е здравословна при животните, става патологична при хората. Плеторичният, хипертензивен пациент е този, който може да се възползва от лечението с Чайот. Той ще противодейства на тази излишна жизненост, която "изтича през порите". Ще работи ли Чайот в други форми на хипертония? Възможно е. Понастоящем придобивам допълнителен клиничен опит с него.

Бих искал да завърша с втората половина на мантрата на Рудолф Щайнер от курса за млади лекари:

Аз ще се обединя

Знанието на Душата ми

С Огън от аромата на цветята;

 

Аз ще раздвижа

Животът на моята Душа

В блестящата капка от листата сутрин;

 

Аз ще направя силна

Същността на моята душа

С цялата втвърдяваща Сол

Чрез която Земята с любяща грижа

Подхранва корена. (7)

 

Автор: д-р по мед. Fernanda Abrao,

Сао Паоло, Бразилия

 

Препратки

1. Holtzapfel, Walter Children's Destinies 1989. Mercury Press. Spring Valley, MY.
2. Steiner, R. Lecture given on May 26,1922, Domach, Switzerland.
3. Mees, L.F.C. About the Heart. Ampliacao da Arte Medica. May/June 1975.
4. Buehler, Walther. Der Leib als Instrument der Seek in Gesundheit und KranKheit. 1962. Verlag Freies Geistesleben. Stuttgart.
5. Steiner, R. and Ita Wegman. Fundamentals of Therapy. 1983. Translated by E. A. Frommer and J. M. Josephson. Rudolf Steiner Press. London.
6. Jomal Brasileire de Medidna (JBM), Cultural Edition, Oct. 1993,65(56):52
7. Steiner R. Course for Young Doctors. 1994.4th lecture. Translator unknown. Spring Valley, NY.

Източник: http://www.anthromed.org/Article.aspx?artpk=102

Превод: д-р Донко Дончев, кардиолог