Братя Грим

Дрогите и отровите, с тяхното разрушаващо и чрез това освобождаващо духовните сили действие, са като „медии (посредници)“, които допускат една чужда духовност в човека, а неговата собствена духовна същност изблъскват навън. Земята, като място за развитие на личността се отрича. Вътрешното същество на човека постепенно се разкъсва, мисленето, чувстването и волята се изтръгват от тяхната вътрешна хармония.

До времето на пубертета, „грехопадението“, земната зрялост, душата е бяла и чиста. Тогава се раждат страстите, душата се свързва по-дълбоко с тялото - видимо при мутирането на гласа - егоизмът се раздвижва, сексуалността се събужда. Червената кръв се домогва до правата си, детето се превръща в трънлива розичка, ухаеща и същевременно бодлива, пълна с противоречия.

Царската дъщеря Снежанка е душевният праобраз на човека: Бял като сняг, червен като кръвта и черен като абаносово дърво. Тези три цвята са представителите на духа (бял), душата (червен) и тялото (черен), където духовното изчезва в „телесния ковчег“. За нашето съзнание тялото всъщност е една черна пропаст. Знаем ли какво се случва, когато се извършва храносмилането или когато мислим? Видим ли нещо несимпатично, знаем, че процесът се разиграва в душата ни.

Скъпи приятели, това е втората част от изследването ми "Човешките сетива в контекста на Духовната наука и преданията", което се занимава с 12-те сетива, разгледани в контекста на Духовната наука и представени като цялостна стройна система от Рудолф Щайнер.

* * *