Емил Бок: ВЕЛИКДЕНСКО ЛИКУВАНЕ!

Submitted by admin 2 on Нед., 24/03/2019 - 08:16
Христос

ЧЕСТИТ КОСМИЧЕСКИ ВЕЛИКДЕН!

ДА ПРЕБЪДЕ ХРИСТОВАТА ДОБРОТА, СИЛА И МЪДРОСТ В МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И ДЕЛАТА НИ!

Скъпи приятели, в поредицата, посветена на всеки един ден от Страстната седмица и ликуващото утро на космическия Великден, съприживяхме с цялостното си същество случилото се в онези паметни дни от човешката земна история и космическа еволюция. Като съвременни хора, пробудени от Духовната наука, която носи в себе си мъдростта и светлината на древното познание, някога развивано тайно в мистерийните  центрове и общности, днес, благодарение на Рудолф Щайнер ни е даден шансът съзнателно да изминаваме отново и отново тези стъпки, в които да узряваме и да придобиваме знанията и мъдростта в процеса на нашето собствено съзнателно ученичество и път на съвременно посвещение. Само и единствено от нас зависи дали ще проспим тази велика мъдрост в сегашния си живот или ще развиваме още и още просветващите в нас светлина, мъдрост и душевна топлина, но вече като издигнати духовно човеци, дарявайки ги чрез делата си на висшите Духовни същества, на самото Христово същество, обгърнало земната плът със своята животворяща етерна мантия.

Човешката вяра, истинската просветлена човешка любов и доброта не трябва да умират! Нека ги превърнем в нашите "хляб и вино", в наше вътрешно стоплящо и животворящо душевно Слънце!

От редакторския екип!

 

Христос

 

* * *

Великденската идея е сър­це­то и съ­щин­с­кият из­вор на хрис­ти­ян­с­ка­та вяра. Словата на Павел: "Ако Христос не е възкръснал, то­га­ва праз­на е на­ша­та вяра", на­пъл­но оп­рав­да­ват стре­ме­жа хрис­ти­ян­с­т­во­то да се счи­та за ре­ли­гия на Възкръсналия.

В края на кра­ища­та хрис­ти­ян­с­ко­то бла­го­чес­тие ня­ма дру­га цел, ос­вен тази: да из­ра­бо­ти об­щу­ва­не и връзка с въз­к­ръс­на­лия Христос. Обаче ние не тряб­ва да тър­сим Христа ни­то в ми­на­ло­то­, ни­то в бъдещето, а в не­пос­ред­с­т­ве­но­то настояще. Неговата об­ласт е не в ня­ка­къв от­въ­ден свят: в то­зи свят, в света, къ­де­то и ние живеем, тук мо­жем да се приб­ли­жим до Него.

Впрочем, Великденската идея, ако мо­дер­ни­ят чо­век тряб­ва от­но­во да на­ме­ри чес­тен и си­гу­рен достъп, до нея, - пред­пос­та­вя ед­но ре­ши­тел­но пре­одо­ля­ва­не на ма­те­ри­алистич­но­то мис­ле­не­. За мис­лов­но­то ус­т­ройство на днеш­но­то човечество, включително и за бо­гос­лов­с­ки­те и цър­ков­ни кръ­го­ве, та­зи ос­но­во­по­ла­га­ща и цен­т­рал­на ис­ти­на за хрис­ти­ян­с­кия жи­вот е нап­ра­во необяснима. Христовото възкресение, ко­ето е не са­мо фун­да­мент и из­точ­ник на хрис­ти­ян­с­ко­то направление, но и цен­т­рал­но събитие в пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на на­ша­та Земя, бе­ше не ма­те­ри­але­н, а един свръхсетивен, ду­хов­но­-те­ле­сен процес. Как би мог­ло да се раз­бе­ре той, с понятия, които са обър­на­ти из­к­лю­чи­тел­но към външ­на­та­, ма­те­ри­ал­на стра­на на на­ше­то съ­щес­т­ву­ва­не и не се съ­об­ра­зя­ват със свръх­се­тив­ни­те реалности?

Нека се обър­нем с един въп­рос към Евангелията, към бо­гатс­т­ва­та на тех­ни­те Великденски разкази: къ­де е сферата, - в ко­ято ние тряб­ва да усе­тим бли­зос­т­та на възк­ръс­на­лия Христос? На чии вра­ти тряб­ва да похлопаме, чии ду­шев­ни прос­т­ран­с­т­ва тряб­ва да се отворят, за да стиг­нем до ед­на дейс­т­ви­тел­на Великденска среща? В коя сфе­ра оби­та­ва Възкръсналия?

От ол­та­ри­те на Християнската общност, по вре­ме на Великденския химн, еже­год­но прозву­ча­ва един знак от та­зи сфера, кой­то в съ­що­то вре­ме поз­во­ля­ва да се до­се­тим и за ней­ни­те стра­хо­ви­ти мащаби. Великденските мо­лит­ви са об­лъх­на­ти от ед­но свет­ло ликуване, ко­ето по си­ла­та на вът­реш­на­та не­об­хо­ди­мост на два пъти се об­ли­ча в из­рази "ве­се­ля се, хва­ля Бога". Но кой ли­ку­ва тук, ­кой е пре­не­съл Великденската мис­те­рия в ли­ку­ва­щия танц? Най-напред се казва: "Ликува в бла­жен­с­т­во въз­душ­ният кръг на Земята". И вед­на­га след това: "Христос е вмък­на­тият в чо­ве­ка ли­ку­ващ пулс на живота". Първо ли­ку­ва в ди­ха­ни­ето си ду­шев­на­та об­вив­ка на ця­ла­та на­ша зем­на планета, об­но­ве­на­та кос­ми­чес­ка сфе­ра на плам­на­ли­те в Слънце облаци, въздуш­ни пото­ци и бу­ри­, в­с­ред ко­ито Земята встъп­ва в сво­ята пролет. После за­поч­ва ли­ку­ва­не­то на она­зи интим­на чо­веш­ка същност, ко­ято е до­кос­на­та от Възкръсналия. И щом тър­сим сфе­ра­та на Възкръсналия: къде я на­ми­ра­ме - на­вън в ат­мос­фе­ра­та на Земята, или вът­ре в човека, къ­де­то ли­ку­ва пул­сът на живота? Посте­пен­но вник­ва­ме в гран­ди­оз­ни­те из­ме­ре­ния на ду­шев­на­та Великденска сфера: тя об­х­ва­ща външ­ния свят и вът­реш­ния свят, мак­ро­кос­мо­са и микрокосмоса.

Из "Трите години" - втора част

За космическия Великден и Страстната неделя (1)

Страстният понеделник (2)

Страстният вторник (3)

Страстната сряда (4)

Страстният четвъртък (5)

Разпети петък (6)

Страстната събота (7)