Водна зодиакална триада - Рак, Скорпион и Риби /четвърта част/

Submitted by admin 2 on Нед., 27/08/2017 - 08:53
Звездна карта

Зодиакалната област на Рака първа представя триадата, свързана с водния елемент. Предстои ни да навлезем в областта на душите, които принадлежат към триадата Рак-Скорпион-Риби. Те изразяват себе си най-вече чрез своята чувствителност и емоционалност - всяка зодиакална област по свой специфичен начин. Водният елемент на архетипно ниво носи картината на дълбоко вътрешно движение и изживяване в човешката душа, на хаоса и непрогледния мрак, когато тези душевни движения са в света на несъзнаваната човешка природа. На Старата Луна, където водният елемент е изкристализирал като основна жизнена среда на тогавашните човешки същества, те получават своето Астрално тяло. В него са притаени човешките емоции - скърби, тревоги, гняв, болка, омраза... Астралното тяло е първият член от човешкото същество, върху което в земният ни път Азът може да работи най-много. Просветляването на Астралното тяло е път и за по-нататъшна работа върху Етерното, а в далечното бъдеще – и върху Физическото ни тяло. В тази триада случващото се е в Астралното тяло, и именно то е нужно да бъде овладяно.

Съществува във висшите светове процес, който се проявява също и във физическия свят: това е въртенето на вихъра. Вие можете да видите завъртането на вихъра, ако наблюдавате звездна мъглявина, например мъглявината Орион. Вие виждате спирала. Това става във физически план, но можете да го наблюдавате във всеки един план. То изглежда по такъв начин, като че ли единият вихър преминава в другия." - казаното от Р.Щайнер касае и същността на душата-Рак. Нейният древен глиф са две спирали, които са готови да се съберат една в друга, като картина на вътрешния душевен вихър.

„Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън... Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един глиф. Това е знакът на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън-навътре и отвътре- навън.”/Сс 92/

С вихъра като космически процес са свързани Херувимите – духове на Хармонията. Благодарение на тези висши духовни същества се осъществяват преходите от едно планетарно състояние в друго по пътя на космическата еволюция. Този вид метаморфози се извършват на много нива – от макрокосмическо до микрокосмическо в човешкия живот; от физическото раждане до физическата смърт; от преминаването в духовния свят на човешката душа между смъртта и новото раждане, и новото й инкарниране за земен живот, и т.н. Вътре в човешката душа е възможна дълбока трансформация, която по своя характер се явява интимно космическо повторение на мирови процеси. Човешката душа наистина е рожба на Космоса, и като такава тя носи в себе си космически процеси. Херувимите са тези висши духовни същества, които по времето на Старото Слънце създават целия кръг на Зодиака такъв, какъвто днес е той и продължава да въздейства на цялата космическа еволюция. По думите на Сергей Прокофиев със създаването на Зодиака, и главно с групата от Херувими в областта на съзвездието Рак, те създават защитна обвивка, като космическа „броня” около Старото Слънце. В човешкия организъм, както знаем, областта на Рака е свързана с гръдния кош – по времето на Старото Слънце първият орган, който получава своя зародиш в човешкото физическо тяло е сърцето, а още на Стария Сатурн започва формирането на зародиша на гръдния кош, който по същия начин изгражда физическа „броня” от 12-ет ребра, около този жизненоважен за човешкото същество орган.

Виждате по какъв невероятен начин макрокосмическите процеси се вграждат в човешкото тяло на микрокосмическо ниво.

„Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие - единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов. Когато еволюцията напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е. от старата спирала тръгва - в посока отвътре- навън - една нова спирала. Обаче новата еволюция не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок. Ето как ние стигаме до следната фигура... /рисува глифа на Рака/. Пред себе си имаме две спирали, вплетени една в друга, а по средата - малък скок: символът на Рака, който изобразява навлизането и разширяването в Макрокосмоса, както и възникването на нов кълн всред досегашната еволюция. /Сс 123/

Египтяните са схващали образа на Рака като скарабей. Скарабеят е образувал топче от глина или тор и го търкалял напред с големи усилия. Образи на скарабей са откривани в саркофази. Мъртвите са били снабдявани с тях, за да могат да намират пътя към подземното царство на Озирис. Сакралният скарабей – Рак, бил символ на възраждащата се след смъртта душа.

Душата-Рак носи в себе си вихър от енергия, който стъпвайки на старото прави качествен скок нагоре и напред към новото. В тази душа се срещат две сблъскващи се сили – лунната, оплождащата, но заедно с това и задържаща, и слънчевата, която тегли нагоре към развитие и просветление. Дълбоката промяна е възможна чрез просветляване в областта на чувствата и дълбоките душевни преживявания. Душите-Рак умеят да регистрират като чувствено-емоционален радар света около себе си. Астралните им тела са много раздвижени, а заедно с това е възможно да привличат към себе си души от астрала, което може да предизвика влияния върху собственото им астрално тяло. Душевната чистота в съчетание с дълбоката мисъл могат да въздействат плодотворно върху вътрешно завихрилия се океан от емоции и чувства. Тази душа е емоционално възприемчива, като същевременно умее да различава чувствата в този наситен емоционален океан. Храни се с емоции, чувства и впечатления. Човек се пита какво се случва с толкова много чувства в тази душа, къде ги „складира”, как преживява в себе си този чувствен океан? Пренасочва ги към своето семейство, него обгражда и залива с прекомерна грижа и „защита”, често – задушаваща, налагаща се. Наречен е „велик майчин знак”! Души, които искат да движат и оформят другите със силата на своите чувства, същевременно скрити в собствената си черупка. Нужен е съзнателен емоционален самоконтрол над чувствената възприемчивост и избора. Луната отразява слънчевата светлина, но не е самата слънчева светлина! Затова е нужно душата-Рак да потърси път към истинско вътрешно душевно простветление – Азът да заеме своята истинска роля и функция над астралното тяло.

„Ракът протяга своите щипци и прибира жертвата. Латинската дума „канцер" също има подобен смисъл. Съзвездието Рак дава силата, с която човек се обособява от външния свят. Човек не само „докосва" себе си, но започва да изгражда и своя „вътрешен свят"./Сс 208/

Душата-Рак изолира човешкия Аз, отграничава го от света, концентрира го в своя вътрешен душевен свят. Освен на физическо ниво чрез гръдния кош, който обгръща физическото тяло в средната му част, в областта на белите дробове и сърцето, това се случва и на душевно ниво.

 

Рак - Рудолф Щайнер

 

Ти блясък тих светлинен,

създавай животворна топлина,

душата вътрешно затопляй

за мощно себеутвърждаване

и самопроникновение духовно

в спокойно носене на светлината.

Засилвай се светлинен блясък!

 

САМООТВЕРЖЕНОСТТА като път към творческия център на човека става ПРЕЧИСТВАНЕ /КАТАРЗИС/.

Лунната емоционално-чувствена себецентричност в душата-Рак е нужно да се преработи чрез вътрешното просветление, идващо от Аза. Предаността в истинските й измерения - безкористна, безусловна, без да иска отплата, е истинската същност на повдигнатата душа-Рак. Предаността се превръща в самоотверженост. Тогава втвърдяването на позицията, както и чувственото разтваряне в емоционалния океан, се надскачат и трансформират във вътрешна мощ и импулс към развитие на душевен творчески център, отстояващ самия себе си, пречистен от астралния чувствен океан. Така душата-Рак може да достигне истински вътрешен катарзис, емоционална стабилност и целенасоченост.

Картината, предложена от Р.Щайнер за тази зодиакална област, имагинативно изобразява казаното дотук – спираловидното завихряне, което протича на различни нива. Случващото се протича сякаш във формата на ембрион. Космическият зародиш в неговата еволюция като плод на трансформиращи го завихряния...

 

* * *

Вторият представител на водната триада е душата-Скорпион. Помним, че групата от Херувими в областта на Скорпиона се намесва още в началото на Сътворението, когато на Старото Слънце върху етерните кълбета от сгъстен въздух действат едновременно оживотворяващо и умъртвяващо силите на Духовните същества, които древният посветен вижда в групата на крилатия Орел /Скорпиона/. С тази зодиакална област са свързани Ексузиаите, или Духовете на формата, или още Елохими. На Стария Сатурн те съхраняват всичко, което там са извършили по-висшите йерархии. По време на достигането на земното развитие, в което сме и ние, те, съвместо с Престолите, които действат от центъра на Земята, и с духовете на Движението, действащи от периферията, формират земния релеф и твърдостта на Земята, каквато я познаваме днес. През Лемурийската епоха именно тези духовни същества – Елохимите, като духове на формата, вливат в човешкото същество част от собствената си субстанция, която в човека става субстанцията на Аза.

Знаем, че Азът крие в себе си двойнствен характер, говорихме за това през април – той е представен в един от печатите на Апокалипсиса като двуостър меч. Затова и душата на Скорпиона, може да се превърне в Орел, и обратно. Човешкият Аз, макар и да идва като субстанция от толкова висша духовна инстанция, навлиза в човешкото астрално, етерно и физическо тяло, като самият той е нужно да води битка с луциферически същества, навлезли в човешкото астрално тяло. А в тази битка той е подложен на множество изкушения. Елохимите се явяват в елемента на вътрешната духовна светлина, към която се стреми възвишената в себе си душа. Затова Орелът става представител на пътя на човешката душа, устремен към искрящата слънчева светлина, която се явява и вътрешната стопляща светлина на духовно пробудената човешка душа. Скоприонът е полюсът на това светлинно духовно пробуждане, който може да достигне до дълбините на своята душевна тъмнина, самоунищожавайки се. С областта на Скорпиона и въздействието на Елохимите е свързан и моментът, в който става разделението на човечеството на два пола. Споменахме това при зодиакалната област на Близнаците, но само като принцип на двоичността в човека – на физическо и душевно ниво. Областта на Скорпиона е силно свързана с неправомерното използване на сексуалната енергия, особено от души, които се развиват окултно.

Всяка зодиакална област може да даде полюсни характеристики и преживявания в душата, като нейното вътрешно израстване ще допринесе тези полюси да се съберат в средищна равновесна точка на баланс и просветление. Докато тук виждаме не два полюса на една същност, а две независими същности, които характеризират проявите на зодиакалната област. Двете същности – на Орела и на Скорпиона, са изключително наситени с енергия – чувствена и емоционална. За разлика от душевната енергия на Рака, която е едновременно разлята, но и налагаща се, енергията на Скорпиона-Орел е мощна, концентрирана вътре в душата, пулсираща и клокочеща като чувствен вулкан, който изригва рядко навън, по-скоро навътре. Изригне ли навън, той сее смърт. Вътрешната смърт на такива души се превръща в дълбока трансформация, в Голгота, от която душата излиза възкресена. Скорпионът не просто се превръща в своя „бял” антипод, а се трансформира в напълно нова същност.

Силната воля, подплатена с пулсиращи в дълбините на душата нагнетени чувства, може да роди най-долни егоистични страсти и желания, до черна магия, но и извисяващата сила на лечебната магия. Като централен зодиакален знак във водната триада, душата Скорпион-Орел сгъстява и концентрира чувствата до нажеженост, затова и болката, която изпитва душата е несравнима, смъртоносна. Двете същности – на Скорпиона, и на Орела, притежават мощна сила. В тях няма полюси, те изживяват нещата до край. Потискането на негативния полюс не е възможно. Възможно е само преобразяването му до нова същност, със същата сила, но в положителната посока. Тук са смъртта, трансформацията, възраждането и новото раждане. Тези четири процеса са части от големите макрокосмически процеси, които са сродни с процеса, който Щайнер сочи като праидея на цялата космическа еволюция – пеперудената метаморфоза. Ето какво казва той в Сс 182:

"Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него. Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето. Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието."

Когато острата и ясна мисъл, силата и дълбочината на чувствата се съчетаят с проникновен и контролиращ се Аз, тогава Скорпионът се превръща в Орел. Това се случва на дълбоко личностно и душевно ниво, и е равносилно на вътрешна смърт през огромна болка на душата, но и на възкресение, от което душата се ражда по-силна. Проникването в мислите, в човешките души, е като физическото ужилване от скорпион – мигновено, болезнено, убиващо, но и в същия момент лечебно. Зодиакалната област на Скорпиона-Орел се явява осма, октавова в зодиакалния кръг. От духовната наука знаем, че октавата е музикалният интервал, който е свързан с еволюционното изкачване в макрокосмически и в микрокосмически план. Това е интервалът, който ще звучи като градящо Слово, заедно с творящите йерархии в бъдещата еволюция на човечеството.

 

Поглъща битието същността,

но в същността укрепва битието.

Възникването в дейността се губи,

във дейността възникване се крие,

във порицаващо световно проявление,

в предчувстващо себеизграждане

поддържа съществата същността.

 

ТЪРПЕНИЕТО става ПРОНИКНОВЕНИЕ /ЗАДЪЛБОЧЕНОСТ/

Душата Скорпион-Орел има за задача да овладее мощта на своите концентрирани емоции, да не изригнат унищожително, както за света, така и за самата нея. Силата и болката вървят заедно. Търпението, въздържането от прибързани жилещи думи и действия, ясната мисъл, дават възможност на душата да се научи да контролира концентрираната емоционална сила в себе си и да я превърне в проникваща и светла, подобно на стрелващия се към небесната светлина орел. Именно себеовладяването би довело тази душа до истинската й мисия - чрез своята всепроникваща мъдрост да води човешките души по спиралата на просветленото духовно ученичество.

 

 

Скорпион - Рудолф Щайнер

 

В изображението по идея на Р.Щайнер можем да разпознаем момента от човешката еволюция, когато от андрогинно човешкото същество се разделя на два пола. Тогава част от силите, които са били необходими за размножение се насочват към изграждането на човешкия мозък като физическа субстанция на мисленето, и на инкарнирания в човешкото същество Аз. Това изображение ми напомня също мита за раждането на Атина Палада от главата на баща й. Тя е олицетворение на ясното и мъдро, подкрепено от боговете мислене. Душата Скорпион-Орел води дълбока вътрешна битка на живот и смърт – със света и със самата себе си. Двуполовото човешко същество, разделено на двете свои съставни части, е обречено в цялото свое еволюционно развитие да търси отново своето единение, целостта си, през много болка, страдания и изкушения. Две спирали над този образ са преплели частите си, като в същия момент се извисяват като крила на птица на фона на лъчезарящата слънчева светлина.

 

* * *

 

Последният представител на водната триада е зодиакалната област на Рибите.

В определен период от еволюционното развитие Слънцето е било заедно със Земята и Луната. Но по-висши същества се обособяват и отделят на Слънцето. Оставането на тези същества на Земята би ускорило човешката еволюция и човекът нямаше да може да премине през еволюционните стъпки, които биха му дали път към истинско духовно развитие, за да изпълни космическата си мисия. Преди да се отдели от Земята Слънцето е светело от нейната вътрешност, след това то започва да я огрява и висшите слънчеви същества да й въздействат отвън. Това е свързано и с онова, което изживява човешката душа – вътрешно тя изживява мрак, макар и външно да е осветена от духовната слънчева светлина, която просветлява тъмнината на сетивния свят. Цел пред човечеството е отново да превърне външната слънчева светлина във вътрешна душевна, да просветли тъмнината в себе си.

Сергей Прокофиев пише: „Символът на Рибите у първите християни е посочвал не само епохата, когато Христос е напуснал Земята заедно със Слънцето, а също така по пророчески начин и времето, когато Христос отново ще засияе като Слънце в свободната и напълно съзнателна човешка душа. Тогава Христос сам ще поведе такава душа към нейната висша цел - да влезе, но сега вече в пълно съзнание, като завършващо звено във великото Йерархично цяло в качеството си на десета Йерархия. По този начин алфата и омегата на цялото човешко развитие намираме в знака на Рибите, знакът, изразяващ самата същност на човешкото същество - Антропос.... Затова там, където в езотеричните школи или общности е имало знание за това бъдещо предназначение на човечеството, и където са търсели път към неговото осъществяване, ние винаги срещаме символа на Рибите...
В човешкия организъм на Рибите съответстват стъпалата. Рибите-стъпала пазят като съкровен спомен в човешкото тяло този най-важен момент от човешката еволюция, когато човекът е започнал пътя на своето земно странстване.”

Зодиакалната област на Рибите се изобразява с две риби, които плуват в различни посоки, но са свързани с един елемент - водния. Макар тъй подвижна и многолика в „морето” от човешки души и във възможностите си да преминава фините границите на време и пространство, душата-Риби в крайна сметка остава ограничена в безкрайното. Тук са медиумите, които могат след съзнателно извървян път на духовно ученичество да отгръщат воала и да се свързват с духовния свят. Тук обаче са и хората, които по пътя на атавистичното ясновидство правят връзка с астрални същества – души на мъртви. Душата-Риби може да бъде истински хаос от разпръскващи се чувства и емоции, дотам че човекът да загуби собствения си център. Но също може да достигне такива висоти на духовна чистота и всепроникваща любов, която да я направи съсъд на духовните истини и мъдрост. Тази душа представя финия, почти неземен полъх на духовния свят тук, на Земята. Нужно е Азът да бъде задържан, да живее „тук и сега” с целия си капацитет. Ако това не се случи, то душата-Риби губи твърда почва под краката си, разпилявайки в различни посоки психичната и емоционалната си енергия. Двете части на цялото е нужно да се съберат и да намерят пътя към себе си – земното с духовното, мъжкото с женското, крайното с безкрайното, светлината с тъмнината...

Пронизващ астралното, етерното и физическото тяло, Азът може да концентрира мислите, чувствата и действията на тази душа в определена посока и цел, в противен случай посоките стават много, объркващи и хаотични за душата. Центрираният Аз е ядрото, което може да работи за прочистване на Астралното тяло. Следващата стъпка е душата-Риби да работи върху прочистване на етерното си тяло. Чистото етерно тяло е път към фина връзка с етерния свят. Извисената в Духа душа-Риби носи чистотата на противоположния знак Дева /знаем, че Христос нахранва пет хиляди хора с пет хляба и две риби - двата символа на душата-Дева и душата-Риби, в една цялост/.

Душите, които са свързани силно с водния елемент, са свързани и с изпитване на болезнено силна емоционална болка. В този случай душата-Риби може да страда за надличностни неща – за човечеството или дори за болката, която изпитват другите... Тази душа има фин усет да се свързва и разтваря емоционално в другите, което означава, че може да поема тяхната болка и да я чувства като своя. Тази невъзможност да отграничи себе си от другите, от тяхната болка и страдание, води до натоварващи я емоции. Душите-Риби могат да проявят действителна двойнственост в отношенията си - имат импулс към религиозна привързаност и вяра, а в същия момент – недоверие и бягство от каквата и да е лична земна привързаност. Това е знак на кармата и високо развитата душа-Риби знае, „вижда” пътя на своята душа в минали инкарнации и връзките си със своето сегашно обкръжение. Тя умее да навлиза през времена и пространства и да се свързва със своята предишна същност. Живее с чувството за кармичния Кръст, който носи на рамената си и високите идеали, които я крепят. Земните и ежедневните неща я ограничават, но тя ги приема стоически, като карма, която е собствено изработена и сега трябва да се изживее и преработи. Пътят е да намери равновесие – между Духа, в който тя по природа пребивава в земния си път, и земните си задължения. Тя остава няма, безмълвна, мълчалива, в носенето на своя житейски кръст. Нейната сила е в намека, в полуизреченото, в нежното докосване на душа с душа. Джон Джоселин казва:

Божествеността на Риби е такава, че онези, които са силни в този знак, имат непрекъсната болезнена жажда да слеят душата си напълно с душите на другите, да създадат всемирен духовен съюз. Риби, или онези наистина под Нептуновата светлина, усещат и преживяват духовността; така те имат способността и силата да се обединяват и да общуват с други на умственото и психичното поле. Колкото е по-чиста Риба човекът, толкова по-дълбоко е неговото общение и съюз с чувствата и мислите на хора и места, та дори и със самата планета.”

Фредерик Шопен, роден със Слънце в Риби, в своята неповторима, лееща се, нежна, фина, изящна и прозрачно-етерна клавирна музика, става изразител на фините етерни звукови потоци, която душата му претворява!

В изгубеното загубата се намира,

печалбата в спечеленото се изгубва,

а схващането във разбраното се търси

и в съхраненото се съхранява.

Чрез творчеството в битие издигнато,

чрез битието в творчеството вплетено.

А загубата е сама печалба!

 

ВЕЛИКОДУШИЕТО да се превърне в ЛЮБОВ

Душата-Риби достига състояние, за което можем да кажем, че е „велика-душа” – великодушна, когато успее да намери собствения си център в тишина и самовглъбение. Тогава е прозряла истината за себе си, за собствената си индивидуалност в това физическо тяло. Мълчанието на душата дава израз на великото усещане за кармата и Космоса. Истинско великодушие извира от тази просветлена душа! Защото е готова жертвено да отдаде част от себе си на другите, от собственото си вътрешно пространство за душата на другите, като ги възприема като частица от Духа, а не просто като различна душа. Космичността и в същия миг - дълбоката смиреност, превръщат просветлената душа-Риби наистина във велика душа. Великодушието се превръща във всемирна любов към човека, към хората, към Земята, към Космоса, към Бога.

 

Риби - Рудолф Щайнер

 

Картината, представяща душата-Риби, изобразява вечната й дуалност, разтворена в Духа. Виждаме отново елементите на спираловидност. Светлината, извираща от двата образа, е плътна и концентрирана, и сякаш търси път към единението.

 

Следва последна част!

 

Из „Човешката душа като рожба на Космоса”

Автор: Дорина Василева

 

Първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/113

Втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/123

Трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/134