Продължаваме с триадата, чиято основна движеща сила е елементът въздух. Знаем, че огнената стихия и предизвиканата от нея топлина са в началото на Сътворението, по време на Стария Сатурн. На Старото Слънце топлината се сгъстява и придобива плътността на въздух. Тук именно се ражда светлината и нейната сянка – тъмнината. Ражда се дуалността. Там, където се ражда светлината, се появяват и цветовете, ражда се светът в цветове. Светът се превръща в движение и преливане от цвят в цвят.
Зодиакалната област на Близнаците, която ни предстои да разгледаме, е многопластова по своя характер. Дуализмът е част от човешката еволюция от началото на Сътворението. Човешкото същество в своето далечно развитие е било андрогинно, т.е. двата пола са съществували едновременно в него. Древните митологии рисуват това човешко същество като много силни, дори равни на боговете митични същества, с 4 крака, с 4 ръце, с 2 глави. Така били изобразявани първите хора. Боговете, за да намалят силата им, и за да не са им равни, ги разделили – така се родили двата пола. Всъщност истината е такава, че от еволюционна гледна точка разделянето на половете, свързано с размножението, е определена степен в еволюционното развитие на човека и е свързано със зодиакалната област на Скорпиона. Говорихме през април, че в развитието ще настъпят промени и друг орган ще поеме функцията на размножителен орган – но тогава и двуполовостта няма да е необходима. Цялото е било някога правомерно разделено, но ще дойде момент, когато двете отделни части еволюционно отново ще се съберат в едно цяло. Днес ларинксът е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането. Зоидиакалната област на Телеца е свързана с тази бъдеща задача – да одухотвори до такава степен ларинкса, че той да стане изцяло творящ живота.
„Сърцето и ларинксът ще се променят, ще се усъвършенстват все повече, и след време от тях ще се раждат човешки същества. Днешните възпроизводителни органи се намират, напротив, в процес на умиране... Бъдещото човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в света наколо. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.”/Р.Щайнер/
В душата-Близнаци е заложена извечната дуалност, която намираме още в началото на Сътворението и в неговото развитие – в светлината и тъмнината, в мъжкото и женското... Това е дуалност, която може да противопостави силите в двете крайности, но може и да ги обедини. Чувството за цялост се ражда от осъзнатата крачка към обединение, към търсене на хармония между двата полюса на разделението. Душата-Близнаци извървява постоянен път на събиране на двете раздалечаващи се „точки”, като път на търсене на вътрешната цялост, успоредно с насоченост навън – към света, в търсене на постоянна връзка, комуникация и достигане на целостта чрез другите. Дуалността може да бъде видяна на много нива в душата-Близнаци – това е постоянната подвижност външно в света, и вътрешно в мислите. Душа, която непрестанно насочва мисълта си в различни посоки, в зависимост от многобройните сетивни впечатления, които я заливат. Силна възприемчивост към идейния свят – могат да схващат идеите в тяхната полярност и умеят да ги синтезират, като им дават цялостен поглед. Своеобразност, оригиналност, неподражаемост характеризират душата-Близнаци. Умствената осведоменост и разсъдителната способност са също нейни отличителни черти. Заедно с това имаме и другата крайност – повърхностност, загуба на истинска посока, загуба на дълбочина, мисловна хаотичност, непостоянен интерес, съмнения, нерешителност, поради многото избори, които стоят пред душата. Концентрацията на мисълта, сърцевината на идеите, постоянството в посоката, дълбочината на преживяването, остават на заден план. Нужно е да бъдат съзнателно култивирани. На физическо ниво са свързани със симетричните части от човешкото тяло. Симетрията внася хармония, подреденост, сигурност. Нужно е да бъде намерена и на мисловно, и на душевно ниво, вътре в самата душа-Близнаци. Хармонично се съчетава с енергията на душата-Близнаци Меркуриевата подвижна енергия. Хермес, или Меркурий, е вестоносец на боговете – той ги свързва със земния свят, а също и с царството на Хадес. Умее да стига до висотите на Олимп, но заедно с това и до дълбините на Царството на мъртвите. Постоянната подвижност е характерна за душата-Близнаци. Можем да си го представим като непрестанно тъчащ и пулсиращ ритъм във формите на идеите-мисли, като преливащи нюанси в царството на цветовете... Мисленето на тази душа се докосва едновременно до много идеи. Както с ръцете си можем волево да докосваме различни неща в света, по същия начин и мислите могат да се насочват и да докосват мисловно света.
Известна е легендата за братята Кастор и Полукс – първият е смъртен, а вторият е безсмъртен. При битка Кастор бил убит и трябвало да напусне земния свят, за да отиде в царството на Хадес. Но тъй като двамата братя били неразделни, Полукс горчиво плакал над изстиващото тяло. Поискал от баща си Зевс да направи и него смъртен, за да бъде заедно с брат си. Зевс можел да направи за тях само това – по един ден двамата да прекарват в царството на Хадес, и по едни ден – при боговете на Олимп. Така и душата-Близнаци чувства себе си разделена – между подземното царство на мислите-сенки и света на божествените идеи. Вечното движение по вертикалата, както и по хоризонталата – в света, заливащ ги със сетивни впечатления, характеризира тази душа.
„Зодиакалната област Близнаци е свързана с Йерархията на Серафимите. От тази област, в частност, произлизат всички импулси към социалното общуване между хората, към тяхното обединяване на основата на взаимната любов и вътрешния импулс един към друг. В Макрокосмоса на това съответства дейността на Серафимите, свързана с установяването на правилните "социални" взаимодействия между различните планетни системи. Рудолф Щайнер описва тази тяхна дейност със следните думи: "Както хората образуват някаква социална система, влизайки в известно взаимоотношение, така съществува взаимоотношение между планетните системи. Между неподвижните звезди действа взаимно съгласие. Само благодарение на това съществува Космосът. Това, че планетните системи, чрез мировото пространство, така да се каже, говорят една с друга, за да станат Космос, се регулира от тези духове, които наричаме Серафими."/С.Прокофиев/
Разкрий се същност слънчева,
стремежа към покой задвижвай,
на порива копнежа обхвани
за мощно творчество в живота
за схващане блажено на света
за зрялост творческа и пълноценна.
О, същност слънчева ти отстоявай!
ИЗДЪРЖЛИВОСТТА /ПОСТОЯНСТВОТО/ се превръщат във ВЯРНОСТ – това е зов към душата-Близнаци, в своя устрем напред да успее да запази вътрешното си равновесие, да намира чрез постоянното движение своя душевен център, да има търпението и постоянството да го намери и от ядрото си да върви напред. Така ще съумее да срещне своя истински дух с духа, вложен в нещата, в света. Тази издържливост и постоянство е правилният път към истинските идеи, вложени в света. Така ще се роди вярността на душата-Близнаци към Духа, и най-вече към собствената му същност.
В картината, посветена на Близнаци и нарисувана по идея на Щайнер, виждаме две същества с горни и долни крайници, които са сякаш в непрестанно движение /като крила/. Долните крайници не стъпват напълно на земната твърд и са преплетени – израз на тяхната общност все още.
* * *
Зодиакалната област на Везните е втора във въздушната триада. Заставането на Слънцето пред тази зодиакална област съвпада с есенното равноденствие – денят и нощта се изравняват по времетраене, и денят започва все повече да намалява. Тези процеси се отразяват дълбоко както в природата, така и в човешката душа. След момента на изравняване на светлината и тъмнината, човешката душа е нужно постепенно да се спусне в най-непрогледните свои сфери, да преживее вътрешен катарзис, метаморфоза, вътрешна смърт, за да се върне обновена нагоре към светлината. Опитността на душата-Везни се среща в себе си с тази ключова опитност - изравняването на светлината и тъмнината, преди да потегли надолу, в царството на сенките. Това е ключов момент на равносметка, на притегляне – какво направих, какви плодове ще бере душата ми, какво ще отнеса със себе си там долу, за да мога да се върна променен и различен... Душата-Везни се чувства като на кръстопът вътре в себе си, като разпъната на кръст в земният си живот.
"Областта на Везните е свързана с Йерархията Динамис, или Духовете на Движението. Тази взаимовръзка можем да усетим, имайки предвид следното: Ако огледаме като цяло нашата Слънчева система - Слънцето и въртящите се около него планети - ще ни порази един факт, признаван също и от официалната наука, а именно - всички планети заедно със Слънцето образуват такава устойчива и затворена в себе си система, само защото те постоянно се намират в уравновесяващо движение една спрямо друга. От духовна гледна точка причините за едно такова взаимно уравновесяващо движение на всички планети от нашата Слънчева система, лежат именно в дейността на Духовете на Движението. Съгласно Рудолф Щайнер, Слънцето е основното място за пребиваването на тези Духове, обаче техните сили действат от Слънцето към планетите, и вече - от планетите към Земята, предизвиквайки по този начин закономерното движение на отделните планети, следствие от което са устойчивостта и равновесието на всички сили, действащи вътре в Слънчевата система.... такова взаимодействие на всички сили в нашата Слънчева система под ръководството на Духовете на Движението се изразява в това, което още древните питагорейци са наричали „музиката на сферите”: тя е живият израз на това подвижно равновесие, което цари в нашия планетарен Космос. Неговото отражение на Земята са химическите свойства на материята, също основаващи се на подвижното равновесие между процесите на съединяване и разлагане във физическия свят. По отношение на Земята, Духовете на Движението изпълняват още една особена задача: те, действайки откъм периферията, от сферите на планетите, държат и уравновесяват силите на Престолите, излъчващи се от центъра на Земята, следствие на което е възникването и на самата конфигурация на земната повърхност.”/С.Прокофиев/
Когато душата е осъзната, в процеса на своя живот тя преживява в различни етапи кризи на промяна, своите Голготи. Душата-Везни носи в себе си постоянно чувството за равносметка, за търсене на баланс, за обръщане към миналото, което да бъде притеглено в настоящия момент, с цел да се постигне бъдеща хармония. Търсенето на хармония се превръща в главна цел. Хармонията е потребност на самата душа. А Хармонията е израз на Любовта, но заедно с това и на Страданието. На блюдата на везните в човешкия и всемирен живот Страданието и Любовта вървят винаги ръка за ръка. Няма истински постигната радост в душата, ако тя не е минала през болката и страданието. Защото пътят до истинската хармония носи в себе си идеята за развитието на човешката душа, за светлината и сянката, за Доброто и Злото, за нуждата от вътрешни жертви по пътя. А жертвата означава да дадеш от себе си без да очакваш.
Космическите ритми в еволюционно отношение са факт, поради изминатия от висшите Духовни йерархии път – самият импулс на Сътворението е даден от онези висши същества, които вече са преживели своите Голготи в предишна планетна еволюция, те могат вече сами да творят. Космическата традиция продължава, като във всяка следваща планетна стъпка определени висши същества жертват част от своята субстнация, за да имаме човешкия физически зародиш, после етерния, после астралния, и на Земята – Азовата субстанция. Целият процес носи в себе си безмерната космическа любов на висшите същества, която е тъканта на цялата Вселена. Космическата хармония се крепи на готовността нещо ценно, лично, да бъде жертвано, в името на по-висша цел, на любовта, която твори и създава. Това е велик космически брак, от който човекът и неговата бъдеща еволюция са част. Под зодиакалната област на Везните стои и земният брак, брачното партньорство. Можем да погледнем към космическите процеси, част от които сме и ние, като на космическа „везна”, която е в непрекъснато фино движение, в търсене на космическата хармония. Разбира се, целият този път на търсене на вътрешна и външна хармония е изпълнен с вътрешни противоречия, тъмни страни, падания и ставания на душата, и в крайна сметка – вътрешно израстване. Достигне ли се търсената хармония, в душата-Везни настава спокойствие и светлина.
Някои антропософски автори разглеждат блюдата на душата-Везна като мярка за баланса, който постига човек в проявите на своето мислене и чувстване – главата и сърцето, като средищната точка е волята. Действието е призвано да ги уравновеси. Троичността в човека, съчетанието между горния, средния и долния човек на всички нива /нервно-сетивна система, ритмическа система, веществообменна система/ е нужно да бъдат уравновесени и обхванати по хармоничен начин от човешкия Аз. Всеки дисбаланс във „везните” на човешкото тяло и душа, рано или късно води до проблеми и болести.
Да погледнем в света на древноегипетската митология /”Книга на мъртвите”/. Древноегипетската душа при своята физическа смърт се отправяла към боговете, към свещеното царство на бог Озирис. Извършва се балсамиране на тялото след смъртта, като целта е да се запазят тялото /Ба/ и душата /Ка/. В тялото се оставя само сърцето. Тази грижа за тялото на покойника е много важна, защото в противен случай душата няма да може да разпознае своето тяло, ако е увредено, когато реши да се върне в него. Божественият съд е една от главните теми не само на египетската теология, но и на египетското изобразително изкуство. В центъра винаги се виждат везни. Върху една от тях е поставено сърцето на покойника, разположено в урна, на другата - перото от камилска птица, известно като символ на справедливостта, чиято богиня е Маат. Отдясно е бог Тот с глава на птицата ибис, призван да отбележи присъдата, а отляво - бог Анибус - с глава на чакал и с кръста на вечността в ръка. С другата си ръка той насочва покойника към везните. Човешката душа е призвана да отговаря за своите постъпки в земния живот и физическото сърце се намира на блюдото на божествената везна. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покойния ще се даде право на живот в отвъдното.
Сърцето се поставя на везната, като от другата страна се поставя перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва притеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис и ако сърцето е по-леко от перото на Маат /т.е. то не е опетнено от грехове/ покойният бива даряван с вечен живот, ако ли не - демонът Аммит /полукрокодил, полулъв, полухипопотам/ изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното. Разбирането на древните египтяни за сърцето е като ядро на човешкото същество, като индивидуално олицетворение на човешкото съзнание. Неслучайно сърцето е единствената от вътрешностите, която се оставя в мумиите. В него още древните съзират жизнения възел на човешкото същество. Бог Птах е замислил света в сърцето си и го е създал с ъс Словото на съзиданието, той е творец на света с мисъл и слово.
Търсената хармония в и чрез душата-Везни от лична се превръща в свръх-лична, в космическа. Важни са плодовете, които душата ще отнесе след физическата си смърт горе, в Космическото си обкръжение. Те са важни още тук, на Земята, но са важни не само за самата душа и нейния бъдещ път, но и за духовния свят, на който тя отнася своите земни дарове.
Преминаването на Слънцето всяка есен през точката на есенното равноденствие е времето на арх.Михаил, който от 1879 г. отново ръководи човечеството. Михаил често е изобразяван в битка с Дракона /нашият св.Георги/. Той държи меч, но заедно с това и везна!
Знакът Везни се явява в човешката душа като начин да бъде извървян пътя до намиране на собствената божествена хармония, в синхрон с божествена симфония. Музиката на душата да извърви своя път и да зазвучи в унисон с божествената космическа симфония. Така тази зодиакална област придобива своите надличностни задачи. Това е знакът, който във всяка човешка душа се стреми към сливане, към партньорство, за да зазвучи външно и вътрешно хармонията на душите. Хармонията на една душа, сляла се с друга на материален план, води до раждането на трета същност – хармоничната цялост.
Душата-Везни е повече мисловна, отколкото чувстваща. Въпреки това, нейна цел е да успее да уравновеси вътре в себе си субективната и обективната гл.т., субективното чувство с пречистената мисъл, идваща от света на чистите идеи, да ги превърне в правомерен волеви акт, като Азът се намесва със своята просветляваща интуиция. Това изпълва човека със светлина, спокойствие, обективна мярка за света и за самия него, безпристрастност и справедливост.
Поддържат световете светове,
във същността се изживяват съществата,
във съществуването битието се обгражда.
А същността поражда съществата
за бъдеща изливаща се дейност
в спокойна мирова наслада.
О светове, носете светове!
ЗАДОВОЛСТВОТО да се превърне в СДЪРЖАНОСТ /ОТСТРАНЕНОСТ/
Добродетелта, предложена от Р.Щайнер във връзка със зодиакалната област на Везни, и доразвита по-късно от Витценман, е път за развитие на фината страна от душата на всеки човек, който търси едновременно да се докосне до другата човешка душа, до единението с нея, да изпита радостта от общуването на душа с душа... Но заедно с това, да успее да го направи по сдържан, невлияещ начин, оценявайки всяка душа като съвършено творение. Егото да замлъкне, да се докосне, но в същия миг да е отстранено от субективни оценки и вмешателства. Витценман нарича това „възкръснала от тактичността на сърцето учтивост”.
В картината, предложена от Щайнер за тази зодиакална област, ясно се разграничават: моментът на изравняване на деня и нощта, прагът на фино преливане между тях, духовният свят на лъчистата слънчева светлина, опитваща се да навлезе в тъмната земна материя, и собствената Голгота – Кръстът, който всяка душа носи в земния си живот.
* * *
Предстои ни да разгледаме зодиакалната област на Водолея, последната от въздушната триада.
"Областта на Водолея е свързана с йерархията на Ангелите. От всички земни субстанции, тяхното същество има особено отношение именно към водата. Водата на Земята се явява като физическо отражение на субстанцията на мировия етер, от който са образувани етерните тела на Ангелите и на хората. Етерното тяло има преди всичко две качества: първо – живот, второ - памет. По тази причина в преданията и легендите на най-различни народи срещаме представите за „живата вода", или „водата на живота", като символ на животворните сили на космическия етер. В книгата „Как се постигат познания за висшите Светове", в главата за посвещението, Рудолф Щайнер говори за приемането на двете напитки - на паметта и на забравата - от духовния ученик, посочвайки с това втората особеност или свойство на етерното тяло. Ангелите, за разлика от човека, имат за свой низш член не физическото, а етерното тяло. Затова в книгата „Въведение в Тайната Наука" Рудолф Щайнер ги нарича също „Синове на живота". Ако пък самите те по своя воля поискат да си създадат своего рода физическо тяло, което в тях винаги се явява само като отражение на техните духовни принципи (членове), то най-плътният елемент, влизащ в неговата субстанция, е водата. Тази връзка на Йерархията на Ангелите с елемента вода може да се проследи чак до епохата на Старата Луна. Защото Старата Луна, на която те са преминали своята човешка степен, се е състояла само от водния, течния елемент. Тогава Ангелите са излели в пребиваващия още на животинска степен от своето развитие човешки организъм това, което после е станало в него субстанцията на кръвта и соковете: „Това беше работа на Ангелите..., които позволиха да се излее в човека тази субстанция на кръвта." А на бъдещия Юпитер, на който съвременният човек ще достигне степента на Ангелите, той ще има за свой най-плътен елемент водата. На Ангелите е възложена мисията да осъществяват на Земята ръководството на единичния човек в последователността на неговите въплъщения...
В кръга на Зодиака знакът на Водолея представлява образа на идеалния, одухотворения човек. Оттук идва неговата специална връзка именно с йерархията на Ангелите. Защото всеки Ангел открива за човека неговия най-близък духовен идеал, своего рода висшата, идеалната цел на неговите духовни стремежи...
Най-близката възможност да се приближат значително към този висок идеал ще се открие пред хората - освен, ако те преди това не тръгнат по пътя на индивидуалното окултно развитие - през времето на шестата културна епоха, стояща под зодиакалния знак на Водолея... А тъй като своего рода духовното ядро на шестата епоха ще трябва да се сформира от славянските народности, то в тяхната среда още от наше време се развива особено непосредствено и интимно отношение на човека към водещото го Ангелско Същество.
Достигането обаче на споменатото по-непосредствено отношение към Ангелското Същество е възможно всъщност за всеки човек в нашата епоха, стига той да реши съзнателно да поеме пътя на духовното развитие, който сега е открит за всички хора чрез съвременната Духовна Наука. Изходната точка и най-здравата основа за това представляват вътрешното развитие и одухотворяването на човешкото мислене. В резултат на висшето развитие, мисленето на човека трябва да стане съвършено живо и течащо, като някаква водна субстанция, и накрая - съвършено етерно. Достигайки до това, човекът е в състояние да възприема в своето оживено етерно мислене импулсите на Ангелското Същество. Тогава такъв човек се въвежда от Ангела в имагинативния свят, в етерното обкръжение на Земята (Лунна сфера), където самият Ангел става неговия висш водач.
В заключение е необходимо още да отбележим, че особено посвещение, свързано с космическата област на Водолея, е имал Йоан Кръстител: „...погледът на Йоан Кръстител беше устроен така, че можеше да прониква нощем през материята на Земята, съзерцавайки съзвездието Водолей." Като резултат от такова изключително посвещение, чрез него е можело да действа определено Същество, принадлежащо към йерархията на Ангелите, духовен факт, който се споменава и в самите Евангелия (например, на Марко, 1,2). Чрез Кръщението с вода Йоан е предизвиквал у идващите да се покръстят при него хора частично отделяне на етерното тяло от физическото, което е довеждало човека до по-непосредственото изживяване на водещия го Ангел-Хранител..." /Из "Дванадесетте Свети Нощи..." , Сергей Прокофиев/
Душата-Водолей е изобразявана като изливаща световния космичен етер, който на Земята има земен еквивалент – водата, в душите на своите себеподобни. По този начин подпомага две неща – живота на етерното тяло, както космическата и индивидуална памет на всяко човешко същество.
Душата-Водолей в нейната най-висша проява, със силата на своя космополитизъм и духовна михаилова интелигентност, е съвременният „Кръстител” на човешките души, за да се издигнат вътре в себе си към себепознание и духовна мъдрост. Кръщението с вода е „кръщение” в космическите закони с мировото етерно Слово. Това е път, който човешката душа може да поеме още тук, на Земята, за ново раждане и духовно развитие. Щайнер определя Водолея като „напълно етерен човек” – с крайна умствена, психична и духовна чувствителност. Макар и мисловната сила да е неподвижна, концентрирана и съсредоточена, поради своята свръхчувствителност тя участва флуидно в процесите на световния етер. Оттук идват и изключително новаторските им идеи и открития, които правят стъпки столетия напред във времето.
Другата крайност е душата-Водолей да се надцени и тъй флуидната мисловна чувствителност да достигне крайно гротескни изводи, които нямат нищо общо с духовните истини, а също и до непрактични, утопични идеи.
Дълбините и височините на Духа се преплитатат и непрестанно циркулират в тази душа като фини етерни енергии. Космополитността е насочена към другите като общност, като човечество, тъй като неговата етерна чувствителност свързва етерното му тяло с етерното тяло на Земята. Затова тази душа може да преживява цялото човечество в себе си, както и да има невероятен усет за отделните човешки души. Той е обективен и безпристрастен познавач на човешките души. Търси родството на душите в идеите, а не кръвното родство.
Сатурн и Уран се свързват като действащи енергии на духовно ниво най-силно със зодиакалната област на Водолея. Уран, заедно с Нептун и Плутон /открит след смъртта на Щайнер/, са планети, които според Щайнер не принадлежат на еволюцията на нашата Слънчева система. Те са отвъд нея и не оказват влияние на еволюцията на човешкото същество.
Според нивото на съответната душа е и връзката й с едната от двете, или и с двете планети. Сатурн и неговото въздействие върху човешката душа е за още неразвитите в Духа души, докато Уран е за тези, които със своята душа са минали предела на чисто земно-традиционните опитности на душата. Важно е по какъв начин Аза въздейства върху своите по-нисши „събратя” в човешкото същество. Търпението и уроците на Сатурн са добри учители за неразвитите още човешки души. Мислителят-Водолей е духовно чувствителен и създава мисловна „вихрушка” интензивно проникваща, дори до прототипната духовна област, където се намират висшите духовни йерархии, творящи земната еволюция. Водолеят може да превърне тези идеи от прототипната духовна област в действителни, като прави така, че мисълта приема форма във физическото.
Нека си припомним Старото Слънце и четирите космически потока, от които се изливат субстанциите на висшите духовни същества Херувими, Серафими и Престоли. Те продължават да действат и в следващите планетни трансформации: Лъв, Орел, Воден човек /Водолей/, Телец. В земен план Орелът като представител на птиците носи в цялото си тяло енергия, която еволюционно е свързана с човешката глава. Лъвът е свързан с ритмичната система. Бикът е храносмилателен организъм. Човекът като цялост съчетава и уравновесява тези три елемента на орела, на лъва и на бика. Така Водолеят, Човекът, е синтез на четирите неподвижни знаци, които от своя страна са синтез на всички дванадесет знака на Зодиака. Водолеят се явява управляващ науката на звездите.
Ето какво казва Р.Щайнер в Сс 113: „...съществува също и едно вътрешно отношение във връзка с пространството и времето... И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото по отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответстващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като Стар Сатурн, действаха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези сили действаха върху стария Сатурн; те отново действаха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действат и по-нататък. Следователно те са, така да се каже, нещо трайно, нещо вечно и стоят далеч по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, което в течение на развитието на нашата планета преминава от Стария Сатурн върху Старото Слънце, от Старото Слънце на Старата Луна и т.н. Докато това, което става на Стария Сатурн, на Старото Слънце и т.н., се ражда и умира, то това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху Стария Сатурн, върху Старото Слънце, върху Старата Луна.
Това, което е символизирано чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действа като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка.
Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва раздвоение и онова, което става, заема различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. Само по себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действайки върху земята в нейното развитие, то действа веднъж като добро, веднъж като зло. Така че всичко, което участва в едното, може да бъде наречено сфера на доброто, и това, което участва в другото, може да бъде наречено сфера на злото. Но съществува основна представа, че онова, което участва само малко в сферата на доброто, може също да бъде наречено добро. Онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло.”
Когато казваме, че душата-Водолей е управляваща звездната мъдрост, това означава, че именно тя, ако е издигната до висотата на праизворите на духовния свят, съдържа в себе си истинското познание: за пространството във вечността, за пространството и времето в земните им измерения, за намесата на вечността във времето, когато се явяват доброто и злото като земни категории... Това е интуитивно вътрешно присъщо знание, което развитата душа-Водолей притежава. В моментите на просветления за творчество, е важно тя да се оттласне от егото на личността и от нея да заструи светъл алтруизъм и космополитизъм, преплетени с благоговение и скромност.
Ограниченото да се пожертва за безкрая.
Каквото граници не знае,
да си направи граници във дълбините,
в потоците да се издигне,
като вълна да се излее,
в развитието в битие да се оформи.
Ограничи се, безграничност!
МЪЛЧАНИЕТО се превръща в МЕДИТАТИВНА СИЛА.
Мълчанието е важно за душата-Водолей, защото в мълчанието, в концентрираната неподвижна, но флуидна мисъл, етерните потоци навлизат и проникват в етерното тяло на тази душа. Те оплождат мисленето й с ценни просветления, тъй като тя черпи своите идеи от първообразния етерен свят. Водолейската душа има дара на живото етерно мислене. Но за да се случи този процес, е нужно вътрешно спокойствие и интензивна вътрешна тишина.
Идеята на Щайнер в изображението за душата-Водолей представя как етерните потоци от световния космически етер се вливат и сливат с водните потоци в земния свят, образувайки единство и едновременност. „Етерният човек” се е превърнал в безплътно същество, което е мост между духовния и физическия свят.
Следва!
Първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/113
Втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/123
Из "Човешката душа като рожба на Космоса"
Автор Дорина Василева