Преди да пристъпим към действителното съдържание на сънищата, е необходимо да се дадат някои насоки за това, по какъв начин можем да се приближам към разбирането им. Тъй като възможностите за интерпретация са действително многобройни, то е нужно да се направи кратък преглед на тези верианти. За това съществуват два противоположни възгледа. Представителите на единия от тях разглеждат сънищата като чиста измислица, която едва ли е достойна да бъде споменавана. Такъв психолог е Уилям МакДугъл, който в своята книга „Очерк по психология” дори не е счел за необходимо да обърне внимание на сънищните преживявания. И в други известни книги по психология* е казано само: „В съня мозъчната активност достига до много ниско ниво...” (*R.S.Woodworth und D. G. Marquis: «Psychology». London 1952). Контактът с външния свят е почти напълно изключен, въпреки че някои дразнители се възприемат, но в груба и изкривена форма, напр. будилникът се възприема като оркестър или студеният въздух в краката като мокър път. По-често сънят прилича на дневния сън, когато носи в себе си поток от мисли и образи, представящи цялостна история, макар и в повечето случаи без действия и взаимовръзка. Такава изкривена и повърхностна характеристика на сънищните преживявания е все още широко разпространена.
От друга страна, има много голяма група от психолози и психотерапевти, които придават огромно значение на сънищата и тяхното съдържание. Те смятат, че в сънищата скритият живот на индивида се разкрива под различни образи. Затова интерпретацията на сънищата се счита за едно от най-важните средства, които са способни да помогнат на практикуващия психотерапевт, и той трябва да се научи да ги овладява. Всеки детайл на съня, колкото и незначителен да изглежда, може да стане източник на разбиране и да разкрие огромното значение на скритите взаимовръзки. Сънят като достъпен образ, който описва желанията, страстите е изпълнен със стремежите на Сънуващия. Това е друга гледна точка.
Между тези два възгледа има множество варианта. Научните тълкувания и интерпретации на сънищата днес са разпространени толкова много, че даже самите специалисти не са в състояние напълно да обхванат целия натрупан материал. През последните 50 год. по тази тема са публикувани хиляди книги и десетки хиляди статии.
Това започва с книгата на Фройд „Тълкуване на сънищата”. Нейният ръкопис е готов през 1897-1898 год., а излиза през ноември 1899 год. Джонс, биографът на Зигмунд Фройд, пише следното за това: „Общото мнение е, че „Тълкуване на сънищата” е главното произведение на Фройд, книга, благодарение на която неговото име задълго ще остане в паметта на хората. Собственото мнение на Фройд по-скоро изцяло би съвпаднало с това мнение. Той пише следното към предговора на третото английско издание: „Разбиране, подобно на представеното, се дава на някого от съдбата веднъж в живота.” */*Ernest Jones: «Sigmund Freud», Vol. l, The young Freud, London 1953./
Това е действително част от истинско изследване, предприето от Фройд в неговата работа. Въпреки общото мнение на времето, разглеждащо сънищата като абсолютно несъществуващи явления, той започва много подробно да анализира сънищата на своите невротични пациенти. Сравнява тези анализи със съдържанието на своите собствени сънища и сънищата на други хора. Така развива изцяло нова и напълно удивителна теория за сънищата. За Фройд сънищата не са фантазии, а психологически преживявания с огромна важност. Той открива, че почти всеки сън съдържа елемент на изпълнение на желанията. Дори се придържа към такава гледна точка, че ние сънуваме само затова, за да достигнем до нещо, от което сме лишени в будно състояние. Това изпълнение на желанията се достига по много начини. Ние можем дори да мечтаем, за да се приспим и да продължим със сънуването. Студентът, който не иска да става сутрин, сънува, например, това, че той вече се намира в колежа.
Фройд разграничава т.нар. «явно съдържание на сънищата» и «скритите /латентни/ мисли на сънищата». «Съдържанието на сънищата» - това е действително сън, за който ние си спомняме. «Скритите мисли на сънищата» - това е огромна панорама на психически сили, която предизвиква появата на «очевидното съдържание». Фройд не се занимава твърде много с това съдържание. Той му приписва тенденцията на матирано стъкло, на екран. Съдържанието по-скоро е склонно към това повече да се завоалира, отколкото да се разкрие. «Сънят, който си спомняме, това, разбира се, не е сънят в неговата изначална пълнота, а по-скоро неговият изкривен заместител, който трябва да ни помогне да се приближим към изначалния сън, посредством пробуждането на други заместители на образите.»*/*S. Freud: «Vorlesungen zur Einfürruna in die Psychoanalyse». Berlin/
Изследването на скритите мисли на сънищата се явява най-важния стремеж на терапевта. Той е убеден в това, че подобно изучаване ще го доведе неизбежно към началната точка на невротичните и психотични симптоми на пациента. Самият Фройд нарича търкуването на сънищата «via regia», кралския път, който води към несъзнаваните области на душата.
Има още и други фактори, на които Фройд се опира, стремейки се да обясни и анализира сънищата на своите пациенти. Той говори за «работата на съня», която за него се явява динамическата сила на душата, благодарение на чиято сила скритият сън се превръща в явен. Той въвежда също понятието «цензура на сънищата»; това е сила, която е като страж, стоящ на вратата, разделяйки скрития и действителния сън, като позволява само определени символи и образи да проникнат от несъзнателната в съзнателната сфера на явния сън.
На това място започва по своему една примитивна морфология на съня. Фройд прави решителна крачка с това, че възприема сериозно факта на сънищата. Той започва да изследва както съдържанието, така и хода на отделните сънища. Хиляди психолози го последват по този «via regia», достигайки до удивителни резултати. Всеки от тях открива нов аспект от света на сънищата, разкривайки по този начин огромен брой нови факти.
Много близки до Фройд ученици напускат своя учител, поради тълкуване на сънищата по различен начин: Ранк, Юнг и Щекел – това са имената само на няколко от тях. Всеки от тях е открил своя «via regia» /кралски път/, всеки обещава да го следва. Изследванията на Юнг водят до известното откриване на архетипите; Щекел съставя регистър на съдържанието на сънищата. Ранк е сред тези, които първи откриват тясната връзка между образите, явяващи се в съня, и тези, които съществуват в приказките и митологията.
Изведнъж е открит нов свят; скоро той е посетен и изследван от милиони хора. Това се превръща в своего рода обществено-популярна игра – да се тълкуват сънища и да се покаже на другите, че ти се ориентираш в основните факти и символи на сънищата.
Днес тази някогашна модна тенденция се е стеснила до много по-прозаична гледна точка. Започва да се разбира, че сънищата имат свойството да бъдат харесвани както от този, който ги вижда, така и от този, който ги тълкува. Пациент на психотерапевт от школата на Юнг в своите сънища основно продуцира огромно количество архетипи и ядра; докато в същото време другият, намиращ се при психоаналитика по фройдистки образец, сънува по такъв начин, че разкрива многобройни сексуални символи, които удовлетворяват психотерапевта. Друг, принципно отхвърлящ всякакъв вид психоанализа, сънува само обикновени спомени, които са леко изкривени, но не съществено.
Например, Хохе*66, ярък противник на психоанализата, прави откритие, че ако той насочи вниманието си към сънищата, то започва да сънува много по-често отпреди. А Леонард** отбелязва, «...че в различните времена се появяват само тези сънища, които отговарят на специфични моментни интереси.» /*А. F. Hoche: "Das träumende Ich", Jena 1927./ /**K. Leonhard: "Gesetze und Sinn des Träumens', Stuttgart 1958./
Но сънищата – това не е нещо кухо, празно. Те се приспособяват към мислите и желанията на Сънуващия, както и към неговото обкръжение. Сънищата могат да бъдат харесвани, да предпазват, да съветват, да ужасяват и да утешават. Те са способни да ни издигнат до висините на красотата и чудото; но и също да ни хвърлят в бездната на бедността и страха. Сънищата трудно се удържат; възможно е да им се приписва отделна гледна точка или някакво специално значение.
Страната на сънищата е ново, просторно царство, което съдържа в себе си не по-малко, отколкото и нашия сетивен свят. Очевидното съдържание на сънищата – това е преживяването на работата на многобройни сили, влияния и спомени. То включва в себе си нашите симпатии и антипатии, нашите стремежи и пориви. И все пак сънищата не се явяват само резултати от случилото се и преживяното; те са творения сами по себе си, които започват собствен живот. Някои сънища могат да се появят отново в определен момент, почти преследвайки Сънуващия. Те могат да се превърнат в един вид съвест, която привлича вниманието на спящия върху някои черти на характера и постъпките му. Всички тези черти е нужно да се вземат под внимание, ако искаме да се достигне до разбиране на сънищата и техния свят.
Из "За човешката душа", Карл Кьониг
Превод: Дорина Василева
Следва: Съдържание на сънищата