ЛУННИЯТ ЦИКЪЛ ОТ СВЕТИТЕ НОЩИ ПРИКЛЮЧВА
Луната, Слънцето и Сатурн
Тази събота, 21 януари, с Новолунието завършваме лунния цикъл, който започна точно преди Бъдни вечер с тогавашното Новолуние. Новият цикъл започва с чашата на Луната, която поема Венера и Сатурн, както се вижда на изображението. Ще се спрем на това малко по-късно в статията. Проследихме пътя на Луната от Новолунието (съвпад със Слънцето) точно преди Бъдни вечер на 23 декември до Пълнолунието (в опозиция на Слънцето) на Богоявление на 6 януари - това е пътят, който изминахме през Светите нощи, и на който се основава моята статия. Проследихме как Луната преминава през всичките девет планети през половината от зодиака, за да стигне до Пълнолунието. (Потърсете в „Текущи статии”, в astrosophy.com, статията за Свещените нощи) Пътят, изминат от Новолуние до Пълнолуние беше описан като своеобразно "напълване на чашата" на Луната със зодиакална и планетарна субстанция по пътя ѝ през материята и след това по пътя й към одухотворяването в Слънцето - от Пълнолуние до Новолуние. На 6 януари, датата на инкарнирането на Христос в Исус при кръщението от Йоан, чашата вече е пълна, след това тръгваме към другата половина от пътя на този лунен цикъл - трансформационното пътуване от Пълнолуние до Новолуние. Това е пътешествие, на което поемаме при всеки лунен цикъл от Новолуние до Пълнолуние и отново до Новолуние. А сега, след делото на Христос, можем вече да участваме в преобразяването на тази субстанция, като превърнем сгъстената лунна/космическа субстанция в слънчева/духовна субстанция. Този процес започва с преобразуването на сгъстената, плътна "душевна" субстанция в собственото ни същество, както и на тази в материалистичния свят. В бъдеще това ще се превърне в потенциалната възможност да трансформираме дори физическата материя. По този начин ще започнем да участваме във великото дело на Христос за преобразуването на Земята в Слънце. Това е същината на астрософията, на новата звезда мъдрост – да ни даде възможността да започнем съзнателно да предлагаме нещо ново на звездните същества, в изпълнение на Христовото преобразяващо дело.
Рудолф Щайнер веднъж описа инкарнирането на Христос през тридесетата му година като своеобразно "зачатие", а пътя на Христовото превръщане в човек и на преобразяването на човешкото и дори на физическото тяло - пътят до Голгота, като "бременност". Тогава събитието на Възкресението е "раждането" на Христос на Земята като новия Дух на Земята. Точно както пътят, който изминаваме през Светите нощи, следвайки движението на Луната, която се среща с всички планети и същевременно постепенно нараства, или се изпълва, до Пълнолунието на 6 януари, беше един вид бременност и приемане на космическа субстанция, така през втората половина от пътя на Луната в този специален лунен цикъл ние се заехме със собствената си трансформираща работа с планетите. В Евангелието от Марк е описано, че веднага след като Христос се съединява с Исус при Кръщението, Той излиза в пустинята, където е изкушаван в продължение на 40 дни. И така, още от самото начало Христос е изправен пред предизвикателството на това, че си човек, че си от плът и кръв. Като човеци ние постоянно живеем в нещо подобно на 40-те дни в пустинята, като понякога преодоляваме, а понякога се проваляме в изпитанията на противниците. Това е житейският ни път, който изминаваме, когато вървим по пътя на Христос.
Тази седмица пълният лунен цикъл на Светите нощи завършва с Новолунието на 21 януари и ние ще разгледаме три конкретни планетни събития, които се случват приблизително по едно и също време и могат да се превърнат за нас в учебен инструмент за това как да разбираме и да създадем една нова астрософия. По този начин ще можем да приложим на практика звездната мантра, дадена от Рудолф Щайнер, в която той говори за променените ни отношения със звездите след пристигането на Христос на Земята. Тази промяна е преходът от "звездите някога са говорили на човечеството", нашето напътствие от боговете/звездите в миналото, към "там расте и узрява това, което хората говорят на звездите", като път към новата ни задача да станем съ-творци, братя и сестри, с боговете/звездите, с помощта на Христос в нас. Тази звездна мантра улавя в стихотворна форма значението на новата звездна мъдрост и именно с тази нова звездна мъдрост можем да се научим как да подхождаме към планетарните събития през тази седмица.
Трите събития между днешния ден, 18 януари, и Новолунието на 21 януари са, в известен смисъл, архетипни и затова ги посочвам. От една страна, може да се каже, че те представляват Отец, Син и Свети Дух. От друга, те представляват трите велики хранители на "времето" в нашата духовна и космическа биография. Тези събития са свързани с Луната, Слънцето и Сатурн. Какво имам предвид под "великите хранители на времето"? Това може да бъде разбрано, ако разгледаме както слизането ни към раждане, така и извисяването ни към живота след смъртта, когато се преминава през тези три велики сфери. Те представляват трите основни етапа на това пътуване във времето. Сферата на Сатурн е както кулминацията на живота ни след смъртта, когато стигаме до "среднощния час", така и началото или повратната точка на завръщането ни в земното въплъщение, когато се изработва големият план или планът на нашата карма. В Сатурновата сфера "идеята" или "замисълът" за предстоящите ни намерения за нова инкарнация се отпечатва като своеобразен кармичен план, възникнал от волята на Отца. В сферата на Слънцето, след смъртта, оставяме душевния свят и връзката с предишната ни инкарнация и навлизаме в истинския духовен свят. Именно в тази сфера изпитваме плодовете на свързването ни с Христовия импулс на Земята. Това е важен преход от прегледа на миналия ни живот към висшето ни духовно съществуване, освободено от душевната природа на миналото. По време на обратния ни път именно тази по-голяма слънчева сфера е мястото, където планът на Сатурн се разработва и организира, за да стане нашата бъдеща карма на Земята. Планът за предстоящия ни живот се изгражда и структурира. Това е работата на Сина-Логос, който сега е вече Господарят на кармата. Сферата на Луната е тази първа сфера на пречистване след смъртта, където трябва да изгорим онези желания в душата ни, които все още ни свързват със сетивното земно съществуване и които оставят след себе си като един вид "люспа" онова, което не може да се издига до по-висшите области. Преди раждането, разбира се, това е сферата, в която влизаме и отново поемаме непроменената "люспа", която сме оставили, и именно там сега приемаме кармичния план и го вплитаме в етерното и физическото си тяло. Луната е сферата на десетте лунни месеца на бременност, на въплъщаването, през което време вплитаме съдбата си в новото си тяло. Следователно, в лунната сфера можем да срещнем както нашата нетрансформирана астралност, така и дейността на ангелите, носещи висшия Аз отгоре, докато ние оформяме съдбата си за този живот. Именно в този смисъл Луната е свързана със Светия дух - висшия Аз, който се ражда в хода на нашата трансформация. В звездния свят ритмите и числата придобиват значение. Луната и Сатурн, двата полюса на кармата и въплъщението, споделят забележителна времева връзка. Синодичният период на Луната, тоест от пълнолуние до пълнолуние, е 29,5 дни. Орбитата на Сатурн е 29,5 години. Така че в своя ритъм те правят макрокосмическа и микрокосмическа връзка от най-външната сфера до сферата, която е най-близо до Земята. Те отразяват закона на Хермес "както горе, така и долу". Ритъмът на Слънцето е 33-годишен. Обяснението на основанието за този ритъм би било прекалено дълго за настоящата статия, но това е астрономически ритъм, свързан с изместването и връщането на Точката на пролетното равноденствие, където Слънцето изгрява след 33 години. Рудолф Щайнер говори за този 33-годишен ритъм като за новия Христов ритъм за Земята и в човешката биография.
Днес, 18 януари, Луната преминава пред Антарес, сърцето на Скорпиона, и се намира в опозиция на Марс. Антарес е брат на Марс, а Скорпион се "управлява" от Марс. Антарес всъщност означава подобен на Марс или съперник на Марс, така че те притежават една и съща природа и сега Луната е застанала върху тази линия на опозиция.
Днес и през следващите няколко дни Слънцето е в съвпад с Плутон точно на прехода от Стрелец към Козирог. В деня на Новолунието, 21 януари, Луната влиза в съвпад със Слънцето и Плутон. Като странична забележка, това конкретно Новолуние ще бъде по-близо до Земята, в перигей, отколкото е било от около хиляда години (992 години) насам. Това няма да се повтори в продължение на още 345 години.
Също така на този ден Венера ще влезе в съвпад със Сатурн в Козирог и новата Луна ще се срещне с тях към 22-ри, когато новият лунен сърп започне своя нов цикъл (вж. изображението).
И така, Луната, Слънцето и Сатурн, се намират в специални отношения със звезди и планети. А космическите сфери на Светия Дух, Сина и Отца, се намират в особени взаимоотношения, тъй като лунният цикъл на Светите нощи приключва и сега започва нов цикъл. Как можем да тълкуваме това от гледна точка на астрософията и как можем да го приемем по нов начин - като оръдие за трансформация в света?
Ако започнем с Луната в съвпад с Антарес и в опозиция на Марс, тук бихме могли да видим едно силно влияние на нашата бунтарска, низша астрална природа, едно своеобразно подсилване на темата за смъртта на Скорпион във връзка с Марсовия егоизъм и отделяне от висшия Аз и, също така, като своеобразно засилване на нашата чувствена природа - "обвивката", с която сме се завърнали. И все пак, от гледна точка на астрософията - на говоренето със звездите от позицията на новите Христови сили - знаем, че Луната е била навлязла в Скорпион и по време на първоначалното Възкресение, на 5 април 33 г. от н.е., което сочи към възможността за трансформация на Луната и за победа над смъртта. Това е картината, изобразяваща излизането на Христос от царството на Скорпиона, царството на смъртта и разделението, след "слизането в Ада", и победата над смъртта и материята с пълното преобразяване на човешкото тяло. Можем също да се замислим и за различните изображения на Мария/София, застанала с Луната под краката й, като една представа за пречистената Душа, която е трансформирала низшата астрална лунна природа и може да роди висшия Аз в нас. И така, срещата ни с този съвпад на Луната с Антарес срещу Марс може да се превърне в нашето говорене за изкуплението на низшите лунни сили в Скорпион и на земния Аз на Марс, чрез Христовата сила, която сега е на наше разположение.
Имаме и съвпад на Слънцето с Плутон, намиращ се на прехода от низшето животинско тяло на Стрелец към Козирог, звездите на катарзиса и инициацията. Луната ще се присъедини към този съвпад по време на Новолунието. Засега няма да навлизам в това в дълбочина, но това Новолуние се случва там, където се състоя Великият съвпад от 21 декември 2020 г. Така че може да се каже, че това Новолуние "си спомня" или стъпва в етерната памет на този определящ за поколенията съвпад и в същото време среща Плутон и Слънцето. Откакто се състоя този Велик съвпад, аз се съсредоточих върху значимата световна роля, която Плутон играе в наше време. Плутон беше основен играч около този Велик съвпад и разтърсващите света събития от онова време. Така че, за мен тази среща на Слънцето с Плутон сега, в кулминацията на лунния ни цикъл "Свети нощи" и началото на нов цикъл, не е случайна, а продължава да ни насочва към необходимостта да се обърнем към Плутон в нашия променящ се свят, изхождайки от призива и въпроса, поставен от този Велик съвпад. Това е въпросът за едно ново Благовещение, едно ново раждане в нашия свят, което трябва да се осъществи. Може да се погледне на този съвпад Плутон/Слънце като на още една атака срещу егото от страна на асурите, които се стремят да го унищожат. Слънцето, разбира се, е образът на Аз-а, егото. Но кой Аз? В астрологията това се обозначава чрез "Слънчевия знак" като определящ нашия земен "аз" - личността. Всеки иска да знае "какъв е твоят знак". Но можем да видим в Слънцето и нашия слънчев Аз, висшия Аз, в процеса на неговото раждане като резултат от нашата трансформационна дейност. Тогава, ако приемем нашето "Слънце" за трансформиращата дейност на нашия висш Аз чрез силата на Христос в нас, тогава ще виждаме не само дейността на враждебния Плутон, атакуващ егото, а ще можем да приемем предизвикателството на нашия висш Аз да се изправим срещу владетеля на Хадес, на подземния свят, и да превърнем разрухата в едно ново начало. Плутон често е свързван с унищожение, с революции и сриването на всички стари форми. Но разрушението може да работи и в друга посока, когато човешкото същество го използва като сила за появата на новото от старото, подобно на птица Феникс. Мисля, че всички наблюдаваме как днес се руши всичко старо, във всички аспекти на нашия свят. Нещо ново иска да се появи от разрухата, от "нищото", което остава след разпадането на старото. Но какво ще бъде това "ново"? То няма да се появи от само себе си. Там, където човекът не е духовно активен, именно там проникват противниците. Този съвпад на Слънцето с Плутон в тази преходна точка на зодиака може да се превърне във вдъхновение за нас - да внесем Христовия Аз дълбоко във волята си, в дълбините на Земята, в подземния свят на съществуването, за да трансформираме себе си за бъдещото добро. Това е голямо предизвикателство в нашето време и това предизвикателство получава израз чрез дейността на тези планети в Козирог - съзвездието, свързано с катарзиса и инициацията.
И накрая, също в този ден на Новолуние, 21-ви, и в следващите дни Венера влиза в съвпад със Сатурн в звездите на Козирог. В старата астрология това може да бъде разгледано като депресивна сила - на претоварване на нашия емоционален живот с тежестта и бремето на закона на кармата, на потискането на любовта и връщането ни към божественото от строгите закони на миналото. В астрологията Сатурн често е наричан Големият Злодей, носител, с косата си, на смъртта. Той е великият господар на правилата и структурата. Но с помощта на звездната мъдрост можем да започнем да виждаме по нов начин царството на Отеца, царството на кармата. Тогава кармата няма да се приема за тежест, а като средство за трансформация и обновление. Сега Венера влиза в съвпад със Сатурн. Благодарение на астрософията и особено на изследванията на Вили Зухер, Венера придобива ново значение за човечеството. Някога Венера е била свързвана с Луцифер/Гносис, с мистериите на древността, с "някога звездите са говорили", но след Въплъщението Венера вече носи импулса на новите Християнски мистерии, на новата Христова инициация. Това е дълбока промяна в сферата на Венера. Жестовете на петолъчната звезда на Венера сега съдържат, според изследванията на Вили Зухер, определени трансформиращи архетипни дела на Христос за основаването на новите мистерии и изцелението на старите мистерии от новия АЗ СЪМ. Те могат да бъдат проследени подробно в моя видеокурс или книга: Курс: Христос и звездите, сесии: Венера и Знаците на Христос. Този съвпад на Венера със Сатурн може да се превърне за нас в истинско осъзнаване на Христос като новия Господар на кармата и на изявлението на Христос: Аз и Отец сме едно. То може да се превърне за нас и в осъзнаване на трансформацията и изкуплението на личната и световната карма чрез основаването на новите Христови мистерии на Земята. Какви са тези мистерии? Разглеждането на петте Христови знамения може да покаже как във всяко изцеление се посочва АЗ СЪМ като източника на нашата нова връзка с духовния свят. От първия знак на преживяването на Исус в общността на Есените до последния знак на преживяването на Павел в Дамаск, откриваме новата посока на духовния живот, произтичаща от делото на Христос. Този съвпад на Венера и Сатурн може да ни даде възможност да изцерим стара карма, индивидуална и световна, чрез силата на новия Христов Аз Съм в нас.
От разговорите ми с други хора, както от антропософските среди, така и извън тях, все повече забелязвам колко много хора усещат, че не можем вече да имаме доверие на никои от външните форми и начини на познание, че те се разпадат, в един свят, в който и истината и думите са обърнати надолу с главата. Това може или да предизвика отчаяние и празнота, или пък да ни доведе до осъзнаването, че само когато постигнем обединение с новия Христов опит в нас, ще можем да насочим живота си в правилната посока. За мен този съвпад между Венера и Сатурн носи потенциала за изцеление на световната карма чрез пробуждане за новата сила на Христос в нашата човешка същност. Как би могъл всеки от нас да осъзнае това в собствената си работа и житейски път?
И така, стигаме до завършека на пълния лунен цикъл на Светите нощи и можем да погледнем назад към Новолунието, което за последен път видяхме на Бъдни вечер в звездите на лъка на Стрелеца. Сега, 29 дни по-късно, Новолунието напредва към следващото съзвездие - току-що е излязло от Стрелец и навлязло в звездите на Козирог, срещайки Слънцето и Плутон. В същия ден Венера среща Сатурн в Козирог. Дано да сме започнали да схващаме езика на новата звездна мъдрост, с която започваме да опознаваме света на звездите, света на висшите същества, и съзнателно, от Христовия импулс, който работи в нас, да започнем да говорим с тези звезди, вече не като деца, а като приятели и партньори в осъществяването на истинската ни човешка същност и в крайна сметка - в преобразяването на космоса.
Джонатан Хилтън
18 януари 2023 г.
Astrosophy.com
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева