Дорина Василева: ДУХОВНАТА НАУКА И ЕВРИТМИЯТА - ПЪТ НА БУДНОСТ И ИЗЦЕЛЕНИЕ (1)

Submitted by admin 2 on Съб., 28/03/2020 - 07:02
Дорина Василева

Снощи споделих с един приятел, че от известно време имам чувството, че времето не върви напред, а напротив - то е достигнало до един момент, до една граница и оттам-нататък е започнало обратно броене.

Разбира се, времето винаги върви напред, но усетът е за навлизане в едно време, различно от това, което беше досега. Усетът е за мощно забавяне след главоломното бързане. През последните години в разговорите ми с много хора, от всички чувах констатацията, че събитията се сгъстяват все повече и повече на бързи обороти, че те следват някак едно след друго без пауза, и че целият забързан и самозабравил се свят буквално лети към пропаст...

Мисля, че достигнахме тази фаза на летенето над и във пропастта. И точно като на забавен кадър в момента сме достигнали нулевата точка, когато всъщност нищо външно не се случва, защото външното се е самоизчерпало, давайки безброй знаци. Оставени сме сами на себе си. Тече очистителен период. Човекът остана разголен, самотен и крехък. Човечеството също.

Кривата на времето преживя своето огледално "връщане назад и падане надолу". Времето се изправи по хоризонталата, и сега дълго време ще бъде едно плато, нулево плато. Докато не се случат промените във всеки човек. В това нулево плато ни предстои да останем дълго време, преди човечеството да започне обратното качване и новото отброяване. И ние трябва да започнем нашия живот отначало, като на забавен кадър стъпка по стъпка да градим себе си, света си, живота си.

 

Арилд Розенкранц
Барон Арилд Розенкранц: Седми печат - Свещеният Граал - Трансформацията на Дявола

 

Предстои ни да се срещнем отново със себе си, да намерим центъра си, да се справим с ненужното, да го загърбим и да потърсим в целия ни объркан вътрешен свят истинския смисъл на живота ни. Предстои ни да отхвърлим обвивка след обвивка удобното, познатото, егоистично-трупащото. Егото на отделния човек и на цялото човечеството се разрасна от уж само инструмент за здравословна адаптация в земния живот  до ТРОВЕЩ ВСИЧКО ЕГОИЗЪМ!

Но заедно с него работи една висша наша същност, наречена ВИСШ АЗ, която човеците запокитихме така далеко, че ни беше нужен целият този трясък на падането и падението, за да си спомним изобщо, че го имаме. Време е да превключим предавката към него. Сега е моментът в "нулевото плато" на живота ни да преоблечем душевните си одежди. Те трябва да минат през вътрешната светлина на осъзнаването на "Христос дойде и страда, заради мен, заради нас. Той остави късче искра от своето същество във всеки от нас. Как да разровим душевното сметище, за да проблесне тази единствена и най-важна за цялото човечество искра?!" -  на пътя между егоизма ни и новият живот стои Христос. Някога остана самотен в чистотата си и в своето страдание. Днес пак е самотен - забравен и отритнат. Но днес самотни и празни останахме и ние, заради ламтежа си. Дойде моментът двете различни самотности да се срещнат - човешката и Христовата. Първата, придобита от самозабравяне. Втората - спечелена, заради страданието. Изборът е на човека дали ще намери път към своята вътрешна Христова искра. Единствено този път ще ни извади от нулевото плато.

Ние човеците ще бъдем много самотни. Това предстои. Може да сме заобиколени с тълпи от хора, но всъщност ще изживяваме огромна вътрешна самотност, като една празнота, като ЧАШАТА НА ГРААЛА, която отново трябва да запълним - със СТОЙНОСТНОТО СИ СЕБЕ. Това не е печално, дори напротив - огромен бонус е! От пепелта би могла да се роди отново птицата Феникс!

 

Свещеният Граал

 

Нашата задача е да намерим отново Пътя към нашия Висш Аз, от който в нашия земен Аз, в нашето Его, ще засвирят струните на една нова съзнателност, разумност, приземеност и прибраност. Човек е нужно да намери по нов начин своя вътрешен център. Това ни предстои. Всичко друго - летежи по нови светове, визии по Шести епохи, миражи, че сме на границата на светлото бъдеще, е една чисто луциферична лъжа. Не се залъгвайте! Губите ценно време! В платото на времето сме, долу ниско, и дълго време ще сме в него. Докато всеки висш Аз на всеки човек и висшият Аз на цялото човечеството не започнат да работят хармонично в съществото на всеки, в целокупното същество на цялото човечество, и не започне да ни изтегля бавно и мъчително нагоре, според нашия свободен избор дали го искаме и какво правим за това - променени и пречистени.

В този път на израстване в самотността до нас ще останат малцина - земното ни семейство и онези хора от Духовното ни семейство, пред които не се свеним да разсъбличаме душевните си одежди една по една в пълно откровение. Броят се на пръсти. Но и повече не са нужни.

До нас ще остане и Рудолф Щайнер с Духовната наука и Евритмията, които ни дари - с всичките си книги, с цялата си скромна личност, и с цялата си човешка мъдрост. Истинската връзка с него, връзката между душата ни тук на Земята и неговата душа, преминала Прага, но готова да помогне, предстои.

В поредица от публикации ще се опитам да събера онези ценни практически напътствия, които евритмисти по света са готови да споделят с всички хора, за да подпомогнат израстването ни по пътя на САМОТНОСТТА.

Благодаря Ви за вниманието!

Дорина Василева