Периодът в края на годината - важна част от ритъма на всяка човешка душа (първа част)

Submitted by admin 2 on Вт., 07/12/2017 - 09:37
Адвента

Намираме се в периода от четири седмици на Адвента, последвани от Рождество и Тринадесетте свети дни и нощи - период, който продължава до 6 януари!

Това е едно много важно време от годината, в което природата навън в своя естествен ритъм прибира навътре всичко природно-външно и го концентрира дълбоко в себе си, в земната твърд. Там обаче работят невидими сили, които ще подпомогнат зародиша на новия живот, на пролетното пробуждане и новораждане, което ВИНАГИ предстои. Това се случва и с човешката душа, която по същия начин се оттегля и се концентрира вътрешно, сякаш за да изживее не само в себе си природния ритъм, но и да се върне, да преосмисли, да намести в своя собствен жизнен път всичко онова, което ни предстои да оставим хронологично зад гърба си. Земната лична хронология на всеки е различна от духовната цялост, в която има цикличност, и в която всички събития от нашия земен живот са в една цялостна плетеница. В тази цялостна плетеница са нашите лични съдби, преплитащи се с духовните съдби на висши духовни същества, които стъпка след стъпка в огромни времеви еволюционни цикли са жертвали себе си, а днес ние - заедно с нашия личен свободен човешки избор, продължаваме напред в нашия земен път, а също и в духовния път на човешката еволюция...

И така в тези четири седмици на Адвента и в последващите събития, предстои едно вътрешно пътуване на всяка осъзната душа към нейния център, към нейния собствен духовен Аз, към най-вътрешното ни ядро, към нашата духовна индивидуалност - а тя е свята!!! Тя е като една нежно трептяща свещица, дълбоко в нас, огряваща със своя небесен пламък и най-светлите ни, и най-тъмните ни земни моменти. Неотменно и винаги! Нежен и крекъх е човешкият ни Аз, млад на фона на цялостната духовно-земна еволюция, но същевременно много могъщ, в свободната си воля!

В предстоящите събития по един окултен начин ни предстои да изживеем в "сгъстен", концентриран вид цялата земно-космическа еволюция, от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна, Земята... ще преминем през царството на минералите и зародишът на физическото ни тяло, през царството на растенията и зародишът на етерното ни тяло, през царството на животните - зародишът на астралното ни тяло, до момента на раждането на човешкия Аз на Земята - 24.12.... И ще продължим с Тринайсетте свети дни и нощи, които едновременно се съотнасят с отминалите 12 месеца, но заедно с това всяка една нощ е свързана със семето, което сеем за месеците, които ни предстоят.

Ето какво казва Сергей Прокофиев за този период от годината:

"... тези космически сили, които последователно управляват хода на годината в продължение на нейните дванадесет месеца, веднъж годишно, в периода между 25 декември и 6 януари действат така, че разположените между тях 12 дни и 13 нощи стават по своето духовно съдържание сякаш концентрирано отражение на духовните сили, формиращи от Макрокосмоса целия годишен кръговрат. „Дванадесет Свети Сили на Универсума, които символично са представени в дванадесетте знака на Зодиака", „дванадесет Универсални Сили на Космоса" - така ги нарича Рудолф Щайнер, а след това посочва, че именно заради задълбоченото вникване в тях, „Дванадесетте Свети Нощи са поставени между празника на Христос (Рождество) и празника, който трябва да се празнува на шести януари (Богоявление)."

 

Адвента

 

ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА АДВЕНТА

"Първата Светлина на Адвента е Светлината на камъните -
Светлината, която живее в кристали, раковини и минерали."

Втората Светлина на Адвента е Светлината на растенията -
растенията, които достигат до слънцето в танца на полъха.

Третата Светлина на Адвента е Светлината на животните -
това е Светлината на битката, която ние можем да видим
в най-голямото и в най-малкото.

Четвъртата Светлина на Адвента е Светлината на човечеството - Светлината на надеждата, на мислите, на делата, Светлината на ръката, сърцето и ума."

Рудолф Щайнер

* * *
"Първата Светлина на Адвента е Светлината на камъните -
Светлината, която живее в кристали, раковини и минерали."

Първата седмица на Адвента ни помага съзнателно да се потопим в праобразите и картините, които носим в себе си от древни времена и пространства. Разбира се, "спомените" за това можем да намерим в ясновидските описания на Рудолф Щайнер. Благодарение на тях в нас се оформя истинската картина на еволюционното човекоставане и човекораждане от дълбините на световния космически духовен океан.
Тази първа адвентска седмица ни дава възможност да се потопим в света на минералното царството, в света на кристалите, раковините и минералите, които със своята красота - някак загадъчна, със съвершенството си, недокоснато от времето, са първичната опора и структура на земния човешки свят.

Ние, с нашите физически тела, сме част от този минерален свят. Ние сме материализирала се до физическа проява втвърдена духовно-душевна-етерна субстанция, която започва своя живот в космическия Всемир на Стария Сатурн като физически зародиш. Там е посято Физическото семе на човешкото същество от Висши духовни същества, зад които стои Троицата.

В Първата седмица на Адвента ни се дава възможност отново да преживеем вътрешно медитативно този процес като далечен спомен на душата, за да прозрем могъщите сили, работили, за да достигне нашето физическо тяло това най-висше съвършенство и се превърне в храм на нашата душа и нашия Аз. Физическото ни тяло е най-старият член на човешкото ни същество и с това - най-съвършеният. То дава стабилността, структурата, възможността за изправяне, за равновесие, за движение на цялото ни същество. АЗ и ТИ, АЗ и СВЕТЪТ - в това докосване между човешкото тяло и света, тялото ни дава земното измерение, конкретното, физически съществуващото, формата.

Нека да усетим цялото това величие, което носим в нашето физическо тяло!

 

Скъпоценни камъни

 

ВТОРАТА СЕДМИЦА НА АДВЕНТА

„Втората Светлина на Адвента е Светлината на растенията - растенията, които достигат до слънцето в танца на полъха.”

Казахме, че в четирите седмици на Адвента, които предхождаг Рождество, по „сгъстен” и концентриран начин съзнателно ще изживеем целия път на еволюцията на човешкото същество – от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и Земята...

И така през Първата седмица на Адвента в нас заговори светът на минералите, раковините и камъните. Това е един свят, който е част от нашия земен живот – царството на минералите е като че ли застинало върху земната твърд със своите причудливи и неземни форми и багри. А в нашето човешко същество зародишът на собственото ни физическо тяло, което по своя състав си кореспондира със света на минералите, ние сме получили след самоотвержената дейност на Висши духовни сили в космическия Всемир от времето на Стария Сатурн. Там в огнено-топлинното кълбо на Стария Сатурн е просветнал този физически зародиш, който постепенно получава нови и нови космически сили и обвивки.

„Втората светлина на Адвента е светлината на растенията...” – казва Рудолф Щайнер, които „достигат до Слънцето в танца на полъха.”

Дори в енергията на самия стих усещаме нещо много по-различно, пластично и подвижно, напълно противоположно на тежестта на камъка, на неговата твърдост и земна тежест. В растението се вливат космическите етерни сили. Те му дават живота, вътрешно-присъщото движение на жизнените сокове от корена, през стеблото до всяка клетчица на листата и цветовете. Растението оживява! Невидими сили работят във всеки момент от съществуването му – от най-мразовитите моменти под земята до изгрелите неземни цветове в багрите на заобикалящата ни природа. Растението престава да бъде само строго определен сбор от минерали, довели до определена структура и форма, то става живо. Сякаш невидимите живителни сили напояват ритмично, в рамките на годишния цикъл, растителното царство, и човечеството получав безкрайно много прекрасни, полезни, причудливи и неповторими растителни видове, всеки със свой ритъм и живот.

Онова, което превръща човешкото минерализирано физическо тяло в живо е същата тази сила, която дава живот и е най-висшата в съществото на растението. В нас тази космическа сила циркулира вече дълбоко вградена във физическото ни тяло. В мига, в който тя напълно се отдели от него, ние губим нашата жизнеспособност и живота си, оставаме форма, структура от минерали, но неоживени и неодушевени. Настъпва физическата смърт. Но по пътя на целия ни земен живот, ние сме тези, които е нужно съзнателно да работим за засилване на нашето етерно тяло, за все по-голямото му оживяване по различни начини, които Рудолф Щайнер и Антропософската наука доказват и предлагат на човечеството не само като лечебна сила, но и като съзнателна превантивна дейност на цялото ни същество. В противен случай, слаба ли е нашата етерна обвивка, има ли пробиви в нея, това означава, че физическото ни тяло е оставено „оголено” и незащитено.

Етерното тяло на човешкото същество съхранява неговите спомени. Така че, в тази наша обвивка, е реално запечатано нашето минало, което се превръща в биографична основа, в съдба, в настоящия ни земен живот и е мост към бъдещото въплъщение на нашата душа.

Етерното ни тяло е и онази част от нас, която в бъдеще има важни еволюционни задачи, свързани с развитието на новото съзнателно етерно ясновиждане - следваща стъпка по пътя на човешката душа от Христовия импулс, поет в човечеството преди над 2 хил. год. при появата на Христос в човешко тяло, към бъдещата етерна връзка с Него.

Еволюционният момент, в който физическият огнено-топлинен зародиш приема зародишът на бъдещото човешко етерно тяло е по времето на Старото Слънце. Към огнения елемент се включва въздушният елемент, включват се Светлината и Тъмнината в човешката еволюция. Космическият етер на Земята се символизира от водата и работещата чрез нея Ангелска йерархия, а в човешкото тяло – от всички водни течности, които циркулират в него. В знака на Водолея можем да видим как от Всемира към Земята се „излива” Божествената мъдрост на световния космически етер. Ние, с нашето етерно тяло, приемаме и отдаваме, с етерните си тела ставаме като растенията – част от етерната субстанция на Космоса.

И така през тази Втора седмица на Адвента можем съзнателно да концентрираме мислите, възприятията и душевния си живот върху тези, дадени ни от Рудолф Щайнер, картини на еволюционно развитие, за да можем стъпка по стъпка да прозрем човешкото ни същество от изцяло космическо, обхващащо еволюционно целия Космос и дематериализирано, до това, което сме днес.

 

Растение-притац

 

Дорина Василева

Следва!