Доц.д-р Иванка Кирова: Как силите на Меркурий влияят върху детето от 7 до 14 год. (трета част от поредицата Фази в развитието)

Submitted by admin 2 on Съб., 02/12/2017 - 09:44
Учителка

Към седмата година, когато става смяната на млечните зъби с постоянни, формиращите етерни сили са извършили своята работа за изграждане на физическото тяло. Настъпва раждането, въплътяването на етерното тяло. То до голяма степен е освободено от градивни функции и е на разположение за логичното мислене и памет – т.е. за обучение.

Но, образователният процес зависи от познанията на учителя за устройството и природата на детския организъм. Възпитатели, учители, преподаватели трябва да имат знания за постепенното раждане на висшите тела едно след друго. До тази възраст изцяло се родени само физическото и етерното /жизненото/ тела. Детето все още няма разгъната дейност на астралното си тяло и Аза, защото те не са изцяло въплътени във физическото тяло. Важно е да се знае, че детският организъм не е празен съд, в който да се наливат колкото е възможно повече познания и информация, от които се задръства и изсушава. Във Валдорфската педагогика, базирана на антропософските принципи, учителите са просветени за висшите тела на учениците и се съобразяват с тях.

Д-р Рудолф Щайнер дава следния съвет на учителите: „Не мислете, че трябва да владеете едно или друго в душата на детето. Това, което трябва да правите, е да усещате благоговение към неговия Дух. Вие не можете да развиете този Дух, този Дух развива сам себе си. Новата задача е да премахнете всички пречки за неговото развитие и да му дадете това, което ще го подтиква да развива сам себе си”.

Нашият материализиран, технизиран век създаде предпоставки за удължаване на живота и старостта, но от друга страна - скъси значително периода на детството. Децата се осакатяват за цял живот с преждевременното и изкуствено узряване, с превръщането им в „млади старци”. Меркуриевият период трябва да е “сърцето на детството”. Според поета Михаил Кендеров детството е с „най-съкровените владения, наситени с доброта и девственост... в извора кристален на сърцето”.

В този период детето има вече оформено тяло, действащо етерно /жизнено/ тяло, но все още е обвито в астралната обвивка на Космоса и няма самостоятелен, действащ Аз.

Докато през лунния цикъл детето имитира и възприема говор, жестове, постъпки предимно от семейството, сега през меркуриевия период заобикалящата го обстановка се разширява и извън дома – в училище.

Необходимо е някой възрастен извън семейството да направлява развитието на събуждащите се познавателни способности на детето. Това са примерът и авторитетът на учителя и възпитателя. Те не трябва да са диктатори, но е необходимо да са авторитетни и да будят уважение. Почит, уважение и даже благоговение към учителя, позволяват на детето правилно да развива както етерното, така и астралното си тяло /душата/. Уважаваният учител, който олицетворява справедливост, доброта, любов и ентусиазъм, създава у детето жизнен елемент в бъдещия живот, храни душата му с жизненост.

 

Ученици

 

Въвеждането в училищата на компютърна техника и методики на обучение с нея, вместо живото слово и присъствие на учителя, превръщат образованието в мъчителен, втвърдяващ, изсушаващ душата на детето процес.

Меркуриевият период е време на обучение чрез картини и образи, обогатяващи душата, а не чрез изсушени, абстрактни, интелектуални понятия. Това е времето на развиване на етерното и астрално тела чрез създаване на вътрешни образи, творческо въображение картинно и артистично, а не интелектуално и научно.

Вредни са механично получените образи чрез телевизия, кино, компютри и др. Трябва да се позволи на душата на детето да развива и упражнява вътрешните си артистични и творчески способности. Важно е да се развива образното мислене чрез картинно и образно предадени разкази на учителя.

Учебните предмети трябва да обхващат не суха информация, абстрактни интелектуални понятия и научни факти. Необходимо е те да въздействат върху чувствата чрез: рисуване, музика, пеене, моделиране, ритмични движения и танци, както и създаване на събуждащи въображението картини чрез приказки, митове, легенди, сказания, съдържащи мъдростта на света.

Пример за такива училища са така наречените Валфдорски училища, създадени от д-р Рудолф Щайнер. В тези училища в учениците се създават и разгръщат творчески способности, артистичност, образно, събуждащо въображението и картинно мислене, оформя се пълноценно и активно жизнено и астрално тяло за цял живот. Децата се научават да гледат не само с очите, но и със сърцето си. Те имат щастливо детство, защото са изпълнили своите души и сърца с жизнена сила през меркуриевия период, наречен “сърцето на детството”.

Доц.д-р Иванка Кирова

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/230

Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/232